Р Е Ш Е Н И Е

№ 385

гр. Плевен, 21 Септември 2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на осми септември две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ЙОРДАНКА АНТОНОВА

При Секретар: А. П.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 451/2017 г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Плевен, чрез директора д-р И. Й. срещу Решение № 30/21.03.2017г. на Районен съд – Левски, постановено по а.н.д. № 445/2016г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № 100/03.11.2016г. на Директора на ОДБХ – Плевен, с което на д-р П.Д.П. *** на осн. чл. 413, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗМВД) е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 39, ал.2 т. 14, б. „б“ от ЗВМД, затова че на 19.08.2016г. в 12:30ч. при извършена проверка в амбулатория № 1592073/12.08.2016г., находяща се в гр. Левски, собственост на д-р П. по писмо с Вх. № 3053/12.08.2016г. се установило, че д-р П. не е изпращал кръвни проби в лаборатория „Биофарм Инженеринг“ АД – Сливен и нанесените в ИС на БАБХ резултати са извършени от друго лице, на което д-р П. е дал паролата си.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради съществено нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Сочи, че първоинстанционния съд е формирал подробна и правилна фактическа обстановка, въз основа на която е извел правните си изводи, като по същество е приел, че жалбоподателят е осъществен състава на нарушението. Но възразява, че не може да бъде квалифицирано като маловажен случай, осъщественото в конкретния случай нарушение и за него няма как да бъде приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Посочва, че в конкретния случай, неизпращането на процесните кръвни проби, респективно неизследването на животните и вероятността те да са били заразени с бурцелоза е застрашило здравето както на самите животни, така и здравето, дори живота на хората, при консумацията на месо и мляко от тези животни, поради което не следва деянието да се квалифицира като маловажно, тъй като засяга важни обществени отношения. Също така посочва, че счита за неправилен извода на районния съд, че административно-наказващия орган е следвало да се мотивира в наказателното постановление защо не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като такова указание в чл. 57 ал. 1 от ЗАНН няма. Навежда доводи, че обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път не може да обоснове извод за маловажност на същото, тъй като, ако се приеме това, то всяко първо нарушение би следвало да се квалифицира като маловажен случай, а не е такава е целта на института на чл. 28 от ЗАНН. Посочва, че по своя характер нарушението, извършено от доктор П. е формално, на „просто извършване“, при което с факта на установяването му, законодателят презюмира настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред правни последици, които са достатъчно значими по презумпция на закона, за да подлежат на санкциониране с предвидената в правната норма административно наказателна санкция. Също така касаторът навежда доводи, че не са налице и визираните в чл. 93, т. 9 от НК други смекчаващи обстоятелства, определящи по-ниската степен на обществена опасност на деянието, а в чл. 27, ал. 3 от ЗАНН, законодателят е визирал наличието на смекчаващи обстоятелства като критерий за налагането на занижен размер на установената с правната норма санкция, което от своя страна е в подкрепа на твърдението му, че не всяко смекчаващо вината обстоятелство може и следва да се третира непременно като предпоставка за освобождаването от административно-наказателна отговорност, а е необходимо да се разграничат онези от тях, които действително обуславят по-ниската степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените нарушения от същия вид. В заключение, отчитайки засегнатите с извършеното нарушение обществени отношения – живота и здравето на хората, които ще консумират неизследвани животински продукти, се налага извод, че процесния случай не следва да бъде квалифициран като маловажен. Иска отмяна на решението, а по същество – потвърждаване на НП.

Ответникът по касация – П.Д.П., чрез адв. А. А. от Адвокатска колегия – гр. Плевен счита жалбата за неоснователна и моли решението на РС – Левски да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита за правилен извода на първоинстанционния съд, че се касае за маловажен случай. Сочи, че при постановяване на съдебното решение, РС - Левски правилно е констатирал, че са допуснати и други нарушения при издаване на НП – липсата на посочена дата, която е различна в случая от датата на извършване на нарушението, мястото на извършване на нарушението не е посочено, не е точно и ясно описано нарушението, за което се налага наказание, като всяко едно от тези допуснати нарушения се явява самостоятелно основание за отмяна на процесното НП.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че съобразно събраните доказателства решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и предлага да бъде отменено, а по същество да се потвърди НП, чл. 28 от ЗАНН не намира приложение.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Левски е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да отмени НП районният съд на първо място е установил допуснати съществени процесуални нарушения относно съдържанието на АУАН и НП – липса на посочена дата на извършване на нарушението, както и пълно, ясно и конкретно описание на извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е било извършено, а самата правна квалификация е неправилна и непрецизна. Така не става ясно какво е извършеното нарушение. На следващо място съдът е изложил и съображения по същество, като е приел от данните по делото, че времето на извършване на нарушението е месец ноември 2015г. в периода от 31.10.2015г. до 30.11.2015г., през който период е било медийно известно, че ще се извърши Държавна профилактична програма 2015г., това е времето на нарушението, което е следвало да се посочи в акта и НП, но липсва като реквизит. Съдът е приел, че периода – м. ноември 2015г., когато е извършено нарушението е посочен в съставения констативен протокол за проверка № 109/19.08.2016г., но липсва в съставения АУАН и в НП. Също така е приел, че независимо от допуснатите нарушения, жалбоподателят е разбрал, макар и след 14.12.2016г., че е извършил някакво нарушение по ЗВМД и е създал необходимата изискуема по закон документация, но не я е въвел в интеграционната система. Съдът е приел, че д-р П. не е въвел в интеграционната система данните, което е в нарушение на чл. 39 ал.2 т.14б „б“ от ЗМВД, а в определените срокове, чрез свой неназован колега въвел данните в законно определените срокове, които не са на негово име като възложител, а и не се отнасят до животновъдни обекти, с които той е сключил договори. Поради това съдът е приел посоченото нарушение за доказано от събраните доказателства по делото, въпреки констатираните процесуални нарушения в хода на административното производство, но е счел, че се касае за маловажен случай на нарушение и е следвало наказващият орган да приложи чл. 28 от ЗАНН като не наложи наказание, а отправи предупреждение до нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Посочил е, че нарушението е извършено за първи път, не са настъпили общественоопасни последици и целите на превенцията биха се постигнали и по друг процесуален ред без налагане на глоба. Неприлагането от наказващия орган на чл. 28 от ЗАНН, при наличието на предпоставките за това, е послужило като основание на съда за отмяна на НП.

Настоящият касационен състав счита, че правилно първоинстанционният съд е отменил НП, но по следните коригиращи мотиви:

От съдържанието на АУАН и НП не може да се установи какво конкретно нарушение е извършил жалбоподателят, тъй като в него липсва както дата или период на извършване на нарушението, така и конкретно и ясно описание на самото нарушение и обстоятелствата, при които е извършено – не се сочи кои конкретни кръвни проби и от кои животновъдни обекти е следвало да се изпращат в лабораторията. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 39 ал.2 т.14 б. „б“ от Закона за ветеринарномедицинската дейност, според която ветеринарните лекари, които упражняват ветеринарномедицинска практика въвеждат в Интегрираната информационна система на БАБХ извършените мерки по програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози. Не са посочени мерките, които е следвало да се извършат, съответно по коя програма. Не става ясно дали е наказан, защото не е извършил конкретна дейност и каква точно или защото не е въвел данните за извършената дейност и какви точно. Тези непълноти, несъответствия и неточности в описанието на нарушението са особено съществени, защото не може да се установи в какво конкретно нарушение е обвинено лицето с посочване на датата на извършването му, ясно и конкретно описание на нарушението с всички негови съставомерни признаци и конкретните обстоятелства, при които е извършено. Допуснатото процесуално нарушение относно съдържанието на АУАН и НП е съществено, защото засяга правото на защита на наказаното лице, а именно да разбере в какво конкретно е обвинено и да прави възражения и представи доказателства. То препятства и съда да упражни контрол за законосъобразност по същество, като събира доказателства за установяване на обективната истина относно извършеното нарушение, в което лицето е обвинено. Ето защо НП следва да се отмени като незаконосъобразно само на процесуално основание, без да се разглежда спора по същество. Като е изложил съображения в тази насока за допуснати процесуални нарушения и е отменил НП, Районен съд - Левски е постановил правилно по резултата си решение, което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 и чл. 222 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 30/21.03.2017г. на Районен съд – Левски, постановено по а.н.д. № 445/2016г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.