РЕШЕНИЕ
№ 349
гр. Плевен, 21.07.2017 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Плевен, пети състав, в публично заседание на шести
юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
Производството е по чл.
145 и сл. АПК вр. чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД).
Административното
дело е образувано по жалба на К.С.А. ***, ЕГН **********, срещу заповед № ЗСПД/Д-ЕН-ДМ/1082/10.05.2017
г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ гр. Долна Митрополия,
с която е отказано отпускане на месечна помощ за детето Б.А.Б. – син на оспорващата,
за месец април 2017 г.
В жалбата се посочва,
че заповедта е незаконосъобразна. Детето и учи в спортно училище „Георги
Бенковски“ и е било преместено в това училище, тъй като на оспорващата се е
наложило да смени адресната си регистрация по лични причини тъй като детето
посещава учебно заведение и учи, не може да бъде лишено от полагащата му се
месечна помощ. Посочва, че в предишното училище в гр.Никопол детето е
боледувало и лично А. е представила болнични листи, но директорът я е лишил от
правото да получава полагащата се месечна помощ. Посочва, че е безработна, не
получава отникъде доходи, сега живее при родителите си, които и помагат, но
всяко дете има право да получи полагащите се по закон семейни помощи. Моли да
се отмени заповедта и сумите за периода, в който не е получавала семейните
помощи за деца, да и бъдат изплатени.
Ответникът по жалбата - Директорът
на ДСП-Долна Митрополия, не е подал писмен отговор по жалбата. В съпроводителното
писмо към нея /л.л.1-2/ се сочи, че по предходна лична карта до 24.10.2016 г. оспорващата
е имала постоянен адрес ***, което е в териториалния обхват на ДСП-Никопол.
Същата на 27.04.2017 г. е подала заявление за отпускане на месечна помощ за
дете до навършване на средно образование, но не по-късно от 20 – годишна
възраст по чл.7, ал.1 от ЗСПД - за детето Б.А.Б. с ЕГН **********. Установено
е, че детето за учебната 2015/2016 учебна година е допускало системно над 5
неизвинени отсъствия в СУ “Христо Ботев“ гр.Никопол, в резултат на което е била
издадена от ДСП Никопол Заповед № D_EN_N/42132 от 01.06.2016 г., съгласно която на
основание чл.7, ал.11, т.2 от ЗСПД помощта за това дете се прекратява за срок
от една година, считано от 01.05.2016 г. за непосещаване на училище три поредни
месеца през учебната 2015/2016 година. Заповедта не е обжалвана и е влязла в
сила. Сочи се, че съгласно чл.7, ал.12 от ЗСПД, месечната помощ може да бъде
отпусната отново не по-рано от една година от датата на прекъсването. На това
основание е постановена оспорената заповед. Моли да се отхвърли жалбата срещу
заповедта като неоснователна.
В съдебно заседание оспорващата - К.С.А.,***,
редовно призована, се явява лично. Иска да и се изплатят помощите и да и бъдат присъдени
разноските по делото.
В съдебно заседание ответникът - Директорът
на ДСП-Долна Митрополия, редовно призован, се явява лично. Счита жалбата за
неоснователна, доколкото има влязла в сила заповед за санкция по чл.7, ал.11 и
ал.12 от ЗСПД и в срока докато тече санкцията следва да се откаже исканата
помощ. Детето сега е редовно учащо, обяснено е кога може да се депозира нова
молба, но тъй като е решила да депозира молбата месец април, е издадена
заповедта за отказ. Моли тази заповед да бъде потвърдена.
Административен съд - Плевен, пети
състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, приема
за установено от фактическа страна
следното:
А. на 27.04.2017 г. е подала заявление –
декларация за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете до завършване
на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст по чл.7 от ЗСПД
/л.л.12-13/. В същото е посочено, че А. *** , а детето Б.А.Б. ЕГН ********** е учащ в
училище до завършване на средно образование. Приложено е копие на акт за раждане
на детето /л.14/, видно от който А. му е майка, удостоверение от спортно
училище „Георги Бенковски“, че детето е записано в пети клас на през учебната
2016/2017 г., и служебна бележка от личен лекар, че са извършени задължителни
имунизации /л.14, гръб/.
Приложена е и заповед № D_EN_N/42132 от 01.06.2016 г. на Директора
на ДСП-Никопол /четливо копие е приобщено на л.22 от делото/, съгласно която се
изменя месечната помощ за деца на А., като за детето Б.А.Б. ЕГН ********** на
основание чл.7, ал.11, т.2 от ЗСПД се прекратява помощта за това дете за
непосещаване на училище 3 поредни месеца, за срок от една година. Тази заповед на
Директора на ДСП-Никопол е връчена на 07.06.2016 г., видно от отбелязването на
самата нея, като няма данни да е оспорена. По делото са приобщени пет справки
от СООУ „Христо Ботев“ Никопол /л.л.41-44/, съгласно които през месеците
октомври 2015 г. и февруари, март, април и май 2016 г. Б.А.Б. е отсъствал по пет
учебни часа, за които няма уважителни причини съгласно чл.136, ал.1 от
Правилника за прилагане на Закона за народната просвета.
Постановена е
процесната заповед № ЗСПД/Д-ЕН-ДМ/1082/10.05.2017 г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Долна Митрополия /л.5/, с която е отказано отпускане
на месечна помощ за детето Б.А.Б. за месец април 2017 г. Като мотиви е
посочено, че е Б.А.Б. ЕГН ********** има наложена санкция поради спиране на
помощта за три поредни месеца на основание чл.7, ал.11, т.2 от ЗСПД, считано от
01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. Същата заповед на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Долна Митрополия е връчена на А. на 12.05.2017 г.,
видно от обратната разписка на л.10, а на 22.05.2017 г. е подадена жалбата срещу
нея, видно от клеймото на запазения пощенски плик на л.9.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата,
предмет на това производство, е подадена в срок, от надлежна страна и е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.10, ал.4 от ЗСПД,
семейните помощи за деца се
отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане"
или упълномощено от него лице. Оспореният акт
- заповед № ЗСПД/Д-ЕН-ДМ/1082/10.05.2017 г. е издаден от директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Долна Митрополия, поради което съдът
приема, че същата заповед е издадена от компетентен орган.
Същата
заповед е писмена, съгласно чл.59, ал.2 вр. ал.3 АПК.
По
отношение на мотивите, спазването на административно производствените правила и
материалния закон съдът съобразява следното:
Правилно
органът е събрал и приобщил по преписката предходната
заповед № D_EN_N/42132 от 01.06.2016 г. на Директора на
ДСП-Никопол, с която се прекратява отпускането на същия вид помощ за срок от
една година поради наличието на условията на чл.7, ал.11, т.2 от ЗСПД. Тази
заповед като неоспорена е влязла в сила. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.12
от ЗСПД, в случаите по ал. 11, т. 2 месечната помощ може да бъде отпусната
отново не по-рано от една година от датата на прекратяването. В случая е
налична точно тази хипотеза на закона, доколкото с предходна заповед е
прекратена помощта именно поради неспазване на условията по чл.7, ал. 1, т. 2 и
3 от ЗСПД – детето не е посещавало редовно училище. Същата предходна
прекратителна заповед обхваща изцяло месец май 2016 г., поради което
едногодишния срок съгласно чл.7, ал.12 от ЗСПД е до април 2017 г. включително. Именно
помощта за месец април 2017 г. е предмет на процесната заповед, и този месец попада
в едногодишния период. Правилно е приложена от органа разпоредбата на чл.7,
ал.12 от ЗСПД. Следва да се посочи, че фактът, че след издаване на предходната
прекратителна заповед детето отново посещава училище, е условие след изтичане
на едногодишния срок да му се отпусне /при направено искане/ отново помощта за
бъдещ период, но не може да доведе до отпускане на помощта в едногодишния
период, в който същата е била спряна. Направеното в този смисъл искане от оспорващата
е неоснователно. Заповед № D_EN_N/42132 от 01.06.2016
г. на Директора на ДСП-Никопол не е била оспорена своевременно и след като е
станала стабилен административен акт, същата поражда своите правни последици,
включително в едногодишен срок от постановяването и не може да бъде отпусната
претендираната месечна помощ за отглеждане на дете до завършване на средно
образование, но не повече от 20-годишна възраст. Съобразявайки се с тази
предходна заповед, директорът на ДСП правилно е приложил и материалния закон,
доколкото законът изисква винаги при наличие на прекратителна заповед по чл.7,
ал.11, т.2 от ЗСПД да не се отпуска помощ за отглеждане на дете до завършване
на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст до една година от постановяване
на заповедта за прекратяване на помощта поради непосещаване на училище.
Заповедта
предмет на делото е съобразена и с целта на закона, който изисква месечната
помощ да се отпуска само за деца, които посещават училище до завършване на
средно образование, и да не се отпуска в определен период за деца, които не
посещават учебните занятия. След изтичане на едногодишния срок, а именно от м.
май 2017 година оспорващата има право да подаде ново заявление за отпускане на
месечна помощ, но тъй като тя е подала заявление през април 2017 година, то в
този период все още не е изтекъл едногодишния срок и отказът е законосъобразен.
С
оглед на изложеното, заповедта е постановена от компетентен орган, в предписаната
от закона писмена форма, при спазване на административно производствените
правила, материалния закон и при съобразяване с целта на закона, поради което
жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от
АПК, Административен съд – Плевен, пети
състав,
РЕШИ:
Отхвърля
жалбата на К.С.А. ***, ЕГН **********, срещу заповед № ЗСПД/Д-ЕН-ДМ/1082/10.05.2017
г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Долна Митрополия.
Решението да се
съобщи на страните.
Решението може да се оспорва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: