Р E Ш Е Н И Е

№ 393

гр.Плевен, 25.09.2017 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на осми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:                                           Председател: Полина Богданова-Кучева

                                                            Членове: Елка Братоева

                                                                                   Катя Арабаджиева

при секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Йорданка Антонова като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 461 по описа на Административен съд - Плевен за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 346 от 26.04.2017 г., постановено по нахд № 3250/2016 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 924 от 08.12.2016 г. на Директор на Басейнова дирекция „Дунавски район“, с което на „М и М агенция“ ЕООД, с ЕИК 110507070, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ул. „Търговска“ № 55, вх.К, ет.6, ап.11, представлявано от управителя И.В.М., на основание чл.201 ал.2 от Закона за водите, във връзка с чл.53 от ЗАНН и чл.200 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 280 лева за извършено нарушение по чл.48 ал.1 т.11 от Закона за водите, за това, че при извършена на 30.09.2016 г. проверка от упълномощени експерти при БДДР гр.Плевен по разрешително за водовземане от минерална вода № 001610086 от 16.06.2008 г., издадено на дружеството, е установено, че е превишен разрешения годишен воден обем.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „М и М агенция“ ЕООД, представлявано от управителя И.В.М., чрез процесуален представител адвокат А.Б. ***, който счита същото за неправилно, поради противоречие с материалноправния закон, процесуалноправните норми, както и потвърждаващо несправедливо наложено наказание. Намира, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, като липсва обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и че съдът не е направил задълбочен анализ на множеството доказателства, представени по преписката, като са налице не само непълни, но и фактологически грешни мотиви. Твърди, че съдът не е посочил въз основа на кои доказателствени материали е направил своите изводи, както и защо приема едни доказателства, а отхвърля други. Навежда подробни доводи в тази насока. Не оспорва, че е налице превишаване на иззетите количества минерална вода, но твърди, че това нарушение не е извършено от „М и М агенция“, а е в резултат на множество кражби, за които са подадени сигнали както до БДДР, така и до Окръжна прокуратура – Ловеч и РПУ – Троян. Заявява, че дружеството редовно е заплащало дължимата такса по ЗВ не само за действително иззетото количество, но и таксата за откраднатото количество минерална вода. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление, алтернативно – да квалифицира случая като маловажен по чл.28 от ЗАНН или на дружеството да бъде наложена минималната, предвидена в закона санкция.

Постъпила е и допълнителна писмена молба, в която касаторът еизложил подробни аргументи по съществото на спора.Моли за отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него НП. В съдебно заседание касаторът не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – Басейнова дирекция „Дунавски район“ гр.Плевен, чрез юрисконсулт И. М., е депозирал по делото подробно писмено възражение по касационната жалба, като счита същата за неоснователна и недоказана. Счита решението на районен съд за постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, за обективно, безпристрастно, правно и фактически обосновано. Моли съда да потвърди решението.

В съдебно заседание ответникът  се представлява от юрисконсулт М., която оспорва жалбата, по същество моли съда да остави в сила оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 30.09.2016 г. упълномощени експерти при БДДР, гр. Плевен извършили  проверка по документи в Басейнова дирекция „Дунавски район“ – гр. Плевен на касатора по разрешително за водовземане от минерална вода № 001610086/16.06.2008 г., изменено и преномерирано с Решение № 764/22.05.2012  на Разрешително № 11610011/19.05.2012 г., изменено с Решение № 20-МВ/27.05.2013 г. и е съставен констативен протокол с № 1-ГА-28/30.09.2016 г. При извършената проверка е установено  следното: Превишен е разрешеният годишен воден обем, посочен в издаденото разрешително и съгласно представените от дружеството декларации по чл. 194б от Закона за водите за отнети/иззети/ водни количества, а именно: за 2014 г. е отнето/иззето/ водно количество – 30326 куб.м., при разрешено годишен воден обем 23500 куб.м.; за 2015 г. е отнето и иззето водно количество 2548, при разрешен годишен воден обем 23500 куб.м. Констатирано е от контролните органи, че за 2014 г. надвишеното годишно водно количество е 6826 куб.м. или 0,22л/сек. ; за 2015 г. надвишеното годишно водно количество е 1982 куб. м. или 0,06л/сек.; общото надвишено годишно водно количество е 8808 куб.м. или 0,28 л/сек. Установеното било прието като  неизпълнение на условие от разрешително № 11610011/19.05.2012 г., изменено с Решение № 20-МВ/27.05.2013 г., в частта „Параметри на разрешеното водовземане – т. в/ Разрешен годишен воден обем. Резултатите от извършената проверка били обективирани в констативен протокол № 1-ГА-28 от 30.09.2016 г., приложен към административно-наказателната преписка.

Съдът изложил мотиви, че АУАН е съставен в присъствие на представляващия дружеството и е в съответствие със законовите изисквания и от формална страна съдържа реквизитите по чл.42 от ЗАНН. Препис от акта е връчен срещу подпис. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирано писмено възражение по акта. Административно-наказващият орган е извършил проверката по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, обсъдил е възраженията на жалбоподателя и е счел, че фактическите обстоятелства са безспорно установени, след което е издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ, на основание чл.200, ал.1, т.1, б.”а” от ЗВ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 280 лева.  Съдът установил, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът приел, че и в издаденото НП  са налице реквизитите по чл.57, ал.1 от ЗАНН. В производството по съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, от категорията представляващи самостоятелни отменителни основания.

Съдът направил извод, че нарушението се установява от събраните по делото писмени доказателства и от свидетелските показания на контролните органи, които кредитирал напълно като безпротиворечиви и взаимно допълващи се.  За безспорно приел, че касаторът  е титуляр на разрешително за водовземане, в което като  условие за разрешаване на водовземането е предвидено титулярът да спазва и да не нарушава параметрите на водовземането /разрешени годишни водни обеми/. Констатирал, че разрешеният годишен воден обем за различните цели на ползване на водата за водоизточника е 23500 куб.м, а за 2014 г. е отнето/иззето/водно количество 30326 куб.м., за 2015 г. е отнето/иззето/ водно количество 25482 куб.м.  За 2014 г. надвишението годишно водно количество е 6826 куб. м. или 0,22л/сек. и за 2015 г. надвишеното годишно водно количество е 1982 куб.м. или 0,06 л/сек. Общото надвишено годишно водно количество е 8808 куб.м. или 0,28л/сек. Съдът изложил мотиви, че това превишаване е установено, както от извършената проверка, от дневника на иззетите водни количества, така и от представената декларация по чл.194б от ЗВ. Не установил  визираните в чл.53, ал.5 от ЗВ  обстоятелства, предвиждащи надвишаване на разрешения лимит, които изключват отговорността на жалбоподателя. За недоказани приел  доводите на дружеството, че надвишаването на разрешения лимит се дължи на кражба,  предвид че  липсват данни да е извършена кражба на територията на имота, стопанисван от дружеството и не се установява по никакъв начин липси, които да навеждат на довода за надвишен лимит на вода в процесния обект. Посочените в постановленията на прокуратурата данни за извършена кражба от неизвестен извършител приел за неотносими в настоящия случай, тъй като те касаят друг собственик  и друг обект, а не собственост на дружеството, предмет на настоящия спор. Съдът приел, че Държавата в лицето на административно наказващия орган не е сезирана за липса на вода/за кражба/, а това е станало в частен обект или в частна собственост, без по делото да има ясни доказателства за това.

Съдът направил извод, че неизпълнението на задължението по т.11 от разрешителното е в нарушение на императивната норма на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ, като по този начин от обективна страна се изпълнява състава на установеното с акта нарушение. Въпросът за вината в конкретния случай не се обсъжда, тъй като субектът на нарушението е юридическо лице. Наложената имуществена санкция съдът приел за съобразена с измерения дебит, като в съответствие с чл.200, ал.1, т.1 б. „а“ от ЗВ същата е индивидуализирана в размер на предвидения минимум от 280 лева.  Съдът счел, че в конкретния случай не е налице хипотезата по чл. 28 от ЗАНН по отношение на извършеното нарушение, предвид че деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. На тези основания съдът потвърдил оспореното пред него НП.

Касационната инстанция преценява оспореното решение като  неправилно и необосновано на събраните по делото доказателства. Решаващият състав на ПРС не е отчел допуснато съществено нарушение от АНО, свързано с липса на посочване на задължителен реквизит от съдържанието на НП. Съгласно чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В издаденото наказателно постановление  липсва дата на извършеното нарушение. АНО е посочил освен датата на издаване на НП-8.12.2016 год., още датата на извършване на проверка по документи от контролните органи на БДДР-Плевен-30.09.2016 год., която е и дата на установяване на нарушението, но не е посочена конкретната дата, на която дружеството е извършило административното нарушение, за което е санкционирано. Доводът на процесуалния представител на ответника, че изискването за посочване на дата на извършване на административното нарушение е изпълнено с посочването на периодите, през които е констатирано , че дружеството извършва водовземане-2014 год. и 2015 год., като е превишило разрешения годишен воден обем, посочен в издаденото му разрешително и това именно  е периодът на извършване на нарушението, настоящия състав намира за неоснователен. В конкретния случай добиваните водни обеми от водоизточниците се измерват посредством монтиран водомер  за гореща вода DN 50 (описан е като оборудване в издаденото Решение №764/22.05.2012 год.), като монтираният водомер  има за цел да отчита ползваните водни обеми за разрешените цели на водовземане от сондаж Р 1 хг. Задължението за монтиране на водомер е въведено с  точка 1.„Условия за монтиране на водомери за измерване на ползваните за различни цели водни обеми“ от Приложението към Решение №764/22.05.2012 год. за изменение на издаденото Разрешително за водовземане. Следователно, контролните органи са имали не само възможност, а и задължение да установят момента, в който са достигнати от наказаното дружество допустимите/разрешените, съгласно Разрешителното годишни водни обеми, които според последно издаденото Решение №20-МВ/27.05.2013 год. за изменение на разрешителното за водовземане са 23500 куб.м.годишно, и съответно- да установят момента на превишаване на тези обеми. Този момент би могъл да се установи с точност най-малкото до месеца, в който е извършено водовземане в превишение на разрешените количества. Не би могло да се приеме твърдението на представителя на БДДР, че е достатъчно в НП да се посочи годината - 2014 г., респ. 2015 год. като период, за който се отнася нарушението, тъй като това би означавало, че нарушението е извършвано през цялата 2014 г., респективно през цялата 2015 година В настоящия случай изпълнителното деяние, с което се извършва вмененото на санкционираното дружеството административно нарушение, представлява по своята същност действие - не изпълнява условията в издаденото му разрешително, като ползва води в отклонение на предвидените условия в разрешителното с количество 0,22 л./сек. за 2014 год. и 0,06 л./сек. за 2015 год. Разрешеният воден дебит е достигнат в един определен момент, на една конкретна дата и нарушенията са извършени в деня, в който този допустим, разрешен дебит от 23500 куб.м. годишно  е надвишен, а не през цялата 2014 г., респ. 2015 год. Съгласно издаденото Разрешително за водовземане  и последващите изменителни решения дружеството има право да водовзема до този разрешен обем годишно , поради което , считано от 1.01.2014 г., респ. от 1.01.2015 год. до момента, в който дружеството е надвишило този разрешен годишен воден обем , то не е било в нарушение на посочените в обжалваното НП разпоредби. Визираните в НП административни нарушения за 2014 год. и за 2015 год. съответно са извършени именно в момента, в който количествата за разрешените цели са превишени. Ето защо само  с отбелязването в НП на годината, за която се отнася нарушението - 2014 г., респ. 2015 год., е нарушено изискването на второто предложение на т.5 на ал.1 от чл. 57 от ЗАНН, а именно: липсва посочване на датата на извършване на нарушението, тъй като изпълнителното деяние на нарушението не е осъществявано през цялата 2014 г., респ. през цялата 2015 год.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, НП следва да съдържа законово определен минимален обем информация, посочен в чл. 57 от ЗАНН, в това число и датата на извършване на нарушението - чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Недопустимо е императивно изискуеми от закона реквизити да бъдат извеждани по тълкувателен път. Изискването за посочване на дата не е самоцел, а е предвидено във връзка с правото на защита на нарушителя, както и с извършване на съдебния контрол за законосъобразност, тъй като само в случай, че е посочена точна дата на извършване на нарушението, може да се прецени приложимостта на чл. 34 от ЗАНН. Посочването на датата на извършване на нарушението има отношение и при определяне на релевантната редакция на материалния закон. Ето защо, настоящият състав на касационната инстанция намира изложеното за самостоятелен и достатъчен аргумент за незаконосъобразност на НП, респективно за неговата отмяна, до какъвто извод  не е  достигнал  решаващият съд, поради което оспореното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго-по съществото на спора, с което да се отмени атакуваното НП. 

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Решение № 346 от 26.04.2017 г., постановено по нахд № 3250/2016 г., с което  Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 924 от 08.12.2016 г. на Директор на Басейнова дирекция „Дунавски район“, с което на „М и М агенция“ ЕООД, с ЕИК 110507070, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ул. „Търговска“ № 55, вх.К, ет.6, ап.11, представлявано от управителя И.В.М., на основание чл.201 ал.2 от Закона за водите, във връзка с чл.53 от ЗАНН и чл.200 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 280 лева за извършено нарушение по чл.48 ал.1 т.11 от Закона за водите и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 924 от 08.12.2016 г. на Директор на Басейнова дирекция „Дунавски район“, с което на „М и М агенция“ ЕООД, с ЕИК 110507070, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ул. „Търговска“ № 55, вх.К, ет.6, ап.11, представлявано от управителя И.В.М., на основание чл.201 ал.2 от Закона за водите, във връзка с чл.53 от ЗАНН и чл.200 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 280 лева за извършено нарушение по чл.48 ал.1 т.11 от Закона за водите.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

                                                                                        

           2.