Р E Ш Е Н И Е

№ 358

гр.Плевен, 25 Юли 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря А. П. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 478 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 204 от 08.11.2016 г., постановено по анд № 412/2016 г., Районен съд – Троян е потвърдил Наказателно постановление № 2016-038240 от 15.07.2016 г. на Директора на Регионална дирекция гр.Русе към Комисия за защита на потребителите, с което на М.Г.К. ***, ЕГН **********, на основание чл.222 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева за нарушение по чл.127 ал.2 от ЗЗП за това, че при направена на 14.01.2016 г. проверка в стаи за гости „Петя“ в с.Орешак, общ.Троян, обл.Ловеч, махала „Калчевска“ № 10, стопанисвана от М.К., не е представен регистър на предявените рекламации.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от М.Г.К. ***, с Решение № 30 от 07.02.2017 г., постановено по канд № 291/2016 г., отменя решението и връща делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Троян.

С Решение № 59 от 31.03.2017 г., постановено по анд № 57/2017 г., Районен съд – Троян е отменил наказателното постановление.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Регионална дирекция – Русе към Комисия за защита на потребителите, чрез юрисконсулт Десислава Любенова, която счита, че районният съд неправилно е приложил материалния закон, превратно е тълкувал доказателствата, нарушил е процесуалните правила, вследствие на което е постановил незаконосъобразно и необосновано решение.

С Определение № 7 от 26.05.2017 г. постановено по канд № 122/2017 г. Административен съд – Ловеч, втори касационен състав, е прекратил производството по делото поради невъзможност да бъде сформиран касационен състав, който да разгледа същото, тъй като трима от общо петима от съдиите в АС Ловеч са участвали в предходното разглеждане на делото и го е изпратил на Върховния административен съд за определяне на друг равен по степен Административен съд, който да го разгледа.

С Определение № 7258 от 09.06.2017 г., постановено по адм.дело № 6435/2017 г. Върховният административен съд, Седмо отделение, е изпратил делото за разглеждане от Административен съд – Плевен.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – М.Г.К. се представлява от адв.Я. ***, който оспорва подадената касационна жалба, по същество моли съда да остави в сила оспореното решение на ТРС. Представя писмени бележки, в които развива подробни съображения за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 14.01.2016г. е била извършена проверка от главни инспектори при КЗП РД гр. Русе, звено гр. Ловеч в обект – самостоятелни стаи във вила „Петя“, находящ се в гр. Троян, Ловешка област, мах. „Калчевска“ № 10, собственост на М.Г.К.. Проверката е извършена в присъствие на Р. К. – съпруг на последната и също собственик на обекта. При проверката е съставен Констативен протокол № К-0209970 от 14.01.2016г., приложен като доказателство по делото. В същият са отразени направените констатации, сред които, че в обекта няма и не се води регистър на предявените рекламации. С този Констативен протокол е наредено на собственика на обекта на 26.01.2016г. в 14.00 часа да се яви в офиса на КЗП в гр. Ловеч за извършване проверка на документи, като бъде представен валиден документ за категоризация на обекта, регистър на настанените туристи, справка – декларация за реализираните нощувки и регистър на предявените рекламации. Съставеният констативен протокол е подписан от съставителя – И., от присъстващия на проверката Г. и от К., последният като собственик на обекта. На 26.01.2016г. е била извършена проверка на документи, представени в КЗП РД гр. Русе, звено гр. Ловеч от М.К. – собственик на обект – самостоятелни стаи „Петя“, при която е съставен Протокол № К-084978/26.01.2016г., в който е отразено, че са представени изисканите документи, включително регистър на предявените рекламации, копия от които са приложени към протокола. С протокола е дадено задължително предписание – да не се допускат нарушения по Закона за туризма, по Закона за защита на потребителите и на нормативните актове. На същата дата 26.01.2016г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № К-038240 за това, че при извършената проверка на 14.01.2016г. в обект – самостоятелни стаи „Петя“, находящ се в гр. Троян, Ловешка област, мах. „Калчевска“ № 10, собственост на К. е било установено, че при проверката в обекта не е представен регистър на предявените рекламации и на 14.01.2016г. М.К. не поддържа регистър на предявените рекламации пред нея и упълномощените от нея лица, с което е нарушила разпоредбата на чл. 127, ал. 2 във вр. ал. 4 от Закона за защита на потребителите. В акта е отразено, че нарушението е извършено от нарушителя за първи път. АУАН е съставен в присъствие на М.К., която в графа „възражения по акта” е отразила, че ще представи възражение в срок, същата е подписала акта, като екземпляр от същия й е връчен на датата на неговото съставяне – 26.01.2016 година. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е подадено писмено възражение срещу съставения АУАН. Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление № 2016-038240 от 15.07.2016г. от Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите, упълномощен със Заповед № 290/22.04.2015г. на Председателя на КЗП, с което на М.К. е наложено административно наказание – глоба в размер 500 лева на основание чл. 222 от ЗЗП за нарушение по чл. 127, ал. 2 във вр. ал. 4 от същия закон.

Съдът след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства счел, че обжалваното Наказателно постановление съдържа изискуемите от закона в чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити, подписано е от длъжностното лице, което го е издало, което е оправомощено да издава наказателни постановления за нарушения по Закона за защита на потребителите със Заповед № 290/22.04.2015г. на Председателя на КЗП. Налице е и съответствие между отразеното в наказателното постановление и в АУАН, въз основа на който то е издадено. АУАН е съставен от оправомощено лице с оглед представената като доказателство по делото Заповед № 356 ЛС от 22.04.2015г. на Председателя на КЗП. На тези основания съдът приел, че в хода на административнонаказателното производство по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Съдът счел, че визираното в АУАН и в НП нарушение по чл. 127, ал. 2 във вр. ал. 4 от ЗЗП, не е доказано от със събраните по делото писмени и гласни доказателства. За доказано ТРС приел, че при извършената в обекта проверка на 14.01.2016г. на служителите на КЗП не е бил представен регистър на предявените рекламации, но това не наложило извод, че такъв регистър към този момент не е съществувал. Съдът установил, че при проверката на 14.01.2016г. в обекта – самостоятелни стаи „Петя“, се е намирал само съпругът на наказаната К., като той е извършвал ремонт в обекта. Самите проверяващи – свидетелите И. и Г. заявили пред съда, че тогава в обекта не е имало настанени туристи, а свидетелят К. заявил в съдебно заседание, че той не се занимава с туристическата дейност на обекта по настаняване на туристи, а е извършвал ремонт по време на проверката. Това твърдение на свидетеля К. съдът счел за кореспондентно на заявеното от свидетелите И. и Г., че след като са се легитимирали и са поискали определени документи, К. се е обадил на съпругата си, за да я пита къде са тези документи. Свидетелят К. дори не е знаел цените на нощувките, поради което е заявил на служителите на КЗП, че цените са посочени в интернет страницата на обекта.

Решаващият съд направил извод, че на основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗП търговецът е длъжен да поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации, а от доказателствата по делото безспорно е установено, че при извършената в обекта проверка на 14.01.2016г. на служителите на КЗП не е бил представен регистър на предявените рекламации. Съдът приел,че такъв регистър е съществувал, като е започнат на 08.10.2014 година, като взел предвид и показанията на св. И., че при проверката на документи е бил представен регистър на предявените рекламации с дата 08.10.2014г., като К. е обяснила, че регистър е имало към датата на проверката, но е бил на друго място. Техните показания съдът анализирал съвкупно с тези на св.Г., от които установил, че при проверката свидетелят К. е заявил, че има всички документи за обекта, но той не може да ги представи, а причината за това е, че не той, а съпругата му се занимава с туристическата дейност в обекта. Самият актосъставител И. е приела, че именно М.К. извършва туристическа дейност в обект – самостоятелни стаи „Петя“ като е съставила АУАН на нея, а не на другият собственик на обекта Р. К., който е бил в обекта при самата проверка. Предвид това приел за логично, че след като не се занимава с туристическата дейност на обекта, свидетелят К. не е бил наясно къде се съхраняват исканите от служителите на КЗП документи. Именно поради тази причина, свидетелят К. се е обадил по телефон на съпругата си, за да я извести за проверката, но когато тя е дошла, свидетелите И. и Ге. вече са си тръгнали.

ТРС направил извод, че за да е налице извършено нарушение по чл. 127, ал. 2 във вр. ал. 4 от ЗЗП следва търговецът да не поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации, като непредставянето на такъв регистър не представлява нарушение на посочената законова разпоредба. От писмените и от гласните доказателства по делото съдът установил, че към датата на проверката 14.01.2016г. М.К. е поддържала регистър на предявените рекламации, който е бил започнат на дата 08.10.2014г., но нейният съпруг Р. К. не е представил този регистър на служителите на КЗП – свидетелите И. и Г.. Ето защо съдът приел, че не е доказано по категоричен начин нито, че при извършената проверка на 14.01.2016г. обекта – самостоятелни стаи „Петя“ е работил и извършвал туристическа дейност, нито че търговецът не е поддържал регистър на предявените рекламации, напротив установено е, че към момента на проверката обектът не е работил, а в същия свидетеля К. е извършвал ремонтни дейности, както и че търговецът е поддържал регистър на предявените рекламации, но той не е бил представен от свидетеля К. на служителите на КЗП при проверката на 14.01.2016 година.На тези основания съдът отменил оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на К. факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за недоказаност на вмененото й деяние. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне. Правилно е отбелязал в мотивите си РС, че в момента на проверката от контролните органи-на 14.01.2016 год., на проверяващите не е бил представен не само регистър на предявените рекламации, който регистър се съставя от проверяваното лице и не изисква някаква нарочна заверка с достоверна дата на започване на неговото водене от контролни органи, но не е било представено и актуално Удостоверение за категоризация. По –късно, при документалната проверка, когато е съставен и акта за нарушение, освен регистър на предявените рекламации, е представено и изисканото и приложено на л. 16 от делото Удостоверение за утвърдена категория № 00328, издадено от Кмета на Община Троян на 08.10.2014г. със срок на валидност 08.10.2019 година. На същата дата, на която е издадено това удостоверение е бил започнат и регистъра на предявените рекламации, копие от корицата на който е приложено на л. 41 от делото на ТРС. Удостоверението е официален свидетелстващ документ, издадено от кмета на общината, поради което удостоверява с материална доказателствена сила отразените и стоящи извън него факти с правно значение, в това число периода на валидност. И макар да не е могло да бъде представено в момента на проверката от присъстващия на нея собственик К., а е представено впоследствие ведно с регистъра на рекламациите, е индиция за достоверността на показанията на свидетеля К., че към момента на проверката и двата документа – и Удостоверението за категоризация, и регистъра на рекламациите са съществували , но не са могли да бъдат открити от К. и да бъдат представени на проверяващите. Тованепредставяне на изискани документи в случая обективно не е довело и не е могло да доведе и до други нарушения-например невписване в регистъра на предявена рекламация, тъй като от свидетелските показания на всички разпитани свидетели е установено, че посетители в стаите за гости в този момент не е имало. Ето защо съвкупната преценка на доказателствата от ТРС е довела до правилен и обоснован на доказателствата извод, че не е доказано извършването на вмененото на К. нарушение, поради което правилно е отменено оспореното НП.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 59 от 31.03.2017 г., постановено по анд № 57/2017 г.на Районен съд – Троян.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.