Р E Ш Е Н И Е

№ 360

гр.Плевен, 25 Юли 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря А. П. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 443 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 221 от 14.03.2017 г., постановено по нахд № 19/2017 г., Районен съд – Плевен е отменил наказателно постановление № 926 от 14.12.2016 г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ – Плевен, с което на „Асет Миниджмънт България“ ЕООД гр.София, с ЕИК 201901156, представлявано от управители Е. А. А. и А. Г. С., на основание чл.200 ал.1 т.1 б.Б от Закона за водите е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1735 лева за извършено нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите за това, че при извършена на 30.09.2016 г. проверка по документи в БДДР – Плевен е установено, че като титуляр на разрешително за водовземане № 11610023 от 30.07.2012 г. на минерална вода от водовземно съоръжение Сондаж № Р-1хг, е превишило разрешения годишен воден обем, посочен в разрешителното.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ гр.Плевен, чрез юрисконсулт И. М., която счита същото за неправилно поради нарушение на материалния закон и незаконосъобразно. Навежда доводи, че същото е постановено в противоречие с данните по делото и в нарушение на материалноправните разпоредби на ЗАНН и ЗВ. Оспорва изводите на съда, че НП не съдържа конкретна дата на извършване на нарушението, а такава на откриването, т.к. нарушението е констатирано при извършената проверка. Твърди, че описаният в НП период – за 2014 и 2015 г. е периодът, през който контролните органи са констатирали, че дружеството е извършвало водовземане, като е превишило разрешения годишен воден обем, посочен в издаденото му разрешително и това именно е периода на извършване на нарушението. Намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, т.к. от действията му безспорно е видно, че той е наясно за какво е санкциониран и за кой период от време. Не споделя изводите на съда, че е нарушена разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, т.к. в НП се съдържа както описание на нарушението, така и датата и мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които е извършено. Сочи още, че съдът не е взел под внимание свидетелските показания, които потвърждават периода на извършване на нарушение. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт М. , която поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени оспореното решение и да потвърди НП.

Ответникът „Асет Мениджмънт България“ ЕООД, чрез адвокат Д.И.Г. ***, е депозирал по делото възражение срещу касационната жалба, в което твърди, че от описаното в НП и АУАН не става ясно кога АНО е счел, че е извършено твърдяното нарушение. Сочи, че в НП е цитирано издаденото разрешително за водовземане на посочения сондаж, но без да е уточнено местоположението на сондажа; цитирано е превишаване обема на разрешените количества вода за 2014 г. и 2015 г., но не е посочена нито конкретна дата, нито времеви период с начална и крайна дата, в който процесното количество вода е добито от дружеството. Твърди, че непосочването на конкретната дата или времеви период с точни дати, лишава и съда от възможността да прецени изтичането на сроковете по чл.34 от ЗАНН, както и че районният съд е отменил НП не само поради непосочване на дата на нарушението, но и поради непосочване на място на извършване на деянието. В заключение моли съда да остави касационната жалба без уважение и да потвърди решението на Районен съд – Плевен.

В съдебно заседание ответникът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба, моли съда да я уважи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 30.09.2016 година в град Плевен, експерти в дирекция Контрол в БДДР извършили проверка по документи „ Ассет мениджмънт България“ ЕООД град София. В хода на проверката било установено, че дружеството е титуляр на разрешително за водовземане на минерална вода № 11610023/30.07.2012 година от водовземно съоръжение Сондаж № Р – 1 хг. След проверка на представените декларации по чл. 194 Б от Закона за водите - отчети за отнети водни количества за календарната 2014 година и 2015 година било установено, че дружеството е превишило разрешения годишен обем за иззети водни количества, а именно: за 2014 година – 50 901 куб.м, за 2015 година – 58 724 куб. м. Констатациите на извършилите проверката били отразени в констативен протокол. На представляващите дружеството била изпратена покана да се явят в Басейнова дирекция Плевен за съставяне на акт за административно нарушение. На 11.11.2016 година в присъствието на пълномощник на дружеството на „ Ассет мениджмънт България“ ЕООД град София бил съставен акт за извършено административно нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите, а именно: като титуляр на разрешително за водовземане не изпълнил условията в издаденото такова по реда на Закона за опазване на околната среда като за 2014 и 2015 година превишил разрешения годишен обем за всяко от посочените години. Впоследствие било издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира дружеството с имуществена санкция в размер на 1 735 на основание чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „ Б „ от Закона за водите.

Горната фактическа обстановка съдът установил от представените по делото писмени доказателства, които подробно изброил и от показанията на разпитаните свидетели П., З. и А..

Решаващият съд направил изводи, че оспореното Наказателно постановление № 926 от 14.12.2016 година на Директор на Басейнова Дирекция „Дунавски район” – Плевен не съдържа конкретна дата на извършване на нарушение, а такава на откриването му, а именно 30.09.3016 година, когато е извършена документалната проверка. Наказателното постановление не съдържа и данни за мястото на извършване на нарушението. В съдържанието му лаконично е посочено „ извършено водовземане от водовземно съоръжение Сондаж № Р – 1 хг без да е конкретизирано неговото място. Данни в тази насока съдържа съставеният акт за установяване на административно нарушение, но това не може да санира липсата и на този задължителен реквизит в съдържанието на наказателното постановление. На това основание съдът отменил оспореното НП.

Касационната инстанция преценява оспореното решение като правилно и обосновано на събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В издаденото наказателно постановление липсва дата на извършеното нарушение. АНО е посочил освен датата на издаване на НП, още датата на извършване на проверка по документи от контролните органи на БДДР-Плевен, но не е посочена конкретната дата, на която дружеството е извършило административното нарушение, за което е санкционирано. Доводът на процесуалния представител на касатора, че изискването за посочване на дата на извършване на административното нарушение е изпълнено с посочването на периодите, през които е констатирано , че дружеството извършва водовземане-2014 год. и 2015 год., като е превишило разрешения годишен воден обем, посочен в издаденото му разрешително и това именно е периодът на извършване на нарушението, настоящия състав намира за неоснователен. В конкретния случай добиваните водни обеми от водоизточниците се измерват посредством монтиран водомер за гореща вода DN 25 (описан е като оборудване в издаденото разрешително за водовземане), като монтираният водомер има за цел да отчита ползваните водни обеми за разрешените цели на водовземане от сондаж Р 1 хг. Задължението за монтиране на водомер е въведено с точка 1.„Условия за монтиране на водомери за измерване на ползваните за различни цели водни обеми“ от Приложението към издаденото Разрешително за водовземане №11610023/30.07.2012 год. Следователно, контролните органи са имали не само възможност, а и задължение да установят момента, в който са достигнати от наказаното дружество допустимите/разрешените, съгласно Разрешително №11610023/30.07.2012 год. годишни водни обеми, които според разрешителното са 32468 куб.м.годишно, и съответно- момента на превишаване на тези обеми. Този момент би могъл да се установи с точност най-малкото до месеца, в който е извършено водовземане в превишение на разрешените количества. Не би могло да се приеме твърдението на представителя на БДДР, че е достатъчно в НП да се посочи годината - 2014 г., респ. 2015 год. като период, за който се отнася нарушението, тъй като това би означавало, че нарушението е извършвано през цялата 2014 г., респективно през цялата 2015 година В настоящия случай изпълнителното деяние, с което се извършва вмененото на санкционираното дружеството административно нарушение, представлява по своята същност действие - не изпълнява условията в издаденото му разрешително, като ползва води в отклонение на предвидените условия в разрешителното с количество 1,61 л./сек. за 2014 год. и 1,86 л./сек. за 2015 год. Разрешеният воден дебит е достигнат в един определен момент, на една конкретна дата и нарушенията са извършени в деня, в който този допустим, разрешен дебит от 32468 куб.м. годишно е надвишен, а не през цялата 2014 г., респ.2015 год. Съгласно издаденото Разрешително за водовземане №11610023/30.07.2012 год. дружеството има право да водовзема до този разрешен обем годишно , поради което , считано от 01.01.2014 г., респ. от 01.01.2015 год. до момента, в който дружеството е надвишило този разрешен годишен воден обем , то не е било в нарушение на посочените в обжалваното НП разпоредби. Визираните в НП административни нарушения за 2014 год. и за 2015 год. съответно са извършени именно в момента, в който количествата за разрешените цели са превишени. Ето защо само с отбелязването в НП на годината, за която се отнася нарушението - 2014 г., респ. 2015 год., е нарушено изискването на второто предложение на т.5 на ал.1 от чл. 57 от ЗАНН, а именно: липсва посочване на датата на извършване на нарушението, тъй като изпълнителното деяние на нарушението не е осъществявано през цялата 2014 г., респ. през цялата 2015 год.

Не е посочено пълно и изчерпателно в НП и мястото на извършване на нарушението. Посочен е единствено видът на водовземното съоръжение –сондаж и неговия №Р-1хг, но не е посочена административно-териториалната единица, където е разположено същото.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, НП следва да съдържа законово определен минимален обем информация, посочен в чл. 57 от ЗАНН, в това число и датата и мястото на извършване на нарушението - чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Недопустимо е императивно изискуеми от закона реквизити да бъдат извеждани по тълкувателен път. Изискването за посочване на дата не е самоцел, а е предвидено във връзка с правото на защита на нарушителя, както и с извършване на съдебния контрол за законосъобразност, тъй като само в случай, че е посочена точна дата на извършване на нарушението, може да се прецени приложимостта на чл. 34 от ЗАНН. Посочването на датата на извършване на нарушението има отношение и при определяне на релевантната редакция на материалния закон. Посочването на конкретното място на извършване на нарушението от своя страна има за цел определяне на компетентния орган, който да се произнесе по АНП. Ето защо, настоящият състав на касационната инстанция намира изложеното за самостоятелен и достатъчен аргумент за незаконосъобразност на НП, респективно за неговата отмяна, до какъвто правилен извод е достигнал и решаващия съд. 

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 221 от 14.03.2017 г., постановено по нахд № 19/2017 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.