Решение по Административно дело 440/2017г.

РЕШЕНИЕ

№ 344

град Плевен, 20.07.2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на седми юли две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЕЛКА БРАТОЕВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Анета Петрова и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 440/2017 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Плевен, срещу решение № 303/07.04.2017 г., постановено по а.н.д. № 333/2017 г. по описа на Районен съд гр. Плевен, с доводи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита се, че отстраняването на началника на РСПБЗН – Плевен от съдебното заседание на първа инстанция е неправилно и некоректно, при условие, че съдът е призовал да се яви като ответна страна именно административно – наказващия орган, а на заседанието постановява, че е необходимо да се яви упълномощен от него представител. Смята се, че мотивите за решението не са ясни и конкретно изложено. Посочва се като неразбираем анализът, направен в изложението на Районен съд – Плевен, че актосъставителят е лишил г-н К.Б.В. от възможността да оспори пред административно – наказващия орган описаните в АУАН № 55/31.10.2016 г. констатиции и да представи доказателствата, които ги опровергават. Твърди се, че актът е съставен в отсъствие на нарушителя, като е налице законно основание за това, а именно при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Счита се, че „лишаването“ на К.Б.В. от установеното в закона право на възражение срещу съставения АУАН, не е било необходимо да бъде отстранено от административно – наказващия орган и не представлява „съществено нарушение“ на процесуалните правила, водещо до ограничаване на правото на защита. Заявява се, че датата 31.10.2016 г., която е посочена като дата на извършване на нарушението, е датата, на която проектът е представен в РСПБЗН за съгласуване в част Пожарна безопасност. Твърди се, че при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, не са нарушени процесуалните правила и в тях са описани конкретно нарушените правила и норми за пожарна безопасност. Навеждат се доводи, че издаденото против нарушителя наказателно постановление е законосъобразно, тъй като има извършено съставомерно нарушение по чл. 169, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Поддържат се доводите за неправилност на решението вследствие на необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свеждащи се до това, че съдът е извел необосновани изводи и е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила при оценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност и е подходил едностранно при установяване на фактите по делото. Посочва се, че в решението си съдът не представя конкретни мотиви за отмяната, като се твърди и че решението е непълно и изключително едностранно насочено, в полза на извършилия нарушенията. Моли за преразглеждане и даване на законосъобразно решение по случая.

В съдебно заседание касаторът – Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Плевен, не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът – К.Б.В. ***, се явява лично и се представлява от адвокат Д. Д. от АК-Плевен, като оспорва изцяло касационната жалба против решение на Районен съд Плевен, постановено по нахд № 333/2017 г . Моли то да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Изцяло счита, че направените от районния съд правни изводи за допуснати съществени процесуални нарушения на разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН за това, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, са правилни и законосъобразни. Счита, че е налице и друга хипотеза, различна от чл.239 ал.2 от ЗУТ във връзка с чл.34 ал.1 от ЗАНН, според който едногодишният срок за образуване на административнонаказателно производство започва да тече от деня на издаване на разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа, а когато не се изисква такова – от деня на извършване на нарушението. Излага доводи, че в случая обектът е І-на категория, за който се изисква такова разрешение и срокът за него тече от въвеждане в експлоатация на строежа, като на това основание, макар и не с тези мотиви районният съд правилно и законосъобразно е постановил своето решение. Относно обстоятелството, че доверителят му е извършил вмененото му административно нарушение по чл.169 ал.1 т.2 от ЗУТ във връзка с разпоредбите на Наредба Із-1971 от 29.10.2009 г. на министъра на вътрешните работи, счита, че в тази част жалбата е неоснователна. Твърди, че доверителят му в никакъв случай няма задължението да представя удостоверителен документ, отнасящ се до части на инвестиционния проект, за който се изисква такъв документ, като в случая това задължение е на инвеститора или на лицето, внасящо този документ. Сочи, че относно това каква е пламната температура на маслото, е задължително това да бъде съобразено от проектанта на сградата от съображения за безопасност. Смята, че възлагането на такова задължение на неговия доверител само по себе си е неправилно, както и че в този смисъл е неправилно и издаденото наказателно постановление. Моли съдът да постанови решение, с което да присъди разноски за адвокатска инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменено наказателно постановление № 55/19.12.2016 г. на директора на началник РСПБЗН - Плевен, с което на К.Б.В. ***, за това, че на 31.10.2016 г. като проектант по част „Пожарна безопасност“ на обект: „Предприятие за производство на растителни масла“ в с. Ясен, не е представил за подобект: „Разширение на съществуващ склад за сурово олио – масло от кориандър № 8“ документ от официално оторизиран орган, който да удостовери физико – химичните свойства на маслото от кориандър, в конкретност пламната му температура, с цел определяне на минималните разстояния от склада да съседни сгради и съоръжения, съгласно Таблица № 52 към чл. 538 от Наредба № Із-1971/29.10.2009 г. за строително – техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар – нарушение на чл. 169, ал. 1, т. 2 от ЗУТ вр. Таблица№52 км чл. 538 от Наредба № Із-1971/29.10.2009 г. и на основание чл. 232, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е наложена административна санкция в размер на 4000 (четири хиляди) лв.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона. Първоинстанционният съд е приел, че АУАН при съществено нарушение процесуалните правила, тъй като е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН –в отсъствие на нарушителя, но без да са налице предпоставките затова. На В. е изпратена покана за съставяне на АУАН л.16 по н.а.х.д. № 333/2017 г на РС-Плевен, но същата не е получена от лицето , а е отбелязано, че не е потърсена. Споделят се изцяло изводите на съда, че обстоятелството, че пратката не е връчена и не е потърсена от В., не означава, че същият е надлежно поканен за съставяне на АУАН и фактът, че не е намерен на адреса, не следва да се възприема, че същият е редовно уведомен. Това нарушение е съществено и опорочава и издаденото НП и като го е отменил съдът е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на делото и искането на пълномощника на ответника за присъждане на разноски, съдът намира, че следва да бъде оставено без уважение, тъй като съгласно ТР №2/2009 г. на ОСС на І и ІІ колегия на ВАС, административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 303/07.04.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 333/2017 г. на Районен съд - гр. Плевен.

Оставя без уважение искането на К.Б.В. *** за присъждане на разноски.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.