Р Е Ш Е Н И Е

№ 631/ 21. Декември 2017г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На двадесет и девети ноември 2017г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 476/ 2017г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс във вр. чл. 118 ал.1 и ал.3 от КСО.

Образувано е по жалба на Б.Г.П. *** срещу Решение № 2153-14-39/25.05.2017г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с него Разпореждане № 2113-14-2308#15/08.03.2017г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване”, с което на осн. чл. 69б ал.2 от КСО, чл. 68 ал.1-2 от КСО и чл. 10 от НПОС е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, поради това, че отговаря на изискването на чл. 69б ал.2 от КСО за навършена възраст 57г. и 10 м., но няма минимум 15 години стаж при условията на втора категория труд, а за пенсия по чл. 68 ал.1-2 КСО има необходимия стаж минимум 38г. и 02 месеца, но няма изискуемата възраст 63г. и 10 месеца.

Жалбоподателят оспорва решението и потвърденото с него разпореждане като незаконосъобразно. Моли да бъде преразгледан трудовия му стаж за категоризиране на труда за посочените в жалбата периоди и отпусната пенсия при условията на втора категория труд. Счита, че има необходимия стаж за пенсиониране при условията на втора категория труд – общо 15 години, 4 месеца и 20 дни.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Плевен, чрез юрисконсулт Т. изразява становище за неоснователност на жалбата.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Решението е съобщено на 31.05.2017г. Жалбата е подадена на 07.06.2017г. и следователно в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с Вх. № ДСП-2113-14-2308/25.10.2016г. при условията на втора категория труд съгласно чл. 69б ал.2 от Кодекса за социално осигуряване. Приложил е документи за трудов и осигурителен стаж – трудови книжки, военна книжка и удостоверения за осигурителен стаж и доход.

С Разпореждане № 2113-14-2308#15/08.03.2017г. Ръководителят на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Плевен отказал да отпусне на жалбоподателя лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В мотивите на разпореждането е посочено, че заявителят е роден на ***г. и към 25.10.2016г. (датата на заявлението) има навършена възраст 57г. 10м. 03 дни и придобит осигурителен стаж от втора категория – 12год. 08мес. 13 дни, от трета категория 26год. 09 мес. 14 дни или съгласно чл. 104 от КСО превърнат към трета категория – 42г. 08 мес. 00 дни. Посочено е, че лицето отговаря на изискването на чл. 69б ал.2 от КСО за навършена възраст 57 години 10 месеца, но не отговаря на изискването за минимум 15 години при условията на втора категория труд. За пенсия по чл. 68 ал.1 -2 от КСО лицето има необходимия стаж минимум 38 години 02 месеца, но няма изискуемата възраст 63 години 10 месеца.

Разпореждането е получено на 13.04.2017г. с писмо с обр. разписка.

На 03.05.2017г. в законния едномесечен срок съгласно чл. 117 ал.2 т.1 вр. ал.1 т.2 б. „а“ КСО жалбоподателят оспорил разпореждането пред Директора на ТП на НОИ – Плевен. В жалбата си сочи, че неправилно е определена категорията труд за конкретно посочени пет периода.

Директорът на ТП на НОИ – Плевен се произнесъл с Решение № 2153-14-39/25.05.2017г. като изяснил подробно на жалбоподателя правните и фактически основания за издаване на разпореждането, потвърдил разпореждането като законосъобразно и отхвърлил жалбата като неоснователна.

В мотивите на решението е посочено, че съгласно чл. 40 ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителни стаж, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5 ал.4 т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по образец. Посочено е, че правилно е зачетен осигурителния стаж на жалбоподателя за оспорените от него периоди при условията на трета категория труд, въз основа на данните от трудовите книжки и удостоверения Обр. УП -3, съобразно посочената в удостоверението длъжност и категория труд.

В хода на съдебното производство бяха събрани допълнително писмени доказателства, изслушани свидетелски показания и приета съдебно-икономическа експертиза за изясняване на спорните факти относно категорията труд на жалбоподателя.

І. За периода от 24.06.1976г. до 01.12.1976г. жалбоподателят твърди, че е работил на зърноплощадка към АПК „Дунав“ – Белене, филиал с. Кулина вода като шлосер-монтьор, а не като общ работник площадка.

Според вписванията в трудовата книжка за този период е работил на длъжност „работник-площадка“ в АПК „Дунав“ - Белене, вид дейност – селско стопанство. С писмо Изх. № 2113-14-2308#12/22.11.2016г. пенсионния орган е изискал издаване на удостоверение обр. УП-13 от Обединен осигурителен архив при ТП на НОИ – Ловеч за посочения период като се уточни мястото или звеното, на което е положен труда. В отговор е посочено, че не може да бъде издаден такъв документ, тъй като липсват данни за лицето по посочените имена в заявлението, в разплащателните документи, удостоверяващи осигурителен стаж и доход на АПК „Дунав“ – Белене, приети в ТП на НОИ – Ловеч, Архивен център – Тетевен. Също така, че няма данни предадени ли са всички разплащателни документи на осигурителя.

В хода на съдебното производство е представено Удостоверение обр. УП-13 с Изх. № 5507-10-963/16.08.2017г. от ТП на НОИ – Ловеч, според което от данните в разплащателните документи Б.Г.П. е работил в ТКЗС – с. Кулина вода за м. 06, 07, 08, 12 – в четвърта комплексна бригада - без длъжност, а за периода м.09-м.11 лицето фигурира като име без данни за този период.

Периодът на осигурителния стаж на жалбоподателя не е спорен и той се установява с вписванията в трудовата книжка. Спорно е каква категория труд следва да му се признае, за което обстоятелство в осигурителния архив няма достатъчно данни – трудови договори, длъжностни характеристики и трудови досиета, поради което характера на извършваната работа и условията на труд не могат да бъдат установени по достоверни писмени доказателства.

От свидетелските показания на св. Б. се установява, че в периода 1966г. – 2000г. свидетелят е работил като агроном на кооперацията в с. Кулина вода – АПК „Дунав“ - Белене, където жалбоподателя Б.П. през 1976г. е работил на зърноплощадката на ТКЗС – с. Кулина вода, като монтьор по поддръжка на земеделска техника – зърносушилня, зърнотоварач и ленти, поддържал е техниката. Същото се потвърждава от показанията на св. Б. – работила като агроном и зам. председател на ТКЗС – с. Кулина вода в периода 1965г.-1990г., която заявява, че Б.П. в началото е работил на зърноплощадката през 1976г. като шлосер-монтьор по поддръжка на земеделска и друга техника – зърносушилня, товарач, веялка.

При съпоставката на вписванията в трудовата книжка, свидетелските показания и данните от осигурителния архив следва да се приеме, че жалбоподателят за периода от 24.06.1976г. до 01.12.1976г. е работил в АПК „Дунав“ – Белене към ТКЗС – с. Кулина вода , вид дейност - селско стопанство, като „работник-площадка“, на зърноплощадката като работата му се състояла в поддръжка на земеделска и друга техника – зърносушилня, ленти, валяк и др. Това позволява характерът на работата му да се категоризира като втора категория труд по т.66 „и“ от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.), който е бил приложим по време на полагането на този труд. Тази категория се признава на работещите в селското стопанство съгласно списък на длъжностите, между които попада и длъжността „механик на зърноплощадка (зърносушилня, сеносушилня)“, каквато по същество е изпълнявал жалбоподателя, тъй като е работил в селското стопанство на зърноплощадката, като работата му се е състояла в поддръжка и ремонт на селскостопанската техника.

Неправилно пенсионния орган е приел, че поради липсата на повече данни относно звеното и характера на работата, стажът в размер на 00г. 05м. 07д. следва да се зачете на база вписването в трудовата книжка като труд от трета категория, тъй като е положен на длъжност „работник“.

ІІ. За периода от 01.02.1984г. до 01.06.1984г. сочи, че е работил като шофьор на селскостопанска ИФА (торачка).

Според вписванията в трудовата книжка през този период жалбоподателят е работил в АПК „Дунав“ – Белене, вид дейност – селско стопанство, на длъжност „шофьор“. Пенсионният орган е изискал издаването на удостоверение обр. УП-13 от осигурителния архив и за този период относно вида на превозното средство, неговата товароподемност и други данни, които са от значение за категоризиране на трудовия стаж при пенсиониране. В отговора е посочено, че и за този период няма данни в „Архивен център“ – Тетевен, но няма и данни предадени ли са всички разплащателни документи на осигурителя. В представеното пред съда удостоверение от 16.08.2017г. за този период се установява, че според данните от разплащателните документи на ТКЗС – с. Кулина вода Б.Г.П. е работил в ТКЗС – с. Кулина вода, но в тях няма информация за длъжност, звено, вид и товароподемност на автомобила.

Поради липсата на достатъчно писмени данни в осигурителния архив, от които да се удостовери характера и условията на работата за определяне категорията на полагания труд от жалбоподателя на длъжност „шофьор“ за този спорен период съдът допусна установяването на това обстоятелство със свидетелски показания. От показанията на св. Б. се установява, че за този период жалбоподателят е работил в АПК „Дунав“ – Белене, към ТКЗС – с. Кулина вода като шофьор на ИФА – торачка (селскостопанска торачка) с товароподемност 4-5 тона, която се ползвала за наторяване на площите от царевица, пшеница. Св. Б. потвърждава, че е бил шофьор на автомобил „ИФА – торачка“.

При съпоставка на вписванията в трудовата книжка и свидетелските показания може да се направи извод, че жалбоподателят е работил в селското стопанство на длъжност „шофьор“ като е управлявал селскостопанска ИФА – торачка. Това позволява трудът му за периода от 01.02.1984г. до 01.06.1984г. ( 00г. 04м. 00д.) да бъде определен като втора категория съгласно т. 52 „б“ от ПКТП (отм.). Тази категория се признава за работещите непосредствено в селскостопанското производство като механизатори като в списъка на тези длъжности се включват и водачите/шофьори на автомобил ИФА – селскостопански вариант, какъвто автомобил е управлявал жалбоподателя.

Неправилно пенсионният орган е приел на база вписването в трудовата книжка, че жалбоподателят е изпълнявал длъжността „шофьор“ и при липсата на други данни за характера на труда – вида превозно средство, неговата товароподемност и др. е приел, че трудът следва да се зачете за трета категория.

ІІІ. За периода от 01.08.1990г. до 01.07.1991г. жалбоподателят твърди, че е работил като „началник производствено звено – тежка строителна механизация“ към ЕСМ.

Според вписванията в трудовата книжка през този период жалбоподателят е работил в „ЕСМ“ – гр. Белене, вид дейност – строителство, на длъжност „началник производствено звено тежка механизация“.

Според Удостоверение № 348/04.11.2009г., издадено от „Енергостроймонтаж – ПС-Б“ ЕАД – Белене в т. 5 е отразено, че жалбоподателят е заемал длъжност „началник производствено звено“ – 00г. 11м. 00д. В удостоверението не е отразено записът по т.5 за каква категория труд се отнася. В тази връзка пенсионният орган с писмо Изх. № 2113-14-2308#1/22.11.2016г. е изискал уточнение от предприятието – осигурител да посочи какво е производственото звено, в което лицето е работило. В отговор с писмо Изх. № 183/01.12.2016г. е посочено, че Б.П. е работил като „Началник производствено звено“ – Тежка строителна механизация (багери, валяци, фадроми и др.) като информацията е извлечена от разплащателните ведомости.

В хода на съдебното производство беше изискана длъжностната характеристика за заеманата от жалбоподателя длъжност, но ЕСМ – „Енергостроймонтаж-ПС-Б“ ЕАД – Белене е отговорило, че не разполага с такава. Според представено Удостоверение № 145/03.11.2017г. от ЕСМ – ПС-Б ЕАД – Белене жалбоподателят е работил в поделение „Тежка строителна механизация и автотранспорт“ на СК ЕСМ“ – Белене като „началник производствено звено“ за периода 01.08.1990г. до 01.07.1991г. От намиращите се във фирмата ръчни ведомости за допълнително стимулиране за времето от 01.01.1991г. до 30.06.1991г. има запис „ръководител бригада тежка строителна механизация“. Данните са извлечени от разплащателните ведомости. Базата на Поделение „Тежка строителна механизация и автотранспорт“ и „Сервизна работилница“ са на Строителна база на Площадката на АЕЦ – Белене.

От показанията на св. Д. се установява, че в този период жалбоподателят е работил като началник производствено звено, работил е с кранова техника и тежка строителна механизация , ръководил е звено за тежка строителна техника – автокранова техника, която е 16, 25 и повече тона и е бил на строителните обекти – АЕЦ – Белене и АЕЦ – Козлодуй като е отчитал дейността, контролирал качеството на изпълнението, отговарял за самата техника на самия обект, няма канцелария, по цели месеци е на обекта. Тези показания подкрепят удостовереното и от осигурителя.

Съпоставката на вписването в трудовата книжка, двете удостоверения от осигурителя и показанията на св. Д. относно звеното и характера на труда позволяват да се приеме, че за периода от 01.08.1990г. до 01.07.1991г. жалбоподателят е работил на длъжност „началник производствено звено“ – Тежка строителна механизация в ЕСМ – ПС – Белене, като базата на Поделение „Тежка строителна механизация и автотранспорт“ и „Сервизна работилница“ се намират на Строителна база на Площадката на АЕЦ – Белене.

Положеният от жалбоподателя труд ( 0г. 11м. 0 д.) като „началник производствено звено – тежка механизация“ е от втора категория съгласно т.66“и“ от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.) В тази категория се включват работниците от специализираните ремонтни бригади и звена на фирми и предприятия, извършващи ремонт на място на строителни и пътностроителни машини в строително-монтажната дейност и производството на строителни заготовки. Тук попадат и инженерно-техническите работници до Началник строителен обект включително.

Неправилно пенсионният орган е зачел труда от трета категория по причина, че осигурителят не е посочил това изрично в отговора си. Преценката може да се извърши на база неговото съдържание, подкрепя се и от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност.

ІV. За периода 01.12.1993г. до 01.06.1994г. жалбоподателят твърди, че е работил като „началник сервиз на тежка строителна механизация“ към ЕСМ – Белене (багери, булдозери, валяци, татри).

В трудовата книжка е отразено, че е заемал длъжност „ИД Началник сервиз“ в ДФ „БЕСМ“ – Белене, вид дейност – строителство. В Удостоверението УП-3 Изх. № 348/04.11.2009г. на ЕСМ – ПС-Б“ ЕАД – Белене в т. 9 е посочена длъжността „ИД началник сервиз“ – 00г. 06м. 00д., не е посочена категорията труд.

Предприятието – осигурител не е представило длъжностна характеристика за длъжността, тъй като не разполага с такава. Видно от Удостоверение № 145/03.11.2017г. от ЕСМ – ПС-Б ЕАД – Белене жалбоподателят е работил в поделение „Тежка строителна механизация и автотранспорт“ на СК ЕСМ“ – Белене като „Началник сервиз“ за периода 01.12.1993г. – 01.11.1994г., което обхваща изцяло посочения спорен период. Данните са извлечени от разпращателните ведомости. Базата на Поделение „Тежка строителна механизация и автотранспорт“ и „Сервизна работилница“ са на Строителна база на Площадката на АЕЦ – Белене. Това се подкрепя от показанията на свидетеля Д., който посочва, че Б.П. в периода след 90-та година е заемал различни длъжности – технически ръководител, началник производствено звено, включително и „началник сервиз“ е замествал по едно време, отново тежка строителна дейност с фадроми и кранове.

Горното позволява да се приеме, че за периода 01.12.1993г. – 01.06.1994г. жалбоподателят е изпълнявал длъжността „началник сервиз“ в ДФ „БЕСМ“ – Белене, вид дейност – строителство, в поделение „Тежка строителна механизация и автотранспорт“ като базата на поделението е на строителната площадка на АЕЦ – Белене. Трудът е от втора категория съгласно т.66 „и“ от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.), който обхваща работниците от специализираните ремонтни бригади и звена на фирми и предприятия, извършващи ремонт на място на строителни и пътностроителни машини в строително-монтажната дейност и производството на строителни заготовки. Тук попадат и инженерно-техническите работници до Началник строителен обект включително.

Неправилно пенсионният орган е зачел трудовия стаж за този период като трета категория труд, поради това че осигурителят не е посочил изрично категорията труд в издаденото удостоверение УП- 3, без да изясни този въпрос.

V. За периода 01.06.1994г. до 01.11.1994г. жалбоподателят също твърди, че е работил като началник сервиз тежка строителна механизация (багери, булдозери, валяци, татри).

Според записа в трудовата книжка е заемал длъжността „началник сервиз“ в ДФ „БЕСМ“ – Белене, вид дейност – строителство. В издаденото Удостоверение УП-3 Изх. № 348/04.11.2009г. от предприятието осигурител в т. 10 е посочена длъжността „началник сервиз“, но за осигурителния стаж от 00г. 05м. 00д. не е посочена категорията труд. За този период също не се представя длъжностна характеристика за заеманата от жалбоподателя длъжност. Удостоверението с Изх. № 145/03.11.2017г. от ЕСМ – ПС-Б ЕАД – Белене установява, че жалбоподателят е работил в поделение „Тежка строителна механизация и автотранспорт“ на СК ЕСМ“ – Белене като „Началник сервиз“ за периода 01.12.1993г. – 01.11.1994г. Данните са извлечени от разпращателните ведомости. Базата на Поделение „Тежка строителна механизация и автотранспорт“ и „Сервизна работилница“ са на Строителна база на Площадката на АЕЦ – Белене. Показанията на св. Д; относно заеманата от жалбоподателя длъжност „началник сервиз“ след 90-та година са относими и към този период и подкрепят записа в трудовата книжка и в последното удостоверение от осигурителя.

За периода 01.06.1994г.- 01.11.1994г. жалбоподателят е заемал длъжността „началник сервиз“ в ДФ „БЕСМ“ – Белене, вид дейност – строителство, в поделение „Тежка строителна механизация и автотранспорт“ като базата на поделението е на строителната площадка на АЕЦ – Белене. Трудът за този период също попада в определението по т. т.66 „и“ от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.) и следва да бъде зачетен за втора категория труд.

Неправилно пенсионния орган е зачел труда от трета категория поради факта, че не е посочен като втора категория труд в удостоверението обр. УП-3, без да изследва и изясни този въпрос.

Съгласно чл. 98 ал.1 КСО ръководителят на пенсионното осигуряване към ТП на НОИ – Плевен е териториално и материално компетентен да издава разпореждания за отпускане и изменение на пенсиите. На осн. чл. 117 ал.1 т.2 б.”а”, ал.2 и ал.3 от КСО разпорежданията за отказ или неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях подлежат на задължително обжалване по административен ред пред по-горестоящия административен орган – Директора на ТП на НОИ в едномесечен срок. Последният се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок, като решава въпроса по същество или връща преписката на пенсионния орган за ново разглеждане, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Решението на Директора на ТП на НОИ подлежи на обжалване по съдебен ред пред административния съд. Определеният ред и срокове за обжалване и произнасяне са спазени.

Директорът на ТП на НОИ - Плевен се е произнесъл по обжалваното разпореждане и доводите на жалбоподателя относно размера на отпуснатата и изплащана пенсия като е изложил подробни аргументи, които са поднесени разбираемо и обосновани с факти, доказателства и правно. Разпореждането съдържа всички необходими реквизити на индивидуален административен акт и отговаря на изискванията за форма, като съдържа изчерпателни и разбираеми мотиви.

Но решението и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на ПО са неправилни, тъй като не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за определяне категорията труд на жалбоподателя. В хода на съдебното производство се събраха доказателства, които водят до различна фактическа обстановка, а оттам и до различни правни изводи.

Към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст жалбоподателят отговаря на изискването на чл. 69б ал.2 от КСО за навършена възраст 57г. и 10 месеца за мъжете за 2016г.

Положеният труд от жалбоподателя, зачетен от пенсионния орган за втора категория труд е – 12г.08м.13д. и към него следва да се прибавят още 2г. 7м. 7д. Или положеният от жалбоподателя труд при условията на втора категория е общо 15г. 03м. 20д. Следователно жалбоподателят отговаря и на второто изискване да е работил 15г. при условията на втора категория труд.

Отговаря и на последното изискване за сбор от осигурителен стаж и възраст – 100 т. след превръщането на осигурителния стаж от втора категория към трета категория труд съгласно правилото на чл. 104 от КСО. Пенсионният орган след превръщането на стажа към трета категория е признал 42г. 08м. 00д., който добавен към възрастта – 57г. 10м. 03д. надхвърля 100т. и добавянето на още 2 г. 7м. и 7д. от втора категория след превръщането няма съществено значение за правото на пенсия.

Жалбоподателят има право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б ал.2 от КСО, поради което неправилно е било отказано ранно пенсиониране при условията на втора категория труд.

В заключение съдът счита, че решението и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентен орган, в рамките на предоставените от закона правомощия, в необходимата писмена форма, съдържаща изчерпателни мотиви, с посочени фактически и правни основания, като е отговорено подробно и разбираемо на възраженията на жалбоподателя. Но в хода на административното производство не са били изследвани и изяснени относимите факти и в резултат неправилен е правния извод относно правото на пенсия на жалбоподателя.

Решението и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни поради съществено нарушение на административно-производствените правила и противоречие с материалния закон и целта му и следва да се отменят, а административната преписка да се върне на пенсионния орган за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя за отпускане на пенсия при условията на втора категория труд, съобразно задължителните мотиви в настоящото решение по тълкуването и приложението на закона.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 и чл. 173 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 2153-14-39/25.05.2017г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с него Разпореждане № 2113-14-2308#15/08.03.2017г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване”, с което на осн. чл. 69б ал.2 от КСО, чл. 68 ал.1-2 от КСО и чл. 10 от НПОС на Б.Г.П. *** е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

ВРЪЩА административната преписка на Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Плевен за ново произнасяне по заявлението на Б.Г.П. ***-2113-14-2308/25.10.2016г. при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :