РЕШЕНИЕ
№
376
гр.
Плевен , 13.09.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, пети състав,
в публично съдебно заседание на пети септември две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Ц. Д. и с участието на прокурор
от Окръжна прокуратура - Плевен Йорданка Антонова, като разгледа докладваното
от съдията Иванова административно дело № 473 по описа на Административен съд -
Плевен за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Производството е образувано по искова молба от П.С.П. ***, чрез адв.Б. ***,
против Областна дирекция по безопасност на храните с адрес гр.гр. Плевен, ул.
„Лерин” 12, с правно основание чл.1 от ЗОДОВ, с който претендира вреди от
отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление
№77/27.10.2015 година на директора на ОДБХ, гр. Плевен, представляващи платено
възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в производството пред
съда по обжалване на НП. Претендира се заплащане на сума в размер на 300 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба,
както и направените в настоящото производство разноски.
В исковата молба твърди, че на 27.10.2015 г. на П. е издадено
Наказателно постановление № 77 на Директора на Областна дирекция по безопасност
на храните – Плевен, с което му е наложено наказание „глоба” в размер на 1500
лв. на нарушение на чл.12, ал.1, т.1 от Закона за храните. С влязло в сила
решение по АНД № 3110/2015 г. Районен съд - Плевен е отменил обжалваното
наказателно постановление. Твърди, че по това дело наказаното лице е било
представлявано от адвокат, на когото съгласно Договор за правна защита и
съдействие е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Счита, че
тези имуществени вреди са пряка и непосредствена последица от издаване на незаконосъобразното
наказателно постановление № 77/27.10.2015 г. на Директора на Областна дирекция
по безопасност на храните – Плевен. Сочи, че заплатеното адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по делото, образувано по жалба
против отмененото наказателно постановление, се намира в пряка причинна връзка
с отменения незаконен акт на административния орган. В заключение моли съдът да
осъди ответника да заплати сумата от 300 лева, представляващи обезщетение за причинените
му имуществени вреди за заплащане на адвокатско възнаграждение във връзка с
обжалване на Наказателно постановление № 77/27.10.2015 г. на Директора на
Областна дирекция по безопасност на храните – Плевен, което е обявено за
незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба, съставляващи разноски за
адвокатско възнаграждение по АНД № 3110/2015 г. по описа на Районен съд –
Плевен. Претендира и направените в настоящото производство разноски. Прави
доказателствено искане да се изиска от Районен съд – Плевен и приложи като
доказателство по настоящото дело АНД № 3110/2015 г. на ХIV-ти наказателен състав, ведно с
приложенията към него, с което да докаже горните твърдения, както и заплатените
от него разноски по водене на делото.
В съдебно заседание ищецът - П.С.П. ***, редовно призован, не се явява.
Представлява се от адвокат М.Б. ***, с пълномощно по делото /л.3/. Счита
исковата претенция за доказана по основание и размер. Сочи, че обжалваното
наказателно постановление е отменено с решение по НАХД № 3110/2015 г. на
Районен съд – Плевен и в това производство ищецът е представляван от адвокат и
е заплатил 300 лв. хонорар. Позовава се на Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ВАС, съгласно което при
предявени пред административните съдилища искова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им,
представляват пряка и непосредствена последица от отмяната на наказателното
постановление. Моли да бъде уважена исковата претенция и да бъдат присъдени
направените разноски. Представя оригинал на Договор за правна помощ за изплатен
хонорар за представляване пред първоинстанционния съд, както и списък с
разноски по настоящото дело.
Ответникът - Областна дирекция
по безопасност на храните - Плевен, редовно призован, в съдебно заседание не се
представлява и не взема становище по исковата молба.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен Йорданка Антонова дава
заключение за основателност на исковата претенция и за доказаност на същата по
основание и размер, и предлага на съда да бъде уважена.
Административният
съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От решението по приложеното към
настоящото производство АНД № 3110 по описа на Районен съд - Плевен за 2015 г.
се установява, че с наказателно постановление № 77/27.10.2015 г. на Директора
на Областна дирекция по безопасност на храните – Плевен на П.С.П. ***, в
качеството му на управител на обект – маса за продажба на място и термична
обработка на месни заготовки, намираща се в гр.Искър, ул.”Г.Димитров” – пазара
за извършено на 16.07.2015 г. нарушение по чл.12, ал.1, т.1 от Закона за
храните, на основание чл.42, ал.1 от Закона за храните е наложено
административно наказание – глоба, в размер на 1 500,00 (хиляда и петстотин)
лева.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който го е обжалвал пред Плевенския районен съд, където е
образувано АНД № 3110 по описа на съда за 2015 година. По делото е постановено решение № 38/26.01.2016 г., с което съдът, на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН е отменил наказателно постановление №
77/27.10.2015 г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на
храните – Плевен, с което на П.С.П. е наложено административно наказание на
основание чл.42, ал.1 от Закона за храните, във връзка с чл.53 от Закона за
административните нарушения и наказания – глоба в размер на 1500.00 лв.
Решението е връчено надлежно и на двете страни в производството - на наказаното
лице и на Областна дирекция по безопасност на храните – Плевен, не е оспорено
пред касационната инстанция, и е влязло в законна сила на 12.02.1016 г., като препис
от същото е изпратено на Областна дирекция по безопасност на храните – Плевен,
за сведение и изпълнение.
В развилото се пред Районен съд - Плевен съдебно производство по
обжалване на издаденото наказателно постановление, П.С.П. – жалбоподател, е
упълномощил адвокат М.Б. с пълномощно на л.21 от делото, с оглед осъществяване
на правна помощ и представителство пред Районен съд - Плевен по обжалване на наказателно
постановление № 77/27.10.2015 година. Жалбата против наказателното
постановление, видно от нейната титулна част, е изготвена от жалбоподателя,
подписана е и е подадена в съда от него, видно от същата на л.3 от делото на Районен
съд - Плевен. Видно от протокола за проведеното съдебно заседание на л.23, 24 от
делото на Районен съд - Плевен, в производството пред същия, е отбелязано, че
жалбоподателят не се явява, а се представлява от пълномощника си адвокат М.Б.,
с пълномощно от дата 18.01.2015 година. В договора за правна защита и
съдействие е отразено договорено и платено възнаграждение за адвокат в размер
на 300 (триста) лева. С писмената защита, която пълномощникът на жалбоподателя
е представил в съдебно заседание, проведено на 19.01.2016 г., е направено
искане за присъждане на направените по делото пред Районен съд - Плевен
разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение, по което няма
произнасяне с нарочен диспозитив от страна на съда.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни
изводи :
Предявеният иск е допустим, като предявен от физическо лице,
претендиращо имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление
№ 77/27.10.2015 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните
- Плевен, изразяващи се в направените в хода на АНД № 3110/2015 г. по описа на Районен
съд – Плевен разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно
постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по
искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и
бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за
присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на
административните съдилища. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се
предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или
седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред АС - Плевен,
който е компетентният съд по мястото на увреждането.
Съдът намира, че предявеният иск за
претърпени имуществени вреди е основателен изцяло по отношение на претендирата
главница и законната лихва.
Фактическият състав на обективната
безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва
следните елементи: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие;
3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и
вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и
да е води до отпадане отговорността на ОДБХ -Плевен.
Следователно, първата предпоставка, с
оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността на държавата, е наличието
на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на
ответника. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май
2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска
колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, дейността по административно наказване по
естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към
разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при
спазване на състезателно производство в условията на независимост и
самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на
държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и
наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с
другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и
договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя
представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по
административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово
предоставена административно-наказателна компетентност. Наказателното
постановление, като резултат от упражнената дейност по административно
наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се
издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на
дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия
или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание
разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува
ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните
актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни
постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от
предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната
природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов
издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на
иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от
административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда
наказателно-правни последици, е правен резултат от санкционираща
административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на
нормативно възложени задължения, упражнена административно-наказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за
вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление,
действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията
за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на
разглеждане по същия ред.
При това положение и с оглед
задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт,
се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за
обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на
чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление
следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт,
постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на
административна дейност. Макар наказателното постановление, с което се налага
административно наказание, да не е индивидуален административен акт по определението
на чл. 21, ал. 1 АПК, определящо за
квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че
актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е
правен резултат от санкционираща административна дейност.
В
настоящия случай не се спори и се
установява от приложеното анд №3110/2015 год. на ПРС, че е отменено наказателното
постановление. Решението на съда е
влязло в законна сила, т.е. налице е първият елемент от фактическия състав на
иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или
указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В
случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи
разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административно-наказателно
производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК предвиждат ред, по който направените разноски
в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат
възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт (НП) бъде
отменен като незаконосъобразен. В тази връзка изрично е постановено и ТР №
2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело №
7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в
производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по
административно-наказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не
подлежат на присъждане в рамките на административно-наказателното производство,
за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен
по исков ред.
Останалите елементи, които следва
да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата
по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или
бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието и вредите.
На основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за
всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична,
нормално настъпваща и необходима последица от вредоностния резултат, т. е.,
които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да
бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо
противоправния резултат.
В хода на анд № 3110/2015 г. по описа
на РС - Плевен е представен договор за правна защита и съдействие, който е
приложен по делото, като видно от същия уговореното адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв. е заплатено в брой. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в
договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по
силата но нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по
определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в
брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с
която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатско
възнаграждение. Съдът намира за доказана претенцията за имуществени вреди,
представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв. по анд № 3110/2015
г. по описа на РС - Плевен.
Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се
следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат
от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление В случая ищецът не би
заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало
вреда, ако при осъществяване на своята административно-наказваща дейност
длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на
административни наказания.
Ответник по иска за вреди е Областна дирекция по безопасност на храните-Плевен
в качеството си на юридическо лице, издало незаконосъобразния акт, на основание
чл.205 от АПК във връзка с чл. 4, ал. от ЗБАБХ вр. чл. 12, ал. 4 от Устройствен
правилник на Българската агенция по безопасност на храните, приет с ПМС № 35
от 14.02.2011 г., съгласно който областните дирекции по
безопасност на храните и специализираните структури по ал. 2, т. 2 са
юридически лица в структурата на агенцията и са със статут на дирекции.
Следователно, и при наличие на
всички елементи, предявеният иск се явява основателен и доказан както по
основание, така и по размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца за
защитата му по анд №3110 по описа на ПРС
за 2015 год.
В настоящото производство се претендира и заплащане на законна лихва
върху присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
09.06.2017 година . Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, а съгласно чл. 84, ал.3 ЗЗД при задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по
чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД има акцесорен характер и е
обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по
делото. Законната лихва върху тази сума с оглед т.4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК
на ВКС е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят
унищожаемите административни актове, като в случая искането на лицето е за
заплащане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба и следователно
се дължи върху главницата , считано от 09.06.2017 г., тъй като съдът не може да
се произнесе извън претендираното от
ищеца.
Съгласно чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като
съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат,
ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца ще следва
да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер общо на 360 лв. - заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лв. и държавна такса в размер на 10 лв.
Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд
–Плевен, пети състав
РЕШИ:
Осъжда Областна дирекция по
безопасност на храните град Плевен, гр. Плевен, ул. „Лерин“ № 12 да заплати на П.С.П.,
ЕГН: **********,*** сумата от 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение,
платени по анд №3110 по описа на ПРС за 2015 год., ведно със законната лихва
върху присъдената сума, считано от 09.06.2017 г. до окончателно заплащане на
сумата.
Осъжда Областна
дирекция по безопасност на храните град Плевен, гр. Плевен, ул. „Лерин“ № 12 да
заплати на П.С.П., ЕГН: **********,*** направените в настоящото съдебно
производство разноски в размер общо на 360 (триста и шестдесет) лв., съставляващи
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. и държавна такса в
размер на 10 лв.
Преписи
от решението да се изпрати на страните.
Решението
може да се обжалва от страните с касационна жалба чрез Административен съд –Плевен пред Върховен административен съд
в 14 - дневен срок от съобщаването му.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: