О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 637

гр.Плевен, 15 Юни 2017 год.

Административен съд - гр.Плевен, VІІ-ми състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: Цветелина Кънева

като разгледа докладваното от съдията Кънева адм. дело № 425/2017 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

В Административен съд-Плевен е подадена жалба от В.Н. *** срещу Удостоверение изх.№15037-1606466020/28.12.2016г., като се твърди, че е некоректно НАП да натрупва „задължения”, за които гражданите не знаят, а после ги възлага на ЧСИ за събиране. Моли се съдът да изиска изпълнителното дело и да приеме, че всички вземания са погасени по давност. Препис от жалбата е изпратена на ТД на НАП-Велико Търново, офис-Плевен, с указания за представяне на заверено копие от Удостоверение изх.№15037-1606466020/28.12.2016г. с данни за длъжностното лице, което го е издало, както и становище по допустимостта на жалбата.

С писмо вх.№1987/02.06.2017г. от ТД на НАП-Велико Търново, офис-Плевен е представено изисканото удостоверение, като е посочено, че същото е издадено от орган по приходите Р. Б. по повод постъпило съобщение от ЧСИ по реда на чл.191 ал.3 от ДОПК. Посочено е още, че то удостоверява актуалния размер на изискуемите публични вземания на В.Н. към 28.12.2016г. по изп. дело №15040011443/2004г.

По делото за сведение е представена от В.Н. жалба по чл.435 ал.4 от ГПК, адресирана до Окръжен съд-Плевен, в която е посочено, че по петте изп.дела един и същи документ от НАП-Плевен е оспорен пред Административен съд-Плевен за „изчистване на погасените по давност задължения”. Твърди се, че публичното изпълнение е едно, а частното съдебно изпълнение друго, като в случая неправилно публичното задължение се „събира” от ЧСИ.

Във връзка с горното, съдът е указал на лицето да посочи дали обжалва действията на ЧСИ.

С молба вх.№2024/07.06.2017г. Н. е посочил, че жалбата е срещу удостоверението на НАП, като действията на ЧСИ ги оспорва по чл.435 от ГПК пред ПлОС. Моли се да бъде изискано изп.дело №11443/2004г. и да се приложи ТР на ВАС от 2014г. за две години давност, като „задължението” му ще се изчисти.

При проверка редовността на жалбата, съдът е указал на оспорващия да представи по делото документ за внесена по сметка на Административен съд-Плевен държавна такса в размер на 10лева, като е предупредил лицето за последствията от неизпълнение на дадените указания.

С молба вх.№2087/09.06.2017г. Н. е посочил, че няма никакви доходи, а има много разходи и неразплатена такса за обучение. Сочи се, че е налице отказ за произнасяне по важен въпрос за т.нар. конкуренция между частното и публичното изпълнение, като в случая ЧСИ си присвоява правото на публично изпълнение, каквото публичен изпълнител не е предприел.

Съдът е указал на оспорващия да посочи дали молбата представлява искане за освобождаване от държавна такса и ако да, да представи доказателства по чл.83 ал.2 от ГПК, според които съдът да направи преценка.

С молба вх.№2155/14.06.2017г. В.Н. прави искане да се разгледа подадената декларация за освобождаване от ДТ и да се продължи разглеждането на делото. Към молбата, обаче, нито е направено искане за освобождаване от държавна такса, нито е представена декларация за имотно състояние.

Като се запозна с материалите по делото и съобрази закона съдът намира, че жалбата е недопустима за разглеждане по същество поради следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че оспореното Удостоверение изх.№15037-1606466020/28.12.2016г. е издадено от орган по приходите във връзка със съобщение на ЧСИ по реда на чл.191 ал.3 от ДОПК. Същото удостоверява актуалния размер на изискуемите публични вземания на В.Н. към 28.12.2016г. по изп.дело №15040011443/2004г.

Съгласно чл.191 ал.3 от ДОПК, когато срещу имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на ГПК, държавата се смята винаги като присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение на Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение.

Ал.4 на чл.191 от ДОПК определя, че най-късно в 14-дневен срок от получаване на съобщението по ал. 3 Националната агенция за приходите издава удостоверение, което съдържа информация за размера на публичните задължения на длъжника, за наложените върху имуществото му мерки за обезпечаването им, ако има такива, както и за имуществото, срещу което е започнато принудително изпълнение.

Именно в изпълнение на чл.191 ал.4 от ДОПК е издадено и оспореното удостоверение, което според настоящия състав не може да бъде квалифицирано като индивидуален административен акт в хипотезите на чл.21 от АПК. Предвид твърденията в жалбата и направените искания от В.Н. може да се направи извод, че се оспорва съдържанието на документ, удостоверяващ факти с правно значение, какъвто представлява и процесния документ. Според правилата на АПК (чл.81 ал.2), както и на специалния ДОПК (чл.92 ал.3) е налице възможност за обжалване съдържанието на подобен документ, но единствено по административен ред. Не е налице възможност за обжалване по съдебен ред. Ето защо жалбата на оспорващия е недопустима за разглеждане по същество, а производството по делото следва да бъде прекратено.

По отношение искането за погасяване по давност на публичните задължения отразени в оспореното удостоверение е необходимо да се посочи следното:

Давността не се прилага служебно. Изтичането на предвидения в закона срок на бездействие на носителя на субективното право на вземане не е достатъчно. Необходимо е длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност. Това волеизявление длъжникът може да направи както при установяване на задълженията с акт за установяване на задължения по декларация или ревизионен акт, така и в рамките на започнало принудително изпълнение.

Частният съдебен изпълнител по силата на закона – чл.191 ал.3, ал.4 и ал.5 от ДОПК вр. с чл.458 от ГПК извършва действия по събиране и на публични вземания. Съгласно чл.163 ал.1 от ДОПК публичните вземания се събират по реда на този кодекс, освен ако в закон не е предвидено друго, а съгласно ал.3 на същия член, публичните вземания се събират от публичните изпълнители при НАП, освен ако в закон не е предвидени друго. В конкретния случай е налице изключението на чл.163 ал.3 от ДОПК, тъй като по силата на чл.191 ал.3 и сл. от ДОПК във вр. с чл.458 от ЖГПК, съдебен изпълнител, а не публичния изпълнител е този, който събира публичното вземане. Не е налице, обаче, изключението на чл.163 ал.1 от ДОПК, тъй като нито в ГПК, нито в ДОПК, нито в ЗЧСИ е предвидено изрично, че когато съдебен изпълнител събира публично вземане, то в този случай той действа по правилата на ГПК. Следователно, когато съдебният изпълнител действа и като публичен изпълнител, по отношение на действията му за събиране на публичните вземания, приложими са правилата на ДОПК. Респективно, приложими са правилата на ДОПК и при защита срещу действията на съдебния изпълнител, действащ като публичен такъв (адм.дело №4825/2013г на ВАС). Ето защо компетентен да се произнесе по искането за признаване на давността е ЧСИ, на когото следва да бъде изпратено същото за разглеждане по воденото от него изп.дело с длъжник В.Н..

С оглед недопустимостта на съдебното производство не е необходимо съдът да се произнася по молбата на В.Н. във връзка с държавната такса.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.Н. *** срещу Удостоверение изх.№15037-1606466020/28.12.2016г., издадено от орган по приходите при ТД на НАП-Велико Търново, офис Плевен, по реда на чл.191 ал.4 от ДОПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №425 по описа за 2017 г. на Административен съд-Плевен.

ИЗПРАЩА делото като преписка по компетентност на ЧСИ Виктор Стоянов, рег.№906, Район на действие ОС Плевен, за произнасяне по искането за погасяване по давност на публични задължения на длъжника В.Н..

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд-Плевен, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се изпрати на В.Н. и ТД на НАП-Велико Търново, офис Плевен.

СЪДИЯ: