Р Е Ш Е Н И Е

№ 204

гр. Плевен, 19 Май 2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен, VII-ми състав, в открито съдебно заседание  на седемнадесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав  

 

                                                                                  Председател: Цветелина Кънева

 

При секретаря В.М., като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело № 428/2016г. по описа на Административен съд-Плевен, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл.34 от Закона за защитените територии (ЗЗТ).

Производството по делото е образувано по жалба от „Комерс груп ТМ” ЕООД гр.Плевен против мълчалив отказ на Областен управител на Област Плевен по подадено заявление рег.№СБ-03-10/08.04.2016г. за издаване на пропуск за достъп на МПС до търговски обект, представляващ надуваемо детско съоръжение, поставено в Защитена местност „Кайлъка” в поземлен имот с идентификатор 56722.621.37 по одобрените КККР на гр.Плевен.

В жалбата се твърди, че със заявление рег.№СБ-03-10/08.04.2016г. е поискано издаване на пропуск за достъп на МПС до търговски обект, представляващ надуваемо детско съоръжение, поставено в Защитена местност „Кайлъка” в поземлен имот с идентификатор 56722.621.37 по одобрените КККР на гр.Плевен. Твърди се още, че съоръжението е поставено съгласно схема, одобрена от главния архитект на Община Плевен по реда на чл.56, ал.1 ЗУТ, след проведена тръжна процедура през 2014 г., и сключен договор за наем за част от ПИ със срок до 01.04.2019 г. Твърди се също, че съоръжението представлява обслужващ търговски обект, като с него се предоставят увеселителни услуги срещу цена. Сочи се, че ПИ с идентификатор 56722.621.37 се намира на територията на ЗМ “Кайлъка”, предмет на регулация по ЗЗТ, като за същата защитена местност със Заповед №РД-206/38.03.2011 г. на Министъра на околната среда и водите е одобрен План за управление, съгласно т.3.2.1 и т.8 от който, на територията на защитената местност се забранява влизането с МПС зад поставените от администрацията бариери, с изключение на МПС на охраната, за спешна медицинска помощ, пожарна и полиция. Твърди се, че тази забрана не се отнася за зареждането на хотелската база и за обслужващите обекти, към които се включва и стопанисваното от оспорващото дружество съоръжение. Сочи се, че с последваща изрична Заповед №РД-09-43/18.04.2013г. на Областен управител на Област Плевен е установен контролно – пропускателен режим на територията, с регламентирани ред и условия за издаване на пропуски за достъп на не повече от 3 МПС на собствениците и ползвателите на търговски обекти. Твърди се, че преместваемото съоражение е с тегло 450 кг и не е възможно да бъде пренасяно ръчно от защитената местност до най-близкия обществен паркинг, поради което е поискано издаване на пропуск за едно МПС. Твърди се, че по това заявление не е налице произнасяне, като в допълнение се сочи, че такъв пропуск е бил издаван без затруднение за 2014 и 2015г. В заключение се моли за отмяна на мълчаливия отказ, като преписката се върне на органа със задължителни указания за издаване на пропуск. Претендират се и разноски.

От ответника по делото-Областен управител на Област Плевен е депозиран писмен отговор (л.38-40), в който се твърди, че жалбата е недопустима като насочена срещу действие, което по своята същност не представлява индивидуален административен акт, а е част от изпълнението на общ административен акт – одобрения План, и на индивидуален административен акт - Заповед №РД-09-43/18.04.2013 г. По тази причина се счита, че издаването на пропуск е действие, което не подлежи на оспорване. Алтернативно се сочи, че съоръжението на дружеството не се премества ежедневно, необходимите за дейността му компресори са преносими, и при наличие на непосредствена причина – преместване, премахване и пр., достъп не е отказван. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

В съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от адв. В.Н. ***, който поддържа депозираната жалба на заявените в нея основания. В допълнение сочи, че от доказателствата по делото по безспорен начин е установено наличието на правен интерес  от издаване на искания индивидуален административен акт. Заявява, че през предходните години без проблем са издавани пропуски, но за 2016г. не е издаден. В заключение моли да бъде уважена жалбата и като се съобразят указания дадени от ВАС преписката да се върне на органа с изрични указания да бъде издаден заявения пропуск. Моли и за присъждане на разноски, съобразно представен списък.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Б., която счита жалбата за неоснователна и недоказана и поддържа съображенията, изложени в депозирания по делото писмен отговор. Моли да се постанови решение, с което същата да бъде отхвърлена.

            Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и  извърши проверка на оспорения акт, намира за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед №РД-206/28.03.2011 г. на Министъра на околната среда и водите е одобрен План за управление на защитена местност “Кайлъка” и природна забележителност /ПЗ/ “Пещера разбитица”. Заповедта е публикувана в ДВ, бр.31/2011 г. (л.10). Планът в относимата му част е приобщен на л.21-29 по делото. С точка 3.2.1, т.8 от същия е забранено влизане с превозни средства зад поставените от администрацията на ЗМ и ПЗ бариери, с изключение на охраната на ЗМ “Кайлъка” и ПЗ “Пещерата Разбитица”, за спешна медицинска помощ, пожарна и полиция, като забраната не се отнася за зареждане на хотелската база и обслужващите обекти.

Със Заповед №РД-09-43/18.04.2013 г. на Областния управител  на Област Плевен (л.20) е наредено да се установи контролно – пропускателен пункт на ЗМ, като собствениците и ползвателите на търговски обекти на територията на ЗМ да определят не повече от 3 МПС, за които ще се издаде пропуск за достъп, като така определените МПС ще бъдат допускани след представяне на нарочно издадения пропуск, и то само за целите на обслужването на търговските обекти.

Със Заповед №РД-14-25/17.03.2014 г. (л.19) на “Комерс груп ТМ” ЕООД, възмездно е предоставена под наем част от ПИ с идентификатор 56722.621.37 по одобрените КККР на гр.Плевен, находящ се в ЗМ „Кайлъка”, съгласно схема, одобрена от главния архитект на община Плевен, с площ 90 кв.м, за цена 159,30 лева месечно, за срок от 5 години. Въз основа на тази заповед е сключен договор за наем (л.18).

По делото не е спорно, че през 2014 и 2015 г. на дружеството е издаван пропуск въз основа на Заповед №РД-09-43/18.04.2013 г. на Областен управител на Област Плевен.

На 08.04.2016г. „Комерс груп ТМ” ЕООД е подало заявление вх.рег. № СБ-03-10/08.04.2016г. (л.17), с което е поискано издаване на пропуск за 2016г. за достъп на МПС до търговски обект, представляващ надуваемо детско съоръжение, поставено в Защитена местност „Кайлъка”. По подаденото заявление не е налице произнасяне, което се установява от писмо вх.№1998/10.06.2016г. (л.36). Към момента на последното по делото заседание също не е налице произнасяне.

По искане на страните, по делото са разпитани свидетелите Х.М.С. и С. Н. Р.. Св. Р., обслужваща съоръжението, заявява, че след края на работното време същото се спада и се завива, като ако се очаква дъждовно време, се натоварва на камион, за да не се повреди от влагата. Сочи още, че съоръжението се изнася при нужда от ремонт или при трайна тенденция от влажно време, за да не се повреди от влагата. Твърди, че охраната на бариерата не допускат МПС от около месец, след като е станало ясно, че няма да им издадат разрешение. Св. С., охранител на бариерата, сочи, че след проверка от областна администрация, при която са им казали кои автомобили имат право и кои нямат право да влизат в парк ”Кайлъка”, са спрели да пускат МПС на оспорващото дружество.  

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

            Мълчаливият отказ представлява бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Този отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК и е напълно приравнен към изричния такъв, тъй като не е само липса на волеизявление от страна на компетентния орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от молителя съдържание. Като индивидуален административен акт същият подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва да прецени неговата законосъобразност като вземе предвид всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право.

В конкретния случай търсената от оспорващото дружество защита е свързана с мълчалив отказ за извършване на административна услуга, изхождащ от административен орган, който отказ подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на чл.145 и сл. от АПК. За да прецени законосъобразността на отказа на администрацията да извърши исканата административна услуга, съдът следва да прецени дали са налице предпоставките за нейното извършване.

Искането на дружеството е за издаване на пропуск и това е административна услуга по смисъла на §1 т.2 б.”в”от ДР на ЗА, съгласно който административна услуга е извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице. Съгласно §8 от ПЗР на АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилага и при извършването на административни услуги, както и при обжалване на отказите за извършването им. Искането за извършване на административната услуга е депозирано от оспорващото дружество на 08.04.2016г. и следователно 14-дневния срок за извършване на услугата е изтекъл на 22.04.2016г. В този срок административният орган не се е произнесъл по искането, поради което с изтичане на срока по чл. 57, ал.1 от АПК е формиран мълчалив отказ. Поради това жалбата е допустима като подадена в срока по чл.149 ал.2 от АПК, от лице имащо правен интерес от търсената защита, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно надлежно одобрения План за управление на защитена местност “Кайлъка” и природна забележителност “Пещера Разбитица”, и по-точно точка 3.2.1, т.8 от същия е забранено влизане с превозни средства зад поставените от администрацията на ЗМ и ПЗ бариери, с изключение на охраната на ЗМ “Кайлъка” и ПЗ “Пещерата Разбитица”, за спешна медицинска помощ, пожарна и полиция, като забраната не се отнася за зареждане на хотелската база и обслужващите обекти. Т.е. съгласно тази точка на Плана, за обслужващите обекти не се отнася въведената съгласно чл.34 от ЗЗТ забрана за влизане на превозни средства зад бариерите, нито в Плана е предвидена възможност да се ограничава по някакъв начин това право за влизане на превозни средства за обслужващите обекти. Независимо от това, с последваща Заповед №РД-09-43/18.04.2013 г. на Областен управител на Област Плевен е наредено да се установи контролно – пропускателен пункт на ЗМ, като собствениците и ползвателите на търговски обекти на територията на ЗМ да определят не повече от 3 МПС, за които ще се издаде пропуск за достъп, като така определените МПС ще бъдат допускани след представяне на нарочно издадения пропуск, и то само за целите на обслужването на търговските обекти. След като оспорващото дружество притежава право да постави надуваемо детско съоръжение, същият има право да го обслужва, и то съобразно спецификата на обекта, като за неговото обслужване, при съобразяване на заповедта на Областния управител, следва да бъде издаден пропуск за достъп за посоченото в депозираното заявление от 08.04.2016г. МПС, което да бъде допускано до детското съоръжение само с цел неговото обслужване. Т.е. административният орган в лицето на Областен управител на Област Плевен е компетентен и е следвало да се произнесе по подаденото от оспорващото дружество заявление (в този смисъл са и мотивите на отменителното определение на ВАС) и след като не е сторил това е формиран мълчалив отказ, който е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспореният мълчалив отказ следва да бъде отменен, а административният орган следва да бъде задължен съгласно чл.174 от АПК да се произнесе по подадено заявление рег.№СБ-03-10/08.04.2016г. от „Комерс груп ТМ” ЕООД гр.Плевен като издаде искания пропуск за достъп на МПС до търговски обект, в двуседмичен срок от влизане на решението в сила.

При този изход на делото и направено искане за присъждане на разноски от оспорващия, на основание чл.143 ал.1 от АПК следва в полза на „Комерс груп ТМ” ЕООД гр.Плевен, представлявано от управителя Т.М., да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 450лв., представляващи 50лв. внесена държавна такса и 400лв. договорено и внесено адвокатско възнаграждение за един адвокат, съобразно приложен по делото на л.47, л.101 и л.102 договори за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Плевен, VІІ-ми състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Мълчалив отказ на Областен управител на Област Плевен по подадено от „Комерс груп ТМ” ЕООД гр.Плевен заявление рег.№СБ-03-10/08.04.2016г. за издаване на пропуск за достъп на МПС до търговски обект, представляващ надуваемо детско съоръжение, поставено в Защитена местност „Кайлъка” в поземлен имот с идентификатор 56722.621.37 по одобрените КККР на гр.Плевен.

ВРЪЩА делото като преписка на Областен управител на Област Плевен за изрично произнасяне по подадено от „Комерс груп ТМ” ЕООД гр.Плевен заявление рег.№СБ-03-10/08.04.2016г., като издаде искания пропуск за достъп на МПС до търговски обект, в двуседмичен срок от влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА Областна администрация с административен център Плевен да заплати в полза на „Комерс груп ТМ” ЕООД, ЕИК 200657852, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Хаджи Димитър” №37, вх.Б, ап.3, представлявано от управителя Т.М., направените по делото разноски в размер на 450лв. (четиристотин и петдесет лева).

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

                                                                                                          СЪДИЯ: