РЕШЕНИЕ № 370
гр.
Плевен, 8 Август 2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Плевен
– четвърти състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди
и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА
БОГДАНОВА-КУЧЕВА
при
секретар В. М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева
административно дело № 429/2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.62, ал.1, т.3 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано
е по жалба на Н.Т.Т., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода“ в затвора Белене, срещу Заповед № Л-2218/28.04.2017 г. на Началник
отдел „СДВРП“, с която е отхвърлена молбата му да бъде преместен за доизтърпяване
на наказанието от затвора в гр. Белене в затвора в гр. Варна.
Жалбоподателят
иска оспорената заповед да бъде отменена. Посочва, че в молбата си до ГДИН –
София е приложил два броя удостоверения за настоящ адрес от 09.04.2014 г. –
негово удостоверение и на жената, с която живее от 12 години – Д. Д. Т., като
също е приложил служебна бележка от кметство Кардам, от която е видно, че от
години не живее на адреса в Кардам и от 2012 г. там са регистрирани други лица,
а той живее в гр. Варна. Посочва, че всички присъди, които е изтърпявал до този
момент са изтърпявани в затвора в гр. Варна.
В
постъпил отговор на жалбата чрез юрк.Г. /л.37/ се сочи, че заповедта е
законосъобразна и се моли жалбата срещу нея да бъде отхвърлена.
Жалбоподателят
- редовно призован за откритото съдебно заседание, се явява лично и моли да
бъде преместен в затвора в гр. Варна.
Ответникът
– Началник отдел „СДВРП“ Комисар Ю. Ш. при Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ – София, редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява,
представлява се от Н. Н. У. с пълномощно на л. 46 от делото. Моли да
бъде потвърдена Заповед № Л-2218/28.04.2017 г. на Началник отдел „СДВРП“, с
която е отхвърлена молбата на Н.Т.Т. за преместване от затвора в гр. Белене в
затвора в гр. Варна като правилна и законосъобразна. Счита, че същата е
издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия в съответната
форма. Сочи, че видно от представеното по делото копие на лична карта Т. е с
постоянен адрес ***. Посочва, че съгласно чл. 58 от ЗИНЗС осъдените се
разпределят по ред, определен от Главния директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, съобразно възможността да изтърпяват наказанието
си най-близко до постоянния си адрес, като в този смисъл е издадена и Заповед №
Л-919/08.03.2017 г. и в нейната т. 4.1 е посочено, че в затвора в гр. Белене се
настаняват лишени от свобода с постоянен адрес ***, Разград, Добрич и Силистра.
Сочи, че отделно от това има изискване на минималната жилищна площ, като в този
случай се отчита и пренаселеността на затворите. Счита, че в този смисъл, а и
във връзка с постоянния адрес жалбоподателят правилно и законосъобразно е
разпределен в затвора Белене. Сочи, че видно от доказателствата по делото лишеният
от свобода Н.Т.Т. има и друга претенция, за да иска настаняване в затвора в гр.
Варна, а именно контактите, които поддържа с Д. Д. Т.. Счита, че това е друго
основание, а именно чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, според който преместването
може да стане по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на
постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа
контакти. Сочи, че след проверка в Агенцията за социално подпомагане в гр.
Варна се установява, че лицето Д. Д. Т. не живее на постоянния си адрес, а
живее в гр. Габрово, като в този смисъл не е ясно как преместването му във Варна
ще задълбочи контактите му с Т.. Счита, че в този смисъл е прието, че и това
посочено от него основание не е основателно и заповедта е издадена след като са
обсъдени двете алтернативно посочени основания – за поддържането на контакти с Д.
Т. и смяна на адресната регистрация. Посочва, че след смяната на адреса не е
проблем да бъде преразгледана молбата на Н.Т.Т., предвид облекчената процедура
за преместване е необходимо да подаде ново заявление.
От
събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Видно
от справката на л.16, Т. е постъпил в затвора – София на 27.11.2015 г., а на
02.08.2016 г. е преместен в затвора – Белене. Видно от същата справка, същият
има близки - съпруга А. В. Т., живееща в с.Кардам, общ. Генерал Тошево, дъщеря
– М. Н. М., живееща в гр. Генерал
Тошево, и брат И. Т. П., живущ в гр.Варна. Т. е подал молба вх.№
1075/08.03.2017 г. до директора на ГДИН /л.9/, с която моли да бъде преведен в
затвора – Варна, тъй като този затвор е на 80 км от постоянния му адрес, и от
24.09.2015 г. не се е виждал близките си. Приложена е служебна бележка /л.10/
от кметството в с.Кардам, община Генерал Тошево, област Добрич, съгласно която Т.
е жител на селото, но от години не живее в селото, на адреса ул.“Оброчище“ №23
живеят други лица, и Т. има заявен настоящ адрес в гр.Варна. По преписката са
приложени удостоверения за настоящ адрес в гр.Варна от 09.04.2014 г. на Т. и на
Д. Д. Т., за която последният твърди, че живее на семейни начала /л.л.11,12/.
Приложено е и решение на ТЕЛК по отношение на Т. /л.13/. По отношение на Т. е
направено социално проучване от Дирекция социално подпомагане /ДСП/ Варна
/л.15/, съгласно което същата не живее на адрес в гр.Варна, а по данни на
съседите живее в гр.Габрово. Установено е при проверка в интегрираната информационна
система, че Т. получава месечни добавки по реда на Закона за интеграция на
хората с увреждания /ЗИХУ/ от месец март 2016 г. от ДСП гр.Габрово.
Въз
основа на молбата на Т. е постановена процесната заповед № Л-2218/28.04.2017 г.
на началник отдел „СДВРП“. В същата се сочи, че лицето законосъобразно и в
съответствие с чл.58 от ЗИНЗС и т.4.1 от заповед №Л-919/08.03.2017 г. е
настанено в затвора гр.Белене за изтърпяване на наложеното му наказание,
доколкото постоянния му адрес е на територията на област Добрич. Посочено е, че
удостоверенията за настоящ адрес не могат да обусловят преместване в друг затвор,
и не е налице хипотезата на чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. На това основание
молбата е била отхвърлена. Т. е бил запознат със заповедта на 10.05.2017 г.,
видно от отбелязването на самата заповед /л.3/, а на 12.05.2017 г. е подал
жалба срещу нея пред съда, видно от поставения входящ номер от органа на л.2 от
делото.
По делото
са приобщени удостоверения за постоянен адрес на Т. и Т. от 19.05.2017 г.
/л.л.22,23/, съгласно които от 19.05.2017 г. същите имат постоянни адреси в
гр.Варна. Приобщена е заповед № Л-1301/27.03.2017 г. на главния директор на
ГДИН /л.33/, съгласно която на началник отдел „Социални дейности и възпитателна
работа с правонарушителите“ комисар Ш. /подписал процесната заповед/ въз основа
на чл.62, ал.4 от ЗИНЗС се възлага да премества лишени от свобода от един
затвор в друг в случаите на чл.62, ал.1, т.1-3 и т.5 от ЗИНЗС, както и да прави
отказ за преместването. Приобщена е заповед № Л.919/08.03.2017 г. на главния
директор на ГДИН /л.л.34,35/, съгласно която осъдените лишени от свобода от
закрит тип се настаняват в затвора гр.Белене, когато са от област Добрич, а в
затвора Варна и затворническото общежитие „Разделна“ се настаняват лишени от свобода от закрит тип от област
Варна.
Така
установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
срок, от надлежна страна – неин адресат, който има правен интерес от
оспорването, тъй като със заповедта се засягат по неблагоприятен начин правата
му, поради което е допустима.
Административен съд
Плевен, четвърти състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт,
съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената
жалба за неоснователна.
Съобразно нормата на чл. 62, ал.1
ЗИНЗС преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се
извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" в изрично посочени хипотези, а именно: 1. при включване на
обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на
квалификацията или за работа - при изявено желание от лишения от свобода, 2.
при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание, 3. по
молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на
семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти, 4. по
предложение на началника на затвора при възникване на психологическа
несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода- пострадали или
близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличие на други
важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и
сигурността в местата за лишаване от свобода и 5. при необходимост с цел
съобразяване с изискванията на чл. 43, ал.3
ЗИНЗС, в този случай се взема предвид и желанието на лишения от
свобода. Като ал.4 на чл.62 сочи, че главният директор на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" може със заповед да делегира правомощия
по ал. 1, т. 1 - 3 и 5 на своите заместници или на началник на отдел в главната
дирекция, който е с висше юридическо образование. Видно от приложената по
делото заповед № Л-1301/27.03.2017 г. на главния директор на ГДИН, подписалият
процесната заповед началник отдел „Социални дейности и възпитателна работа с
правонарушителите“ комисар Ш. е надлежно упълномощен да премества лишени от
свобода от един затвор в друг в случаите на чл.62, ал.1, т.1-3 и т.5 от ЗИНЗС,
както и да прави отказ за преместването. Следователно заповедта е постановена
от компетентен орган.
Актът е в
надлежна писмена форма и съдържа мотиви, доколкото са изложени фактически
основания за непревеждането на лишения от свобода от затвора гр.Белене в затвора
гр. Варна. Посочено е, че същият законосъобразно е настанен в затвора Белене
при съобразяване със заповедта на главния директор на ГДИН за разпределяне на
лишените от свобода. Посочена е и разпоредбата на чл.58 от ЗИНЗС, съгласно
която разпределението е въз основа на постоянния адрес на лицата, и че
постоянния адрес на Т. *** обуславя настаняването му в затвора Белене. Посочено
е, че наличието на заявени настоящи адреси в гр.Варна на лишения от свобода и
лицето, за което твърди, че съжителства с него не попада в хипотезата на чл.62,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Следователно е осигурена възможността на жалбоподателя да
разбере мотивите на органа и да реализира правото си на обжалване.
При
извършената от съда проверка досежно спазването на нормативно установената
процедура по издаването на акта, съдът не констатира допуснати нарушения на
административно-производствените правила, които да обуславят отмяната на акта
като незаконосъобразен на това основание. Същият е съобразен и с приложимите
материалноправни разпоредби на ЗИНЗС.
Законово
регламентираните основания за преместването на лишените от свобода са
определени в нормата на чл. 62, ал.1
от ЗИНЗС, съгласно която разпоредба преместването на лишени от
свобода от един затвор в друг се извършва при: включване в обучения, в курсове
за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа -
при изявено желание от лишения от свобода /чл. 62, ал.1, т.1/; при настаняване
на лечение в болнично заведение по лекарско предписание /чл. 62, ал.1, т.2/; по
молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на
семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти /чл. 62, ал.1,
т.3/; по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа
несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или
близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други
важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и
сигурността в местата за лишаване от свобода /чл. 62, ал.1, т.4/ и при
необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал.3, като в този в
този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода.
Въз основа
на събраните по делото доказателства съдът приема, че в случая не са налице
материалноправните предпоставки по чл. 62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС
за преместването на жалбоподателя в друг затвор, по негово желание към датата
на подаване на молбата и към датата на произнасяне на органа. В молбата пред
органа не са посочени кои са неговите близки, с които поддържа контакти. Видно от
справката, същият има съпруга, дъщеря и брат, но не твърди конкретно да
поддържа контакти с някои или всички тях и настаняването му в затвора Белене следователно
не би могло да попречи на контакти с тези лица. Още повече, въпреки че сочи в
приложената по делото справка, че има съпруга, Т. твърди, че съжителства с
друга жена - Д. Д. Т., като заявява, че съжителства с нея от 12 години. За
същото лице – Т., е установено, че въпреки настоящия й адрес в гр.Варна
постоянно пребивава в гр.Габрово и там получава месечни добавки по ЗИХУ. От
тази гледна точка това лице – Т., по-лесно може да поддържа контакти с Т. ***,
доколкото затвора Белене е по-близо Габрово отколкото затвора Варна. Няма данни
членове на семейството на л.св.Т. или негови близки, с които поддържа контакти,
да са променили постоянния си адрес и да са подавали молби за преместването му
в друг затвор. С оглед изложеното съдът намира, че доколкото в случая не се
доказа наличието на нито едно от нормативно установените условия за преместване
в друг затвор по заявено искане от лишения от свобода, законосъобразно компетентния
административен орган е оставил без уважение молбата на Т..
Предвид гореизложеното съдът приема, че оспореният отказ за
преместване в друг затвор, обективиран в Заповед № Л-2218/28.04.2017 г. на
Началник отдел „СДВРП“, е постановен от компетентен административен орган, в изискуемата
писмена форма, в съответствие с приложимия материален закон и при спазване на
административно-производствените правила, поради което е правилен и
законосъобразен. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена.
Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от
АПК, Административен съд Плевен, четвърти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Т.Т., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“
в затвора Белене, срещу Заповед № Л-2218/28.04.2017 г. на Началник отдел
„СДВРП“, с която е отхвърлена молбата му да бъде преместен за доизтърпяване на
наказанието от затвора в гр. Белене в затвора в гр. Варна.
Решението на основание чл.62, ал.3 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража е окончателно и не подлежи на оспорване.
СЪДИЯ: /п/