Решение по Административно дело 469/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 579

гр.Плевен, 4 Декември 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на осми ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело № 469 по описа за 2017 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.71 от Закона за водите (ЗВ).

Производството по делото е образувано по жалба от „Мантех” ООД със седалище и адрес на управление с.Чупрене, общ.Чупрене, представлявано от управителя инж.Т. Т., чрез адв.Д.П. от САК с надлежно пълномощно, срещу Решение №ПВ3-00046/19.12.2016г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район”, с което е отказано издаване на Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект р.Голяма река и р.Засечен дол в землището на с.Чупрене, общ.Чупрене, с цел производство на електроенергия посредством МВЕЦ „Чупрене 1” по заявление вх.№ПВ3-00046/28.04.2016г., подадено от „Мантех” ООД с.Чупрене.

В жалбата са наведени доводи, че оспореното решение е постановено в противоречие с материалния закон, при нарушение на изискванията за форма и в противоречие с целта на закона. Твърди се, че дружеството е собственик на МВЕЦ „Чупрене 1“, находяща се в землището на с.Чупрене, като с Разрешение за ползване № СТ-05-1483/22.10.2014 г. е разрешено ползването на МВЕЦ. Сочи се, че със Заявление вх.№ ПВЗ-00045/28.04.2016г. е поискано издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект с цел на водовземането „Производство на електроенергия посредством МВЕЦ „Чупрене 1“, с мощност 1050кВт, нетен напор 165,00м., като мястото на водовземане е с 2 водохващания - на р.Голяма река и на р.Засечен дол. Твърди се, че към заявлението са приложени всички необходими документи, но е постановен отказ, в който са изложени твърдения, че са налице забраните по чл.118ж ал.1 т.4 и чл.118ж ал.1 т.5 от ЗВ, съгласно кои не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато част от реката попада в защитена зона, както и когато са въведени ограничения и забрани в ПУРБ, свързани с постигане на целите по чл.156а от ЗВ. Счита се, че тези заключения противоречат на материалния закон, тъй като за прилагане на забраната по чл.118ж ал.1 т.4 от ЗВ не е достатъчно районът, в който се намира реката, да е включен в ЗЗ по Натура 2000, а е необходимо съответния участък от реката да е включен в план за защита като важен фактор за опазване на местообитания и биологични видове. Твърди се, че в действащия към момента на издаване на отказа ПУРБ, в Приложение №3.5.2 от него е включена р.Лом – от извора до вливането на р.Нечинска бара и р.Нечинска бара от яз.Христо Смирненски до вливането в р.Лом, от което е направен извод, че р.Голяма река и р. Засечен дол не са включени в ЗЗ. Сочи се, че последните са отделни реки, и не са описани в това приложение, поради което е неправилно позоваването на чл.118ж, ал.1, т.4 от ЗВ. Твърди се, че след издаване на решението, е приет нов ПУРБ, в който отново не са включени р.Голяма река и р.Засечен дол. Счита се също, че при издаване на решението не са съобразени от органа чл.62, т.1, т.2, т.3 и т.8 от ЗВ. Сочи се още, че за същия обект на дружеството е било издадено Разрешително за водоползване № 101284/08.12.2005г., което е с цел производство на електроенергия от посочените реки със същата МВЕЦ, което с Решение № 601/18.10.2011 г. е изменено в частта му относно ползвателя и срока за извършване на строителството. В тази връзка се твърди, че текстът на чл.118ж е приет със ЗИДЗВ, обн. ДВ, бр.61/2010 г., а преходният текст на §146, ал.2 от същия ЗИДЗВ определя, че всички издадени до влизането в сила на закона разрешителни се привеждат в съответствие с изискванията на закона при първото им изменение или продължаване. Прави се извод, че след като Разрешително за водоползване № 101284/08.12.2005 г. е изменено през 2011 г., и не е прекратено, явно, че водовземането от двете реки е допустимо и разрешено. Сочи се, че за МВЕЦ е налице разрешение за ползване, поради което не са правилни мотивите, че е налице инвестиционно намерение, доколкото е налице заварено положение. На следващо място се твърди, че липсват мотиви за издаване на отказа, доколкото липсват фактически основания с оглед непопадането на реките в ЗЗ, а останалите мотиви са бланкетни и непълни. Счита се, че не е ясно каква е относимостта на чл.118ж, ал.1, т.5 от ЗВ, която е посочена в решението. Твърди се, че оспореният акт не съответства и на целта на закона, доколкото реките не попадат в ЗЗ, и с отказа не е защитена стопанската дейност, инвестициите и икономическото развитие на района. В заключение се моли за отмяна на решението и връщане на преписката с указания за издаване на разрешително.

От ответника в придружителното писмо, с което е представена административната преписка, е изразено становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, че дружеството е било титуляр на Разрешително №101284/08.12.2005г. за водоползване на повърхностен воден обект с цел производство на електроенергия, изменено с Решение №107/28.07.2008г., изменено с Решение № 601/18.10.2011 г., което е било с краен срок на действие 08.12.2015г. Твърди се, че правата по това разрешително са преклудирани с изтичането на срока му. Сочи се, че е налице ново искане за издаване на разрешително вх.№ПВЗ-00046/28.04.2016г., направено след влизане в сила на разпоредбата на чл.118ж от ЗВ, като при произнасянето по него е съобразена тази разпоредба, доколкото следва да се постанови нов административен акт. Твърди се, че са налице основанията за издаване на отказ поради забраните в чл.118ж, ал.1, т.4 и т.5 от ЗВ. Моли се жалбата да бъде отхвърлена.

В съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от адвокат М.Ц.-А. *** с надлежно пълномощно, която моли жалбата да бъде уважена по наведените в нея и всички други становища по делото основания. Сочи, че от събраните по делото доказателства е видно, дори да се приеме, че МВЕЦ „Чупрене“ попада в защитени територии, с което дружеството не е съгласно, че последното не указва значително отрицателно значение върху природните местообитания, популации и местообитания на видовете предмет на опазване на защитените зони. Твърди, че от дейността не настъпват и няма да настъпят неблагоприятни въздействия за околната среда. Сочи, че за същата дейност, при същия план за управление на речните басейни вече веднъж е издавано разрешение за водовземане. Счита, че двете реки са самостоятелни повърхностни водни тела и не попадат в обхвата нито на Плана за управление на речните басейни 2010-2015 г., нито на Плана за управление на речните басейни 2016-2021 г. Счита още, че Плана за управление на речните басейни 2016-2021 г. е ново обстоятелство и в съответствие с чл. 149, ал 2 от АПК следва да бъде взет предвид при постановяване на крайния акт на съда. Сочи, че в Плана за управление на речните басейни 2016-2021 г. липсва изрича забрана за издаване на разрешение за водовземане. Твърди, че относно приложението на чл.118 от Закон за водите органът не е доказал защитените зони да са такива, че в тях поддържането и подобряването на състоянието на водите да е важен фактор за тяхното опазване. Счита, че не е доказано и преценката по чл.62 от Закона за водите да е извършена в съответствие със законовите разпоредби. Твърди още, че е налице изградено съоръжение без влияние върху защитени зони и без самите реки да са от такова значение за същественото опазване на ЗЗ. Сочи, че се касае за защита на зони за местообитания на птици, а не на водни обекти. В заключение моли да бъдат присъдени разноски по делото, за което представя списък на разноските. Представя писмени бележки, в които излага подробни съображения за незаконосъобразност на оспореното решение.

Ответникът по жалбата се представлява от юрисконсулт Ц. Х., която моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Сочи, че за първоначалното разрешителното за водовземане с цел производство на електроенергия неправилно се твърди от дружеството, че е издадено в рамките на Плана за управление на речните басейни 2010-2015 г, тъй като същото е издадено през 2005 г., когато такива планове не са съществували. Твърди, че Планът за управление на речните басейни и разпоредбата на чл. 118ж са приети през 2010 г. Според процесуалният представител не е ясно защо преди изтичане на крайния срок на разрешителното през 2015 г. дружеството не се е възползвало от правото си да подаде молба за продължаване на срока, а съответно разрешителното е погасило своето действие, тъй като е изтекло. Сочи, че по заявление за издаване на разрешение за водовземане с цел МВЕЦ административният орган е обвързан с разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1 от ЗВ, респективно с въведените забрани с Плана за управление на речните басейни 2010-2015 г. Твърди, че нормата е императивна, тя не подлежи на преценката на административния орган дали да издаде или да не издаде разрешително и дали централата е съществуваща или несъществува. Сочи още, че нормата действа за всички видове централи, изградени или неизградени, като в конкретния случай централата е изградена, но законът не позволява да се издаде разрешително с тази цел. Отделно от това посочва, че Планът не позволява да се издаде разрешително за деривационни ВЕЦ, какъвто е процесния. Счита, че правилно е приложен както Плана за управление на речните басейни 2010-2015 г., така и закона. По отношение на Плана за управление на речните басейни 2016-2021г. счита, че е доказано че в него се съдържат забрани за издаване на разрешителни, които попадат в защитени зони. В заключение прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и възразява срещу дописаното искане за пътни разноски, направление София – Плевен и за разноски на нощувка, тъй като същите не представляват разноски по делото. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер съгласно Закона за правната помощ.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението от 19.12.2016 г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ е правилно и законосъобразно.

Административен съд - Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Оспореното Решение е изпратено от органа с писмо от 21.04.2017 г. /л.17/ и е получено от дружеството на 24.04.2017 г. /обратна разписка на л.90/. Срещу същото с вх.№ ЖИАА-12/04.05.2017 г. е подадена жалба по административен ред до МОСВ (л.л.62-69), по която е налице произнасяне извън предвидения 14-дневен срок, като с Решение №75/09.06.2017г. /л.л.328-330/ жалбата е отхвърлена. Още преди произнасянето на МОСВ е подадена жалба чрез органа /вх.№ЖИАА-12 от 05.06.2017 г. – л.9/ до административния съд. Съгласно чл.149 ал.1 от АПК административните актове се обжалват в 14-дневен срок от съобщаването им, като съгласно чл.149, ал.3 АПК при оспорване по административен ред първоначалния акт може да се оспори в 14 дневен срок от крайната дата, на която горестоящия орган е следвало да се произнесе, и която в случая е 26.05.2017 г. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

„Мантех“ ЕООД е бил титуляр на Разрешително №101284/08.12.2005 г. /л.л.22-25/ за водоползване на воден обект с цел производството на електроенергия посредством МВЕЦ “Чупрене 1“. Водни обекти по същото са р.Голяма река /водохващане 1/ и р.Засечен дол /водохващане 2/, като двете водохващания са индивидуализирани с конкретни географски координати. Посочени са технически параметри, срокът за завършване на строителството на МВЕЦ е 08.12.2008г., а срокът на действие на разрешителното е от 08.12.2005 г. до 08.12.2015 г., при спазване срока за завършване на строителството. Това разрешително е изменено с Решение №107/28.07.2008 г. /л.л.300-301/, като е променен срокът за извършване на строителството, който става 31.12.2011г., и е посочена нова банкова сметка, ***е. Разрешителното е изменено и с последващо Решение № 601/18.10.2011 г. /л.л.27-34/, с което срокът за завършване на строителството става 31.12.2013г., а крайният срок на действие на разрешителното си остава 08.12.2015г., като титуляр на разрешителното вече е „Мантех“ ООД. Липсват твърдения или доказателства, че е искано продължаване срока по това разрешително преди изтичането му.

От „Мантех“ ООД е подадено искане с вх.№ПВЗ-00046/28.04.2016 г. за издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект чрез изградени съоръжения /л.л.103,104/ с МВЕЦ „Чупрене 1“ с мощност 1050 кВт, нетен напор 165,00м. Към същото са приложени декларации по образец 1 и образец 2 по чл.71, ал.2 от ЗООС, разрешение за ползване № СТ-05-1483/22.10.2014 г. на МВЕЦ Чупрене 1, разрешението за строеж на същата МВЕЦ и документация към същото, включително доклад към екзекутивна документация за Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект чрез изградени вече съоръжения, Авариен план за МВЕЦ, Заповед № 06/11.02.2016 г. за безопасно провеждане на високите води на МВЕЦ при снеготопене и проливни дъждове, Заповед № 05/11.02.2016 г. за определяне на група за наблюдение на потенциално опасен обект на МВЕЦ /л.л.105-289/. В заявлението са посочени местата на водовземане – 2 водохващания на р.Голяма река и р.Засечен дол, чиито координати съвпадат с тези по разрешително №101284/08.12.2005г. Параметрите на исканото водно количество са 600 л/сек за р.Голяма река и 70 л/сек за р.Засечен дол и също съвпадат с тези по изтеклото разрешително.

С Решение №ПВ3-00046/19.12.2016 г. на Директора на БДДР /л.л.18-20/ е отказано издаване на поисканото разрешително, с мотиви, че водовземането се осъществява от защитена територия – р.Засечен дол е приток на р.Голяма река, която е приток на р.Чупренска - част от водно тяло с код BG1WO600R012, име Лом WORWB12, дължина 155,92 км, екологично състояние – добро и химично състояние също добро, съгласно ПУРБ, както и че инвестиционното намерение попада в ЗЗ по Натура 2000, а именно ЗЗ „Западна Стара планина и Предбалкан“ с код BG0001040 за опазване на местообитанията и на дивата флора и фауна и ЗЗ „Западен Балкан“ с код BG0002002 за попазване на дивите птици, а в ЗВ – чл.118ж, ал.1, т.4 е предвидена забрана, съгласно която не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато тази част от реката попада в зона на защита по чл.119а, ал.1, т.5 от ЗВ. Отразено е още, че искането попада и в забраната на чл.118ж, ал.1, т.5 от ЗВ, съгласно която разпоредба не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато са въведени забрани и ограничения с ПУРБ, свързани с постигането на целите по чл.156а от ЗВ, като за водното тяло с код BG1WO600R012 е предвидена основна мярка с код 7 Забрана за издаване на разрешително за водовземане с цел ВЕЦ, с изключение на руслови ВЕЦ на съществуващи бентове и прагове, а МВЕЦ е от деривационен тип съгласно заявлението. В заключение е прието от органа, че е налице противоречие с ПУРБ и ЗВ – чл.118ж, ал.1, т.4 и т.5. Посочена е и извършената преценка по чл.62 от ЗВ /самата преценка е приобщена на л.л.96-98/, като е прието, че същата е отрицателна по т.т.1, 2, 3 и 8 от тази разпоредба, а именно: По т.1 – че противоречи на ПУРБ и специално на забраната по основна мярка с код 7; По т.2 – че с издаване на разрешително би се нарушила разпоредбата на чл.49, ал.1, т.3 от ЗВ във връзка със заложената цел в ПУРБ – „Запазване и подобряване на доброто екологично и доброто химично състояние до 2015 г.“; По т.3 – поради противоречие с чл.118ж, ал.1, т.4 и т.5 от ЗВ; по т.8 – изпълнение на условията на чл.156б-156ж от ЗВ - поради предвидена в ПУРБ основна мярка с код 7, инвестиционното намерение е забранено и не може да бъде издадено разрешително.

Именно това Решение е предмет на настоящето съдебно производство.

По делото са приобщени и решения на Министерския съвет /МС/ по чл.10, ал.4 от ЗБР за приемане на списък на защитените зони за опазване на дивите птици и на списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна /л.л.364-394/. Това са Решение №122/02.03.2007г. /л.364/, Решение №661/16.10.2007г. /л.379/,Решение №811/16.11.2010г. /л.384/, Решение №802/04.12.2007г. /л.389/. Приобщена е и Заповед №РД-119/09.02.2012 г. на МОСВ по чл.12, ал.6 във вр. чл.6, ал.1, т.3 и т.4 и чл.17 от ЗБР /л.л.395-464/, с която се обявява ЗЗ „Западен Балкан“, и Заповед №РД-68/28.01.2013 г. /л.465/, с която се създава нова забрана в Заповед №РД-119/09.02.2012г. Приобщена е и Заповед №РД – 293/22.03.2010 г. на МОСВ /л.362/, с която е утвърден ПУРБ в Дунавски район.

По делото е назначена съдебна експертиза, чието заключение е приобщено на л.л.472-493, и което съдът кредитира с доверие като компетентно и безпристрастно изготвено. Съгласно същото, за водно тяло, категория река и код BG1WO600R012 и нейните притоци – р.Засечен дол и р.Голяма река, има издадени 19 броя разрешителни за водовземане от повърхностни води с цел производство на електроенергия. Инвестиционното намерение МВЕЦ „Чупрене 1“ с титуляр „МАНТЕХ“ ООД към настоящия момент е реализирано и произвежда електроенергия, която подава към електропреносната мрежа, като към 05.10.2017г. МВЕЦ „Чупрене 1“ работи с вода от водохващане №1 на р.Голяма река, а водохващане №2 на р.Засечен дол не е включено в експлоатация. Вещото лице е посочило, че съгласно ПУРБ 2010-2015 инвестиционното намерение МВЕЦ “Чупрене 1“ в землището на с.Чупрене, общ. Чупрене, попада в ЗЗ по Натура 2000, а именно ЗЗ „Западна Стара планина и Предбалкан“ с код BG0001040 за опазване на местообитанията и на дивата флора и фауна /Раздел 3, Приложение 3.5.1/ и ЗЗ „Западен Балкан“ с код BG0002002 за запазване на дивите птици, /Раздел 3, Приложение 3.5.2/. Посочило е още, че местата за водовземане от р.Голяма река и от р.Засечен дол, както и мястото на водоползване – МВЕЦ “Чупрене 1“ попадат в границите на водосбора на повърхностно водно тяло река Лом WORWN12, с код BG1WO600R012, р.Лом от извора до вливането на р.Нечинска бара и р.Нечинска бара от яз.“Христо Смирненски“ до вливането в р.Лом с дължина 155,92 км., като площта на повърхностно водно тяло река Лом WORWN12, с код BG1WO600R012 включва в себе си площите на всички останали реки - притоци, включително р.Голяма река и р.Засечен дол, които попадат в същия водосбор и следователно водно тяло с код BG1WO600R012 с име Лом WORWN12 попада в ЗЗ по Натура 2000. Участъците на водовземане от р.Голяма река и р.Засечен дол попадат в ЗЗ по Натура 2000, а именно ЗЗ „Западна Стара планина и Предбалкан“ с код BG0001040 за опазване на местообитанията и на дивата флора и фауна /Раздел 3, Приложение 3.5.1/ и ЗЗ „Западен Балкан“ с код BG0002002 за запазване на дивите птици /Раздел 3, Приложение 3.5.2/. Посочено е още в заключението, че инвестиционното намерение е в противоречие с предвижданията на влезлия в сила ПУРБ 2010-2015, тъй като заявеното искане попада в забраните на чл.118ж, ал.1, т.5 от ЗВ. В ПУРБ за повърхностно водно тяло от поречие Лом с код BG1WO600R012 е предвидена основна мярка с код 7 – Забрана за издаване на разрешителни за водовземане с цел ВЕЦ /с изключение на руслови ВЕЦ на съществуващи бентове и прагове/, а тъй като изграденото водовземане е от деривационен тип попада в забраната за издаване на разрешителни за водовземане – Раздел 7, Приложение 7.1.7 от ПУРБ 2010-2015.

Вещото лице е изследвало и въпроса по отношение на новия ПУРБ /2016-2021/, като съгласно заключението по този ПУРБ водохващанията на р.Голяма река и р.Засечен дол попадат във водосборната площ на повърхностно водно тяло с код BG1WO600R1312 и име Чупренска WORWB1312, географско описание РВ „Голяма река“ на р.Чупренска, дължина на водното тяло 5,054 км; водосборна площ 19,050кв.км; Останалата част от Голяма река /Чупренска/ попада във водосборната площ на повърхностно водно тяло с код BG1WO600R1812 и име Чупренска WORWB1812, географско описание р.Чупренска от РВ „Голяма река“ до вливане в р.Стакевска; дължина на водното тяло 20,102 км; водосборна площ 100,869 км; Местата на водовземане от р.Голяма река и р.Засечен дол се намират в повърхностно водно тяло с код BG1WO600R1312, съгласно Приложение 1 и попадат в ЗЗ по Натура 2000 като реки - притоци от хидросбора на повърхностно водно тяло с код BG1WO600R012 р.Лом, за която в ПУРБ 2016-2021 е наложена забрана – мярка 7 от приложение 7.1.7 – Забрана за издаване на разрешителни за водовземане с цел ВЕЦ /с изключение на руслови ВЕЦ на съществуващи бентове и прагове/.

В о.с.з. ВЛ сочи, че двете реки са част от повърхностно водно тяло р.Лом, не са самостоятелни реки, а съставни части от р.Лом, както и река Чупренска, р.Стакевска и всички останали реки от водосбора. Посочва още, че в т.5.8 от експертизата има предвид ПУРБ 2016-2021.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Към момента на издаването на оспореното решението е приложим чл.52 от ЗВ (ред. ДВ – бр. 61/2010 г.), според който министъра на околната среда и водите издава разрешителни за водовземане и ползване на воден обект в конкретно изброени хипотези, изпълнителния директор на Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав - за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав, кмета на общината след решение на общинския съвет, също в конкретни хипотези при наличие на публична общинска собственост или предоставени безвъзмездно за управление и ползване от общините, а във всички останали случаи компетентен да издаде разрешително за водовземане и ползване на води и водни обекти – публична държавна собственост, е директорът на басейновата дирекция. Конкретният случай не попада в нито една от изброените други хипотези и затова компетентен да се произнесе по искането за издаване на разрешително за ползване на воден обект – част от водосбора на река Дунав, материално и териториално е компетентен Директора на БДДР. Ето защо решението е издадено от компетентен орган и представлява валиден индивидуален административен акт.

Решението е издадено в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити съгласно чл.59, ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания. Спазени са административно-производствените правила, като решението се предхожда от преценка съгласно чл.62, ал.1 от ЗВ, на която се основава.

Относно съответствието с материалния закон съдът съобрази следното:

Правилно е прието от административния орган, че искането следва да се прецени с оглед съвместимостта му с целите за опазване на околната среда и мерките, предвидени в ПУРБ в Дунавски район, утвърден със Заповед № 293 от 22.03.2010 г. на Министъра на околната среда и водите.

Съгласно разпоредбата на чл. 118ж ал.1 т.4 от ЗВ не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а ал.1 т.5, обявени за опазване на местообитания и биологични видове. Тази законова забрана е приложима в случая, както е приел и административният орган в обжалваното пред съда негово решение. Съгласно чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ, зоните за защита на водите са защитените територии и зони, обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водата е важен фактор за тяхното опазване. Оспорващият твърди, че водохващанията и МВЕЦ не попадат в ЗЗ. Това негово твърдение е опровергано от събраните доказателства и от назначената експертиза. Съгласно заключението на последната, инвестиционното намерение МВЕЦ “Чупрене 1“ в землището на с.Чупрене, общ. Чупрене, попада в ЗЗ по Натура 2000, а именно ЗЗ „Западна Стара планина и Предбалкан“ с код BG0001040 за опазване на местообитанията и на дивата флора и фауна и ЗЗ „Западен Балкан“ с код BG0002002 за запазване на дивите птици. За същите защитени зони са приобщени съответните решения на Министерския съвет, с които те са утвърдени. За ЗЗ „Западен Балкан“ с код BG0002002 е налице и приобщена и заповед на МОСВ, издадена по реда на чл.12, ал.6 от ЗБР, както и последваща заповед за изменение, с която се въвеждат нови ограничения. Ето защо правилно е прието в обжалваното решение, че след като инвестиционното намерение попада в посоченото ограничение е приложима нормата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ.

Списъкът на защитените зони, одобрен от Министерския съвет се основава на постъпилата документация по чл. 8, ал. 1 от ЗБР, която, според разпоредбата на т. 5 от чл. 8, ал. 1 включва и картен материал и координатен регистър на защитената зона. Съгласно т. 4 на Решение № 661/2007 г. на МС окончателните площи на защитените зони се определят в заповедите им за обявяване след предоставяне от министерството на земеделието и продоволствието и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (Агенцията по геодезия, картография и кадастър) на опис на имотите с техните площи и координатен регистър на границите на защитените зони, като в границите на защитените зони се включват цели имоти с изключение на водни обекти, пътища и имоти от държавния горски фонд и държавния поземлен фонд. Със заповедта по чл.12, ал. 6 от ЗБР се определя окончателната площ, включваща и опис на имотите в нея при въведено задължение за включване на цели имоти в защитената зона. Съответно при неиздадена заповед територията на зоната е тази, определена в решението на МС, основана на координатен регистър на границите на защитената зона. Че инвестиционното намерение попада в границите на определената с решението на МС защитена зона е установено по делото и от заключението на назначената експертиза. Самите защитени зони фигурират в приложения към Плана за управление на речните басейни за територията на Басейнова дирекция за управление на водите "Дунавски район", като са индивидуализирани. Следва да се посочи, че при издаване на решение не е необходима конкретна преценка дали инвестиционното намерение ще окаже въздействие върху местообитания или биологични видове, доколкото такава преценка вече е направена с издадените решения от МС и заповеди на МОСВ. След като нормата на чл.118ж, ал.1, т.4 от ЗВ предвижда, че не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5, то единствената възможност за органа, след като се установи, че частта от реката попада в зона за защита по чл.119а, ал.1, т.5 е да се постанови отказ. Следва да се отбележи, че в решението на МОСВ, постановено при обжалването на процесното решение по административен ред, изрично е посочено, че в ЗЗ „Западна Стара планина и Предбалкан“ с код BG0001040 предмет на опазване са природни местообитания и видове, за които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване, като подробно са посочени видовете местообитания и видовете растения и животни.

По отношение на посоченото второ правно основание за отказ - забраната по чл. 118ж, ал. 1, т. 5 от ЗВ, съдът съобрази, че в действащия към момента на издаване на процесното решение ПУРБ за водно тяло с код BG1WO600R012 е предвидена основна мярка с код 7 Забрана за издаване на разрешително за водовземане с цел ВЕЦ, с изключение на руслови ВЕЦ на съществуващи бентове и прагове. Вещото лице установява, че местата за водовземане от р.Голяма река и от р.Засечен дол, както и мястото на водоползване – МВЕЦ “Чупрене 1“ попадат в границите на водосбора на повърхностно водно тяло река Лом WORWN12, с код BG1WO600R012, р.Лом от извора до вливането на р.Нечинска бара и р.Нечинска бара от яз.“Христо Смирненски“ до вливането в р.Лом с дължина 155,92 км. Площта на повърхностно водно тяло река Лом WORWN12, с код BG1WO600R012 включва в себе си площите на всички останали реки - притоци, включително р.Голяма река и р.Засечен дол, които попадат в същия водосбор. Инвестиционното намерение е в противоречие с предвижданията на влезлия в сила ПУРБ 2010-2015, тъй като за повърхностно водно тяло от поречие Лом с код BG1WO600R012 е предвидена основна мярка с код 7 – Забрана за издаване на разрешителни за водовземане с цел ВЕЦ /с изключение на руслови ВЕЦ на съществуващи бентове и прагове/. Изграденото водовземане е от деривационен тип, както сочи специалистът, който е направил и оглед, и попада в забраната за издаване на разрешителни за водовземане съгласно Раздел 7, Приложение 7.1.7 от ПУРБ 2010-2015. Следователно, в случая е налице и основание за прилагане на забраната по чл. 118ж, ал. 1, т. 5 от ЗВ за издаване на разрешение за водоползване от повърхностен обект за производство на електроенергия. В тази връзка следва да се посочи, че при издаване на предходното разрешително през 2005г., не е съществувал ПУРБ, поради което възраженията в тази насока са неоснователни.

Решението съответства и на целта на закона, доколкото ЗВ изисква да се опазват повърхностните води и да се защити околната среда /чл.2, т.3 и т.7 от ЗВ/.

По другите възражения на оспорващото дружество съдът счита същите за неоснователни. Съображенията за това са следните:

За прилагане на забраната по чл.118ж, ал.1, т.4 от ЗВ е достатъчно територията, на която се намира реката, да е включена в ЗЗ по Натура 2000, и не е необходимо съответния участък от реката изрично да е включен в отделен план за защита като важен фактор за опазване на местообитания и биологични видове. Водите, включително в реките, са важен фактор за самото съществуване на растителния и животински свят, доколкото е общоизвестен факт, че животът без вода е невъзможен. Водата е необходима не само на рибите и другите водни организми, но и на птиците, сухоземните бозайници, другите сухоземни животни и на растенията. В Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/ чл.6 се сочи, че ЗЗ се обявяват за запазване на местообитания на видове по различни директиви на ЕС. Доколкото местообитания са налице в самата река, същите не могат да съществуват без реката да бъде част от ЗЗ. По тази причина съдът приема, че в ЗЗ задължително влизат всички реки, попадащи на нейната територия, така както същата е обявена с решение на МС. Не може да се противопостави на обявяването на ЗЗ предходно решение №МО-ОС-4/2009 г. на Директор на РИОСВ Монтана /л.502/, с което е прието да не се извършва екологична оценка, още повече, че същото е постановено преди обявяването на ЗЗ. При постановяване на процесното решение са съобразени от органа чл.62, т.1, т.2, т.3 и т.8 от ЗВ, като са изложени съответни мотиви защо и въз основа на тези точки е направена преценката, и съгласно която не следва да се разрешава водовземането.

Наличието на предходно, с изтекъл срок Разрешително за водоползване № 101284/08.12.2005г. с цел производство на електроенергия от посочените реки със същата МВЕЦ при същите параметри не може да задължи органа да издаде ново разрешително. По време на издаването на това разрешително през 2005 г. не са били в сила разпоредбите на чл.118ж, ал.1, т.4 и т.5 от ЗВ, нито е бил налице действащ ПУРБ. Именно с оглед наличието на действащ ПУРБ в процесното решение е приложена разпоредбата на чл.118ж, ал.1, т.5 от ЗВ. Съдът не може да преценява дали с изменението на това разрешително с Решение № 601/18.10.2011г. е съобразен §146, ал.2 от ЗИДЗВ, обн. ДВ, бр.61/2010 г., доколкото Решение № 601/18.10.2011 г. не е предмет на делото. Но дори §146, ал.2 да е бил нарушен при изменение на предходно разрешително, това не е основание при ново искане за водовземане или при искане за изменение или продължаване на действащо разрешително ЗВ отново да бъде нарушен. Инвестиционното намерение на оспорващото дружество се отнася до производството на електроенергия, а не до построяването на МВЕЦ.

Плана за управление на речните басейни 2016-2021г. е нов общ административен акт, но не следва да бъде съобразяван от съда, доколкото към датата на постановяване на процесното решение не е бил приет. Но в него също има забрани, аналогични на ПУРБ 2010-2015, видно от заключението на ВЛ. Дори да е налице наличие на издадени разрешения за водоползване за същия район в същите защитени зони след 2010 г., това не задължава органа да издава нови разрешителни по нови искания за водовземане.

И на последно място, разпоредбата на §1, ал.1, т.59 от ДР на ЗВ определя същността на понятието повърхностни води, и по никакъв начин не може да бъде тълкувана в смисъл, че всяко повърхностно водно тяло, и всяка част от такова тяло /включително част от поток/ изрично следва да бъде посочено със своето наименование в ПУРБ, за да може за същото да се предвидят ограничения, каквито твърдения навежда оспорващият. Ограничението за цялото водно тяло в ПУРБ е ограничение за всички части на това водно тяло. Въпреки, че само за ЗЗ „Западен Балкан“ е представена заповед на МОСВ по чл.12, ал.6 от ЗБР, а за ЗЗ „Западна Стара планина и Предбалкан“ такава заповед не е представена, не може да се приеме, че това води до незаконосъобразност на отказа. Посоченото в този смисъл решение № 2607 от 27.11.2014 г. по адм. дело № 3459/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив е отменено с Решение № 13565 от 14.12.2015г. на ВАС по адм.д.№ 144/2015г. като неправилно, и касационната инстанция се е произнесла по същество, като е отхвърлена жалбата, поставила начало на това съдебно производство. Видно от мотивите на ВАС, решението на МС за обявяване на ЗЗ е достатъчно, за да се постанови отказ по чл.118ж, ал.1, т.4 от ЗВ, а с оглед посочването на ЗЗ и в ПУРБ – и на основание чл.118ж, ал.1, т.5 от ЗВ.

Предвид гореизложеното, оспореното решение на Директора на БДДР е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, при съобразяване с материалния закона и целта на закона, поради което жалбата на „Мантех“ ООД като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и с оглед направеното искане в хода по съществото на спора, на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 100лева, представляващи юрисконсулстко възнаграждение съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ във вр. с чл.78 ал.8 от ГПК.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, IV-ти състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Мантех” ООД със седалище и адрес на управление с.Чупрене, общ.Чупрене, представлявано от управителя инж.Т. Т., срещу Решение №ПВ3-00046/19.12.2016г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район”.

ОСЪЖДА Мантех“ ООД, с.Чупрене, общ.Чупрене, ул.“Асен Балкански“ №129, ЕИК 105559603, представлявано от управителя инж.Т. Т., да заплати на Басейнова дирекция „Дунавски район“ направените по делото разноски в размер на 100лева (сто лева).

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: