РЕШЕНИЕ

№ 347

град Плевен, 20.07.2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на седми юли две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЕЛКА БРАТОЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Анета Петрова и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 439/2017 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от ЕТ „Жоро 2000 – Г.М.“***, чрез адв. П.А., срещу решение № 339/25.04.2017 г., постановено по а.н.д. № 695/2017 г. по описа на Районен съд гр. Плевен, с доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Изразява се несъгласие с извода на Районен съд гр. Плевен, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, за да бъде квалифицирано нарушението като маловажен случай, като според съда, наказващият орган е направил преценката по чл. 28 от ЗАНН и е преценил, че нарушението не е маловажен случай. Не се оспорва, че в деня на проверката 12.08.2016 г. е осъществил състава на посоченото административно нарушение, доколкото към тази дата действително не е поддържан регистър на предявените рекламации, поради незнание, респективно не е представен такъв. Твърди се, че незабавно, след констатиране на нарушението е създаден регистър на предявените рекламации и е представен на контролните органи, които обстоятелства са отразени в съставения АУАН с № К-0041636/15.08.2016 г. Посочва се, че видно от констативен протокол № 0101471/15.08.2016 г. е отстранено нарушението, както и че в хода на извършената проверка не са констатирани други нарушения в търговския обект от контролните органи. Навеждат се доводи, че наказващият орган е имал всички основания да приложи привилегията на чл. 28 от ЗАНН и да не налага санкция, както и че е било достатъчно касаторът да бъде предупреден, че при повторно нарушение ще му бъде наложено наказание. Сочи се, че деянието е извършено за първи път, не се констатира да са настъпили вредни последици от извършването им, и най-вече, че допуснатото нарушение е отстранено непосредствено след извършването му. Твърди се,ч е налагането на имуществена санкция, макар и в минималния предвиден размер и за нарушението, се явява несъразмерно тежка спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца. Посочва се, че процесният случай, с оглед посочените по-горе обстоятелства, разкриват по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с другите такива нарушения и несъмнено, съставляват маловажен случай на административно нарушение по чл. 127, ал. 2 от ЗЗП. Излагат се доводи, че административно-наказващият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН. Моли се съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание касаторът – ЕТ „Жоро 2000 – Г.М.“***, чрез адв. П.А., не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – Комисия за защита на потребителите РД – Русе, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 2017-0041636/13.01.2017 г. на директора на Комисия за защита на потребителите РД – Русе, с което на ЕТ „Жоро 2000 – Г.М.“***, за това че при направена проверка на 12.08.2016 г. в кафе-аперитив в с. Комарево, общ. Долна Митрополия, обл. Плевен, ул. „Хан Аспарух“ № 46, не е представен регистър на предявените рекламации – нарушение на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП и на основание чл. чл.222 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. В случая отговорността на търговеца е ангажирана за нарушение на чл. 127, ал.2 от ЗЗП, съгласно който търговецът е длъжен да поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации. Съгласно ал.4 на същата разпоредба приемането на рекламации се извършва през цялото време в търговския обект, където е закупена стоката или поръчана услугата, на адреса на управление на търговеца или на друго място, посочено от търговеца. Следователно посоченият регистър може да се съхранява, както в съответния търговски обект, така и на адреса на управление на търговеца, но в случая към дата на проверката 12.08.2016 г. регистър на рекламациите въобще не е подържан, нито в обекта, където е предоставяна услугата, нито на адреса на търговеца, тъй като е представено заверено копие с дата 15.08.2016 година т.е. същият е съставен за целите на проверката и не е бил наличен към 12.08.2016 година и правилно е прието от административно-наказващият орган, че не е поддържал такъв регистър към датата на проверката и нарушението е безспорно доказано.

Неоснователни са доводите за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, които са обсъдени от РС-Плевен и се споделя изцяло приетото от първоинстанционния съд.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 339/25.04.2017 г., постановено по а.н.д. № 695/2017 г. на Районен съд - гр. Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.