РЕШЕНИЕ
№ 161
гр.Плевен, 21.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на шести април две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретаря Д.Д., като
разгледа докладваното от съдия Иванова административно дело № 411 по описа за
2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 156 от ДОПК вр. чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по жалба на „ЕММА-ВЕ” ЕООД, ЕИК 203754534,
със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Иван Вазов” №61, вх.А,
ет.6, ап.16, представлявано от В.В.Б., чрез адв. И.И. ***, срещу акт за
установяване на публични вземания от местни данъци и такси по данни от
декларация №107-748/28.03.2016 г. /АУЗД/ от орган по приходите в дирекция „Приходи
от местни данъци и такси“ на Община Плевен.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на издадения акт. Твърди се, че следва да е установено, че „ЕММА-ВЕ”
ЕООД е реален собственик и ползвател на описаните в акта недвижими вещи и от
кога дружеството дължи данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса битови
отпадъци /ТБО/ за същите имоти. Не са събрани доказателства в тази насока, като
сочи, че дружеството е придобило имотите през октомври 2015 г. и съгласно
чл.15, ал.2 от ЗМДТ /Закон за местните данъци и такси/ дължи ДНИ и ТБО от
месеца, следващ месеца, в която е настъпила промяна на собствеността или
ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя. Дружеството дължи
данъци от ноември 2015 г., ако същите не са заплатени от прехвърлителя. В решение
№4/26.04.2016 г. на директора на дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ на
Община Плевен се сочи, че към датата на прехвърляне на имотите дължимите данъци
не са били заплатени от прехвърлителя. Следвало е да се изследва само това,
дали е имало реално плащане по партидата на имота. Кой е платец на данъка е без
правно значение. Моли да се отмени АУЗД, потвърден с решение № 4 от 26.04.2016 г. на Директора на
дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ на Община Плевен.
С определение № 607/14.06.2016 г. /л.31/, жалбата е
била оставена без разглеждане, а делото прекратено, като е прието, че не се
обжалва АУЗД, а решение №4/26.04.2016 г. на директора на дирекция „Приходи от
местни данъци и такси“ на Община Плевен.
С определение № 10425/06.10.2016 г. по адм.д. №
9801/2016 на ВАС същото определение е било отменено, като е прието, че видно от
съдържанието на жалбата пред съда предмет на оспорване е АУЗД, а не решението
на директора на дирекцията.
В съдебно заседание оспорващият - „ЕММА-ВЕ” ЕООД, редовно
уведомен, не се представлява.
В съдебно заседание ответникът - директор на дирекция
ПМДТ Плевен, редовно уведомен, се представлява от юрк.П.. Моли да се отхвърли
жалбата, като сочи, че АУЗД е законосъобразно издаден, размерът на ДНИ и ТБО е
правилно определен. Смята, че извършеното плащане в хода на производството
прави жалбата безпредметна. Моли да се присъдят разноски съгласно Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300 лева, ако се
приеме, че делото е с определен материален интерес, алтернативно 500 лева ако
се приеме, че делото не е с определен материален интерес.
Административен
съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши
цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от
АПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
С акт за установяване на публични вземания от местни
данъци и такси по данни от декларация №107-748/28.03.2016 г. /л.9/, издаден от главен експерт – орган по приходите в
дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ на Община Плевен, е установено
задължение на „ЕММА-ВЕ” ЕООД, ЕИК 203754534 за ДНИ и ТБО по подадена данъчна
декларация вх. № ДК14005002/30.11.2015 г., както следва:
ДНИ за 2015 г. в размер на 1090,88 лева главница и
лихва просрочие в размер на 43,68 лева към 28.03.2016 година.
ТБО за 2015 г. в размер на 811,17 лева главница и
лихва просрочие в размер на 32,48 лева към 28.03.2016 година.
Посочено е, че
с данъчна декларация вх. № ДК14005002/30.11.2015 г., подадена по реда на чл.14
от ЗМДТ, е декларирана собственост върху недвижим имот – УПИ в строителните
граници, с построени нежилищни обекти. Посочени са данъчната оценка и отчетната
стойност на недвижимите имоти, като е прието, че облагаемата основа за 2015 г.
е отчетната стойност. Посочени са ставките за изчисляване на ДНИ и ТБО, като по
отношение на последната е посочено, че е съобразена процентната тежест на всеки
от компонентите по чл.66, ал.1, т.т.1-3 от ЗМДТ.
АУЗД е издаден от Ц. Ц. – служител на общинската администрация, която
съгласно приложена заповед №РД-10.1991/19.11.2015 г. на кмета на община Плевен /л.8/
е назначена за орган по приходите. Подадената декларация по чл.14 от ЗМДТ, вх.
№ ДК14005002/30.11.2015 г., е приобщена на л.л.19-26, като видно от същата,
дружеството е декларирала земя и сграда в гр.Плевен, ул.“Дойран“ №21-23, начин
на придобиване – апорт.
АУЗД е връчен на дружеството 08.04.2016 г., видно от
обратната разписка на л.11. Срещу същия е подадена жалба по административен ред
/л.л.6,7/, с вх. № Ж-11/21.04.2016 г., като в същата се сочи, че дружеството
дължи ДНИ и ТБО от ноември 2015 г., освен ако данъкът е платен от
прехвърлителя. Смята АУЗД за незаконосъобразен поради неясни и неточни описания
в обстоятелствената му част.
По жалбата е постановено решение №4/26.04.2016 г. на
директора на дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ на Община Плевен /л.4/.
В същото се сочи, че имотът е придобит
от дружеството на 25.10.2015 г. чрез апортна вноска, като за имота е подадена в
срок данъчна декларация вх. № ДК14005002/30.11.2015 г. Самата данъчна
декларация показва, кой е собственикът на имота. Посочено е, че не е било
налице плащане за ДНИ и ТБО по отношение на имота за цялата година от предишния
собственик, и е неприложима хипотезата на чл.15, ал.2 от ЗМДТ. Внесените от предишния
собственик суми на 08.01.2016 г. не могат да се отнесат за задълженията по
имота, доколкото вече не е собственик. Правилно е изчислен ДНИ и ТБО, като
облагането е за периода от 01.11.2015 г.
– за два месеца от 2015 г. Посочена е отчетната стойност, ставката, и че
изчислението е за два месеца, а не за 12. Решението е получено от дружеството
на 03.05.2016 г. /обратна разписка на л.10/, а на 11.05.2016 г. е подадена жалбата
до съда чрез органа, видно от пощенското клеймо на запазения пощенски плик на
л.3.
По делото бе допусната и изслушана съдебно - икономическа
експертиза /СИЕ/, която съдът кредитира като обективна и кореспондираща с
доказателствата по делото, и заключението по която е приобщено на л.л.88-102 от
делото. Съгласно последната, процесният имот е бил собственост на „АВМ“ ООД,
ЕИК 040127500, като са индивидуализирани декларациите, с които е бил деклариран
пред дирекция „Приходи от МДТ“. На „АВМ“ ООД е открита партида №040127500002. Имотът
е деклариран от „ЕММА-ВЕ” ЕООД, ЕИК 203754534 с декларация по чл.14, ал.1 от
ЗМДТ - вх. № ДК14005002/30.11.2015 г. На „ЕММА-ВЕ” ЕООД е отрита партида
№2037545340001. За имота до датата на промяна на собствеността /25.10.2015 г. –
датата на вписване в Търговския регистър на непарична вноска/ са платени за
2015 г. ДНИ и ТБО, както следва: 1800 лева за ДНИ, платени от „АВМ“ ООД, ТБО не
е плащана. До издаване на АУЗД за същия имот са платени ДНИ и ТБО за 2015 г.,
като следва: ДНИ в размер на 5315,30 лева и ТБО в размер на 1464,78 лева,
платени от „АВМ“ ООД. Към датата на изготвяне на заключението по експертизата, за
същия имот са платени ДНИ и ТБО за 2015 г., като следва: ДНИ в размер на 6406,18
лева, от които платени от „АВМ“ ООД 5315,30 лева, а от „ЕММА-ВЕ” ЕООД са
заплатени 1090,88 лева; ТБО в размер на 1813,78 лева, от които платени от „АВМ“
ООД са 1464,78 лева, а платени от „ЕММА-ВЕ” ЕООД 349,00 лева. ВЛ сочи, че по
отношение задълженията на „АВМ“ ООД за първите 10 месеца на 2015 г. за имота ДНИ
е платен, като е надвнесена сума в размер на 897,22 лева, ТБО е платена, като
надвнесена сума няма; За задълженията на „ЕММА-ВЕ” ЕООД за последните два
месеца на 2015 г. ДНИ е платен, като няма остатък, ТБО е платена частично в
размер на 349,00 лева на 11.11.2016 г., като към 24.03.2017 г. задължението на „ЕММА-ВЕ”
ЕООД за процесния имот за 2015 г. е за ТБО в размер на 562,87 лева. ВЛ сочи, че
съгласно приложимите ЗМДТ и Наредбата за определяне на размера на местните
данъци и такси на територията на община Плевен ДНИ по отношение на имота за „ЕММА-ВЕ”
ЕООД от 01.11.2015 г. до 31.12.2015 г. е в размер на 1090,88 лева, а ТБО за
същия период е 811,17 лева, поради което посочените в АУЗД размери са правилно
определени.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата, предмет на това
производство, е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Процесният акт е издаден от компетентен орган – служител
от общинската администрация, назначен за орган по приходите съгласно
приложената по делото заповед №РД-10.1991/19.11.2015 г. на кмета на община
Плевен.
По отношение на
формата, спазването на административно производствените правила и материалния
закон съдът съобразява следното:
АУЗД е постановен в установената писмена форма, като е
надлежно мотивиран. Съгласно ТР №16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите
могат да бъдат изложени от по-горният административен орган, който е потвърдил
акта. В случая съдът отбелязва, че в АУЗД не е изрично посочено, че изчислените
размери на ДНИ и ТБО са за двата последни месеца на 2015 г., след като в
Търговския регистър е вписано апортирането на имота в „ЕММА-ВЕ” ЕООД. В решение
№4, постановено по обжалването на АУЗД, обаче изрично и ясно е посочено, че ДНИ
и ТБО е за два месеца, считано от 01.11.2015 г., и отново е извършено
изчисляване на дължимите суми, като от изчисленията също е видно, че периодът е
два месеца. Видно от заключението на ВЛ, дължимите суми за ДНИ и ТБО са
правилно изчислени, и се отнасят за месеците ноември и декември 2015 г., като
имота е придобит от жалбоподателя на 25.10.2015 г.
Неоснователни са твърденията, че не е установено
„ЕММА-ВЕ” ЕООД да е реален собственик и ползвател на недвижимия имот. Този факт
се установява както от вписването на непаричната вноска в търговския регистър,
така и от подадената от самото дружество декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ.
Съдът съобразява, че дори владението на имота да е предадено по-късно от датата
на придобиването, това не означава, че собственикът на имота не дължи данъци и
такси за собствения си имот. Съгласно
чл. 15, ал. 2
от ЗМДТ, при прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от
началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в
собствеността или ползването. В този смисъл е Решение № 3395 от 24.03.2016 г.
на ВАС по адм. д. № 8136/2015 г. Настоящият съд отбелязва, че ползването по
смисъла на чл.15, ал.2 от ЗМДТ е правото на ползване върху недвижима вещ,
учредено по смисъла на Закона за собствеността, и представлява ограничено вещно право, и
понятието „ползване“ в ЗМДТ не е употребено в житейски смисъл, където с това
понятие се означава фактическа власт върху недвижима вещ. Следва да се
отбележи, че по делото липсват доказателства за това, че жалбоподателят не е
упражнявал фактическа власт върху имота след датата на вписване в Търговския
регистър на непарична вноска през 2015 г., какъвто извод може да се направи от
твърденията в жалбата.
Следва да се посочи, че разпоредбата на чл.15, ал.2 от
ЗМДТ е приложима само в случай, че до прехвърлянето на имота за същия имот са
заплатени ДНИ и ТБО от предишния собственик или ползвател за определен бъдещ
период . След декларирането на имота като собственост на ново лице предишният собственик
може да заплати само евентуално незаплатените суми за ДНИ и ТБО, дължими до
месеца на прехвърлянето, включително и за този месец. Няма пречка същото лице
да заплати и дължимите ДНИ и ТБО за месеците след прехвърлянето, но това не може
да стане с плащане по неговата партида, тъй като вече съществува нова партида,
на новия собственик. Партидата не е просто на имота, а на собственика на имота,
затова по отношение на имот, който е придобит и деклариран от нов собственик,
се образува нова партида. Видно от заключението на ВЛ, за имота е била налице
партида на „АВМ“ЕООД, по която това дружество е данъчно задължено лице, а след
деклариране от страна на „ЕММА-ВЕ” ЕООД е открита партида на това дружество, по
която същото е данъчно задължено лице. По
тази причина надвнесените суми за ДНИ от страна на бившия собственик „АВМ“ЕООД
подлежат на връщане или на прихващане с други негови задължения, но не могат
без изрично негово искане да се платят по партидата на жалбоподателя. Ако между
прехвърлителя „АВМ“ ЕООД и приобретателя на имота - „ЕММА-ВЕ” ЕООД е имало
уговорка прехвърилителят да заплати ДНИ и ТБО до края на 2015 г., настоящият
жалбоподател може да търси дължимите от него суми от „АВМ“ ЕООД, но приходната
администрация не е страна в такава евентуална уговорка между тях и не може да
приеме плащане по партидата на „ЕММА-ВЕ” ЕООД без искане от страна на „АВМ“
ЕООД, респективно да извърши прихващане с негови надплатени суми по
задълженията на „ЕММА-ВЕ” ЕООД. Такова искане от страна на „АВМ“ ЕООД не е
налице. Видно от приходните квитанции, приобщени по делото, „АВМ“ ЕООД е
извършвал плащания само по собствената си партида.
За пълнота съдът отбелязва, че извършеното плащане след
издаването на АУЗД от страна на „ЕММА-ВЕ” ЕООД по отношение на дължимите за
2015 г. ДНИ /изцяло/ и ТБО /частично/ не водят до безпредметност на делото, тъй
като АУЗД подлежи на предварително изпълнение. Ако с влязло в сила съдебно
решение се установи, че ДНИ и ТБО за 2015 г. не се дължат, това би породило
право на жалбоподателя да иска връщането на платените суми.
Предвид горепосоченото съдът намира, че жалбата следва да бъде отхвърлена.
Съдът указа на
жалбоподателя доказателствената тежест и с молба от 3101.2016 година е
направено искане за допускане на съдебно-техническа експертиза и такава е
допусната и назначена от съда, тъй като
е необходима за изясняване на въпроси относно направените плащания, какви
плащания доказват приходните квитанции и начина на определяне на дължимите суми
са необходими специални знания, като депозит за внасяне е определен и е
задължен жалбоподателя, който след нееднократно напомняне , не е внесъл и сумата е изплатена от бюджета на АС Плевен.
С оглед изхода на спора, в тежест на жалбоподателя следва да се възложи сумата
от 400 лева, заплатена от бюджета на съда за СИЕ. От упълномощения юрисконсулт
своевременно е направено искане за присъждане на разноски за минимално
юрисконсултско възнаграждение. Съдът отбелязва, че след изменението на чл.78,
ал.8 от ГПК Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения не
е приложима в случая. Следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева за
минимално юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.25, ал.1 на Наредба
за заплащането на правната помощ, вр. чл.37 от Закона за правната помощ,
вр.чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.143, ал.4 и чл.144 АПК.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и
ал.2, предл последно от АПК, Административен съд-Плевен, V-ти състав
РЕШИ :
Отхвърля жалбата на „ЕММА-ВЕ” ЕООД, ЕИК 203754534, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Иван Вазов” №61, вх.А, ет.6, ап.16,
представлявано от В.В.Б., срещу акт за установяване на публични вземания от
местни данъци и такси по данни от декларация №107-748/28.03.2016 г. на орган по
проходите в дирекция „Приходи от местни данъци и такси” при Община Плевен
Осъжда „ЕММА-ВЕ” ЕООД, ЕИК 203754534, със седалище и
адрес на управление гр. Плевен, ул. „Иван Вазов” №61, вх.А, ет.6, ап.16,
представлявано от В.В.Б. да заплати на Административен съд Плевен, БУЛСТАТ
114677465, гр. Плевен , ул. „П.Р. Славейков” № 21 сумата 400 /четиристотин/
лева разноски за съдебно-икономическа експертиза.
Осъжда „ЕММА-ВЕ” ЕООД, ЕИК 203754534, със седалище и
адрес на управление гр. Плевен, ул. „Иван Вазов” №61, вх.А, ет.6, ап.16,
представлявано от В.В.Б. *** сумата 100 /сто/ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението да се съобщи на страните.
Решението може да се оспори пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: