Р Е Ш Е Н И Е

№ 461

гр.Плевен, 18 Октомври 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря В. М., като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №432 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76а, ал.4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Производството по делото е образувано по жалба от „Диагностично-консултативен център-І-Плевен” ЕООД гр.Плевен, представлявано от прокуриста К. А., чрез адв.В.Я. от САК, срещу Писмена покана за възстановяване на суми изх.№52-01-44/04.05.2017г. на Директора на РЗОК-Плевен, с която лечебното заведение е поканено в 14-дневен срок от получаването да заплати доброволно сумата в общ размер на 461,30 лева за неоснователно назначени за ІV-то тримесечие на 2016 г., от които за специализирани медицински дейности, назначени с „Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение“ /бл.МЗ-НЗОК №3/ сума в размер на 76,00 лева и за високоспециализирани медицински дейности назначени с „Медицинско направление за високоспециализирани дейности“ /бл.МЗ-НЗОК №3А/ сума в размер на 385,30 лева.

В жалбата са наведени доводи, че оспорената покана е издадена при неспазване на установената форма, допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че лечебното заведение е изпълнител по ИД с НЗОК №150422/18.02.2015г. и допълнително споразумение към него №23/03.02.2017 г., както и че му е извършена проверка, съставен е протокол за неоснователно получени суми и е издадена процесната писмена покана. Счита се, че поканата представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, като с нея се засягат права и законни интереси на лечебното заведение. Счита се още, че същата за издадена при изначална липса на правно основание, доколкото определянето на назначаваните СМД /специализирани медицински дейности/ или т.нар. институт на „регулативните стандарти“ има своето правно основание в чл.3 от Закона за бюджета на НЗОК за 2016 г. /ЗБНЗОК/, като определянето на стойностите се извършва по ред, утвърден от Надзорния съвет на НЗОК, на което основание са издадени Правила за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностични дейности за назначаване от изпълнители на извънболнична медицинска помощ /приети с решение № РД-НС-04-27/11.04.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК/, в сила от 01.04.2016 г. /точното наименование е Правила за условията и реда за утвърждаване от НЗОК за всяка РЗОК и за всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на извънболнична първична и на извънболнична специализирана медицинска помощ на броя на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности - 2016 година/. Твърди се, че както тези правила, така и ЗЗО, Закона за здравето /ЗЗ/, Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/, НАЦИОНАЛЕН РАМКОВ ДОГОВОР ЗА МЕДИЦИНСКИТЕ ДЕЙНОСТИ между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2015 г. /НРД/, Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. по чл.54, ал.9 и чл.59а, ал.6 от ЗЗО на Надзорния съвет на НЗОК, Наредба №2 от 2016 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, не съдържат разпоредби, които да регламентират, че назначените дейности над определените регулативни стандарти не се заплащат от НЗОК, респективно стойността им се възстановява от лечебните заведения. Счита се, че това е установено само в ИД - чл.45 от типовия образец на същия. Във връзка с това се твърди, че неизпълнението на ИД може да се претендира само по гражданскоправен ред, като счита клаузата на чл.45 за нищожна, като противоречаща на принципите на свободен избор на лечебно заведение, на свобода на упражняващите медицинската професия, на равнопоставеност на лечебните заведения, на достъпност на медицинската помощ, на свободна конкуренция и защита на стопанската дейност. Счита се още, че посоченият в писмената покана като правно основание чл.76а, ал.1 и ал.3 от ЗЗО е неотносим, доколкото не е налице неоснователно обогатяване, въпреки че дейността е извършена и от същия изпълнител. Счита се, че поканата е издадена на основание чл.45, ал.2 от ИД, макар че това не е изрично посочено в нея. Алтернативно се сочи, че не е извършена проверка на медицинската документация, като не е установено колко от СМД и ВСМД са извършени от ДКЦ-І и колко от други изпълнители, като не е посочено дали същите са отчетени и заплатени. Твърди се, че неправилно констатациите са въз основа на електронния регистър /т.е. на информационната система/ на НЗОК. Твърди се, че липсват мотиви, доколкото не са посочени основанието за извършване на контрол по ИД, условията и предпоставките за издаване на писмена покана, спазването на §3 от ПЗР на Правилата, като се сочи, че писмена покана може да се издаде само след разпределение и преразпределение на брой СМД и стойност на МДД, как и с какви доказателства е установено превишението, на какво основание е прието, че за четвъртото тримесечие е налице превишение, дали са извършени дейностите по назначените направления, ако да - от кои лечебни заведения, от кои доказателства следва такъв извод, дали направленията са отчетени и заплатени. Сочи се също, че не са описани в таблица определените регулативни стандарти за СМД и ВСМД за тримесечието, допустимите превишения и извършени компенсирания, надвишенията и колко от направленията са били заплатени, като такава таблица има само в описанието на финансовия инспектор, извършил проверката, и в съставения от него протокол за неоснователно получени суми, които обаче не са мотиви към писмената покана. Счита се, че неправилно не е изследван въпросът за отпуснатите по реда на чл.26, ал.1 от Правилата средства за ядрено-магнитно резонансно изследване, като не става ясно дали допълнителната стойност за това изследване е посочена при определянето и надвишаването на регулативните стандарти. Счита се също, че поканата е постановена и в несъответствие с целта на закона, доколкото назначените с направления СМД и ВСМД са извършени с цел осигуряване на качествена, достъпна и своевременна медицинска помощ. В заключение се моли за отмяна на оспорената писмена покана и се претендира присъждане на направените по делото разноски.

От ответника-Директора на РЗОК-Плевен не е представен писмен отговор по жалбата.

В съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от адв.С. и адв.Я. от САК с надлежно пълномощно, който моли да бъде уважена жалбата по изложените в нея фактологически и правни аргументи. Оспорва искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Г., който счита жалбата за неоснователна. Прави искане за присъждане на депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение съобразно представен по делото списък по чл.80 от ГПК. В представена в срок писмена защита излага подробни съображения за неоснователност на жалбата и сочи съдебна практика.

Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Нормата на чл.76а, ал.4 от ЗЗО регламентира, че поканата за възстановяване на суми подлежи на обжалване по реда на АПК, т.е. приложим е 14-дневен срок от съобщаването, съгласно чл.149, ал.1 от АПК. Писмената покана е връчена на пълномощник на дружеството на 09.05.2017 г., видно от отбелязването върху оспорения акт /л.11/, а жалбата срещу нея е подадена в РЗОК-Плевен на 22.05.2017 г. и заведена с вх.№52-01-55 от същата дата /л.2/, т.е. в регламентирания 14-дневен срок за обжалване, поради което и като подадена от лице, чиито права и законни интереси са накърнени е допустима за разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

„ДКЦ-І” е изпълнител по ИД №150422/18.02.2015 г., сключен с НЗОК и допълнителни споразумения /анекси/ към него – общо 23 на брой, като последното такова споразумение с №23 е от 03.02.2017 г. ИД и допълнителните споразумения към него са приложени на л.л.40-89 от делото.

Със Заповед №РД-08-766/11.04.2017 г. на Директора на РЗОК-Плевен /л.24/ е наредено да бъде извършена финансова проверка от 11.04.2017 г. до 19.04.2017 г. на изпълнител на медицинска помощ „ДКЦ-І-Плевен“ ЕООД, представляван от прокуриста Албуд, със задача „Проверка по докладна записка с вх.№23-4/07.04.2017 г., установяваща изпълнението на определените от РЗОК-Плевен брой специализирани медицински дейности /СМД/ и брой високоспециализирани медицински дейности /ВСМД/ за назначаване през четвърто тримесечие на 2016 г. по ИД №150422/18.02.2015г. за оказване на СИМП.“ Посочено е лицето, което следва да извърши проверката – И. Г., контрольор в РЗОК-Плевен. Заповедта е връчена на дружеството чрез упълномощено лице на 18.04.2017 г. Нотариално завереното пълномощно на това лице, което е приемало и други документи, е приобщено на л.л.25-27 от делото.

Изготвен е Констативен протокол от 18.04.2017 г. /л.л.12-15/, с който от назначения контрольор за посочения в заповедта период е констатирано превишение на специализирани медицински дейности /СМД/, назначени с „Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение“ /бл.МЗ-НЗОК №3/ в размер на 4 броя, на стойност 76,00 лева и високоспециализирани медицински дейности /ВСМД/ назначени с „Медицинско направление за високоспециализирани дейности“ /бл.МЗ-НЗОК №3А/ в размер на 20 броя, на стойност 385,30 лева. С констатациите пълномощникът на лечебното заведение е запознат на 18.04.2017 г.

Въз основа на констативния протокол е изготвен от контрольора и Протокол за неоснователно получени суми №218/2017 г. /л.л.16-19/, в който е отразено, че сумата, която подлежи на възстановяване от лечебното заведение за превишената стойност на СМД е в размер на 76,00 лева, а за ВСМД е в размер на 385,30 лева, и е общо в размер на 461,30 лева - за неоснователно назначени за ІV-то тримесечие на 2016 г. СМД и ВСМД. В този протокол е отразено още, че писмени възражения по направените констатации се приемат в 7-мо дневен срок. Протокол №218/2017 г. е връчен на пълномощника на 18.04.2017 г. Срещу него няма данни да е подавано възражение на основание чл.76а, ал.2 от ЗЗО в определения 7-мо дневен срок.

Въз основа на резултатите от извършената проверка е изготвен и Доклад вх.№16-20/26.04.2017 г. от И. Г.-контрольор в РЗОК-Плевен /л.л.20-23/, в който е посочено, че за четвърто календарно тримесечие на 2016 г. с протоколи №74/03.10.2016 г. и №74К/07.12.2016 г., неразделна част от ИД №150422/18.02.2015 г., на лечебното заведение са определени: 1. 306 броя СМД, назначени и заплатени са 341 броя СМД, допустимото превишение е 31 броя СМД, и превишения брой СМД е 4 броя на стойност 76 лева; 2. 103 броя ВСМД, назначени и заплатени са 133 броя ВСМД, допустимото превишение е 10 броя ВСМД, и превишения брой ВСМД е 20 броя на стойност 385,30 лева. В заключение е посочено, че сумата, която подлежи на възстановяване от лечебното заведение е в размер общо на 461,30 лева.

Въз основа на горните документи, с Писмена покана изх.№52-01-44/04.05.2017 г. за възстановяване на заплатени от НЗОК средства за СМД и ВСМД, назначени по ИД №150422/18.02.2015 г. за оказване на СИМП, извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране /л.11/, издадена от Директора на РЗОК-Плевен, на основание чл.76а, ал.3 вр.ал.2 от ЗЗО, „ДКЦ-І-Плевен“ ЕООД гр.Плевен е поканено в 14-дневен срок от получаването да заплати доброволно сумата в размер на 461,30 лева за неоснователно назначени за ІV-то тримесечие на 2016 г. - СМД в размер на 76,00 лева и ВСМД на стойност 385,30 лева. В поканата са посочени заповедта, въз основа на която е извършена проверка, констативния протокол и протокола за неоснователно получени суми. Отразено е още, че в случай на невнасяне на сумата, последната ще бъде удържана от следващото плащане по сключения ИД.

Именно тази писмена покана е предмет на съдебен контрол в настоящето съдебно производство.

По делото са приложени протоколи №74/03.10.2016 г. и №74К/07.12.2016 г. (л.л.28-29) за определяне на броя на назначените специализирани медицински дейности (СМД) и стойността на назначените високоспециализирани медицински дейности (ВСМД) за четвърто тримесечие на 2016 г., които са неразделна част от ИД, което е изрично посочено в тях.

Приобщена е докладна записка вх.№23-4/07.04.2017 г. от К. В., гл.експерт сектор ПФО относно отчет за изпълнението на РС за четвъртото тримесечие 2016 г. /л.л.90-109/, съгласно която са установени превишения на възложените РС от страна на различни изпълнители на медицинска помощ, включително от страна на дружеството- жалбоподател.

По делото е приложена и заповедта за назначаване като държавен служител на К. В. В. на посочената в докладната записка длъжност /л.147/, както и длъжностна характеристика на тази длъжност /л.л.148-151/. Видно от длъжностната характеристика, същият следи за изразходването на бюджета в разходната му част, изготвя отчети и справки по определен от ЦУ на НЗОК образец, изготвя анализи, доклади, справки и др., възложени от ръководството на РЗОК, изготвя справки относно изпълнението на дейностите в регулация, поддържа база данни с информация за количествени и стойностни показатели, отчитащи извършените медицински услуги и съответстващите им разходи. Приложен е и трудов договор и длъжностна характеристика на извършилия проверката в лечебното заведение Ирена Герашка /л.л.152-162/.

По делото е назначена и съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, чието заключение съдът кредитира с доверие като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено. Видно от заключението е, че за четвърто тримесечие на 2016 г. на лечебното заведение са определени СМД в размер на 306 броя и ВСМД в размер на 103 броя. Вещото лице е посочило, че този брой може да бъде превишен с 31 броя СМД и 10 броя ВСМД, с оглед на което лечебното заведение има право да издаде 337 броя СМД и 113 броя ВСМД. Отразено е в заключението, че допустимите стойности са превишени с 4 броя СМД на стойност 76,00 лева и 20 броя ВСМД на стойност 385,30 лева, като са издадени съответните направления - „Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение“ /бл.МЗ-НЗОК №3/ за извършване на СМД и „Медицинско направление за високоспециализирани дейности“ /бл.МЗ-НЗОК №3А/ за извършване на ВСМД.

С протоколно определение от 12.07.2017 г. /л.л.141,142/ съдът е открил производство по оспорване на докладна записка вх.№23-4/07.04.2017 г. от К. В. – главен експерт ПФО по отношение на нейната автентичност, а именно компетентността на длъжностното лице, което я е изготвило.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Доколкото по делото е налице оспорване на докладна записка вх.№23-4/07.04.2017 г. от К. В. – главен експерт ПФО по отношение на нейната автентичност, а именно компетентността на длъжностното лице, което я е изготвило съдът счита, че следва първо да се произнесе по това оспорване, за да може да направи изводите си въз основа на доказателства, които са приети по надлежния ред и не са изключени. Въпреки че на жалбоподателя е указана доказателствената тежест по оспорването, същият не е ангажирал никакви доказателства, че посоченият като автор на докладната записка К. В. не е компетентно длъжностно лице. От своя страна ответникът е представил заповедта, с която К. В. е назначен за държавен служител на посочената в докладната записка длъжност, както и длъжностната му характеристика. Част от задълженията по тази длъжностна характеристика е изготвяне на справки относно изпълнението на дейностите в регулация, поддържане на база данни с информация за количествени и стойностни показатели, отчитащи извършените медицински услуги и съответстващите им разходи. По тази причина съдът счита, че същият е лице, компетентно да изготвя справки от вида на оспорената, като изготвянето на приложената по делото справка /наименована докладна записка/ вх.№23-4/07.04.2017 г. е в рамките на неговите задължения по длъжностна характеристика. Следва да се посочи, че докладната записка е оспорена само в частта й относно компетентността на длъжностното лице, което я е изготвило, но не и в частта й, в която са положени съгласувателни подписи от други лица, поради което наведените твърдения за некомпетентност на тези лица от адв.Я. са неотносими към допуснатото оспорване. Направеното оспорване на компетентността на К. В., с оглед на представените доказателства от ответника, е неуспешно и докладна записка вх.№23-4/07.04.2017 г. следва да се ползва като доказателство по делото.

Оспорената писмена покана представлява едностранно властническо волеизявление и носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ат АПК. Тя е издадена от компетентен орган съобразно нормата на чл.76а, ал.3 от ЗЗО, а именно Директорът на РЗОК-Плевен, като са спазени изискванията за писмена форма и реквизити на административния акт, вкл. фактически и правни основания за неговото издаване, поради което не съдържа порок във формата, обуславящ отмяна на властническото волеизявление. Спазени са и административно-производствените правила – съставен е протокол за неоснователно получени суми, даден е срок на лицето за възражение и след изтичане на срока е издадена оспорената писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание.

По отношение спазване на материалноправните разпоредби съдът съобрази следното:

Нормата на чл.76а, ал.1 от ЗЗО определя, че в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите, което става въз основа на писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, издадена от Директора на съотв. РЗОК (ал.3).

По делото не е спорно между страните, че лечебното заведение е изпълнител по ИД №150422/18.02.2015 г. за оказване на СИМП. Установено е и, че сумата в размер на 461,30 лева представлява превишение на определената за назначаване стойност на СМД и ВСМД със съответни направления за ІV-то тримесечие на 2016 г.

Спорът по делото се свежда до това дали тази сума подлежи на възстановяване от лечебното заведение.

Регулативните стандарти определят броя на назначаваните СМД и ВСМД от изпълнителите на ПИМП и СИМП. Вместването на медицинските услуги в рамките на утвърдените регулативни стандарти обезпечава финансовия ред в сферата на здравното осигуряване. С оглед на това в индивидуалните договори, сключени между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ, са установени правила и рамки, в които изпълнителите на медицинска помощ могат да назначават СМД и ВСМД /както и други дейности, които не са предмет на настоящето дело/ за сметка на НЗОК, което означава, че излизането извън тези рамки е за сметка на изпълнителите на медицинска дейност, защото надвишава обема на медицинските дейности, които другата страна по договора - НЗОК, е приела да финансира. Регулативният стандарт е финансов механизъм за разпределение на лимитирани бюджетни средства за специализирана извънболнична медицинска помощ и медико-диагностична дейност. Възложеният регулативен стандарт задължава изпълнителя на медицинска помощ да издаде определен брой направления или да назначи медико-диагностична дейност в рамките на определената стойност. Приемането на изпълнителя на медицинска помощ на задължението да назначи специализирана медицинска дейност в рамките на регулативния стандарт се удостоверява с подписването на протоколите за възлагане на регулативни стандарти. За процесния период са подписани два броя протоколи, като са определени индивидуалните регулативни стандарти за лечебното заведение по брой и стойност, които протоколи са неразделна част от индивидуалния договор. В качеството на изпълнител на извънболнична медицинска помощ по договор с НЗОК на лечебното заведение е дадена възможност да се разпорежда със средства от бюджета на НЗОК, като размера на този бюджет е определен с протоколите към договора. Разпореждането със средства повече от определените в случая е резултат от виновното поведение на изпълнителя, поради което той дължи възстановяването им. Със сключването на договора с НЗОК изпълнителят се задължава да спазва клаузите му и носи отговорност за неизпълнението им. Определянето на индивидуалните регулативни стандарти не е предмет на настоящето производство. Въпросът, че с регулативните стандарти се ограничават възможностите на здравноосигурените лица да се ползват от основния пакет медицински дейности е разрешен с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конституционно дело № 12/2006 г. на Конституционния съд. При граматическото тълкуване на чл.4 от ЗЗО конституционният съд е приел, че обхватът и обемът на медицинската помощ трябва да бъдат определени, т.е. те не са неограничени, както и че специализираните дейности и медико-диагностичните дейности могат да бъдат изпълнявани безплатно за гражданите само до размера на утвърдените със съответния закон за бюджета на НЗОК средства и превишението на тези средства представлява неоснователно плащане и е щета за НЗОК, която следва да бъде възстановена от лицата, които са я причинили. В случая не става въпрос за отказ за оказване на медицинска помощ на здравноосигурени лица, а за съблюдаване на финансовите параметри, определени със Закона за бюджета на НЗОК за заплащане на специализираните медицински дейности и на ВСМД, както и за спазване на установените с индивидуалния договор между лечебното заведение и НЗОК правила и рамки, в които изпълнителят на медицинска помощ може да назначава СМД и ВСМД за сметка на бюджета на НЗОК.

Изпълнителят на медицинска помощ по принцип има възможност за съответното тримесечие да претендира определяне на брой СМД и стойност на ВСМД, които са съобразени с обема на оказаната от него медицинска помощ, както и ако не е съгласен с определените му направления за СМД и ВСМД може да подпише с възражение. В конкретния случай по делото не са налице данни упълномощеният от лечебното заведение да е изказал недоволство по отношение определените с протоколи към ИД брой на СМД и ВСМД.

Ето защо в конкретния случай материалноправното задължение за възстановяване на разходите, които НЗОК е направила извън определената финансова рамка в резултат на допуснато от изпълнителя на СИМП нарушение на бюджетните правила, е възникнало на основание ИД - чл.45, ал.1 в първоначалната редакция, а след изменението на ИД с анекс №17 – чл.52, ал.1 от същия. Контролът по изпълнението на броя на определените СМД и ВСМД се осъществява по реда на чл.76а и чл.76б от ЗЗО. С чл.42 в първоначалната и с чл.49 от редакцията на ИД, действаща към момента на проверката, изпълнителят се е задължил да назначава извършване на СМД и МДД в определените брой и стойност за съответното тримесечие в съответствие с подписания протокол. Нарушението на поетото задължение поражда отговорността на изпълнителя на медицинска помощ съгласно чл.45, ал.1 от първоначалната и чл.52, ал.1 от актуалната редакция на ИД да възстанови на НЗОК заплатените средства за СМД и МДД, назначени от него извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране.

Предвид гореизложеното, сключването на договора от 18.02.2015 г., изменението му с анекси и в частност подписването на протоколите по чл.49, ал.3 от ИД /в новата редакция, в какъвто смисъл е и чл.42 ал.3 по старата редакция на ИД/ за четвъртото тримесечие на 2016 г., обвързват дружеството като изпълнител и то е задължено да се съобрази с определения размер СМД и МДД, което безспорно се установява по делото, че не е сторено за процесния период.

По отношение на ВСМД съдът съобразява и следното: В процесния случай, доколкото се касае за извънболнична медицинска помощ, същата е определена като вид медицинска дейност в чл.10, т.2 от НРД /отм./. ВСМД е налице и в болничната помощ – чл.10, т.4 от НРД /отм./, но в настоящия случай ВСМД е по т.2. Съгласно чл.139, ал.6 от НРД /отм./, високоспециализирана дейност се извършва от специалиста и на основание медицинското направление за консултация или провеждане на съвместно лечение (бл. МЗ – НЗОК № 3) след преценка на необходимостта от ВСМД. В този случай специалистът, извършил ВСМД, попълва медицинското направление за високоспециализирани дейности (бл. МЗ – НЗОК № 3А), като посочва само датата на издаване на направлението, полага подпис и личен печат, а за извършената дейност с интерпретация на резултатите от нея попълва амбулаторен лист. Следователно при случаите на ВСМД лекарите в лечебното заведение са извършили назначаването на тази дейност и са я отчели – като са превишили определеното с протоколи към ИД. Но дори да се приеме, че тази дейност е по направление от личен лекар /ОПЛ/, лечебното заведение не би следвало да превишава определения му брой над допустимото превишение. ОПЛ много рядко има право да издава направления за ВСМД – съгласно чл.75 и чл.79 от НРД /отм./ само с оглед медицинската експертиза на работоспособността - ОПЛ издава "Медицинско направление за високоспециализирани дейности" (бл. МЗ – НЗОК № 3А) само за ВСМД, включени в диспансерното наблюдение на ЗОЛ съгласно приложение № 9 "Пакет дейности и изследвания на ЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от ОПЛ" и ВСМД от пакет "Анестезиология и интензивно лечение"; По отношение на последния пакет, видно от ИД, лечебното заведение не оказва медицинска помощ.

По отношение на останалите твърдения на дружеството-жалбоподател съдът съобразява следното:

Писмената покана не е издадена при изначална липса на правно основание, а е основана на чл.76а от ЗЗО, която разпоредба е изрично посочена в нея, като същата разпоредба на ЗЗО е във връзка с посочените от самия жалбоподател разпоредби на ЗБНЗОК. Определянето на конкретните финансови параметри е въз основа на Правилата, приети с решение № РД-НС-04-27/11.04.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК, в сила от 01.04.2016 г., като между лечебното заведение и РЗОК са сключени протоколи, представляващи неразделна част от ИД, и в които протоколи е определен броят на СМД и ВСМД. Не отговаря на действащото право твърдението на жалбоподателя, че тези Правила, ЗЗО, ЗЗ, ЗЛЗ, НРД, Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. по чл.54, ал.9 и чл.59а, ал.6 от ЗЗО на Надзорния съвет на НЗОК, Наредба №2 от 2016 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, не съдържат разпоредби, които да регламентират, че назначените дейности над определените регулативни стандарти не се заплащат от НЗОК, респективно стойността им се възстановява от лечебните заведения. Напротив, чл.76а от ЗЗО изрично регламентира този случай, като писмената покана за възстановяването на средствата не е основана на чл.45 от ИД /от 10.05.2016 г. - датата на подписване на анекс №17, чл. 52 от ИД/. Не е необходимо такава регламентация да съществува във всички законови и подзаконови нормативни актове, уреждащи здравното осигуряване, както счита представляващият дружеството-жалбоподател. Клаузата на ИД просто възпроизвежда законовата разпоредба. С оглед изричната законова разпоредба средствата за медицинска дейност над допустимите превишения от 10% могат да се търсят по административен ред – с писмена покана по чл.76а от ЗЗО, и гражданскоправният ред е неприложим. Посоченият в писмената покана като правно основание чл.76а, ал.1 и ал.3 от ЗЗО е относим, доколкото е налице получаване на суми без правно основание, и това липсващо правно основание е несъобразяване с определения размер съгласно ЗБНЗОК, като конкретния размер на сумите по отношение на дружеството е определен въз основа на Правилата с протоколите към ИД. В случая е извършена проверка на медицинската документация, чрез проверка в регистъра на здравната каса, и е установен реалният брой на изпълнените и заплатени СМД и ВСМД, като е без значение какъв брой от същите са извършени от същото лечебно заведение и от други лечебни заведения, доколкото този факт няма значение по отношение на превишението – дори всички СМД и ВСМД да са извършени от други лечебни заведения, сумата на превишените медицински дейности подлежи на възстановяване от „ДКЦ-І-Плевен“ ЕООД. Сумата на превишението е надлежно установена с приложената по делото докладна записка, която не е успешно оборена, и следва да се приеме за вярно отразеното в нея. Доколкото тя е доказателство за реално извършените медицински дейности, не е необходимо да се прилагат всички медицински документи за извършените дейности, които са стотици. Пред НЗОК се отчитат всички извършени по ИД медицински дейности, и затова правилно констатациите за техния брой са извършени въз основа на тези отчети. В писмената покана не е необходимо да се посочва основанието за извършване на контрол по ИД. Условията и предпоставките за издаване на писмена покана са фактически и правни, и в случая са надлежно посочени, включително чрез препращане. Разпоредбата на §3 от ПЗР на Правилата няма значението, което и придава жалбоподателят. Същата е във връзка с §2 от ПЗР на Правилата, и урежда случая на разпределението на броя СМД и стойността на МДД през второто тримесечие на 2016 г., доколкото поради късното приемане на Правилата за второто тримесечие на 2016 г. се прилагат стойностите за второ тримесечие 2015 г., и след това следва да се извърши коригиране.

Също така неотговаря на истината твърдението, че не са описани в таблица определените регулативни стандарти за СМД и ВСМД за тримесечието, допустимите превишения и извършени компенсирания, надвишенията и колко от направленията са били заплатени. Такава таблица има в протокола за проверката и в протокола за неоснователно получени суми, които са мотиви към писмената покана, доколкото същата изрично насочва към тези протоколи.

Неоснователно е и възражението, че не е изследван въпросът за отпуснатите по реда на чл.26, ал.1 от Правилата средства за ядрено-магнитно резонансно изследване, доколкото видно от същата разпоредба, тези изследвания се извършват въз основа на "Направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ-НЗОК № 4), но за превишения по такива бланки дружеството не е поканено да върне парични суми.

Поканата е издадена и в съответствие с целта на закона, доколкото при извършването на медицинска дейност следва да се съблюдава финансова дисциплина, и определения по реда на Правилата и протоколи към ИД брой направления могат да се превишават само до 10%. Дружеството не е поканвано да върне парични суми за превишения до 10 %, които превишения са допустими и в случая са съобразени.

По изложените по-горе съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото следва оспорващото лечебно заведение да бъде осъдено да заплати в полза на РЗОК-Плевен направените по делото разноски. Следва да се присъдят 75 лева от поисканите 150 лева за СИЕ, доколкото такъв е размерът на сумата, заплатена от РЗОК, видно от документа за депозит на л.163. Останалата част до 150 лева е заплатена от жалбоподателя – документ за депозит на л.186, и не може да бъде присъдена. Следва да се присъди на осн. чл. 78, ал.8 от ГПК вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Съдът счита, че с оглед материалния интерес – 461,30 лева, следва юрисконсултското възнаграждение да бъде в минимален размер, и не следва да се присъди в максимално поискания размер от 300 лева.

Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, посочена в списъка с разноските като основание за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, не намира приложение при определяне размера на юрисконсултското възнаграждение след изменението на чл. 78, ал.8 от ГПК (ДВ – бр. 8/2017 г.), според който съдът определя размера на юрисконсултското възнаграждение, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последният препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от изложените мотиви и на основание чл.172, ал.1 и ал.2 от АПК, Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Диагностично-консултативен център-І-Плевен” ЕООД гр.Плевен срещу Писмена покана за възстановяване на суми изх.№52-01-44/04.05.2017г. на Директора на РЗОК-Плевен.

ОСЪЖДА „Диагностично - консултативен център І - Плевен“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.“Панега“ №28, ЕИК 000411934, да заплати на Районна здравноосигурителна каса-Плевен направените по делото разноски в размер на 175,00 лв. (сто седемдесет и пет) лева.

ОТХВЪРЛЯ искането на Районна здравноосигурителна каса-Плевен за присъждане на разноски в частта му над 175 лева.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните в производството.

СЪДИЯ: