О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 573

гр. Плевен, 01.06.2017г.

Административен съд – Плевен, ІІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на първи юни 2017г. в състав -

Председател: съдия Елка Братоева

Като разгледа докладваното от съдия Братоева исково адм.д. № 432/2016г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано по искова молба на М.П.К. *** срещу Областна дирекция „Земеделие” – Плевен с цена на иска 32 951 лв. за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, произтичащи от нищожен акт на административния орган.

Производството е по чл. 203 и следващите от Административно-процесуалния кодекс.

С Определение от открито съдебно заседание по искане на ищеца съдът е назначил съдебно-икономическа експертиза при депозит в размер на 250 лв., вносим от ищеца в 7-дневен срок. С Определение № 396/26.04.2017г. съдът е оставил без уважение молбата на ищеца за освобождаване от внасяне на разноски за в.л. в размер на 250 лв. Определението е съобщено на ищеца на 27.04.2017г., не е обжалвано в указания 7-дневен срок, поради което е влязло в сила.

С ново разпореждане № 1826/10.05.2017г. съдът е указал на ищеца, че следва да внесе депозит за в.л. в размер на 250 лв. по сметка на АС – Плевен и приложи платежния документ по делото, в противен случай съдът приема, че се отказва от доказателственото си искане за назначаване на съдебно-икономическа експертиза по делото. Съобщението е получено от ищеца на 15.05.2017г. В указания срок не е внесъл определения депозит за в.л. Вместо това е подал заявление с искане „временно да се замрази” производството по делото до становището на Съда по човешките права в Страсбург, когото сезирал на 04.05.2017г. за действията на съда във връзка с указанието за внасяне на депозит за в.л.

Молбата е квалифицирана от съда като искане за спиране на съдебното производство по смисъла на чл. 229 ал.1 от ГПК и препис от нея е изпратен на ответника за становище в 7-дневен срок. Ответникът изразява становище за неоснователност на искането и възразява срещу него, поради липса на доказателства за допуснато производство пред съда по правата на човека в Страсбург и поради факта, че такова е допустимо съгласно чл. 35 от Европейската конвенция за правата на човека, само след изчерпване на всички вътрешноправни средства за защита. Сочи, че в случая тази предпоставка не е налице.

Като съобрази становищата на страните, съдът счита, че не са налице предпоставките на чл. 229 ал.1 от ГПК за спиране на съдебното производство.

Съгласно чл. 229 ал.1 т.4 от ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. В случая ищецът не е представил доказателства за образувано такова производство пред съда в Страсбург. Налични са само твърдения за подадена жалба, което е недостатъчно за обосноваването му.

Предвид изразеното категорично възражение на ответника срещу искането, съдът счита, че не е налице и съгласие на страните за спиране на производството в хипотезата на чл. 229 ал.1 т.1 от ГПК – по общо съгласие на страните.

Ето защо искането е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Следва да се разясни на ищеца, че определенията на съда, с които се произнася по доказателствените искания на страните не подлежат на самостоятелно обжалване, отделно от решението по делото. Ако ищецът счита, че съдът е допуснал процесуални нарушения в хода на производството, които са засегнали право му на защита, това е основание за обжалване на постановеното съдебно решение пред по-горния съд и последният при извършването на инстанционен контрол за правилност на решението проверява и законосъобразността на процесуалните действия на съда.

Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.П.К. *** за спиране на съдебното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховен Административен съд, чрез Административен съд – Плевен в 7-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.

С Ъ Д И Я :