Р Е Ш Е Н И Е

№ 498

гр.Плевен, 1 Ноември 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, VІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Цветелина Кънева

при секретаря В. М., като разгледа докладваното от съдия Кънева административно дело №421 по описа за 2017 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215 ал.4 от ЗУТ.

Производството по делото е образувано по жалба от А.Г.А. и В.А.К.,***, против Заповед №РД-12-120/27.04.2017г. на Заместник-кмет „Териториално развитие“ при Община Плевен, с която е наредено на А.Г.А. да премахне изпълнения от него незаконен строеж – „Тавански помещения и покрив” в УПИ VІІІ-3294, 3295 по плана на гр.Плевен, като приведе таванските помещения във вида, в който са били преди извършеното незаконно строителство и възстанови предназначението им от „жилище” в „таван”, и е определен 30-дневен срок от влизане в сила на заповедта за доброволното й изпълнение.

В жалбата са наведени твърдения, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на административно-производствените правила. Твърди се, че направените от комисията по чл.223 ал.2 от ЗУТ констатации в Констативен акт №8/21.03.2017г. не отговарят на действителното фактическо положение, създадената документация и не разкриват обективните факти и обстоятелства относно извършеното преустройство на тавански помещения в съществуваща жилищна сграда. Сочи се, че невярно е отразено, че проверката е била извършена във връзка с постъпило в Община Плевен писмо с вх.№ТСУиС-94 В-1929-1/17.02.2017г., като се твърди, че писмо с такъв номер и дата няма. За невярна се счита и констатацията, че обектът, в който е извършено твърдяното незаконно строителство е собственост на И.Х.П. и В.А.К., като се твърди, че И.П. не е собственик и няма право на собственост в жилищната сграда, в която е извършено преустройството на таванските помещения. Твърди се още, че присъединените общи части от сградата към оформеното жилище при извършеното преустройство е изпълнено при съобразяване с изискванията на закона-чл.185 ал.3 от ЗУТ, а именно нотариално заверен договор между съсобствениците в сградата относно разпределението на общи части на таванския етаж. Твърди се също, че преустройството обхваща още и обекти на други съсобственици, както и че е извършено и в съседна жилищна сграда, изградена на калкан с процесната. Сочи се, че в действителност няма издадено разрешение за строеж по чл.148 ал.1 от ЗУТ, но това се дължи на бездействие от страна на Община Плевен. В тази връзка се твърди, че от страна на инвеститорите по преустройството са изготвени всички изискуеми от закона строителни книжа. Твърди се, че комисията и административният орган не са съобразили факта, че част от строежа-преустройство на тавански помещения и покрив в жилищна сграда, е изпълнена още през 1990г. напълно законно въз основа на одобрени проекти и издадено разрешение за строеж №226/14.08.1990г. Твърди се, че за последващото преустройство през 2005г. има издадена виза за проектиране, съгласувана от Главен архитект на Община Плевен, като преустройство на тавански помещения в жилище и ателие. Твърди се още, че незаконосъобразно от страна на общината е поискано да бъде учредено право на надстрояване, каквото не е било необходимо при преустройство съгласно чл.185 от ЗУТ и незаконосъобразно е постановен отказ за одобряване на изготвения и приет по правилата на ЗУТ проект-КИП от 2006г. Във връзка с всичко изложено се счита, че комисията по чл.223 ал.2 от ЗУТ не е съобразила относимите факти и обстоятелства в производството по чл.225 от ЗУТ. Сочи се също, че не е ясно въз основа на какви доказателства е прието, че извършител на строежа е именно А.А.. На последно място се счита, че заповедта е издадена от некомпетентен орган. В заключение се моли за отмяна на заповедта и се прави искане за присъждане на разноски.

От ответника по делото не е депозиран писмен отговор по жалбата.

В съдебно заседание оспорващият А.А. се явява лично, като за него и В.А.К. се явява и адв.Н.Д. *** с надлежно пълномощно, който поддържа депозираната жалба на заявените в нея основания. Счита заповедта за незаконосъобразна и моли да бъде отменена, като прави искане за присъждане на разноски. В писмени бележки излага подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, моли за неговата отмяна и прави искане за присъждане на разноски.

Ответникът-Заместник кмет „Териториално развитие“ при Община Плевен не се явява, представлява се от юрисконсулт З. с надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна. Сочи, че в хода на производството по безспорен начин са установени всички предпоставки за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж. Моли за присъждане на направените по делото деловодни разноски. Представя писмени бележки, в които излага подробни съображения за неоснователност на жалбата.

Заинтересованата страна К.М.К. в съдебно заседание се явява лично.

Заинтересованите страни - Ю.И.С., Й.П.П., Г.И.А., И.Х.П., в съдебно заседание не се явяват и не се представляват.

Административният съд, седми състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Заповед №РД-12-120/27.04.2017г. е връчена на 09.05.2017г. на В.К.-дъщеря на А.А., а жалбата против същата е подадена чрез административния орган и заведена с вх.№ТСУиС-94В-1929-1/18.05.2017г. т.е. жалбата е подадена в срок и от надлежна страна-адресат на заповедта за премахване по отношение на А.А., против годен за оспорване индивидуален административен акт и пред надлежния съд, поради което е допустима за разглеждане по същество.

По отношение В.К. жалбата е недопустима за разглеждане по следните съображения:

Константна е съдебната практика, че в съдебноадминистративните производства по оспорване на заповеди за премахване на незаконни строежи, заинтересовани страни са само адресатите им. „Адресати на заповедта“ по смисъла на §3 ал.1 от ДР на Наредба №13/23.07.2001г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право на строеж или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахването му. Право на органа е да прецени срещу кой или кои от посочените лица да бъде издадена заповедта по чл.225 ал.1 или по чл.225а ал.1 от ЗУТ, с което тези лица стават нейни адресати. Тази преценка е израз на оперативната самостоятелност, с която разполага издателят на акта. В случая В.К. не фигурира в заповедта като неин адресат, поради което и независимо от факта, че е собственик на част от таванските помещения, в които е извършено преустройството, то тя не е заинтересовано лице в производството по чл.225а ал.1 от ЗУТ. За нея липсва активна процесуалноправна легитимация и правен интерес от оспорване на заповедта, поради което като недопустима по отношение на нея жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази част да бъде прекратено.

Конституираните като заинтересовани страни в процеса Ю.И.С., Й.П.П., Г.И.А. и И.Х.П. следва да бъдат заличени като такива, доколкото както е посочено и по-горе, страни в производството по оспорване на заповед по чл.225а от ЗУТ са адресатът, в чиято правна сфера заповедта рефлектира, създавайки задължение да премахне незаконния строеж и издалият я административен орган. Трети лица не разполагат с процесуална легитимация по чл.153 ал.1 от АПК, тъй като за тях заповедта не създава задължения.

Разгледана по същество, жалбата на А.А. е основателна.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

На 21.03.2017г. служители от Община Плевен са извършили проверка и са съставили Констативен акт №8 (л.6-10), с който са установили наличие на строеж- „Тавански помещения и покрив“, изграден в УПИ VІІІ-3294, 3295, кв.344 по плана на гр.Плевен, находящ се в жилищен блок на ул.***, гр.Плевен. Според отразеното в констативния акт, обектът е собственост на В.К. по силата на н.а.№81, т.І, дело №81/20.01.1997г. – ид.част 190/380 от правото на собственост и И.Х.П. по силата на н.а. №83, т.39, дело №8189/29.10.2010г. – ид.част 190/380 от правото на собственост. Обектът представлява извършено преустройство на подпокривно пространство на жилищен блок, находящ се на ул.***, гр.Плевен, като от пет броя тавански помещения се е образувало двустайно жилище със следните помещения: дневна, трапезария с кухненски бокс, два броя спални помещения и санитарен възел, като за целта са присъединени общи части от сградата; изградени са два броя тераси; променена е конфигурацията на покрива и е завишена височината на калканната стена. Посочено е още в констативния акт, че строителството е извършено без разрешение за строеж, с което са нарушени разпоредбите на чл.148 ал.1 от ЗУТ. Констативният акт не е подписан от оспорващия, а само от членовете на комисията и от свидетел на отказа на извършителя на строежа да получи същия. Констативният акт е връчен чрез залепване на съобщение на входната врата на адреса на 24.03.2017г.

На 27.03.2017г. е подадено възражение срещу констативния акт от живущите на ул.***, а именно:В.К., К.К., Ю. П., Й.П., Г.А. и А.А., в което по същество не се навеждат доводи за констатирания незакон строеж, а се излагат подробно факти и обстоятелства касаещи извършеното преустройство и се изразява несъгласие с протоколи №8, 10 и 14 от 2006г. на ЕСУТ и одобряване на кадастрален план за УПИ VІІІ-3294 и 3295, кв.344 по плана на гр.Плевен.

Въз основа на извършената проверка и изготвения констативен акт е издадена Заповед №РД-12-120/27.04.2017г. от Зам.кмет „Териториално развитие“ при Община Плевен, с която на основание чл.223 ал.1 т.8 от ЗУТ е разпоредено А.А. да премахне изпълнения от него незаконен строеж – „Тавански помещения и покрив” в УПИ VІІІ-3294, 3295 по плана на гр.Плевен, като приведе таванските помещения във вида, в които са били преди извършеното незаконно строителство и възстанови предназначението им от „жилище” в „таван”, и е определен 30-дневен срок от влизане в сила на заповедта за доброволното й изпълнение. Административният орган се позовава на установеното с констативния акт, както и е посочено, че обектът представлява строеж от пета категория по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ във вр. с чл.137 ал.1 т.5 б.Г от ЗУТ, изпълнен през 2006г. от А.А. без издадено разрешение за строеж. Посочено е, че е установено незаконно строителство, както и е направен анализ на възражението и доказателствата към него по констативния акт, като същото е прието за неоснователно.

Именно тази заповед е предмет на настоящето съдебно производство.

Видно от доказателствата по делото от фактическа страна се установява, че обектът, предмет на оспорената заповед представлява жилище, състоящо се от дневна с трапезария и кухненски бокс, две спални, коридор и баня с тоалетна. А.А. и В.А. се легитимират като собственици на обекта, съгласно н.а. №109, т.ІV, н.д.№К-848/31.08.1990г. (л.220 - за А.) и н.а. №182, т.VІ, дело №1182/1996г. (л.226 - за К.).

По делото е назначена и съдебно-техническа експертиза, чието заключение като неоспорено от страните съдът възприема като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено, съответстващо на всички приложени по делото доказателства, вкл. адм.дело 855/2013г. и адм.дело 248/2014г по описа на Административен съд Плевен. Според вещото лице, обектът предмет на оспорената заповед представлява „Преустройство на тавански помещения в жилище и реконструкция на покрив“ на триетажна жилищна сграда, находяща се в имот с идентификатор 56722.659.704 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-71/06.06.2008г., бивш УПИ VІІІ-3294,3295, кв.344 по плана на гр.Плевен, с административен адрес гр.Плевен, ул.***. Посочено е в заключението, че обектът е собственост на А.А. и В.А.К., като собственици на земята са В.К. и И.Х.П.. Посочено е още, че обектът представлява жилище, състоящо се от дневна с трапезария и кухненски бокс, две спални, коридор и баня с тоалетна, което е образувано от съществувалите преди това тавански помещения, собственост на В.К. и преустроен таван собственост на А.А., и изградено с ограждащи тухлени стени и двускатен покрив с дървена конструкция и покритие от цигли. Обектът е строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ от пета категория. Вещото лице посочва, че обектът е изпълнен на два етапа, което заключение е направило въз основа на приложените по делото доказателства. Според одобрен проект от 04.08.1971г. тавана на жилищната сграда е разпределен като три ателиета в югозападната му част и три тавански помещения в северозападната му част и първоначално с виза за проектиране на гл.архитект на Община Плевен от 20.09.1989г. е съгласувано изготвянето на архитектурен проект за задигане на покрива и покриване на калкана на сградата в парцел ІХ-3296 и за преустройство на тавански помещение в жилище с топла връзка с жилището на етаж трети на основание чл.56 ал.5 от ЗТСУ. Изготвен е проект за реконструкция на таван на А. и Г. А., одобрен на 14.08.1990г. от гл.архитект на Община Плевен, съгласно който таваните, разположени в най-северната част на жилищната сграда в парцел VІІІ се преустройват в ателие – в североизточна посока и спалня - в югозападна посока, като между тях се изгражда и вътрешна вита стълба за топла връзка с жилището на етаж трети, собственост на А. и Г. А.. Вещото лице посочва, че е издадено и разрешение за строеж №226/14.08.1990г. за реконструкция таван в парцел VІІІ, кв.344 по плана на гр.Плевен, след което и строителството е изпълнено. Посочва също, че съгласно тогава действащия застроителен план на гр.Плевен, одобрен със заповед от 04.12.1985г. в имота се предвижда основно застрояване на три етажа, свързано по страничните регулационни линии с изградените в съседните парцел ІХ-3296 и парцел VІІІ-3294 сгради. От изложеното вещото лице прави заключение, че допуснатото строителство е отговаряло на всички строителни правила и норми и е било допустимо по действалия тогава застроителен план. По отношение на втория етап от строителството в заключението е посочено, че на 19.01.2005г. е издадена виза за проектиране по реда на чл.140 от ЗУТ за проектиране преустройство на тавани в жилище, пресъгласувана на 14.09.2005г. във виза за проектиране на преустройство на покрив за ателие, като в обхвата на разработката попадат и тавански помещения собственост на Й.П. и Ю. П. и А. Т.. Вещото лице посочва, че е внесен ТИП (технически инвестиционен проект) за „Преустройство на покрив“ на жилищна сграда в УПИ VІІІ-3294, 3295, кв.344 по плана на гр.Плевен, който не е приет с решение по т.16 от протокол №39/29.09.2005г. на ЕСУТ със забележка, че с предложената надстройка на етаж се променя характера на застрояването по действащия ПУП, което от нискоетажно става средноетажно, като проектът може да бъде внесен за разглеждане след процедиране изменение на ПУП за кв.344. Отбелязано е още в заключението, че с писмо от 24.10.2005г. Кметът на Община Плевен разрешава изработването на комплексен проект за инвестиционна инициатива само за УПИ VІІІ-3294, 3295, кв.344 по плана на гр.Плевен, който да се съгласува с всички съсобственици в обхвата на разработката, да се процедира по реда на чл.150 ал.3 от ЗУТ и да се одобри по реда на чл.130 от ЗУТ. Впоследствие на 02.12.2005г. от Г.А., А.А., Й.П., Ю. П. и В.К. *** е внесен КПИИ, който не е приет с протоколи с №49/2005г., №3/2006г. и №8/23.02.2006г. от ЕСУТ, със забележки, една от които е че преустройството засяга общи части на сградата на тавански етаж и е необходимо да се сключи договор в нотариална форма с останалите съсобственици за прехвърляне на общите части в собственост на В.К. и Й.П.. Вещото лице посочва, че с нотариално заверен договор от 07.03.2006г. А.А., Й.П. и В.К. се съгласяват общите части на сградата на тавански етаж да се обособят като собственост на В.К. и Й.П.. С протокол №10/09.03.2006г. ЕСУТ при Община Плевен приема КИП за преустройство на покрив в ателие на ул.***, УПИ VІІІ-3294, 3295, кв.344 по плана на гр.Плевен, като изисква от възложителите на проекта преди издаване на разрешението за строеж да има сключен договор за учредяване право на надстрояване от Н. Д. и В.К. на останалите съсобственици в УПИ, но впоследствие КПИИ е преразгледан от ЕСУТ и не е приет с решение по т.16 от протокол №14/06.04.2006г. Вещото лице посочва, че впоследствие в периода 2011г. до 2013г. КПИИ е преразглеждан от ЕСУТ при Община Плевен 6 пъти и не е приеман, като при последното преразглеждане и в изпълнение на решение на Административен съд Плевен е издаден мотивиран отказ от 13.02.2014г. за одобряване на КПИИ, включващ ПЗ (план за застрояване) и РУП (работен устройствен план) за УПИ VІІІ-3294, 3295 и УПИ ІХ-3296, кв.344 по плана на гр.Плевен и технически инвестиционен проект за надстрояване на сградите в УПИ VІІІ-3294, 3295, кв.344 по плана на гр.Плевен, поради липса на съгласие на всички съсобственици в имотите, предмет на изменението. Мотивираният отказ е потвърден от Административен съд Плевен с решение от 25.07.2014г. В заключението вещото лице посочва, че към настоящия момент няма одобрен от гл.архитект на Община Плевен инвестиционен проект за процесния обект, липсва разрешение за строеж, като обектът е изграден през 2006г. от А.А. и е допустим, съгласно действащия към момента общ градоустройствен план, който е действал и към момента на изграждането му, както и няма започнато производство по реда на §184 от ДР на ЗУТ, тъй като липсва подадено заявление от собственика в срока по §184 ал.2 от ДР на ЗУТ.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Процесният обект, според описаното в заповедта, представлява преустройство на тавански помещения в жилищна сграда с ниско застрояване и е строеж от пета категория по смисъла на чл.137 ал.1 т.5 б.Г от ЗУТ. По този въпрос не се спори между страните, а и е установено от вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза. Ето защо разпореждането за премахването му е от компетентността на кмета на общината. Издател на заповедта е Заместник кмета на Община Плевен, на когото са делегирани правомощия по Закона за устройство на територията на основание §1,ал.3 от ДР на ЗУТ, със Заповед №РД 10-2024/23.11.2015 год. на л.396 от делото, в т.ч. права да издава и подписва всякакви актове, предвидени в ЗУТ, което е допустимо съобразно Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002г., ОС на съдиите. Следователно, оспорената заповед е издадена от компетентен орган, а възраженията в жалбата в тази насока са неоснователни.

Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, при наличие на всички изискуеми от процесуалния закон реквизити, в т.ч. съдържа правни и фактически основания за своето издаване, вкл. позоваване на установеното при извършената проверка, за която е изготвен констативен акт №8/21.03.2017г. Не съставлява съществено нарушение факта, че в оспорената заповед е разпоредено именно А.А. да премахне незаконния строеж при липса на доказателства, че именно той го е изградил, тъй като това лице е един от собствениците на процесния обект и в това си качество също може да бъде адресат на заповедта по смисъла на §3 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г.

Спазена е процедурата по издаване на заповедта, разписана в чл.225а, ал.2 от ЗУТ - заповедта за премахване е издадена въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица по чл.223, ал.2 от ЗУТ. Констативният акт е съобщен по реда на §4 ал.2 от ДР на ЗУТ (поради отказ на лицето да го получи) чрез залепването му на недвижимия имот, за който се отнася, и на таблото за обявления в сградата на общината, като А. е упражнил правото си на възражение, което е обсъдено в процесната заповед и прието за неоснователно.

По отношение съответствието с материалния закон, съдът съобрази следното:

С разпоредбата на чл. 225а ал.1 ЗУТ е въведено задължение за кмета на общината или за упълномощеното от него лице, да издава заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ. В конкретната хипотеза и видно от заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза, процесният обект „Тавански помещения и покрив“ съставлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ от пета категория, което не е спорно между страните. Този строеж е категоризиран от административния орган като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ - извършен без разрешение за строеж.

Констатацията за незаконен строеж представляващ „Тавански помещения и покрив“, находящ се в УПИ VІІІ-3294, 3294, кв.344, по плана на гр.Плевен, обаче, не съответства на доказателствата по делото, включително и на заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, като съображенията за това са следните:

Процесният обект представлява жилище, състоящо се от дневна с трапезария и кухненски бокс, две спални, коридор и баня с тоалетна, изградено с ограждащи тухлени стени и двускатен покрив с дървена конструкция и покритие от цигли. Видно от данните по делото, обектът е изпълнен на два етапа.

Първият етап е реализиран през 1990г. въз основа на одобрен проект за реконструкция, съгласно който таваните, разположени в най-северната част на жилищната сграда в парцел VІІІ се преустройват в ателие – в североизточна посока и спалня - в югозападна посока, като между тях се изгражда и вътрешна вита стълба за топла връзка с жилището на етаж трети, собственост на А. и Г. А.. За този първи етап е налице издадено Разрешение за строеж №226/14.08.1990г. за реконструкция таван в парцел VІІІ, кв.344 по плана на гр.Плевен, след което и строителството е изпълнено. Вещото лице посочва, че допуснатото строителство е отговаряло на всички строителни правила и норми и е било допустимо по действалия тогава застроителен план.

По отношение на втория етап от строителството по безспорен начин се установява, че в обхвата на разработката попадат и тавански помещения собственост на Й.П. и Ю. П. и А. Т.. За този етап няма одобрен от гл.архитект на Община Плевен инвестиционен проект, липсва разрешение за строеж, като обектът е изграден през 2006г. от А.А. и е допустим, съгласно действащия към момента общ градоустройствен план, който е действал и към момента на изграждането му, както и няма започнато производство по реда на §184 от ДР на ЗУТ, тъй като липсва подадено заявление от собственика в срока по §184 ал.2 от ДР на ЗУТ. В тази връзка следва да се посочи, че не намира приложение нормата на §127 ал.1 от ПЗР на ЗУТ, съгласно която строежи, изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване, доколкото тази част от обекта е изградена след посочената в закона дата.

В оспорената заповед, както и в констативния акт, въз основа на който е издадена, обаче, тези факти и обстоятелства от съществено значение не са съобразени. Не само това. В заповедта процесният строеж е посочен еднозначно като „Тавански помещения и покрив“ – незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, а именно изграден без издадено разрешение за строеж, без да е направено разграничение на обема и обхвата на извършеното преустройство през двата етапа на строителство, въз основа на какви документи и строителни книжа е осъществено то през различните периоди, както и коя част от обекта е незаконен строеж по смисъла на ЗУТ и коя не е. По този начин остава неясно изводът на административния орган за наличие на незаконен строеж за коя част от извършеното преустройство се отнася. Предвид последното и с оглед установеното от към факти, заповедта се явява незаконосъобразна доколкото не следва чрез заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза да се допълва, респ. да се санира порока на издадения административен акт. Ето защо жалбата на А. против оспорената заповед е основателна, а заповедта като несъответстваща на доказателствата по делото и материалния закон следва да бъде отменена.

При този изход на делото и направено своевременно искане за присъждане на разноски от страна на пълномощника на оспорващия, следва в полза на А. да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер общо на 660лева, от които 10 лева внесена държавна такса от А., 150лева депозит за вещо лице и 500лева договорено и изплатено в брой възнаграждение на един адвокат, което е съобразено с чл.8 ал.2 т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата против Заповед №РД-12-120/27.04.2017г. на Заместник-кмет „Териториално развитие“ при Община Плевен по отношение на В.А. ***.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №421 по описа за 2017г. на Административен съд Плевен в тази част.

ЗАЛИЧАВА като заинтересовани страни по адм.дело №421 по описа за 2017г. на Административен съд Плевен Ю.И.С., Й.П.П., Г.И.А. и И.Х.П..

ОТМЕНЯ по жалба на А.А. Заповед №РД-12-120/27.04.2017г. на Заместник-кмет „Териториално развитие“ при Община Плевен, с която е наредено на А. да премахне изпълнения от него незаконен строеж – „Тавански помещения и покрив” в УПИ VІІІ-3294, 3295 по плана на гр.Плевен, като приведе таванските помещения във вида, в който са били преди извършеното незаконно строителство и възстанови предназначението им от „жилище” в „таван”, и е определен 30-дневен срок от влизане в сила на заповедта за доброволното й изпълнение.

ОСЪЖДА Община Плевен да заплати в полза на А.Г.А. ***, ЕГН: **********, направените по делото разноски в размер на 660.00лева (шестстотин и шестдесет лева).

Решението, което е с характер на определение, в частта с която е прекратено производството по делото по отношение на В.А.К. и са заличени като заинтересовани страни Ю.И.С., Й.П.П., Г.И.А. и И.Х.П. може да се оспорва с частна жалба пред Върховен административен съд в срок от седем дни от съобщаването на страните, в останалата част решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от четиринадесет дни от съобщаването на страните, по аргумент от разпоредбите на чл.215, ал.7 от ЗУТ .

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: