Р E Ш Е Н И Е

№ 359

гр.Плевен, 25 Юли 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря А. П. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 447 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение от 04.05.2017 г., постановено по нахд № 905/2017 г., Районен съд – Плевен е изменил наказателно постановление № 1496 от 10.01.2016 г. на заместник- кмета на община Плевен, с което на Д.Д.П., с ЕГН **********,***, на основание 53 от ЗАНН, във връзка с чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № 1 на Общински съвет – Плевен е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл.3 т.1 от Наредба № 1 на Общински съвет – Плевен за това, че на 17.11.2016 г. около 01,20 часа в гр.Плевен, на ул. *** вдига шум чрез силна музика в жилището си, с което нарушава тишината и спокойствието на обитателите в жилищната сграда и предизвиква безпокойство, по-голямо от обикновеното за останалите живущи, като е намалил глобата на 150 лева.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Д.Д.П., която заявява, че не е съгласна със съставения й акт, изменен с решението на районния съд, тъй катопреди съставяне на акта не е била предупредена да преустанови нарушението, както и поради факта, че шумът не е бил много силен, предвид, че е работил само телевизорът в кухнята.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Община Плевен, се представлява от юрисконсулт Петкова, която оспорва жалбата, моли съда да остави в сила оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че по повод депозирана жалба от съседи на П., че нарушава нощната тишина, на 17.11.2016 година около 01:20 часа служители на Първо РУ – Плевен посетили дома й, находящ се  в град Плевен, ул ***. Още долу на входа се чувала силна музика. Полицейските служители Б. и Г. позвънили на входната врата на жилището, обитавано от П., от където се чувала музиката. Последната излязла от жилището си. Тогава полицейските служители я уведомили, че били изпратени по сигнал за нарушаване на нощната тишина и трябва да спре музиката.  Тъй като същата не реагирала на предупреждението, й бил съставен АУАН по  Наредба № 1 на Общински съвет Плевен, в нейно присъствие, връчен й по надлежния ред, който П. подписала  без възражения.  Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционирало  П.  с глоба в размер на 500 лв.

        Съдът установил горната фактическа обстановка по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства въз основа на показанията на свидетелите Б. и Г., които приел за еднопосочни, последователни , вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по делото. Позовал се на разпоредбата на чл. 3 т. 2 Наредба № 1 на Общински съвет – Плевен, според която жителите на град Плевен са длъжни да спазват нощната тишина. Въз основа съвкупната преценка на всички, събрани по делото доказателства съдът направил извод, че П. е нарушила това си задължение. По отношение размера на наложеното наказание счел, че глобата в размер на 500 лв. следва да бъде намалена в глоба в размер към минимума предвиден в закова за това нарушение- на 150 лв., предвид че деянието е извършено за първи път.

Така постановеното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за доказаност и съставомерност на вмененото на П. деяние. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция. Оплакванията в касационната жалба настоящата касационна инстанция преценява като неоснователни. Съставът на нарушение , предвиден в приложимата Наредба №1 на Общински съвет Плевен не изисква като условие за налагане на административно наказание, първо да бъде отправено предупреждение до нарушителят, едва след което същият да бъде санкциониран. Тежестта и обременителността на предвидените размери на санкцията за този вид нарушения ( от 150 до 1000) е показателно, че законодателят е предвидил засилен режим на санкциониране с оглед особена защита на съответния кръг отношения. При това положение, съдът приема, че П. е нарушила обществени отношения, които се отличават с висока степен на обществена опасност. От друга страна, от доказателствата по делото-показанията на разпитаните свидетели Б. и Г. се установява, че по време на проверката П. не е изразила съжаление за извършеното, според показанията на Б. „госпожата не се възмути въобще от нашите предупреждения“, „не я стряска този протокол“, като противоправното й поведение е продължило и впоследствие-пак според показанията на полицейските органи, половин час след това са поучили още един сигнал за същия адрес за нарушаване на нощната тишина и тропане по вратите на живущите на същия адрес. Това сочи на упоритост и продължителност при извършване на нарушението и налага извод, че неправомерното деяние е оказало, респ. обективно е могло да окаже въздействие върху останалите живеещи в този периметър лица и да смути спокойната им почивка в процесния часови интервал. Ето защо правилно санкцията, наложена за извършване на същото не е била отменена от РС. Не са налице касационни основания за отмяна и на оспореното решение, поради което същото като валиден, допустим и правилен акт следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 04.05.2017 г., постановено по нахд № 905/2017 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.