Решение по Административно дело 462/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 388

гр. Плевен, 21 Септември 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на осми септември две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ЙОРДАНКА АНТОНОВА

При секретар: А. П.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 462/2017г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Плевен, подадена чрез началника гл. инспектор П. И. Г. срещу Решение № 365 от 02.05.2017 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 331/2017 г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № 52/19.12.2016 г. на Началник РСПБЗН – гр. Плевен, с което на К.Б.В. *** на основание чл. 232, ал. 1 т. 1 и чл. 239, ал. 1 т. 3 от ЗУТ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5000 лева за нарушение на чл. 169, ал. 1 т. 2 от ЗУТ (обн. ДВ бр. 1 от 02.01.2001 г., изм. и доп. ДВ бр. 51 от 05.06.2016 г.) във вр. с Таблица № 6 към чл. 12, ал. 4 от Наредба № Із-1971/29.10.2009 г. , затова че на 31.10.2016 г., като проектант по част „Пожарна безопасност“ на обект: „Предприятие за производство на растителни масла в ПИ с идентификатор 87597.403.101 по КК и КР – с. Ясен, общ. Плевен, обл. Плевен“, е предвидил строителната конструкция за подобект: „Цех Рафинерия № 7“, да се изпълни от пожаронезащитени метални конструкции на повече от едно ниво, с което пределно допустимата етажност на сградата не отговаря на степента на огнеустойчивост, съгласно изискванията на Таблица № 6 към чл. 12, ал. 4 от Наредба № Із-1971/29.10.2009 г. за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК.

Посочва, че мотивите в същото не са ясно и конкретно изложени и е неразбираем анализа, направен в изложението на РС – Плевен, че актосъставителят е лишил В. от възможността да оспори пред АНО описаните в АУАН констатации и да представи доказателства, които ги опровергават. Счита, че в делото са налице достатъчно доказателства, видно от които В. е получил екземпляр от АУАН, което означава, че е запознат със съдържанието на акта и не е лишен от възможността да оспори пред административно-наказващия орган описаните констатации и да представи доказателства, които ги опровергават, в законоустановения срок. Счита за неправилен извода на РС – Плевен, че в акта и в НП липсва конкретна дата и мястото, на което е извършено административното нарушение. Сочи, че датата 31.10.2016 г., която е посочена като дата на извършване на нарушението е датата, на която проектът е представен в РСПБЗН за съгласуване в част Пожарна безопасност, както и че в акта и в НП е посочено пълното описание на нарушението и обстоятелствата, свързани с него. Счита, че при съставянето на акта и издаването на НП не са нарушени процесуалните правила и че издаденото НП е законосъобразно.

Ответникът по касация – К.Б.В., чрез адв. Д. от АК - Плевен изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че съобразно събраните доказателства решението на първоинстанционния съд е неправилно и предлага да бъде отменено.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Споделят се изложените от първоинстанционния съд мотиви за отмяна на НП като незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, опорочили производството и засягащи правото на защита на наказаното лице – да участва в производството като представя доказателства и да прави възражения, както и да разбере в какво конкретно нарушение е обвинен. Обоснован е и изводът за несъставомерност на деянието и липса на извършено нарушение.

Правилно съдът е преценил, че са нарушени императивните изисквания на чл. 40 ал.2 и чл. 43 ал.4 от ЗАНН при съставянето, предявяването и подписването на АУАН. Видно от съставения АУАН – в него липсва подпис на нарушителя, което е задължителен реквизит, установяващ, че обвинението му е предявено и той се е запознал със съдържанието на акта и е дадена възможност да направи възражения и представи доказателства. В хипотезата на чл. 40 ал.2 от ЗАНН е допустимо актът да бъде съставен в отсъствие на нарушителя, само когато той не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. В случая актосъставителят не е търсил нарушителя на адреса за съставяне на акта. А изпратената покана за съставяне на акта не е била надлежно връчена на адресата, защото писмото се е върнало с отбелязване „непотърсено“, т.е. съдържанието му не е достигнало до неговото знание. Дори и когато актът е редовно съставен по реда на чл. 40 ал.2 от ЗАНН – в отсъствие на нарушителя, разпоредбата на чл. 43 ал.4 от ЗАНН изисква той да се изпрати на съответната служба, а когато няма такава – на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно. Съгласно ал.5 при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. В акта липсва подпис на нарушителя. Затова връчването на препис от акта по пощата с обратна разписка не изпълнява изискванията на закона.

На следващо място правилно съдът е приел, че в акта и НП липсва пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Посочената нарушена разпоредба – чл. 169 ал.1 т.2 от ЗУТ е бланкетна, а привръзката с Таблица №6 към чл. 12 ал.4 от Наредба № Із-1971/29.10.2009г. за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар е недостатъчна, за да конкретизира извършеното нарушение. В таблицата са посочени различни видове изисквания за категориите пожарна опасност на строежите, според етажността, максимално допустимата застроена площ между брандмауерите за строежи с КФПО Ф5, допустимият брой етажи и задължителната степен на огнеустойчивост. Таблицата е приложима на осн. чл. 13 ал.3 от посочената наредба, но само в случаите, когато не са посочени изисквания в съответните раздели. А посочените за нарушени изисквания по чл. 12 ал.4 съдържат четири отделни точки и към тях се отнася Таблица № 3, която съдържа също множество и различни изисквания за строежите. Затова в описанието на нарушението липсва ясно, конкретно и детайлно посочване на нарушените строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. От него не може да се разбере какви конкретни изисквания е нарушил жалбоподателя в качеството си на проектант. Не става ясно също така посочената дата – 31.10.2016г. дали е датата на извършване или на откриване на нарушението и ако е дата на извършването какви са конкретните действия, с които е извършено - изговянето на проекта или представянето му в РСПБЗН или друго действие и къде е извършено. Нужно е да бъдат конкретизирани и ясно посочени датата и мястото на нарушението.

На следващо място законосъобразен и обоснован на доказателствата е и изводът на първоинстанционния съд, че несъответствието на проекта с противопожарните изисквания не представлява административно нарушение по смисъла на чл. 169 ал.1 т.2 от ЗУТ, защото разпоредбата на чл. 38 ал.1 от Наредба № 8121з-882/2014г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол предвижда контролните органи да издават становища за съответствие на инвестиционните проекти с изискванията за пожарна безопасност на строежите, а когато не е налице такова съответствие да издават отказ, в който се описват констатираните несъответствия. Нормативната уредба предвижда превантивен контрол в хода на одобряването на проектите, за да не се допускат нарушения. В случая инвестиционният проект е бил преработен и след повторното му внасяне за становище пред РСПБЗН – Плевен е издадено положително становище за съответствието му с противопожарните изисквания. Изхождайки от разпоредбата на чл. 239 ал.2 от ЗУТ, правилно първоинстанционния съд е преценил, че в случая не е налице нарушение по смисъла на чл. 169 ал.1 т.2 от ЗУТ, защото едногодишният срок за образуване на административнонаказателно производство за нарушения по ЗУТ и актовете по прилагането му започва да тече от деня на издаване на разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа, а когато не се изисква разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация - от деня на извършване на нарушението.

В случая за строежа се изисква такова разрешение и затова, за да е осъществено такова административно нарушение, за което да бъде ангажирана отговорността на проектанта следва да е издадено такова, и впоследствие да се установят несъответствията на инвестиционния проект с противопожарните изисквания за строежите.

Затова представянето на инвестиционния проект за съгласуване, при което в хода на превантивния контрол са констатирани от контролния орган несъответствия с противопожарните изисквания за строежите, не представлява административно нарушение по смисъла на чл. 169 ал.1 т.2 от ЗУТ.

Поради това решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 365 от 02.05.2017 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 331/2017 г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.