Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

№ 384

 

гр. Плевен, 21 Септември 2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на осми септември две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

Членове:       ЕЛКА БРАТОЕВА

  КАТЯ АРАБАДЖИЕВА   

                           

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ЙОРДАНКА АНТОНОВА

При секретар: А. П.

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 441/2017г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на И.Х.И. срещу Решение № 363 от 02.05.2017 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 496/2017 г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил като законосъобразен електронен фиш серия „К“ № 1365226 на ОД на МВР - Плевен, с който на И.Х.И. *** на основание чл. 189 ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, затова че на 19.08.2015 г., в 12:34 ч. на ПП 3 км. 48+513, управлявайки лек автомобил  АУДИ А6 2.5 ТДИ с рег. № ВР *** ВВ се е движел с 76 км/ч при допустима скорост 50 км/ч, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 0586.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т. 2 от НПК.

 

Посочва, че съобразно чл. 59, ал. 1 от ЗАНН местно компетентен да разгледа жалбата против обжалвания електронен фиш е районния съд по местоизвършване на нарушението, като съгласно чл. 84 и чл. 59, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 42 ал. 1 от НПК меродавно за определяне на местната подсъдност е обстоятелствената част на обвинението, респ. на наказателното постановление. Счита, че в настоящия случай наказващия орган е посочил като място на извършване на нарушението ПП км. 48+513, което обвързва както доказването по същество, така и определяне на местната подсъдност. Сочи, че въпреки направеното възражение в тази насока пред РС – Плевен, че в съдържанието на обжалвания електронен фиш липсва описание на мястото на извършване на нарушението, съдът не е обсъдил този довод и не е извършил проверка в тази насока. При извършена справка в системата на google maps се установява, че посочените от наказващия орган координати попадат в с. Българене и са под местната компетентност на РС – Левски. Навежда доводи, че е налице неправилна преценка от страна на РС – Плевен, а дори и липсата на такава преценка изобщо, за наличие на предпоставките за разглеждане на жалбата, което е довело до неотстраним порок и е рефлектирало изначално върху всички действия и актове на съда, вкл. и върху решението му, поради което счита същото за недопустимо и моли да бъде обезсилено и изпратено на местно компетентен съд, какъвто се явява РС – Левски.

На следващо място счита, че постановеното съдебно решение е немотивирано и необосновано, тъй като в същото не са обсъдени и разгледани доводите наведени в жалбата и не е извършена преценка и анализ на доказателствата, а само са цитирани части от закона и подзаконови нормативни актове, несъпоставени с конкретния казус. Посочва, че при анализ на събраните по делото доказателства безспорно се установява, че  липсва описание на мястото на извършване на нарушението, което ограничава правото му на защита и остава неясно къде се твърди, че е извършено нарушението, тъй като липсват данни за наименованието на пътя, действащото ограничение на скоростта с пътен знак, посоката на движение на автомобила, разположението на техническото средство, неговия вид и годност в зависимост от първоначалното му сертифициране и последващия технически преглед. Липсват доказателства, че в обхвата на пътя се осъществява видеоконтрол, като за това е налице съответното обозначение. Релевира доводи, че в електронния фиш липсва надлежно описание на нарушението, като последното се изчерпва с посочване на датата и часа на нарушението и стойността на разрешената и установената скорост на движение и на самото превишение и липсват данни за наличие на пътен знак, с който да е сигнализирано за съответната допустима максимална скорост, която се твърди, че е нарушена, което ограничава правото му на защита и съставлява самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш. Също така твърди, че от издадения електронен фиш не става ясен вида на автоматизираното техническо средство, с което е заснето нарушението – стационарно или мобилно, а издаването на електронен фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им, като същите следва да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. Счита, че не са спазени и разпоредбите на Наредбата за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, тъй като липсва удостоверяване на поставяне на преносим пътен знак Е24 съгласно изискването на чл. 7 ал. 2 от Наредбата и че не е доказано и оповестяването на мястото на контрол чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР, което е второто, кумулативно въведено изискване в чл. 7, ал. 1 от Наредбата, което представлява нарушение в процедурата по издаването на процесния електронен фиш, което го опорочава и е основание за неговата отмяна. Моли решението да бъде обезсилено като недопустимо, а в случай, че съда го приеме за допустимо – да бъде отменено, а по същество да бъде отменен процесния електронен фиш.

Ответникът по касация – ОД на МВР – гр. Плевен не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че

решението на Плевенския районен съд следва да се отмени, а делото да се изпрати за разглеждане по същество на Районен съд – Левски, тъй като нарушението е извършено в с. Българене.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, но недопустимо с оглед доказателствата по делото и закона.

В ЕФ е посочено, че нарушението е извършено на Първокласен път 3 км. 48+513. От приложения по преписката снимков материал и разпечатки от техническото средство, приети като доказателства по делото, е видно, че нарушението е заснето с мобилна система за видеоконтрол  на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M   586, с клип № 8349 на първокласен път 3, км 48+513, с. Българене. Според правилата на чл. 59 ал.1 от ЗАНН електронният фиш подлежи на обжалване пред Районен съд – Левски, в района на който е извършено нарушението. Делото не е подсъдно на Районен съд – Плевен, поради което сезираният съд е следвало да изпрати делото по подсъдност на местнокомпетентния съд съгласно чл. 42 ал.2 от НПК, приложим във връзка с чл. 84 от ЗАНН. Като не е сторил това, съдът е постановил решението при съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348 ал.2 т.2 вр. чл. 3 т.3 от НПК.  Районен съд – Плевен не е имал правомощия да разгледа делото, което е неотстраним порок, рефлектиращ върху всички извършени от съдебния състав процесуални действия и актове, включително и върху постановеното решение. Районен съд – Плевен е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, а делото да се изпрати за разглеждане на местнокомпетентния съд – Районен съд – Левски.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.3 от АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 363 от 02.05.2017 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 496/2017 г. по описа на съда.

ИЗПРАЩА делото на Районен съд – Левски за разглеждане.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

                          

                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.