№
663
гр.Плевен, 21.06.2017
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр.Плевен, VІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни две
хиляди и седемнадесета година, в състав: Председател: Катя Арабаджиева
като разгледа докладваното от
съдията административно дело №457 по
описа на Административен съд – Плевен за 2017 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба от адв.А.Х.М.
като пълномощник на ЕТ „Ивановски-ПКВК-П.И.-К.
И.”, против Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект
№11160130/09.05.2017 год. на Директора на Басейнова дирекция –Дунавски район.
В жалбата се твърди,
че ЕТ е подал заявление за издаване на разрешително за водоползване от
повърхностен воден обект, по което е постановено решение за отказ за издаване
на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект №ПЛ1-00127 от
25.09.2015 г., което е било обжалвано пред Административен съд – Плевен. По
жалбата е образувано адм.дело 879 за 2015 г. и с решението по същото е отменено
решението за отказ за издаване на разрешителното за водовземане. Решението на
АС – Плевен е оставено в сила с решение на ВАС по адм.дело 2644 от 2016 г. След
отмяна на решението и връщане на преписката директорът на Басейнова дирекция
Дунавски район е издал оспореното разрешително за водовземане от повърхностен
воден обект № 11160130 от 09.05.2017 г. Сочи се в жалбата, че разрешителното е
незаконосъобразно, защото с подаденото заявление ЕТ е искал издаване на
разрешително за водоползване с цел риборазвъждане по смисъла на ч.46 от Закона
за водите, а атакуваното разрешително е издадено на основание чл.44 ал.1 и ал.2
от Закона за водите и представлява такова за водовземане, каквото не е искано и
каквото е ненужно с оглед целите – за аквакултури и свързаните с тях дейности
по чл.46 ал.1 т.2 от Закона за водите. Сочи се в жалбата, че тази подмяна на
волята на заявителя е въведена с цел да се обвърже разрешителното със заплащане
на такси за водовземане, каквито при разрешителното за водоползване с цел
аквакултури не се дължат. На следващо място в жалбата се прави оплакване, че с
разрешителното се поставят изисквания за монтиране на водомери, извършване на
измерване на отнетите водни количества, уведомяване, предоставяне на информация
за мониторинг и други, а от представения доклад към заявлението на едноличния
търговец става ясно, че монтиране на водомерно устройство е невъзможно с оглед спецификата
на мястото и съоръжението. Нещо повече, такси за водоползване, каквото
жалбоподателят твърди, че е искал с цел аквакултури, не се дължат и не се
изисква поставянето на измервателни устройства, нито мониторинг или отчет. На
следващо място се сочи, че съгласно чл.57 ал.1 т.2 от ЗВ разрешителните се
издават за срок до 25 години, като този срок е съобразен с обстоятелството, че
молителят е обвързан с разходване на значителни средства за инвестиции в
дългосрочни проекти, какъвто е риборазвъждането. А издаденото разрешително,
оспорено в настоящото производство, е за срок от само три години, което също е
незаконосъобразно. На последно място се сочи, че количеството ползвана вода
съгласно разрешителното, е значително ограничено, недостатъчно и намалено в сравнение
с предходното разрешително и заявеното в искането за издаване на разрешително.
В заключение се моли съда да отмени атакуваното решение за водовземане, да
укаже на административния орган да съобрази разрешителното с указанията на ВАС
по адм.дело 2644/2016 г., като бъде поправено основанието за издаването му по
чл.46 ал.1 т.2 от ЗВ; като се отменят задълженията за поставяне на измервателни
съоръжения и като се укаже издаване на разрешително за по-дълъг период от време
и с исканото количество вода, съгласно подаденото заявление.
Директорът на
Басейнова дирекция Дунавски район е депозирал възражение, с което на първо
място е поискал да се остави без разглеждане подадената жалба като недопустима
поради липса на правен интерес от оспорването, тъй като издаденото разрешително
за водовземане напълно съответства на заявеното искане в подаденото от ЕТ
заявление с № ПЛ1-00127 от 23.10.2014 г. и в съответствие с мотивите на
съдебното решение на ВАС. Алтернативно моли да се отхвърли жалбата като
неоснователна и недоказана и да се остави в сила разрешението за водовземане.
Излага подробни съображения за неоснователност на жалбата.
Настоящият
състав на съда, за да се произнесе по жалбата, намира за установено следното от
фактическа страна:
ЕТ „Ивановски –
ПКВК – П. И.” е бил титуляр на разрешително за водоползване № 100815 от
08.02.2005 г. със срок от 28.02.2005 г. до 07.10.2013 г. с цел риборазвъждане.
Представляващият ЕТ - П. И. е починал и търговецът е продължил да съществува с
фирма ЕТ „Ивановски – ПКВК – П.И. – К. И.”, представлявано от К. И.. Последната
е подала заявление за издаване на разрешително за водовземане от повърхностен
воден обект чрез изградени съоръжения от река Васильовска за аквакултури и
свързаните с тях дейности с вх.№ ПВ1-00127 от 23.10.2014 г., приложено на л.87
– 88 от делото. Към заявлението са приложени декларации образец 1 и образец 2
по чл.71, ал.2 от ЗООС, документ за платена такса и Доклад във връзка с
издаването на разрешителното с приложения към същия. Въз основа на заявлението
е постановено Решение № ПВ1-00127 от 25.09.2015 г. за отказ за издаване на
разрешително за водовземане от повърхностен воден обект от Директора на
Басейнова дирекция „Дунавски район”. В същото е посочено, че заявлението и
приложената документация отговарят на изискванията на чл.60, извършена е
преценка по чл.62 от ЗВ, при която е установено, че са налице основания за
отказ, несъответствие с изискванията за опазване на околната среда,
регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство. От
извършена справка в Търговския регистър е установено, че ЕТ „Ивановски – ПКВК –
П.И. – К. И.” е правоприемник на ЕТ” Ивановски – ПКВК – П. И.” и неговото
търговско предприятие. Посочено е в решението за отказ, че съгласно Писмо изх.№
3769 от 04.07.2014 г. на БДДР дължимите такси за водовземане са 1801,97 лв. За
същите ЕТ е уведомен с Писма изх.№№ ПВ1-00127 от 24.11.2014 г. и ПВ1-00127 от
20.05.2015 г. Посочено е, че съгласно чл.71, ал.2 от ЗООС не се издават
разрешителни или разрешения на лица, които имат парични задължения към
държавата или общината по смисъла на чл.162 ал.2 от ДОПК, установени с влязъл в
сила акт на компетентен орган или задължения към предприятието за управление на
дейностите по опазване на околната среда, определени със специалните закони в
областта на околната среда. Посочено е, че таксите за водовземане са задължение
към ПУДООС, определени със ЗВ. Ако бъде издадено разрешително за водовземане от
повърхностен воден обект няма да бъдат спазени изискванията на чл.71, ал.2 от
ЗООС.
Издаденото
Решение № ПВ1-00127 от 25.09.2015 г. за отказ за издаване на разрешително за
водовземане от повърхностен воден обект е обжалвано от ЕТ пред Административен
съд – Плевен, където е образувано адм.д. 879/2015 г. По същото е постановено Решение
№ 11 от 12.01.2016 г., с което Решение № ПВ1-00127 от 25.09.2015 г. за отказ за
издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект е отменено
и преписката е върната на Директора на БДДР за постановяване на ново решение
съобразно мотивите на съдебното решение. За да отмени решението за отказ съдът
е приел, че то е постановено в противоречие с материаноправните разпоредби, тъй
като административният орган неправилно е обвързал издаването на разрешителното
за водоползване с наличието на неплатени от ЕТ такси за водоползване по ч.71,
ал.2 от ЗООС. Съдът е приел, че претендираните от административния орган суми
за такси за водоползване на воден обект с цел рибопроизводство не се дължат,
считано от 2008 г., предвид отмяната на ч.194 ал.1 т.2 б.”б” от ЗВ. Съдът приел
още, че за да се приложи разпоредбата на чл.71, ал.2 от ЗООС, следва да е
налице влязъл в сила акт за установяване на публично държавно вземане по
смисъла на чл.168 от ДОПК, какъвто нито се твърди, че е издаден, нито е
представен пред Административен съд – Плевен. На това основание съдът приел, че
не е налице основание за отказ по смисъла на чл.71, ал.2, предл.1 от ЗООС.
Отделно от това съдът развил съображения защо не приема, че е налице основанието
по чл.71, ал.2, предл.2 – дори да се дължи такса за водоползване, ЕТ ги дължи
на Басейнова дирекция, а не на ПУДООС.
По реда на
инстанционния контрол решението на Административен съд – Плевен е обжалвано
пред ВАС, където е образувано адм.д.2644/2016 г., по което е постановено Решение
2733 от 06.03.2017 г., с което е оставено в сила решението на Административен
съд – Плевен.
Въз основа на
постановеното съдебно решение, с което е разпоредено връщане на преписката на
Директора на БДДР за постановяване на ново решение, административният орган е
издал оспореното в настоящото производство Разрешително за водовземане от
повърхностен воден обект № 11160130 от 09.05.2017 г., с цели на водовземането
за аквакултури – водоснабдяване за аквакултури, воден обект река Васильовска,
десен приток на река Бели Вит, с разрешено водно количество 12.000 л/сек средно
многогодишно водно количество 1324512.000 куб.м./годишно и т.н., като са
посочени и условията, при които е разрешено водовземането като приложение към
разрешителното. Разрешителното за водовземане е издадено в полза на ЕТ
„Ивановски – ПКВК – П.И. – К. И.”, на основание
чл.44, ал.1 и ал.2 от ЗВ и Решение на ВАС по административно дело 2644/2016 г.
Жалбата, въз
основа на която е образувано настоящото дело, е подадена против това издадено
разрешително за водовземане и според настоящия състав на съда същата е
недопустима за разглеждане по същество по следните съображения:
Основното
възражение е, че жалбоподателят в производството пред административния орган е
искал издаване на разрешително за водоползване с цел риборазвъждане по чл.46 от
ЗВ, а административният орган му е издал разрешително за водовземане по чл.44
за аквакултури. Възражението е неоснователно. На първо място и видно от
приложените доказателства на л.87-88 от делото, жалбоподателят е подал
заявление за издаване на разрешително за водовземане
от повърхностен воден обект чрез изградени съоръжения по чл.44 ал.1 от ЗВ, а не
такова за ползване по чл.46. В заявлението изрично е посочена целта на
водовземането – за аквакултури и свързаните с тях дейности, както и
параметрите, при които иска да му бъде издадено разрешението за водовземане.
Заявлението е подадено на основание чл.441 ал.1 от ЗВ. Тоест волята на
заявителя е била за издаване на разрешително за водовземане, а не на разрешително за водоползване
На второ място,
в разпоредбите на чл.44 и чл.46 от ЗВ е уреден разрешителен режим при
упражняване на дейностите „водовземане” и „ползване” на воден обект (наричано
от жалбоподателя водоползване). Разликата в двата режима се състои в това, че разрешителните по чл.44 от ЗВ
(каквото е настоящото) се издават за извършване на водовземане, като съгласно
дефиницията в ал.2 водовземане означава отнемане на води от водните обекти и
отклоняването им от тях. Разрешителното за ползване на воден обект по чл.46 от
ЗВ се издава за извършване на дейностите, посочени в ал.1 от т.1 до т.10. Различието
в двата начина на използване на водите се изразява в това, че в случая на
водовземане водите се отнемат или отклоняват, а в случая на водоползване
водният обект се използва във вида, в който съществува за изрично посочените в
закона дейности. Издаденото разрешително на жалбоподателя е за водовземане,
защото то се осъществява именно чрез отнемане на води от водните обекти и
отклоняването им от тях по смисъла на чл.44 ал.2. Извод за това съдът прави от
приложения от самия жалбоподател към подаденото заявление на л.92 и сл. от
делото доклад във връзка с издаване на разрешително за водовземане. От доклада
е видно, че ЕТ е собственик на ПИ 72343.54.270 по КК на гр.Тетевен и
представлява съществуващ рибарник, разположен на около 2,200 км югоизточно от
град Тетевен. Завиряването и поддържането на водното ниво на рибарника се извършва
чрез водовземане от река Васильовска, като същото ще се провежда чрез
довеждащия канал. В част пета от доклада – технологична част, е описан начина
на водовземане и довеждане на водата до рибарника, като е посочено, че
водовземането се извършва от река Васильовска чрез съществуващ отбивен яз, като
съоръженията за довеждане на реката до рибарника са съществуващ довеждащ канал с дължина 130 метра, а вливането в
рибарника става чрез вливна тръба. Следователно налага се извод, че в унисон с
подаденото заявление е разрешено и извършването на водовземане, а не на
ползване, поради това, че за осъществяване на риборазвъждането в рибарника,
водата се пренася от река Васильовска със съществуващ довеждащ канал и вливна
тръба, при което се осъществява отнемане и отклоняване на води от реката по
смисъла на чл.44 ал.2.
Ето защо, на
първо място следва да се приеме, че подаденото искане от заявителя за
водовземане е напълно удовлетворено, поради което издаденият и оспорен в
настоящото производство административен акт се явява позитивен за него и
напълно удовлетворяващ искането му и на второ място – съобразен с приложимите
материални норми, които предвиждат в кои случаи следва да се разреши
водовземане и в кои случаи – ползване на водни обекти.
Следва да се има
предвид и настъпилата промяна на закона във връзка със заплащането на таксите
по чл.194 от ЗВ, в какъвто смисъл е и следващото възражение на жалбоподателя. В
първоначалната редакция на чл.194, ал.1 от ЗВ (ДВ бр.65 от 2006 г.) се
предвижда в т.1 заплащане на такса за водовземане и по т.2 б.”б” – такса за
ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности. С ДВ
бр.36/2008 г. са направени изменения в чл.194 от ЗВ. Отпада б.Б на ч.194 ал.1
т.2 от ЗВ, с което отпада задължението за плащане на такса за ползване на воден
обект за аквакултури. Второто изменение е приетата нова т.4 от ал.11, предишна
ал.7 на чл.194 от ЗВ (ДВ бр.58 от 2015
год.) , съгласно която такса по ал.1 (в т.ч. за водовземане) не се заплащат в
случаите по чл.46, ал.1, т.2 от ЗВ, а именно – за аквакултури и свързаните с
тях дейности. Следователно с въведените две промени в разпоредбата на чл.194 от
ЗВ отпада задължението за заплащане на такса за водовземане и на такса за
ползване на воден обект, когато се отнасят за аквакултури и свързаните с тях
дейности.
Относно срока на действие на
разрешителното, цитираната от жалбоподателя разпоредба на чл.57, ал.1, т.2 от
ЗВ предвижда разрешителното да се издава за срок до 25 години, ако водовземането е с цел питейно-битово водоснабдяване, а настоящото
не е такова В конкретния случай относно срока е приложима разпоредбата на чл.57,
ал.1, т.3 от ЗВ, която предвижда
разрешителното да се издава за срок до 20 години - в останалите случаи, като
следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 78 от ЗВ, възпроизведена и в
Приложението към издаденото Разрешително като условие за продължаване срока на
действие на разрешителното. Според цитираната норма молба за продължаване срока
на действие на разрешително се подава пред органа, който го е издал, не по-късно
от 3 месеца преди изтичането му, като органът по чл. 52, ал. 1
продължава срока на действие на разрешителното, когато молбата е подадена в
срока по ал. 1; не се нарушават
нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, и са
изпълнени условията на издаденото разрешително.
Изискването за монтиране на
водомери за измерване на ползваните водни обеми е предвидено като условие, при
което се предоставя правото за използването на водите и такъв реквизит на
издаденото разрешително е предвиден с нормата на чл.56, ал.1, т.15 от ЗВ. След
като по дефиниция правото на водовземане е свързано с отнемане на води от
водните обекти и отклоняването им тях, следва да се създаде изискване и за
техническа възможност за отчитане на отнетите водни количества.
По изложените съображения
жалбата на ЕТ , като подадена против
акт, позитивен за заявителя и изцяло удовлетворяващ искането му, се явява недопустима поради липса на
горното основание на правен интерес от търсената защита. Същата следва ад се
остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
Воден
от горното и на основание чл.159, т.4 от
АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалба
от адв.А.Х.М. като пълномощник на ЕТ „Ивановски-ПКВК-П.И.-К. И.”, против
Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект №11160130/09.05.2017
год. на Директора на Басейнова дирекция –Дунавски район.
ПРЕКРАТЯВА производството
по административно дело №457 по описа на Административен съд-Плевен за 2017
год.
Определението може
да се оспори с частна жалба в 7(седем) дневен срок от съобщаването му на
страните чрез Административен съд-Плевен пред ВАС.
Преписи от
определението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: