О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1089

гр. Плевен, 29.09.2017г.

Административен съд – Плевен, ІІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември 2017г. в състав -

Председател: съдия Елка Братоева

Като разгледа докладваното от съдия Братоева исково адм.д. № 432/2016г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано по искова молба на М.П.К. *** срещу Областна дирекция „Земеделие” – Плевен с цена на иска 32 951 лв. за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, произтичащи от нищожен акт на административния орган - производство по чл. 203 и следващите от Административно-процесуалния кодекс.

С Определение № 744/11.07.2017г., постановено по делото настоящият съд е прекратил производството по делото на осн. чл. 232 от ГПК вр. чл. 144 АПК, поради оттегляне на иска след първото по делото заседание при наличие и на изразено съгласие на ответника.

Със същото определение съдът по искане на ответника е присъдил и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв. съгласно чл. 25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, според който за защита по административни дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100лв. до 300 лв. За да присъди този размер съдът подробно се е мотивирал с разпоредбата на чл. 78 ал.4 и ал.8 вр. чл. 37 от Закона за правната помощ. Поради което Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не намира приложение относно размера на юрисконсултското възнаграждение. Затова не е уважил претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1502,82 лв., изчислено съгласно разпоредбите на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Определението е получено от ответника на 13.07.2017г.

В 7-дневния срок за обжалването му ответникът е подал частната жалба до ВАС срещу определението в частта за разноските. Позовава се на специалната разпоредба на чл. 10 ал.2 от ЗОДОВ като счита, че тя е приложима във връзка с чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и затова общата разпоредба на чл. 37 от ЗПП и чл. 25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ неправилно е приложена от съда.

Насрещната страна изразява становище за неоснователност на искането.

С Определение № 11191/26.09.2017г. по адм.д. № 9872/2017г. ВАС е оставил без разглеждане частната жалба и я изпратил за произнасяне по компетентност на Административен съд – Плевен, като е приел, че тя по същество има характер на молба по чл. 248 ал.1 от ГПК за изменение на постановеното определение в частта за разноските. В мотивите си ВАС е посочил, че АС – Плевен следва да извърши преценка по възраженията за приложението на чл. 10 ал.2 ЗОДОВ и чл. 78 ал.4 и ал.8 от ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ. Посочил е още, че на съдебен контрол от касационната инстанция подлежи определението по чл. 248 ал.1 от ГПК.

Производството е по чл. 248 ал.1 от ГПК.

Молбата е депозирана в законния срок и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 10 ал.2 от ЗОДОВ (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.)Ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло.

Цитираната специална разпоредбата изр. 2 изрично посочва, че ищеца заплаща разноските и при оттегляне или отказ от иска изцяло, което означава, че не се дължат разноски при частично оттегляне или частичен отказ от иска. В случая е налице оттегляне на иска изцяло, при което ищеца дължи разноски на ответника и съдът е присъдил такива. Но нормата не съдържа препратка към Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и не съдържа специални правила по отношение на размера на юрисконсултското възнаграждение.

Поради това относно присъждането и определянето размера на юрисконсултското възнаграждение при прекратяване на делото поради оттегляне на иска изцяло, какъвто е настоящият случай, са приложими правилата на чл. 78 ал.4 и ал.8 от ГПК (изм. ДВ, бр.8/2017г.), които съдът е съобразил. Затова не намира основание за изменение на определението в частта за разноските, поради което молбата следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на осн. чл. чл. 248 ал.3 от ГПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Областна дирекция „Земеделие” – Плевен за изменение на постановеното по делото Определение № 744/11.07.2017г. в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховен Административен съд, чрез Административен съд – Плевен в 7-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.

С Ъ Д И Я :