Р Е Ш Е Н И Е

№ 306

гр.Плевен, 7 Юли 2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на пети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

 

При секретаря В. М., като разгледа докладваното  от съдия Кънева адм.дело №443 по описа за 2016г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118 ал.1 от КСО.

Производството по делото е образувано по жалба от Е.К.Т. *** против Решение №2153-14-45/10.05.2016г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена нейна жалба вх.№1012-14-30/18.04.2016г. и е потвърдено Разпореждане №21/23.03.2016г. на Ръководител ПО като правилно и законосъобразно.

В жалбата се изразява несъгласие с оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, като се счита, че изводите на административния орган за приложението на чл.70 ал.3 от КСО са в нарушение на закона и неговата цел. Твърди се, че съгласно §9 от ПЗР на КСО, времето до 31.12.1999г. следва във всички случаи да се зачита за осигурителен стаж. Счита се, че след като за периода 2000-2011г. не е упражнявана трудова дейност, то задължението за внасяне на осигурителни вноски отпада. Твърди се, че административният орган неправилно е отхвърлил възражението за прилагане на погасителната давност по отношение на периода 01.01.2000г.-01.06.2011г. Твърди се също, че неправилно органът не я е уведомил своевременно за съдържанието и резултата от уведомлението на Р.Хърватска по отношение на придобит в тази страна осигурителен стаж. В заключение се моли оспореното решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени.

            От ответника - Директора на ТП на НОИ-Плевен не е депозиран писмен отговор по жалбата.

            В съдебно заседание оспорващата се явява лично и с адв.Н. ***, който моли жалбата да бъде уважена. Счита, че решението на Директора на ТП на НОИ-Плевен следва да бъде отменено и след връщане на преписката органът да съобрази новите промени в КСО от 01.01.2017г. Прави искане за присъждане на разноски съобразно представен списък. Представя писмени бележки, в които излага съображения за незаконосъобразност на оспореното решение.

            Ответникът по делото-Директорът на ТП на НОИ-Плевен, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Т. с надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна. Счита, че оспореното решение е правилно и съобразено с приложимата нормативна уредба към датата на постановяването му.

            Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и  извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

            Оспореното Решение №2153-14-45/10.05.2016г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен е изпратено с писмо с обратна разписка на Е.К.Т. (л.72, л.78) и е получено лично на 13.05.2016г. Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14-дневен от момента на получаване му. Жалбата на оспорващата е подадена до Административен съд - Плевен чрез Директора на ТП на НОИ-Плевен на 25.05.2016г. и е заведена с рег. № 1012-14-30#6 от същата дата. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

             Разгледана по същество, жалбата е основателна.

            От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

            Със Заявление вх.№ 2112-14-196/02.09.2015г. Е.К.Т. е направила искане за отпускане на лична пенсия за ИОЗ и добавка по чл. 84 от КСО, като е декларирала, че има придобит осигурителен стаж в друга държава – Хърватска гр. Загреб. Представени са документи за осигурителен стаж, както и ЕР на ТЕЛК. В изрична декларация от 02.09.2015г. е декларирано, че е самоосигуряващо се лице от 01.07.1999 г. и в двумесечен срок ще представи заверена осигурителна книжка.

            Във връзка с представените със заявлението документи е извършена проверка за периода 01.01.2000 до 01.06.2011г. на Е.К.Т. по разходите на ДОО, за което е изготвен Констативен протокол №КВ-5-14-00067639/29.09.2015г., от който се установява, че Т. е собственик на ЕТ „Виргин-Е.Т.”, регистрирана с ф.дело №1219 от 17.09.1999г. на ОС-Плевен. Посочено е, че е установено при проверката, че Т. е декларирала начало на осигуряването от 01.10.1999г. и прекъсване в осигуряването от 01.06.2011г. Установено е, че лицето има заверена осигурителна книжка до 31.12.1999г. Посочено е още, че в РОЛ е подадена информация за Т. за периода от 01.01.2000г.-30.09.2001г., както и че от информационната система на НОИ е установено, че има подадени декларации за деклариране на доходите от Т. за периода от 2000г. до 2005г. вкл. Като заключение е отразено да не се зачита за осигурителен стаж и доход периода от 01.01.2000г. до 01.06.2011г.

            С Разпореждане № 6/29.09.2015г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ-Плевен на Е.К.Т. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 51% трайно намалена работоспособност в минимален размер – 133.82лв., считано от 09.06.2015 г. и добавка по чл. 84 от КСО от пенсията на починал съпруг. Пенсията е определена във връзка с Договора между Р. България и Р. Хърватска за социално осигуряване и при зачетен осигурителен стаж до датата на инвалидизиране -  5 години.

            Във връзка с представено от Е.Т. копие на Удостоверение за декларирани данни изх. № 150191600201743/24.02.2016г. издадено от ТП на НОИ – В. Търново е извършена нова проверка за периода 01.01.2000 до 01.06.2011г. на Е.К.Т. по разходите на ДОО, за което е изготвен Констативен протокол №КВ-5-14-00118915/18.03.2016г., от който се установява, че Т. е собственик на ЕТ „Виргин-Е.Т.”, регистрирана с ф.дело №1219 от 17.09.1999г. на ОС-Плевен. Отразено е, че Т. е представила документ от ТД на НАП – В. Търново, офис Плевен с изх. № 160015-178-0002277 от 16.03.2016 г. във връзка с погасен по давност ревизионен акт за начет на дължими осигурителни вноски № 589/08.05.2003г. В тази връзка е посочено, че невнесените, но погасени по давност дължими вноски към ДОО не пораждат осигурителни права за периода 01.10.1999г.-31.03.2003г. Посочено е още, че от представеното удостоверение от 24.02.2016г. е видно, че Т. е подала годишни декларации за деклариране на доходите за 2004г. и за 2005г. Отразено е още, че за 2004г. и 2005г. няма внесени осигурителни вноски, както и че от представеното удостоверение не става ясно дали за периода 01.01.2006г. до 01.06.2011г. лицето е упражнявало трудова дейност. Направено е заключение, че не следва да се зачита за осигурителен стаж и доход периода от 01.01.2000г. до 01.06.2011г. в качеството на ЕТ „Виргин-Е.Т.”.     

             С Разпореждане № 21/23.03.2016г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ-Плевен е изменена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Е.К.Т. и същата е определена да се изплаща в минимален размер – 133,82 лв., както и да се изплаща добавка по чл. 84 от КСО от пенсията на починал съпруг. В Разпореждането е посочено, че като самоосигуряващо лице е упражнявана дейност за периода от 01.10.1999г.-31.03.2003г., като е налице задължение за внасяне на дължимите осигурителни вноски. Посочено е още, че след извършена проверка в информационната система на НОИ е установено, че за периода 01.01.2000г.-01.06.2011г. не са внесени дължимите осигурителни вноски и не е подадена декларация 1 в РОЛ. Направено е заключение, че пенсията не може да се определи в действителен размер, тъй като не може да се приложи чл.70 ал.3 от КСО, като след внасяне на дължимите осигурителни вноски и подаване на ново заявление, ще бъде определена пенсия в действителен размер, както и че Хърватската компетентна институция не потвърждава осигурителните периоди, поради което пенсията не следва да се наблюдава по регламент. По делото не са налице данни кога е връчено разпореждането.

            На 18.04.2016г. от Т. е подадена жалба срещу Разпореждане № 21/23.03.2016г., в която се твърди, че определянето на размера на пенсията за ИОЗ не се влияе от внасяне на осигурителни вноски. Направено е и възражение за погасителна давност относно осигурителните вноски.

С Решение № 2153-14-45/10.05.2016 г. Директорът на ТП на НОИ-Плевен е отхвърлил жалбата на Е.Т. и е потвърдил Разпореждане №21/23.03.2016г. на Ръководител „ПО”. В мотивите на решението административният орган е приел, след анализ на фактите и обстоятелствата, че за да се приложи разпоредбата на чл.70 ал.3 от КСО следва да се включи целия осигурителен доход на лицето за периода от 01.01.1997г. до датата на пенсионирането, което е невъзможно в конкретния случай, тъй като в този период се включва период, в който Т. е била самоосигуряващо се лице, следвало е да се осигурява за своя сметка и не го е направила. Посочил е още, че съгласно чл.70 ал.3 от КСО, при изчисляване на индивидуалния коефициент и размер на личната пенсия за ИОЗ задължително се включва осигурителния доход от 01.01.1997г. до датата на пенсиониране, а в конкретния случай е невъзможно прилагането на разпоредбата на закона, тъй като самоосигуряващото се лице не е внесло осигурителни вноски за периода от 01.01.2000г. до 01.06.2011г. и съответния период не се зачита за осигурителен стаж и доход. Посочил е също, че законодателят не е предвидил възможност за изчисляване на пенсията с включване само на периодите, в които има внесени осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице и да се игнорират периоди, в които не се е осигурявал въпреки законовото му задължение за това. Прието е още, че погасяването по давност на задължението за внасяне на осигурителни вноски за ДОО само препятства възможността за принудителното им събиране, но не препятства възможността за внасянето им предвид дължимостта им и с оглед зачитане на осигурителен стаж и доход. По тези мотиви, административният орган е счел, че правилно личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е изменена в действителен размер, който  също е минималния размер. За неоснователни са счетени възраженията, че административният орган не е оказал необходимото съдействие за отстраняване на нередовностите в документите, като е посочено, че органът служебно е събирал доказателства за изясняване на всички факти и обстоятелства. По отношение на това, че административният орган не е обсъдил в цялост изпратените документи от Хърватската компетентна институция е посочено, че с писмо вх. № 2112-14-196#12/01.03.2016 г. компетентният носител в Хърватия уведомява, че Е.Т. няма придобит в Хърватия осигурителен стаж, като е приложено решение от 16.02.2016г. на хърватския пенсионно осигурителен институт, с което е отказано отпускане на инвалидна пенсия на г-жа Т.. В тази връзка е посочено, че правилно пенсионният орган е отпуснал лична пенсия за ИОЗ само въз основа на българския осигурителен стаж и въз основа на разпоредбите на българското законодателство.        

            Именно това Решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен е предмет на настоящето съдебно производство.

            По искане на оспорващата, по делото е назначена и съдебно-икономическа експертиза, чието заключение и допълнително такова като неоспорени от страните, съдът приема за безпристрастни и компетентно изготвени. В заключението е посочено, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за ИОЗ – 02.09.2015г. осигурителният стаж на Т., изчислен по данни от приложените към делото и пенсионното досие в ТП на НОИ документи, е в размер на 24 години, 06месеца и 14 дни при ІІІ категория труд. Посочено е още, че след справка в персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди при пенсиониране е установено, че за оспорващата е подадена Декларация обр.1 за периода 01.01.2000г. до 14.09.2001г., но не са внесени осигурителни вноски, като за периода от 15.09.2001г. до 01.06.2011г. не са внесени осигурителни вноски и не е подадена Декларация обр.1 и не е подадена декларация за спиране или прекратяване на дейността, съгласно чл.1 ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващи се лица, българските граждани на работа в чужбина и на морските лица. В тази връзка в заключение е посочено, че не следва да се зачита за осигурителен стаж и доход на Т. периода от 01.01.2000г. до 01.06.2011г. в качеството на собственик на ЕТ „Виргин-Е.Т.”. Отразено е, че индивидуалният коефициент за определяне на личната пенсия за ИОЗ е 1,546. Посочено е, че има данни за подадени от Т. ГДД за 2004 и 2005г., като от 2006г. до 2014г. липсват данни за подадени ГДД. В заключение е посочено също, че периода от 21.06.2011г. до 20.05.2012г., през който Т. е получавала обезщетение за безработица е включен при изчисляване на общия осигурителен стаж на оспорващата към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за ИОЗ, а периода от 01.09.2015г. до 31.08.2016г. не е включен, тъй като е след датата на подаване на заявлението – 02.09.2015г. В допълнителното заключение е посочено от вещото лице, че прогнозният размер на пенсията за ИОЗ на Т., след вземане предвид декларациите по чл.41 от ЗОДФЛ за 2004 и 2005г. е 329,74лева, като индивидуалният коефициент в този случай е 1,699 към датата на инвалидизиране (17.03.2010г.) и 1,367 към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за ИОЗ.

            Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

            Съгласно чл.117 ал.1 т.2 б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С Разпореждане №21/23.03.2016г. на Ръководител „ПО” на Е.Т. е определена лична пенсия за ИОЗ в действителен размер, който е минималния размер. Оспореното Решение № 2153-14-45/10.05.2016г. е издадено от Директора на ТП на НОИ. Ето защо съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО, а потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.

            Оспореното Решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т.е. решението е мотивирано, така както изисква чл.117, ал.3 от КСО. При неговото издаване са спазени административно производствените правила, като същото е издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО.

Относно спазване на материалноправните разпоредби на закона, настоящият състав съобрази следното:

По делото безспорно се установява, че за периода от 01.01.2000г. до 01.06.2011г. Е.Т. не е внесла дължимите осигурителни вноски в качеството си на самоосигуряващо се лице. За периода 01.01.2000г. до 14.09.2001г. е подадена Декларация обр.1, но не са внесени осигурителни вноски, а за периода от 15.09.2001г. до 01.06.2011г. не са внесени осигурителни вноски и не е подадена Декларация обр.1 и не е подадена декларация за спиране или прекратяване на дейността, съгласно чл.1 ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващи се лица, българските граждани на работа в чужбина и на морските лица

 Спор по фактите няма. Налице е спор по правото – следвало ли е на Т. да бъде изчислен индивидуален коефициент и да бъде определен действителен размер на пенсията за инвалидност поради общо заболяване по реда на чл.70 ал.3 от КСО (в приложимата редакция), въпреки невнасянето на дължимите осигурителни вноски за периода 01.01.2000г. до 01.06.2011г.

Нормата на чл.75 ал.1 от КСО  (в редакцията в сила от 01.01.2015г.) предвижда, че  размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя, като доходът,от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. Съгласно чл.76 от КСО, доходът, от който се изчислява размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната по чл.70 ал.2 се умножи по индивидуалния коефициент на лицето, а индивидуалният коефициент за определяне на пенсията за инвалидност поради общо заболяване, според нормата на чл.77, се определя по реда на чл.70 ал.3-8 до датата на пенсионирането. 

 

 

 

 

Според чл.70 ал.3 от КСО (в относимата редакция), индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997г. по избор на лицето и от дохода за периода след таза дата до пенсионирането му. В разпоредбите на ал.4 и ал.5 от чл.70 е определен начина, по който се изчислява индивидуалния коефициент. Съгласно чл.9 ал.1 т.4 от КСО, за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица и от лицата по чл.4а ал.1 от КСО.

В контекста на установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че административният орган неправилно е приложил материалния закон. Периодът от 01.01.2000г. до 01.06.2011г. не е зачетен за осигурителен стаж и е невъзможно да бъдат зачетен, тъй като за този период лицето не е внесло осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице. Но следва да се има предвид, че невнасянето на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за определен период и незачитането на този период като осигурителен стаж не дава основание на пенсионния орган да откаже изчисляването на реалния размер на пенсията по правилата на чл.75 от КСО, като вземе предвид доходите за периодите по чл.70 ал.3 от КСО, включително доходите за периодите, през които лицето е било самоосигуряващо се и за които е внесло дължимите осигурителни вноски. Незаконосъобразно Т. е била лишена от правото да й бъде определен индивидуален коефициент за признатия осигурителен доход, защото период от време (01.01.2000г. до 01.06.2011г.) не й е бил зачетен за осигурителен стаж. Този извод на пенсионния орган не намира опора в закона. Въпреки, че този период не е бил зачетен за осигурителен стаж, следвало е, при представени редовни документи, пенсионният орган да определи индивидуален коефициент на база наличните данни за осигурителен доход след 01.01.2000г., разбира се при изключване на периода за който не са внесени осигурителни вноски, и съответно да определи и реален размер на пенсията на Т.. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВАС, която е съобразена с Решение на СЕС по дело №С-103/2013г. по преюдициално запитване на АССГ във връзка с т.н. дело „Сомова”.

Жалбата на Е.Т. е основателна. Обжалваното Решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него разпореждане са издадени при противоречие с материалния закон и целта на закона – да се ползват права с оглед реалният принос към ДОО, поради което следва да бъдат отменени, а преписката върната на пенсионния орган за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящето решение.

При този изход на делото и направено искане за разноски следва в полза на Т. да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 500лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 300лева и депозит за вещо лице в размер на 200лева (150лв. и 50лв.).

Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2 предл. второ от АПК, Административен съд-Плевен, VII-ми състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №2153-14-45/10.05.2016г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него Разпореждане №21/23.03.2016г. на Ръководител ПО.

 ВРЪЩА делото като преписка на Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Плевен за ново произнасяне по Заявление вх.№ 2112-14-196/02.09.2015г. подадено от Е.К.Т., при съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящето решение.

ОСЪЖДА ТП на НОИ-Плевен да заплати в полза на Е.К.Т. ***, ЕГН:**********, направените по делото разноски в размер на 500лева (петстотин лева).

Решението може да се оспори пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

                                                                                              СЪДИЯ: