Р E Ш Е Н И Е

№ 315

гр.Плевен, 07.07.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

При секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 463 по описа за 2017 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение №371 от 03.05.2017г., постановено по НАХД №685 по описа за 2017г., Районен съд-Плевен е потвърдил Наказателно постановление №16-0938-0002049 от 27.06.2016г. на Началник група към сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Плевен, с което на К.С.Ц. ***, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 е наложена глоба в размер на 50лева, за извършено нарушение на чл.137А ал.1 от ЗДвП.

Със същото решение е потвърдено Наказателно постановление №16-0938-0002049 от 27.06.2016г. на Началник група към сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Плевен, с което на К.С.Ц. ***, на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50лева, за извършено нарушение на чл.104А от ЗДвП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от К.Ц., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен. Счита се, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които съставляват основания за отмяна на постановлението. Твърди се, че съдът не е обсъдил твърденията в жалбата, с което е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че в момента на проверката, тъй като е бил спрял автомобила и същият е бил със загасен двигател, не е имал качеството „водач” на МПС по смисъла на §6 т.25 от ДР на ЗДвП. Твърди се, че в хода на проверката от страна на контролните органи са извършени нарушения на техни задължения. Твърди се още, че при спряла кола има право да говори по телефон и да е без предпазен колан. Сочи, че последното е потвърдено от свидетелските показания на проверяващия служител, но не е обсъдено от районния съд. Твърди се също, че наказващият орган не е разгледал направеното възражения срещу акта и не е събрал изисканите с него доказателства. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд.

В съдебно заседание касаторът К.С.Ц. се явява лично и поддържа касационната жалба. Моли решението на районния съд да бъде отменено, тъй като няма извършено нарушение.

В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР - Плевен не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С Наказателно постановление №16-0938-0002049 от 27.06.2016г. на Началник група към сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Плевен е реализирана административно-наказателната отговорност на К.С.Ц. *** за две отделни нарушения, а именно за нарушение на чл.137А ал.1 от ЗДвП – управлява МПС без обезопасителен колан по време на движение, с който автомобила е оборудван, както и за нарушение на чл.104А от ЗДвП – използва мобилен телефон по време на движение без устройство свободни ръце.

Районният съд е приел, че отразената в акта и НП фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Кредитирал е с доверие показанията на актосъставителя и свидетеля по акта като непротиворечиви и последователни. От правна страна съдът е приел, че доказателствената сила на АУАН не е оборена в хода на съдебното следствие, поради което се налага извод за съставомерност на деянията по чл.137А ал.1 и чл.104А от ЗДвП. Счел е, че при съставяне на акта и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения, които да опорочават административно-наказателното производство. В тази връзка е приел за неоснователни направените възражения в жалбата и в хода по същество от жалбоподателя. В заключение е посочил, че наказващият орган е съобразил нормата на чл.27 от ЗАНН и е потвърдил обжалваното наказателно постановление в неговата цялост.

Решението на Районен съд Плевен е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимите разпоредби на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Мотивите на съда се споделят изцяло от касационната инстанция. Районният съд е формирал изводите си въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на събраните по делото доказателства. Защитната теза пред районния съд, преповторена и пред настоящия, е била основно за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН. Същите са отхвърлени от районния съд като неговите мотиви са съобразени с доказателствата по делото и закона.

По касационната жалба настоящият съдебен състав съобрази следното:

Неоснователно е възражението на касатора, че няма качеството на водач на МПС, тъй като по време на проверката не е управлявал лекия автомобил. Настоящият състав намира, че по безспорен начин по делото е установено, че Ц. е управлявал посоченото в акта МПС на посоченото място и именно по време на неговото управление е извършил вменените му нарушения. Свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по акта в това отношение са ясни, конкретни и категорични. Последните са и в подкрепа на извода, че касаторът е имал качеството на водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25, предл. 1 от ДР на ЗДвП. Друг е въпроса, че впоследствие Ц. е спрял управлявания от него автомобил на обособеното за това място пред хотел „Сити” с намерение да слезе от МПС (в този смисъл е твърдението на Ц. в подадено от него възражение срещу АУАН – „…непосредствено след завоя паркирам автомобила си в отбивката за хотел Сити. В момента, в който тръгвам да излизам от колата, виждам до нея застанал полицай, който се представи и поиска документите ми за проверка……”). Това не опровергава факта, че преди този момент Ц. е управлявал МПС без обезопасителен колан и използвайки мобилен телефон без устройство свободни ръце, което е било установено от контролните органи, и за което му е съставен акта и издадено процесното наказателно постановление.

Следва да се посочи също, че при съставяне на акта и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, каквито са твърденията в касационната жалба. Съставянето на АУАН представлява официална констатация за извършено нарушение и е основния процесуален документ, даващ началото на административно наказателното производство. До съставянето на АУАН се стига чрез извършване на предварителна дейност по изясняване на основните въпроси на производството: наличие на деяние, съставлява ли същото нарушение, кой е неговия автор и дали е извършено виновно. Тази предварителна дейност е свързана със събирането по надлежния ред на допустими и относими доказателства за релевантните за спора факти. Под доказателства се разбират всички фактически данни, които се използват за установяване на обстоятелствата по административнонаказателното производство в съответствие с принципа на обективната истина. Самото съставяне на акта представлява единствено официална констатация за извършеното нарушение, за неговия автор и за доказателствата, които го установяват. Именно в това се изразява така наречената констативна функция на акта. В този смисъл фигурата на актосъставителя се свежда до това, че той е процесуален орган на административното обвинение, чиято основна функция е да разследва нарушението, да събира доказателства, да разобличава нарушителя и да създава процесуално условие за издаване на законосъобразно и обосновано наказателно постановление. В конкретния случай доказателствената сила на редовно съставения акт съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП не е оборена в рамките на развилото се пред районния съд производство, нито пред настоящата инстанция. Предвид което решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. По отношение на твърденията, че контролните органи са допуснали нарушения по време на проверката, последните, ако се докажат, могат да бъдат основание да бъде потърсена отговорност на тези служители, но в конкретния случай не оборват доказателствената сила на редовно съставения АУАН.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №371 от 03.05.2017г., постановено по НАХД №685 по описа за 2017г. на Районен съд-Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.