Решение по Административно дело 480/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 282

гр.Плевен, 29 Юни 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

при секретаря Венера Мушакова и като разгледа докладваното от съдията Кънева адм.дело №480 по описа за 2016г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 ал.2 т.1 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.149 ал.5 във вр. с чл.16 ал.1 т.1 от АПК във вр. с .

Производството по делото е образувано по протест на Иван Шарков - прокурор при Окръжна прокуратура Плевен срещу Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект №11140151 от 08.11.2013г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите „Дунавски район” с център Плевен (сега Басейнова дирекция „Дунавски район”-Плевен), издадено в полза на „Вадива” ЕООД с.Румянцево, общ.Луковит за водовземане от река Златна Панега с цел производство на ел.енергия и ползване на воден обект за изграждане на нови, реконструкция и модернизация на съществуващи системи и съоръжения за водовземане от повърхностни води на обект МВЕЦ „Румянцево ІІ” с.Румянцево

В протеста се сочи, че Разрешителното за водовземане е издадено в противоречие с разписаните ограничения в ПУРБ-ДР, утвърден със Заповед №РД-293/22.03.2010г. на Министъра на околната среда и водите, както и с разпоредбите на чл.118ж ал.1 т.4 и т.5 от Закона за водите. Счита се, че на тези основания компетентният орган е бил длъжен да откаже издаването на разрешително за водовземане. Твърди се, че актът противоречи и на основни принципи на екологичното законодателство, както и на общественият интерес от опазване на околната среда. Сочи се, че тези пороци обосновават нищожност на протестирания акт. В заключение се моли Разрешително за водозвемане от повърхностен воден обект №11140151 от 08.11.2013г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите „Дунавски район” с център Плевен да бъде обявен за нищожен.

От ответника по делото и заинтересованата страна „Вадива” ЕООД с.Румянцево не е депозиран писмен отговор по жалбата.

От заинтересованата страна Община Луковит е представен отговор по протеста, в който същият се счита за неоснователен. Твърди се, че разрешителното е издадено в съответствие с всички правни норми. Твърди се още, че нормите на които се позовава протеста не са действали към датата на подаване на заявлението, респ. към датата на издаване на разрешителното. Сочи се, че става въпрос за съществуващи съоръжения от повърхностен воден обект, поради което реализирането му не би довело до нарушаване на нормите и принципите на екологичното законодателство. Моли се протеста на бъде отхвърлен.

В съдебно заседание протестиращият прокурор се явява лично и моли протеста да бъде уважен по изложените в него мотиви.

Ответникът в съдебно заседание не се явява и не се представлява. По делото е депозирана молба, в която не се възразява делото да бъде приключено. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че протеста бъде уважен.

Заинтересованата страна „Вадива” ЕООД с.Румянцево в съдебно заседание се представлява от адв.С.Х. ***, с надлежно пълномощно, която оспорва протеста. В представени писмени бележки са изложени доводи за липса на пороци обосноваващи нищожност на протестираното разрешително.

Заинтересованата страна Община Луковит в съдебно заседание не се представлява. По делото е депозирана писмена защита от адв.А. от САК, с надлежно пълномощно, в която са изложени подробни съображения за неоснователност на протеста.

Административен съд - Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Протестът е за обявяване на нищожност, поради което и с оглед на разпоредбата на чл.149 ал.5 от АПК не е ограничен със срок, подаден е от надлежна страна, съгласно правомощията по чл.145 ал.5 от ЗСВ и чл.147 ал.2 вр. с чл.16 ал.1 т.1 от АПК, при наличие на важен обществен интерес, поради което е допустим за разглеждане.

Разгледан по същество, протеста е неоснователен.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 24.04.2013г. от управителя на „Вадива” ЕООД с.Румянцево до Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район”, на основание чл.44 ал.1, чл.46 ал.1 т.1 и чл.60 ал.1 от Закона за водите, е подадено заявление за откриване на процедура за издаване на разрешително за водовземане и ползване на повърхностен воден обект, с цел на водовземането - Изграждане на МВЕЦ „Румянцево ІІ” с инсталирана мощност 100kw, с местоположение с.Румянцево, местността „Лъките”, ПИ №000140; с цел на ползването - производство на електрическа енергия от МВЕЦ и място на водовземането и ползването – река Златна Панега, като водовземането ще се осъществява посредством съществуващо водохващане-бент, а ще се изгражда рибен проход. Към заявлението са приложени необходимите документи, вкл.влязло в сила Решение №ПН 87 ПР/2012г. на Директора на РИОСВ-Плевен за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействие върху околната среда, съгласно което не следва да се извършва оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за инвестиционното предложение, тъй като няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда и човешкото здраве.

Във връзка с писмо от 07.06.2013г. на Директора на БДУВДР, на 12.08.2013г. от „Вадива” ЕООД са представени допълнително изискани данни и информация, а именно хидроложки данни за период 2007-2012г измерени от ХГС25, инженерно-хидроложки изследвания на р.Златна Панега под извор „Езерото и др.

На 21.08.2013г., на основание чл.44 ал.1 и чл.60 ал.1 от Закона за водите, е подадено ново заявление от „Вадива” ЕООД за издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект, чрез изградени съоръжения, с данни за водовземането: Изграждане на МВЕЦ „Румянцево ІІ” с инсталирана мощност 100kw, производство на електрическа енергия от МВЕЦ; с местоположение с.Румянцево, местността „Лъките”, ПИ №000140; и място на водовземането – река Златна Панега, като водовземането ще се осъществява посредством съществуващо водохващане-бент.

На 17.09.2013г. от „Вадива” ЕООД е представен допълнително договор от 16.09.2013г. за присъединяване на енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяем енергиен източник.

На 14.10.2013г. от Директора на БДУВДР-Плевен е направена преценка съгласно чл.62 ал.1 от Закона за водите. По отношение предвижданията на влезлите в сила планове за управление на речните басейни в преценката е отразено, че заявеното водовземане от повърхностен воден обект река Златна Панега посредством съществуващ бент, изграден с координати в система 1970г.: начало т.1Х – 4688671.11 У – 8574007.30, край т.2 Х – 4688683.13 У – 8573989.68. попада в обхвата на повърхностно водно тяло категория река от поречие Искър с код BG1IS100R024 и е в защитена зона от Натура 2000 за опазване на естествени местообитания, дивата флора и фауна с име „Карлуково” и код BG0001014, като общото състояние на повърхностното водно тяло е екологично добро и химично добро. Посочено е, че за естествено повърхностно водно тяло р.Златна Панега с код на типа BGTR11, категория река с дължина 38.267км. с код BG1IS100R024, заложената в ПУРБ цел за опазване на околната среда за това тяло е „Запазване и подобряване на доброто екологично и доброто химично състояние до 2015г.” Посочено е също, че за водно тяло с код BG1IS100R024 е предвидена основна мярка Разрешителен режим за водно тяло, съобразно ОВОС /екологичната оценка и/или оценката за съвместимост, като за инвестиционно предложение „Изграждане на МВЕЦ „Румянцево ІІ” с инсталирана мощност 100кВт” е издадено Решение №ПН 87 ПР/2012г. на Директора на РИОСВ-Плевен. В заключение е направен извод, че заявеното искане за водовземане от повърхностен воден обект река Златна Панега, десен приток на река Искър, имот №000209, землище на с.Румянцево, ЕКАТТЕ 63327, общ.Луковит, с цел производство на електроенергия посредством МВЕЦ „Румянцево ІІ” не е в противоречие с ПУРБ в Дунавски район за басейново управление на водите, утвърден със Заповед №РД-293/22.03.2010г. на Министъра на околната среда и водите. По отношение съвместимостта с обществените интереси е посочено, че водовземането не би нарушило придобити права на други водоползватели и не би нарушило обществени интереси по смисъла на чл.49 от ЗВ. По отношение съответствие с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство е посочено, че за инвестиционното предложение е издадено Решение №ПН 87 ПР/2012г. на Директора на РИОСВ-Плевен, съгласно което няма вероятност дейността да окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда и човешкото здраве. Посочено е още в преценката, че съществуващите съоръжения- деривационен канал заедно със земята и бент са собственост на „Вадива” ЕООД. В заключение е дадена положителна оценка и въз основа на нея е открита процедура за издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект река Златна Панега, десен приток на река Искър, имот №000209, землище на с.Румянцево, ЕКАТТЕ 63327, общ.Луковит, с цел производство на електроенергия посредством МВЕЦ „Румянцево ІІ” и за издаване на разрешително за ползване на воден обект река Златна Панега с цел изграждане на нови, реконструкция и модернизация на съществуващи съоръжения за водовземане от повърхностни води за МВЕЦ „Румянцево ІІ”.

По реда на чл.62а ал.1 от Закона за водите на 14.10.2013г. е изготвено съобщение за откриване на процедура за издаване на разрешително за водовземане чрез съществуващи съоръжения от повърхностен воден обект река Златна Панега, имот №000209, землище на с.Румянцево, ЕКАТТЕ 63327, общ.Луковит, с цел производство на електроенергия посредством МВЕЦ „Румянцево ІІ”. Съобщението е изпратено на управителя на „Вадива” ЕООД и Кмета на Община Луковит за публично обявяване. Съобщението е било изложено на информационното табло в сградата на Община Луковит на 17.10.2013г., като не са постъпили жалби и възражения.

От Директора на БДУВДР-Плевен е издадено Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект №11140151/08.11.2013г., с титуляр „Вадива” ЕООД с.Румянцево, общ.Луковит; с цел на водовземането - производство на ел.енергия; с цел на ползването – изграждане на нови, реконструкция или модернизация на съществуващи системи и съоръжения за водовземане от повърхностни води за МВЕЦ „Румянцево ІІ”; воден обект и водно тяло: река Златна Панега, поречие Искър, код на водното тяло: BG1IS100R024, Златна Панега ISRWB24; място на водовземане – река Златна Панега, посредством съществуващ бент; срок на действие на разрешителното: начален – 08.11.2013г. и краен – 08.11.2018г.

Именно това разрешително е предмет на настоящето съдебно производство.

От фактическа страна по делото се установява още, че Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект №11140151/08.11.2013г. не е обжалвано по административен и съдебен ред.

По делото е приложен ПУРБ в неговата относима част (л.210-218).

Към настоящето дело е приложено адм.дело №479/2016г. на Административен съд-Плевен. От доказателствата по делото се установява също, че Решение №ПН87 ПР/2012г. на Директора на РИОСВ-Плевен е обжалвано по административен ред, но жалбата е била оставена без разглеждане като просрочена, като не са налице данни за обжалване по съдебен ред. Във връзка със сигнал до ВАП, срещу това решение през 2016г. е подаден протест от прокурор при ОП-Плевен, по който е образувано адм.дело №479/ 2016г. на Административен съд-Плевен. С решение от 21.11.2016г. по адм.дело №479/2016г. е прогласена нищожността на Решение №ПН 87 ПР/2012г. на Директора на РИОСВ-Плевен, с мотиви, че актът е издаден от териториално компетентен орган, но извън рамките на неговите правомощия по закон,при допуснати процесуални нарушения, съществено противоречие в мотивите, водещи до липса на такива, както и че ИП –Изграждане на деривационна ВЕЦ не е допустимо съгласно ПУРБ и Директорът на РИОСВ е следвало да прекрати процедурата, а не да се произнася по същество. Съдебният състав е посочил и противоречие с правото на ЕС. При инстанционен контрол с решение от 13.04.2017г. по адм.дело №1263/2017г. ВАС е отменил решението на АС-Плевен и е отхвърлил протеста на прокурор при ОП-Плевен с мотиви, че не са налице такива пороци, които да обосновават нищожност на протестирания акт, с каквато проверка съдът е бил ограничен.

Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Тъй като в конкретния случай се претендира нищожност на разрешителното на първо място е необходимо да се посочи следното:

Безспорно е, че административните актове, които противоречат на законите или на други нормативни актове са недействителни-невалидни актове (с нередовно действие). Основното разграничение на порочните актове на администрацията е разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от степента и качеството на порока (дефекта), от който е засегнат акта. В административното право, за разлика от гражданското право липсва специален законов текст, който да регламентира кога съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. За да бъде един административен акт нищожен, е необходимо да страда от съществен, основен порок, който го лишава от същността му на властническо волеизявление, поради което не може да произведе целените правни последици. Във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да предизвика промяна в правната сфера на адресатите на акта. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, съдебната практика и теория са възприели критерия, че нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. С оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост. Теорията и съдебната практика приемат, че всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма, а оттам - на липса на волеизявление. Съществените нарушения на административно-производствените правила са основания за нищожност, също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на кворум).

Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законово основание, когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон от нито един орган. Нищожен е и административен акт при липса на предмет, когато обектът на разпореждането в него не съществува или разпореждането е с невъзможен предмет.

В контекста на горното от фактическа и правна страна съдът намира, че при издаване на Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект №11140151/08.11.2013г. не са допуснати нарушения, които да приравняват административния акт на правно нищо и да обосновават прогласяването му за нищожен.

В конкретния случай протестираното Разрешително е издадено на основание чл.44 ал.1 и ал.2, чл.46 ал.1 т.1 б.”ж”, чл.50 ал.1 и ал.3 и чл.52 ал.1 т.4 от Закона за водите. Съгласно чл.52 ал.1 т.4 от ЗВ, разрешително се издава от Директора на басейновата дирекция във всички останали случаи на водовземане и на ползване на водни обекти, различни от хипотезите на предходните точки на ал.1. Разрешително №11140151/08.11.2013г. е издадено на „Вадива” ЕООД с.Румянцево, общ.Луковит с цел на водовземането - производство на ел.енергия и с цел на ползването – изграждане на нови, реконструкция или модернизация на съществуващи системи и съоръжения за водовземане от повърхностни води за МВЕЦ „Румянцево ІІ”, като място на водовземане е река Златна Панега, поречие на Искър. Т.е. не са налице хипотезите на чл.52 ал.1 т.1, т.2 и т.3, поради което правилно разрешителното е издадено от Директора на БДУВДР-Плевен, който е компетентният по материя, място и време орган.

Разрешителното е издадено при спазване на изискуемата писмена форма и притежава всички изискуеми реквизити, съгласно чл.56 ал.1 от ЗВ. Не са налице и допуснати нарушения на процедурата, които да обосновават нищожност на протестираното разрешително. В процедурата по издаване на разрешителното органът е съобразил нормата на чл.55 от ЗВ и е отчел наличните водни ресурси; потребностите на кандидата за водоползвател, съответно ползвател на воден обект; състоянието на водното тяло, целите за опазване на околната среда, определени за съответното водно тяло, и мерките за постигане на тези цели, определени в плановете за управление на речните басейни; придобитите права. Извършил е преценка съобразно чл.62 от ЗВ с писмена обосновка и е приел, че оценката е положителна, поради което следва да се открие процедура за издаване на исканото разрешително с титуляр „Вадива” ЕООД. Спазена е и процедурата по оповестяване на съобщението, регламентирана в чл.62а от ЗВ, като съобщението не е изпращано по реда на ал.5 на титуляри на вече издадени разрешителни, тъй като при преценката органът не е установил водовземането и ползването на водния обект да би нарушило вече придобити права на други ползватели и обществени интереси.По реда на чл.64 от ЗВ не са постъпили възражения или жалби от заинтересовани лица, поради което Директора на БДУВДР-Плевен е издал исканото разрешително.

По отношение материалната незаконосъобразност на акта обосноваваща нищожност съдът съобрази следното:

В протеста се твърди, че разрешителното е издадено в противоречие с разписаните ограничения в ПУРБ-ДР, утвърден със Заповед РД-293/22.03.2010г. на Министъра на околната среда и водите, както и при неспазване на разпоредбата на чл.118ж ал.1 т.4 и т.5 от ЗВ. Твърди се, че на тези основания органът е следвало да откаже издаване на разрешително. Видно от приложения по делото в относимата му част ПУРБ за 2010г-2015г. е, че процесното водно тяло с наименование р.Златна Панега ISRWB24, с код на водното тяло: BG1IS100R024, до вливане в р.Искър попада в защитена зона от Натура 2000 за опазване на естествени местообитания, дивата флора и фауна с име „Карлуково” и код BG0001014. Видно е още, че екологичното и химичното състояние на това водно тяло е добро, като е поставена цел – запазване и подобряване на доброто екологично и химично състояние със срок 2015г. В приложение 7.1.3 от ПУРБ – „Мерки за защитените зони, обявени за опазване на местообитанията и биологичните видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване, съгласно Становище по Екологична оценка на ПУРБ №6-2/2009г. на МОСВ” като мерки за намаляване на негативното въздействие върху видовете включени в Приложение 2 на Директива 92/43/ЕЕС за хабитатите е приета забрана за изграждане на нови ВЕЦ и разширяване на съществуващи. В приложение 7.1.7 на ПУРБ – „Програми от мерки по водни тела за повърхностни води” като основни мерки за постигане на целите на опазване на околната среда е предвидена забрана за издаване на разрешителни за водовземане с цел ВЕЦ, с изключение на руслови ВЕЦ на съществуващи бентове и прагове. С нормата на чл.118ж ал.1 т.4 и т.5 от ЗВ (в редакцията към момента на издаване на разрешителното) е предвидено, че не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал.1, т. 5, обявени за опазване на местообитания и биологични видове; както и когато са въведени ограничения и забрани в плана за управление на речните басейни, свързани с постигане на целите по чл.156а. Последната разпоредба конкретизира показателите за количеството и качеството на повърхностните води, които се определят от ПУРБ и са залегнали в него. А нормата на чл.119а ал.1 т.5 от ЗВ ( редакцията към датата на издаване на разрешителното) дефинира зоните за защита на водите, в които се включват защитените територии и зони, обявени за опазване на местообитания и биологични видове. В тази връзка и по отношение чл.118ж ал.1 т.4 от ЗВ следва да се посочи, че когато органът е извършвал преценката по чл.62 ал.1 от ЗВ е било налице издадено Решение №ПН 87 ПР/2012г на Директора на РИОСВ-Плевен, с което е прието, че не следва да се извършва ОВОС, тъй като няма вероятност дейността да окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда и човешкото здраве. Директорът на БДУВДР-Плевен се е съобразил с приетото в това решение и е издал разрешителното за водовземане. Това решение на Директора на РИОСВ-Плевен не е било обжалвано по съдебен ред в законоустановения срок, за това и същото е влязло в законна сила. Т.е. не са събрани доказателства в насока, че е ИП би оказало значително отрицателно въздействие върху видовете предмет на опазване в защитената зона. От проверката осъществена по адм.дело №479/2016г на АС-Плевен и инстанционният контрол на ВАС се установява, че поради преклудираната с влизане в сила на административния акт възможност за проверка на неговата законосъобразност, дори да са допуснати нарушения при издаване на Решение №ПН 87 ПР/2012г на Директора на РИОСВ-Плевен, с което е прието, че не следва да се извършва ОВОС, то техният характер не е такъв, че да води до нищожност на акта. Т.е. налице е един стабилен административен акт, с който Директорът на БДУВДР-Плевен се е съобразил. По отношение нормата на чл.118ж ал.1 т.5 от ЗВ следва да се посочи, че с влезлият в сила ПУРБ е въведена забрана за изграждане на ВЕЦ, като това е съвсем друга по вид мощност, поради което ограничението не може да се тълкува разширително и в неговия обхват да се включва и забраната за изграждане на МВЕЦ, за каквато е издадено процесното разрешително. Също така тази норма не разрешава ползването на повърхностни води, когато в плана има ограничения и забрани, свързани с опазване на количеството и качеството на водите-връзка с чл.156а от ЗВ. Единственото ограничение в ПУРБ за изграждане на нови обекти и за разширяване на съществуващите е с цел намаляване на негативното въздействие на видовете, включени в приложение 2 на Директива 92/43/ЕС. Т.е. въведеното в ПУРБ ограничение не се отнася до чл.118ж ал.1 т.5 от ЗВ, тъй като планът не съдържа забрани, отнасящи се до опазване на качеството и количеството на повърхностните води, посочени в чл.156а от ЗВ, а до чл.119а ал.1 т.5 от ЗВ, поради това че са свързани с опазването на защитени територии и зони. А с Решение №ПН 87 ПР/2012г на Директора на РИОСВ-Плевен, което е стабилен административен акт, е прието, че няма вероятност дейността да окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда и човешкото здраве. В този смисъл решение №3990 от 24.03.2014г. по адм.дело №11656/2013г. по описа на ВАС. За пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме наличието на твърдяното от прокурора нарушение на забраната по чл.118ж ал.1 т.5 от ЗВ, то същото не би довело до нищожност на издаденото разрешително. Наличието на материална незаконосъобразност на акта води до неговата унищожаемост, но не и до нищожност на същия. След като не е оспорен в законоустановения срок, налице е стабилен административен акт. В настоящият случай съдът е ограничен единствено с проверката за нищожност, каквито пороци не се установиха.

Предвид изложеното, съдът намира, че протеста на прокурора при Окръжна прокуратура-Плевен е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Независимо от изхода на делото, тъй като не е направено искане за присъждане на разноски от страна на пълномощника на заинтересованата страна „Вадива” ЕООД с.Румянцево, такива не следва да се присъждат.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2 предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, VII-ми състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ протеста на Иван Шарков - прокурор при Окръжна прокуратура Плевен срещу Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект №11140151 от 08.11.2013г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите „Дунавски район” с център Плевен (сега Басейнова дирекция „Дунавски район”-Плевен), издадено в полза на „Вадива” ЕООД с.Румянцево, общ.Луковит.

Решението може да се оспори пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: