Решение по Административно дело 482/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 594/ 08 Декември 2017г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На петнадесети ноември 2017г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 482/ 2017г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на „М. - Млекопродукт” ЕООД – гр. Ловеч, представлявано от управителя В. М., чрез адв. Н. *** срещу Решение № ПВ1-00130/09.03.2017г. на Директора на Басейнова дирекция Дунавски район – Плевен, с което на осн. чл. 68 т.4 вр. чл. 78 ал.2 т.3 и чл. 52 ал.1 т.4 от Закона за водите е отказано продължаване срока на действие на Разрешително № 13120038/18.03.2011г., продължено с Решение № 1256/31.01.2014г., за ползване на река Бейска бара за заустване на отпадъчни води за експлоатация на млекопреработвателно предприятие в с. Горан, общ. Ловеч, обл. Ловеч, издадено от Директора на БДДР – Плевен на „ М.-***, поради неизпълнение на условията на издаденото разрешително.

Жалбоподателят оспорва решението и иска отмяната му като незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че в решението липсват аргументи за нарушения на условията на разрешителното за водоползване, нарушена е формата на акта, поради несъответствие между фактическа обстановка и правна квалификация. Административният орган не е събрал служебно доказателства за факти и обстоятелства от значение за случая. Твърди, че не са налице описаните нарушения. Посочва, че поради намаляване капацитета на предприятието заустеното количество отпадни води е намаляло значително. Поддръжката на съществуващото пречиствателно съоръжение се извършва акуратно, което е видно от стойностите при изпитването на отпадните води. А това се доказва и от извършената от БДДР проверка, при която е установено, че обекта не работи и не зауства отпадъчни води. Заплащането на годишната такса за заустване на отпадъчните води е на база максимално разрешено водно количество, тъй като наличното измервателно устройство често аварира. В тази връзка и не е подавал декларация за количеството отпадни води за предходните години. Сочи, че е подал заявлението си в срок, изпълнил е всички дадени указания за представяне на допълнителни доказателства. По отношение на изискването за измерване на температурата на отпадните води сочи, че при редовните проверки от РИОСВ Плевен е изразено мнение, че няма вероятност за температурно замърсяване и че измерването на този показател е ангажимент на акредитираната лаборатория, извършила изследването. Сочи, че при същите условия издаденото разрешително вече веднъж е било продължено, а сега незаконосъобразно, без аргументи се отказва продължаването на срока. Моли за отмяна на решението и връщане на преписката на органа със задължителни указания за продължаване срока на разрешителното. Претендира разноски.

Ответникът - Директорът на БДДР – Плевен, чрез юрисконсулт М., изразява становище за неоснователност на жалбата като поддържа съображенията, изложени подробно в решението. Обръща внимание, че от протоколите за лабораторно изследване е видно, че вземането на пробата и доставянето й е извършено в съдове на заявителя, т.е. не е извършено „акредитирано пробовземане“ съобразно изискванията на Наредба № 2/2011г. В писмо на РИОСВ от 03.02.2017г. е установено, че на обекта няма работещо измервателно устройство за отпадъчни води и към последната проверка дружеството не е изградило необходимите пречиствателни съоръжения съгласно изискванията на разрешителното. Липсата на монтирано измервателно устройство е констатирана и при проверка от БДДР. С горното не са изпълнени условията на издаденото разрешително, което е основание да се откаже продължаване срока на действие на разрешителното.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства, включително свидетелските показания, Директорът на БДДР – Плевен незаконосъобразно е отказал продължаване срока на разрешителното. Предлага решението да се отмени. Като аргументи сочи, че при същите условия през 2014г. веднъж е бил продължен срока, налични са и пречиствателни съоръжения, макар и стари, изяснено е и защо не се е стигнало до измерване на температурата.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 71 от Закона за водите.

Решението е обжалвано по административен ред пред МОСВ и е било потвърдено с Решение № 68/19.05.2017г., връчено на 23.05.2017г. Жалбата е подадена по пощата на 06.06.2017г.( видно от пощенското клеймо) в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

„М. - Млекопродукт” ЕООД – гр. Ловеч е титуляр по Разрешително № 13120038/18.03.2011г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти, издадено от Директора на БДДР – Плевен. С Решение № 1256/31.01.2014г. е изменено разрешителното и е продължен срока на действието му до 19.03.2017г.

Със заявление Вх. № ПВ1-00130/15.12.2016г. „М. - Млекопродукт” ЕООД – гр. Ловеч е поискало продължаване срока на разрешителното.

Съгласно чл. 78 ал.1 от ЗВ продължаване срока на действие на разрешителното се извършва по молба на титуляра до органа, издал разрешителното, подадена не по-късно от 3 месеца преди изтичането му.

Компетентният орган извършва проверката по чл. 78 ал.2 от ЗВ и продължава срока на действие на разрешителното, когато са налице едновременно и трите, посочени в разпоредбата условия:

1. молбата е подадена в срока по ал. 1;

2. не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, и

3. са изпълнени условията на издаденото разрешително.

Органът действа при условията на обвързана компетентност и при липсата на кое да е от изброените законови предпоставки отказва продължаване срока на действие на разрешителното.

Според третата алинея същите правила се прилагат и когато се иска едновременно изменение и продължаване срока на действие на разрешително.

В чл. 78а са въведени и допълнителни условия за продължаване срока на действие на разрешителното – да са платени дължимите такси за водоползване по чл. 194 и/или дължимите глоби или санкции по чл. 200, ако са били наложени такива.

На осн. чл. 68 т.4 ЗВ, който е приложим и при процедурата по чл. 78 ЗВ, органът постановява отказ, когато не са спазени изискванията, посочени в закона.

Заявлението е подадено до компетентния орган, издал разрешителното, в рамките на 3-месечния срок, с което е изпълнено изискването на чл. 78 ал.2 т.1 от ЗВ.

При проверката на заявлението не е установено нарушение съобразно т.2 от същата разпоредба.

При проверка изпълнението на условията на издаденото разрешително, изменено и продължено с Решение № 1256/31.01.2014г. на Директора на БДДР – Плевен са били изискани и са представени от заявителя протоколи от изпитвания за качеството на отпадните води, информация от РИОСВ и е извършена проверка на място от експерти на БДДР, при което е констатирано следното:

В представените протоколи от изпитвания от 2014г., 2015г., 2016г. на отпадъчните води е посочено, че пробите са взети и доставени в акредитираната лаборатория в съдове на заявителя – „М. – Млекопродукт“ ЕООД, т.е. не е извършено акредитирано пробовземане. Чл. 26 ал.2 от Наредба № 2/08.06.2011г. изисква вземането на пробите, измерванията, изпитванията и анализите да се извършват от аредитирана лаборатория. Не е допустимо това да се извършва от заявителя на изпитването, както е процедирано в случая. Затова правилно Директорът на БДДР – Плевен е преценил, че горното е в нарушение на условията по разрешителното относно специфичните изисквания към местата за мониторинг и програмата за мониторинг, където в т.3 е залегнало горното изискване относно акредитираното пробовземане.

От представените протоколи е видно, че през 2012г. е извършено само едно пробовземане за собствен мониторинг на отпадъчните води, при което не е изследван показателя „температура“. А през 2013г., 2014г. и 2015г. са извършени по две пробовземания за собствен мониторинг на отпадъчните води, но при второто пробовземане (за второто полугодие на всяка от трите години) не е изследван показателя „температура“. Изследването на този показател е залегнало в раздел индивидуални емисионни ограничения по потоци и места за заустване, което следва да се провежда на всеки шест месеца със забележката собственият мониторинг на заустваните отпадъчни води да се провежда в периода на работа на млекопреработвателното предприятие. Правилно е преценено, че и това условие от разрешителното не е било изпълнено.

Според писмо на РИОСВ – Плевен с Вх. № ПВ1-00130/03.02.2017г. – към последната извършена проверка дружеството не е изградило необходимите пречиствателни съоръжения за отпадъчни води, залегнали в т.2 на Други условия съобразно спецификата на обекта, които е следвало да се изградят в срока на действие на разрешителното.

От същото писмо на РИОСВ – Плевен се установява и, че на обекта няма работещо измервателно устройство за отпадъчни води, което да измерва заустеното водно количество. В тази връзка е изискана допълнителна информация от заявителя за монтирането на такова устройство, който е потвърдил, че има такова. Затова е извършена и проверка на място от експерти от БДДР, за което е съставен Констативен протокол № 1-ИГ-2/07.03.2017г., която е установила, че предприятието не работи и не е налично такова устройство. В същото време дружеството през целия период на действие на разрешителното – 2012-2016г. не е представяло в БДДР декларации по чл. 194б от ЗВ за измереното водно количество, а е заплащало дължимите такси на база разрешено водно количество. Не е уведомявало БДДР – Плевен за повреди в измервателното устройство, които е следвало да отстрани в рамките на 1 месец. Поради това правилно е прието, че дружеството не е монтирало такова измервателно устройство, с което не е изпълнило задължението, залегнало в т.3 относно: Задължение за заплащане на такса за заустване на отпадъчни води в повърхностни води. Според залегналото изискване титулярът е бил длъжен ежегодно да представя в БДДР информация, необходима за изчисляване на дължимата такса и включваща: резултатите от собствения мониторинг, показанията на измервателните устройства и резултатите от извършения контрол, като до монтиране на работещо и отговарящо на нормативните изисквания измервателно устройство таксата се изчислява на базата на посочения в разрешителното максимален годишен обем. Измерването на количеството отпадни води има значение за точното определяне на дължимите такси за водоползване, според количеството, но и според качеството на заустваните отпадни води, защото се намира в раздел „Индивидуални емисионни ограничения по потоци и места за заустване“ и правилно е прието, че и това задължение не е било изпълнено.

Показанията на разпитания св. Р.В.М. – син на управителя на дружеството, не променят горните изводи. Свидетелят е отговарял за пробонабирането и лично е вземал пробите от отпадните води и ги предавал за изследване в акредитирана лаборатория, температурния показател не е бил замерван, защото не било необходимо. Сочи, че предприятието е разполагало със стари пречиствателни съоръжения, но нови не са били монтирани. Твърденията за налично измервателно устройство са колебливи, като свидетелят сочи, че често се повреждало и било на ремонт, последното не се подкрепя от останалите писмени доказателства по делото, неоспорени от страните и изложени по-горе.

Поради това правилно компетентният орган -Директорът на БДДР – Плевен е приел, че заявителят не е изпълнил условията на издаденото разрешително съобразно изискването на чл. 78 ал.2 т.3 от ЗВ, в който случай не са налице законовите предпоставки за продължаване срока на действие на разрешителното и вр. чл. 68 т.4 от ЗВ е постановил законосъобразен отказ.

Видно от оплакванията в жалбата, жалбоподателят много добре е разбрал по какви причини е постановен отказа. В решението се съдържат подробно както фактическите, така и правните основания, които го обосновават и позволяват да се изведе недвусмислено волята на административния орган, поради което то отговаря в достатъчна степен на изискванията за форма на акта. Решението е постановено след извършването на проверка за изпълнението на условията по разрешителното, чрез изискването на информация и от друг контролен орган – РИОСВ- Плевен, изискани са доказателства за изясняване на всички факти и от заявителя като по този начин му е дадена възможност да участва активно и пълноценно в административното производство, извършена е и проверка на място. Фактическите изводи се базират на правилна преценка на събраните доказателства. Правилно е приложен и материалния закон и целта на закона.

Решението е издадено в необходимата писмена форма, съдържа подробни фактически и правни основания, които го мотивират и се основават на фактите по преписката. В хода на съдебното производство не се събраха доказателства, които да оборват правилността на тези изводи.

По изложените съображения жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „М. - Млекопродукт” ЕООД – гр. Ловеч, представлявано от управителя В. М., чрез адв. Н. *** срещу Решение № ПВ1-00130/09.03.2017г. на Директора на Басейнова дирекция Дунавски район – Плевен, с което на осн. чл. 68 т.4 вр. чл. 78 ал.2 т.3 и чл. 52 ал.1 т.4 от Закона за водите е отказано продължаване срока на действие на Разрешително № 13120038/18.03.2011г., продължено с Решение № 1256/31.01.2014г., за ползване на река Бейска бара за заустване на отпадъчни води за експлоатация на млекопреработвателно предприятие в с. Горан, общ. Ловеч, обл. Ловеч, издадено от Директора на БДДР – Плевен на „ М.-***, поради неизпълнение на условията на издаденото разрешително.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

С Ъ Д И Я :