ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 633
гр. Плевен , 13.06.2017 г.
Административен
съд-гр.Плевен, VІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети
юни две хиляди и седемнадесета година, в
състав: Председател: Катя Арабаджиева
като разгледа докладваното от
съдията Арабаджиева административно дело №430 по описа на Административен
съд-Плевен за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.128, ал.2 от АПК.
Образувано
е въз основа на искова молба от адв.И.М. като пълномощник на Ц.И.М. с пълномощно на л.6 от гр.д.№1875/2017
год. на РС-Плевен, против ОД на МВР-Плевен, сектор „Пътна полиция”, гр.Плевен.
В
исковата молба се твърди, че ищецът е получил Заповед за прилагане на ПАМ
№20013/2009 год., с която му е иззето
свидетелство за управление на МПС на основание чл.171, т.4 от ЗДвП поради
влезли в сила НП 254/18.07.2003 год., НП 2089/15.08.2003 год., НП
3802/18.05.2004 год., НП 4721/27.07.2004 год., НП 7039/23.12.2004 год., НП
7080/23.12.2004 год., НП 3854/31.05.2005 год., НП 1826/10.06.2007 год., с които
са му отнети общо 60 к.т. Твърди, че при отчитането на контролните точки АНО е
допуснал съществени грешки, изразяващи се в следното: съгласно справка за глоби
на нарушител от 03.12.2013 год., ищецът
е притежавал на 10.07.2003 год. 39 к.т.;
на 18.07.2003 год. с НП 254/18.07.2003 год. са му отнети 6 к.т.; на 15.08.2003 год. с НП
2089/15.08.2003 год. са му отнети 6 к.т.; на 18.05.2004 год. с НП 3802/18.05.2004
год. са му отнети 2 к.т.; на 27.07.2004 год. с
НП 4721/27.07.2004 год. са му отнети
4 к.т., с НП 7039/23.12.2004 год. са му отнети 6 к.т., с НП 7080/23.12.2004
год. са му отнети 10к.т., след което остават 5 к.т. Счита, че съгласно
разпоредбата на чл.158, ал.1, т.2 от ЗДвП, броят на контролните точки за
потвърждаване валидността на
свидетелството се възстановява служебно до максималния размер след изтичане на
две години, считано от датата, на която
е влязло в сила последното НП, с което на водача са отнети контролни точки.
Сочи че следващото НП, с което са отнети 10 к.т. е влязло в сила на 21.01.2008 год., т.е.
между последните две НП 7039 от 23.12.2004 год. и НП 3854 21.01.2008 год. има повече от две
години, поради което прави извод, че на 21.01.2008 год. М. е притежавал 39
к.т., от които са били отнети 10к.т., т.е. е имал остатък от 29 к.т. Със
следващо НП, влязло в сила на 19.08.2008 год. са отнети още 16 к.т. и са му
останали 13 к.т. От 19.08.2008 год. до 31.05.2013 год. не е имало издадени
други НП срещу М., с които да му се отнемат к.т., а също са минали повече от
две години, поради което прави извод, че на 31.05.2013 год. М. е имал 39 к.т.
Сочи, че в справката за нарушенията на
водача, считано от 10.07.2003 год., когато е придобита правоспособност и М. е
имал 39 к.т., с всяко следващо НП до 31.05.2013 год. на М. са отнемани к.т.
последователно, без да се отчита законовата разпоредба на чл.158, ал.1, т.2 от ЗДвП, която АНО е трябвало да приложи и да възстанови в пълния
им размер контролните точки от 39 к.т. след изтичане на двугодишния период,
което не е направено. Административният
орган не е взел предвид разпоредбата на чл.158, ал.1, т.2 от ЗДвП, а изтичането
на двугодишния срок означава, че контролните точки следва да се възстановят
служебно до максималния им размер, поради което се погасява правото на
държавния орган да прилага административна принуда. Сочи още, че издадената
Заповед за прилагане на ПАМ №20013/2009 год.,
с която му е иззето свидетелство за управление на МПС на основание
чл.171, т.4 от ЗДвП поради влезли в сила НП е била обжалвана и отменена с
решение на Административен съд Плевен по адм.дело 126/2015 год., с решението по
което е прието, че не е спазена процедурата
и неправилно е приложен материалния закон. Съдът е постановил, че само
три от НП, въз основа на които е издадена заповедта, са влезли в сила. Счита
още, че самата заповед не води до лишаване от правоспособност на водач на МПС,
до това води липсата на положителен брой контролни точки. Заповедта се издава
за принудително изземване на
свидетелството, когато посредством влезли в сила НП на водача са отнети всички
к.т. и той не е изпълнил задължението си да върне свидетелството си в
съответната служба на МВР. Прави извод, че прилагането на ПАМ не прави
автоматично свидетелството за управление
невалидно, това става едва след отнемането на всички к.т. В заключение моли
съда да разгледа предявения отрицателен
установителен иск и да признае за установено, че към 31.05.2013 год. на Ц.М. не
е му е отнет пълният размер на
контролните точки (39).
Исковата
молба е била подадена пред Районен съд-Плевен, където е образувано гр.д. №1875/2017
год., прекратено с определение №1189/17.03.2017 год. За да прекрати
производството по делото, съдът е приел, че фактическите твърдения на ищеца – посочването
на НП, по които ответникът е счел, че са му отнети точки, твърдение за заповед
за налагане на ПАМ от 2009г. и отмяната с решение на АС Плевен, не
сочат правен интерес от водене на гражданско дело. Същевременно от
петитума на исковата молба може да се направи извод, че предявения иск не е с
правна квалификация чл. 124 ал. 1 – установяване съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, а е с правна
квалификация чл. 124 ал. 4 , изр. 2 от ГПК – иск за установяване на факти с
правно значение, който обаче съгласно същата разпоредба е допустим само в
предвидени в закон случаи. В конкретния случай, фактът, посочен от ищеца –
наличие на контролни точки към един минал момент, не е от категорията на
изрично предвидените от закона /както например: иск за произход, за
установяване на трудова злополука, иск за установяване на трудов стаж/. На тези
основания РС приел предявения иск за недопустим. Изложил мотиви още, че исковата
молба не може да бъде разгледана и като молба на основание чл. 542 от ГПК –
охранително производство за установяване на факти, т.к. нейното искане не
отговаря на условията за допустимост и на това производство, предвид, че в изявлението
си ищецът не сочи действие, бездействие, акт, отказ или мълчалив отказ на
органа, който е посочен като ответник, с който да не е съгласен и да оспорва,
за да може съдът да счете, че се касае за административно дело.
Прекратителното
определение по гр.д. №1875/2017 год. на
ПРС е било обжалвано пред Окръжен
съд-Плевен, който с Определение №579/09.05.2017 год. по в.ч.гр.д. №298/2017
год. е обезсилил определението на
РС-Плевен и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд-Плевен,
където е образувано настоящото адм.дело. За да постанови този резултат,
ОС-Плевен е приел, че с оглед вида на правоотношението, респ. на правото, по
което е възникнал заявеният за съдебно разрешаване правен спор и с оглед вида
на търсената защита, се касае за иск с правно основание чл.128, ал.2 от АПК.
Исковата молба е
изпратена на ОД на МВР-Плевен, която в указания то съда срок не е депозирала
становище по същата.
Настоящият
съдебен състав приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното
към настоящото дело адм.дело №126/2015год. на АС-Плевен се установява, че
същото е образувано по жалба от Ц.М. срещу Заповед за прилагане на принудителни
административни мерки /ЗППАМ/ № 20013/2009г. от 18.03.2009г., издадена от
Началник група в сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, с която на основание чл. 171,
т. 4 от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка “изземване на
свидетелство за правоуправление”. По делото е постановено решение, в мотивите
на което е прието, че Заповедта е издадена поради загуба на правоспособност поради отнемане на
всички контролни точки. Заповедта е мотивирана с влезли в сила наказателни
постановление както следва – НП №254/18.07.2003г. – отнети 6 к.т; НП№2089/15.08.2003г. – отнети 6 к.т.;НП №3082/18.05.2004г. – отнети 2 к.т.; НП №4721/27.07.2004г. – отнети 4 к.т.; НП№7039/23.12.2004г. – отнети 6 к.т.; НП №7080/23.12.2004г.. – отнети 10 к.т. ; НП №3854/31.05.2005г. – отнети 10 к.т.; НП №1826/10.06.2007г. – отнети 16 к.т. Като
доказателства по адм.д.№126/2015 год. са приложени НП № 1826/10.06.2007г., НП №3854/31.05.2005г., НП №254/18.07.2003г., като по отношение на
оспореното връчване на наказателни постановления с № № 2089/03г., 3802/04г., 4721/04г., 7039/04г. и 7080/04г. е посочено, че
същите били унищожени в съответствие със Заповед № 316з-271/02.12.2014г., приложена на л. 59, ведно с Протокол изх. № 316р-4032/09.02.2015г. По делото е приложена и справка за нарушител (л. 18 – 30).
Съдебният състав по
адм.д. №126/2015 год. се позовал на разпоредбата на чл. 3 от Наредба №
Iз-1959/27.12.2007г., според който текст отнемането на контролни точки се
извършва въз основа на влязло в сила НП, а според чл. 3, ал. 2 при налагане на
наказания за нарушения, посочени в чл. 4, в НП се отбелязва броят на отнетите
контролни точки. Съдът направил извод, че при издаване на ЗППАМ № 20013/2009г.
от 18.03.2009г. не е спазена процедурата и неправилно е приложен материалния
закон. Установил, че по отношение на М. са влезли в сила единствено НП № 1826/10.06.2007г., НП №3854/31.05.2005г., НП№254/18.07.2003г., доколкото същите са приложени по делото. Обстоятелството,
че останалите наказателни постановления, дали основание за издаване на
процесната ЗППАМ не са представени по делото и доколкото процедурата по
връчването им е оспорена, по същество препятства възможността същата да бъде
проверена. Последното наложило извод за
немотивираност на ЗППАМ № 20013/2009г. от 18.03.2009г. и липса на
материалноправните предпоставки за издаването и. От представената по делото
справка за нарушител съдът също не могъл да
установи надлежно връчване на наказателни постановления с № № 2089/03г., 3802/04г., 4721/04г., 7039/04г. и 7080/04г., макар в справката
са отразени дати на връчване, както и дати на влизане в сила, които са седем
дена по късно. Тези отбелязвания обаче съдът приел че не могат да докажат
редовността на връчване на цитираните наказателни постановления.На тези
основания отменил оспорената заповед за прилагане на ПАМ № 20013/2009г. от
18.03.2009г., издадена от Началник група в сектор ПП при ОД на МВР-Плевен.
При така установените
факти, настоящият състав на Административен съд-Плевен счита подадената на
основание чл.128, ал.2 от АПК искова молба за недопустима за разглеждане по
същество, по следните съображения:
Според настоящия
състав на съда претенцията на ищеца следва да се квалифицира като отрицателен
установителен иск, с който ищецът иска от съда
да признае за установено по отношение на ОД на МВР-Плевен, че към
31.05.2013 год. на Ц.М. не е му е отнет пълният размер на контролните точки (39). Твърденията са, че
АНО, който е издал заповед за прилагане на ПАМ № 20013/2009г. от 18.03.2009г. спрямо
М., не е отчел законовата разпоредба
на чл.158, ал.1, т.2 от ЗДвП, която
АНО е трябвало да приложи и да
възстанови в пълния им размер контролните точки от 39 к.т. след изтичане на
двугодишния период, в който на водача не са налагани административни наказания,
което не е направено. Според ищеца административният
орган не е взел предвид разпоредбата на чл.158, ал.1, т.2 от ЗДвП, а изтичането
на двугодишния срок означава, че контролните точки следва да се възстановят
служебно до максималния им размер, поради което се погасява правото на
държавния орган да прилага административна принуда. С оглед на тези твърдения
съдът приема, че искането на ищеца се свежда до искане за установяване
законосъобразността на отнемането на контролните му точки, довело до изземване
на свидетелството за управление на МПС. Контролните точки са средство за отчет
на извършените от водача нарушения на Закона за движение по пътищата.
Законодателят, с цел безопасност на движението, е преценил, че извършването на
определен брой и вид нарушения е основание за отнемане на правоспособността на
водача на моторното превозно средство. С цел ефективност на контрола по
отношение на извършените нарушения е въвел максимален брой контролни точки и
отнемане на определен брой от тях за определени нарушения. В релевантния към
датата на изземване на свидетелството за управление нормативен акт - Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г.
за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач
на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на
нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (Наредба
№ Iз-1959), законодателят е определил максимален размер на контролните точки 39
и конкретния брой точки, които се отнемат за отделните нарушения - чл. 4, ал. 1 от
Наредба № Iз-1959. Постановил е - чл. 3, ал. 1,
че контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно
постановление. Следователно, за да е налице релевантно отнемане на контролни
точки, е необходимо да е установено по надлежния ред извършването на някое от
визираните в чл. 4, ал. 1 от
Наредба № Iз-1959 нарушения. Кога едно нарушение е установено по
надлежния ред, определя Законът за
административните нарушения и наказания. Завършващият релевантен
факт е влизането в сила на наказателното постановление, установяващо
нарушението и наказанието. Наказателното постановление влиза в сила, когато не
подлежи на обжалване, не е обжалвано или е потвърдено от съда - чл. 64 от Закона
за административните нарушения и наказания. Влизането в сила на
издадени срещу водач наказателни постановления, с които му се отнемат всички
контролни точки- 39, поражда
правомощието на органа да приложи спрямо него принудителна административна
мярка на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП - “изземване на свидетелство за
правоуправление”, което органът е сторил с издаването на ЗППАМ №20013/2009 год.
спрямо М.. По същество твърденията в исковата молба, поставила началото на
настоящото съдебно производство целят установяване наличието на правоизключващи правото на
административния орган, издал заповедта за прилагане на ПАМ, факти, настъпването
на които не е породило/е погасило това
негово правомощие, а именно служебно възстановяване на основание чл.158, ал.1,
т.2 от ЗДвП на притежавания брой контролни точки, която АНО е трябвало да приложи и да възстанови в
пълния им размер контролните точки от 39 к.т. след изтичане на двугодишния
период, в който на водача не са налагани административни наказания, което не е
направено. Тези възражения обаче, за
наличие на првоизключващи правомощието на органа да приложи ПАМ факти е следвало да бъдат релевирани в
производството по обжалване на заповедта за прилагане на ПАМ. Евентуалното
служебно възстановяване на к.т. при липса на извършени нарушения от водача в
определен период е следвало да бъде повдигнато от ищеца и съобразено от съда ,
при преценка на материалната законосъобразност на заповедта за прилагане на
ПАМ. С влизането в сила на съдебния акт, с който съдът се е произнесъл по
законосъобразността на заповедта за прилагане на ПАМ, се е преклудирала
възможността на ищеца да повдига за
решаване всички непредявени в съдебното производство по адм.дело №126/2015 год.
възражения, както и всички предявени такива, на които е даден/ не е даден отговор от съда. Следователно, всички доводи, изложени в исковата молба са
относими към съществуването на правото да се отмени издадената заповед за
прилагане на ПАМ, обусловено от липсата на задължение за връщане на
свидетелството за правоуправление, поради което са преклудирани с
постановяване на съдебно решение за нейната отмяна. Предмет на
административното производство, образувано по оспорване на същата заповед е
съществуване на задължение за връщане на свидетелството за правоуправление,
което възниква при отнемане на контролните точки, удостоворяващи правото
на управление на МПС от съответната категория. С влизане в сила на решението за
отмяна на наложената ПАМ, съществуването на правото на управление на МПС е
установено към датата на издаване на оспорената заповед. В настоящия
казус, ред за защита съществува и същият е реализиран, чрез установяване спрямо
административния орган, че не съществува задължение за връщане на
свидетелството т.е. че лицето е правоспособно. Следва да се има предвид
още, че с отрицателен установителен иск, лицето не би могло да установи спрямо
контролния орган, че е правоспособен водач, нито да установи, че органът не е
имал правомощието в конкретния случай да приложи ПАМ поради липса на материално
правните предпоставки. Тези права се установяват в хода на съдебното
административно производство. От
всичко изложено следва, че за ищеца е
съществувал специален ред за съдебна защита,
което прави недопустим иска по чл. 128, ал. 2 АПК.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба от адв.И.М. като пълномощник на Ц.И.М., против ОД на МВР-Плевен, сектор
„Пътна полиция”, гр.Плевен, за признаване за установено, че към 31.05.2013 год. на Ц.И.М. не му е отнет
пълният размер на контролните точки
(39).
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело №430 по описа на Административен
съд-Плевен за 2017 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се оспори с частна жалба чрез Административен съд-Плевен до Върховен административен съд, в 7 (седем)
дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи
от определението да се изпратят на страните .
СЪДИЯ: