Р Е Ш Е Н И Е

№ 390

гр. Плевен, 21 Септември 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на осми септември две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ЙОРДАНКА АНТОНОВА

При секретар: А. П.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 471/2017г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на потребителите - Регионална дирекция – Русе, подадена чрез юрисконсулт Д. Л. срещу Решение № 60 от 31.03.2017 г. на Районен съд – Червен бряг, постановено по н.а.х.д. № 24/2017 г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № 2016-036312/20.09.2016 г. на Директора на Комисия за защита на потребителите - Регионална дирекция – Русе, с което на ЕТ „Н.М. ***, представлявано от Н.Г.М. на основание чл. 200 от Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева за нарушение на чл. 15 ал. 1 от ЗЗП, затова че при направена проверка на 21.03.2016 г. в магазин за хранителни стоки в с. Телиш, стопанисван от търговеца, в обекта се предлагат за продажба без предварително поставени на видно място в непосредствена близост до тях продажни цени следните стоки: 4 вида хляб; 2 вида козунак; бяла захар; сол; бира „Загорка“; бира „Пиринско“; банани.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата недопустимост, алтернативно - неправилност и незаконосъобразност, поради нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК.

Счита, че първоинстанционния съд се е произнесъл по жалба срещу НП, което не подлежи на обжалване поради това, че е влязло в сила на основание чл. 64, б. „б“ от ЗАНН, тъй като не е била подадена в предвидения от закона 7-дневен срок от връчване на наказателното постановление. Твърди, че видно от приложените по делото доказателства – обратна разписка на лист 5 от делото, НП е получено на 29.09.2016 г., преклузивния 7-дневен срок съгласно чл. 59 ал. 2 от ЗАНН изтича на 06.10.2016 г. – четвъртък, присъствен ден. Жалбата е подадена на 07.10.2016 г. видно от клеймото на пощенския плик – лист 5 от делото.

На следващо място сочи, че неправилно РС – Плевен е приел, че извършеното нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗЗП е маловажен случай, тъй като голяма част от стоките са били без обявени цени, като липсата на настъпили вредни последици не може да обоснове по-ниска степен на обществена опасност и евентуално настъпилите вредни последици могат да се приемат единствено като отегчаващо вината обстоятелство, но не и липсата им да се приеме за смекчаващо такова. Навежда доводи, че при издаване на НП, наказващия орган е извършил преценка за обществената опасност на деянието и е преценил, че нарушението не е маловажен случай. Посочва, че при издаването на НП е съобразено единственото смекчаващо обстоятелство, че нарушението е извършено за първи път и наложената санкция е в размер на предвидения минимум. Заявява, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени всички разпоредби на ЗАНН и ЗЗП и същите съдържат всички задължителни реквизити съгласно ЗАНН и на надлежно връчени на търговеца. Моли решението да бъде обезсилено като недопустимо и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав и алтернативно да бъде отменено решението като неправилно и незаконосъобразно, а по същество – НП да бъде потвърдено.

Ответникът по касация – ЕТ „Н.М. *** чрез представляващ Н.Г.М., не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение за недопустимост на съдебното решение, поради просрочие на жалбата срещу НП.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Червен бряг е валидно, но недопустимо с оглед доказателствата по делото и закона.

Необосновано районният съд е приел, че НП е получено на 31.09.2016г., а жалбата е подадена на 07.10.2016г. в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59 ал.2 от ЗАНН, поради което я е приел за допустима и се произнесъл с решение по съществото на спора като отменил НП като незаконосъобразно.

Видно от приложените на л.5 писмени доказателства, НП е връчено на ЕТ, чрез представляващия Н.М. срещу подпис на 29.09.2016г., с обратна разписка, в която тя саморъчно е отбелязала датата и часа на получаване. Не намира опора в доказателствата по делото изводът на първоинстанционния съд, че НП е връчено на 31.09.2016г., а и месец септември има само 30 дни. Жалбата е подадена по пощата на 07.10.2016г., видно от пощенското клеймо върху плика. Законният 7-дневен срок за обжалване на НП съгласно чл.59 ал.2 от ЗАНН според правилата за броене на сроковете изтича на 06.10.2016г. вкл. – четвъртък, присъствен ден. Жалбата е подадена на следващия ден след изтичане на преклузивния срок за обжалване на НП, поради което се явява недопустима като просрочена. НП е влязло в законна сила на основание чл.64 б. „б“ от ЗАНН, тъй като правото на жалба не е било упражнено в законния срок. Районният съд се е произнесъл по съществото на спора относно законосъобразността на НП по недопустима жалба, вместо да прекрати съдебното производство и да остави жалбата без разглеждане.

Поради това постановеното съдебно решение е недопустимо и следва да се обезсили, а делото да се прекрати.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.3 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение № 60 от 31.03.2017 г. на Районен съд – Червен бряг, постановено по н.а.х.д. № 24/2017 г. по описа на съда и прекратява производството по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.