РЕШЕНИЕ

№ 281

гр. Плевен, 29.06.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, пети състав в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и седемнадесета година в състав

Съдия - докладчик: Снежина Иванова

като разгледа докладваното от съдия - докладчика адм. дело № 477 по описа за 2017 година на Административен съд – Плевен, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 294 - чл. 298 АПК.

Административното дело е образувано по жалба на „Атропос” ООД, ЕИК 210601988, седалище и адрес на управление: гр. Плевен, бул. „Русе” № 6, вх. Д, ап. 15, чрез управителя Д.К.А. срещу заповед на директора на областно пътно управление за налагане на принудителна административна мярка по чл. 57, ал. 4, т. 3 от Закона за пътищата –прекъсване на пътни връзки до обект на „Атропос” ООД, гр. Плевен от 29.05.2017 година.

Съдът е оставил жалбата без движение, тъй като е приел, че оспорващият следва да посочи номер на оспорения акт и в какво се изразява незаконосъобразността му . Изискал е от административния орган – директор на Областно пътно управление Плевен в 3-дневен срок от получаване на определението да представи заповед от 29.05.2017 година по чл. 57, ал. 4, т. 3 от ЗП , издадена по отношение на „Атропос” ООД, пълномощно за гл. юрисконсулт В. от директора на Областно пътно управление –Плевен, тъй като страна е органът, издал акта, а в случая се твърди, че заповедта е издадена от директор на ОПУ-Плевен и административната преписка по издаване на заповедта от 29.05.2017 година, данни за съобщаването й и други.

Представен е писмен отговор от ОПУ Плевен от гл. юрисконсулт при Агенция „Пътна инфраструктура”, но упълномощаването е от председателя на УС на Агенция „ПИ” гр. София , а не от директора на ОПУ - Плевен и съдът не го кредитира, тъй като страна е именно органът, издал акта – директор на ОПУ-Плевен.

Административен съд - Плевен, пети състав, след като взе предвид представените писмени доказателства по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С молба от 22.06.2017 година оспорващият посочва, че оспорва заповед № ОПУ-29/09.03.2016 година на директора на ОПУ Плевен за отнемане на разрешение № 2599/11.11.2011 година в частта за прекъсване на достъпа до обекта, като срокът за обжалване тече от датата на налагане на принудителната административна мярка, обективирана в протокол от 29.05.2017 година. Посочва се, че не са уведомени предварително за прекъсването и че налагането на тази мярка по чл. 57, ал. 4 т. 3 от ЗП е приложима при забавяне на дължими такси и продължаващо извършване на разрешеното специално ползване на пътя. Излагат се доводи, че дружеството не упражнява дейност от 17.01.2017 година. Посочват , че оспорват и самия протокол от 29.05.2017 година.

С писмо от 14.06.2017 година директорът на ОПУ Плевен посочва, че по отношение на дружеството е издадена заповед № ОПУ-29/09.03.2016 година за отнемане на разрешение № 2599/11.11.2011 година, като последица от тази заповед е прекъсване на достъпа до обекта, като заповед на 29.05.2017 година не е издадена.

Със заповед № ОПУ-29/09.03.2016 година на директора на ОПУ –Плевен е отнето разрешение № 2599/11.11.2011 година, като в същата е посочено, че след влизане в сила на същата съгласно чл. 57, ал. 4, т. 3 от ЗП ще бъде прекъснат достъпа до обекта за сметка на нарушителя. Заповедта е съобщена на дружеството с оглед известие за доставяне на л. 38 по делото на 26.03.2016 година и не са ангажирани доказателства относно оспорването й и е влязла в сила. Заявеното от оспорващия, че обжалва заповедта в частта относно прекъсване достъпа до обекта, съдът намира за недопустимо, тъй като заповедта е влязла в сила и жалбата е подадена след срока и в тази част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима и съдебното производство прекратено.

С оглед заявеното от дружеството, че се оспорва протокол от 29.05.2017 година, в който е обективирано прекъсване на достъпа до търговски крайпътен обект „бензиностанция”, находящ се на републикански път ІІ-34, п.к Гривица-Мечка-Дебово-Никопол, км. 36+955 чрез монтиране на ограничителни системи, съдът намира,че се обжалват действията по органа на изпълнинето във връзка с изпълнение на заповед № ОПУ-29/09.03.2016 година на директора на ОПУ –Плевен, с която отнето разрешение № 2599/11.11.2011 година. Действията по прекъсване на достъпа до обекта са разпоредени в горепосочената заповед и с монтиране на ограничителни системи от компетентните органи, е налице действие по изпълнение на издаден и влязъл в сила индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.5 от АПК. Обжалването на тези актове се извършва по реда на дял V, раздел VІ-"Обжалване на действията на органа по изпълнението".

Съгласно чл. 296, ал.1 от АПК, всяка страна в изпълнителното производство може да подаде жалба в 7 дневен срок от извършване на действието, ако е присъствала на извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи-от деня на съобщението. Видно от представения констативен протокол от 29.05.2017 година, който обективира действията по изпълнение на заповедта от 2016 година, оспорващият не е присъствал, но жалбата му е подадена на 5.06.2017 година в Административен съд –Плевен и се явява подадена в законоустановения срок и процесуално допустима.

Жалбоподателят е активно легитимиран да подаде жалба против действията на органа по изпълнението, тъй като е адресат на заповедта от 2016 година за отнемане на разрешително за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътен обект „бензиностанция” и на пътни връзки към него и в качеството си на адресат на същата и предвид, че заповедта е изпълнително основание, то жалбоподателят разполага с право и интерес от обжалване действията на органа по принудително изпълнение.

Оспореният констативен протокол е самостоятелно действие на органа по изпълнението, което засяга права и законни интереси на адресата, тъй като представлява "действие" на органа по изпълнението по смисъла на чл. 294 от АПК, предоставящ на заинтересованите лица възможност за защита срещу евентуални пороци при откриване и провеждане на изпълнителното административно производство. Ето защо жалбата се явява насочена срещу действие, което се явява предмет на предвидената в чл. 294 от АПК защита.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по изпълнение на индивидуалните административни актове е съвкупност от регулирани от нормите на АПК последователно развиващи се правни действия, насочени към изпълнение на ИАА.

На изпълнение по реда на АПК подлежат изискуемите задължения, породени от изпълнителните основания, предвидени в него или в друг закон /чл. 267 от АПК/. Разпоредбата на чл. 268 от АПК сочи, кои са изпълнителните основания, а именно: влезлите в сила или подлежащи на предварително изпълнение ИАА, общи АА, решения, определения и разпореждания на административните съдилища и споразумения пред административните органи или пред съда. ИАА влизат в сила, когато станат неоспорими по пътя на редовните способи за проверка на тяхната законосъобразност, а те стават такива, когато не бъдат обжалвани в законоустановения срок или подадената жалба бъде отхвърлена. С оглед на изложеното, съдът намира, че е налице годно изпълнително основание по смисъла на чл. 268 от АПК, а именно влязла в сила заповед , тъй като същата е съобщена на дружеството и не са ангажирани доказателства относно оспорването й.

Жалбоподателят е страна в изпълнителното производство в качеството си адресат на разрешителното, което е отнето и се явява адресат на действията по изпълнението и длъжник по чл. 274, ал. 2 от АПК, по отношение на който следва да се проведе изпълнително производство.

Компетентен да предприеме действия по изпълнение срещу граждани и организации е административният орган, който е издал заповедта през 2016 година, освен ако в изпълнителното основание или в закона е посочен друг орган (чл. 271, ал. 1, т. 1 от АПК). В случая действията по изпълнение на заповедта са предприети от длъжностни лица от ОПУ Плевен, които разполагат с необходимата компетентност с оглед дл. характеристика на длъжността „главен специалист , ръководител РПС”, от изпълнител, с който е налице договор за доставка и монтаж на ограничителни системи по републиканските пътища от 2014 година.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че дружеството не извършва дейност и не следва да бъде прекъснат достъпа, тъй като тези възражения са относими в производството по оспорване на заповедта от 09.03.2016 година, а не в настоящото изпълнително производство, в което при влязла в сила заповед за отнемане на разрешително се прекъсва достъпа до обекта и единственото обстоятелство, което е релевантно е наличието на влязла в сила заповед. Липсата на представляващ дружеството при предприемане на действия по изпълнението не се отразява на законосъобразността му, нито е от значение твърдението, че от обектът не извършва търговска дейност.

Изпълнителното производство е започнало служебно, по инициатива на органа с изпращане на писмо на 30.03.3017 година л. 10 по делото , с което се уведомява дружеството, че ще се пристъпи към изпълнение на заповедта от 09.03.2016 година за прекъсване на достъпа до обекта. Сключен е договор с дружество, което да монтира ограничителните прегради т.е. действията са предприети при годно изпълнително основание , от компетентни длъжностни лица и по изложените съображения и при цялостна проверка за валидност, настоящият състав приема, че атакуваното действие на органа по изпълнението е законосъобразно. Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното и на основание чл.298 и чл.297, ал.4 от АПК съдът

РЕШИ:

Оставя без разглеждане жалба на „Атропос” ООД, ЕИК 210601988, седалище и адрес на управление: гр. Плевен, бул. „Русе” № 6, вх. Д, ап. 15, чрез управителя Д.К.А. срещу заповед № ОПУ-29/09.03.2016 година на директора на ОПУ –Плевен, с която е отнето разрешение № 2599/11.11.2011 година за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътен обект „бензиностанция” и на пътни връзки към нето на път ІІ-34, км. 36+955 в частта относно прекъсване на достъпа до обекта.

Прекратява съдебното производство по адм дело № 477 по описа за 2017 година на Администартивен съд –Плевен в тази част.

Решението, с характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

Отхвърля жалбата на ”Атропос” ООД, ЕИК 210601988, седалище и адрес на управление: гр. Плевен, бул. „Русе” № 6, вх. Д, ап. 15, чрез управителя Д.К.А. срещу действия на органа по изпълнението, обективирани в протокол от 29.05.2017 година, по изпълнение на заповед № ОПУ-29/09.03.2016 година на директора на ОПУ –Плевен.

Решението не подлежи на обжалване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: