ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 727
гр. Плевен, 05.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Председател: Снежина Иванова
като разгледа докладваното
от съдията адм.дело № 405 по описа за 2017 година на Административен съд – Плевен, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 147, ал. 3 от ДОПК.
Административното дело е образувано по жалба на Х.Й.Х.,*** срещу решение №
44-К-51(1)/20.06.2016г. на началник отдел АМДТ при Община Червен бряг, с което на
осн. чл. 155 ал.2 от ДОПК вр. чл. 9б от ЗМДТ е потвърден изцяло АУЗД №
7-1/24.02.2016г. на инспектор в отдел АМДТ на Община Ч.бряг, издаден на осн. чл.
107 ал.3 от ДОПК за установени задължения в размер на 7114,86 лв. – в т.ч.
данък върху недвижимите имоти, такса битови отпадъци и лихви върху сумите.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на акта, тъй като е издаден от
некомпетентен орган, в нарушение на административно-производствените правила,
материалния закон и целта на закона. Счита, че е следвало по жалбата му срещу АУЗД да се
произнесе кмета на общината, а не началникът на АМДТ . Счита, че неправилно е
прието, че жалбата му срещу АУЗД е недопустима поради просрочие. Сочи, че актът не е бил
редовно връчен на посочения в чл.8 от ДОПК адрес за кореспонденция в гр.
Габрово и е узнал за издаването му едва след като му е връчена покана за
доброволно изпълнение. По същество развива доводи, че неправилно му е начислен
данък и такса смет за двата имота – в с. Телиш и в с. Радомирци, защото не са
негова собственост. Моли за отмяна на
решението, а по същество за отмяна на АУЗД, алтернативно – за отмяна на
решението и връщане на преписката на административния орган за произнасяне по
същество. Претендира разноски.
Ответникът – началник на отдел АМДТ гр. Червен бряг не изразява становище.
Административен
съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и закона –ДОПК и АПК , намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, редовна и допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал.3 от ДОПК №
7-1/24.02.2016г. на инспектор по приходите в отдел „Администриране на местните
данъци и такси” при Община Червен бряг са установени незаплатени задължения за
данък върху недвижимите имоти и такса
битови отпадъци за 2011г. – 2015г. и лихва за просрочие общо в размер на 7114,86 лв. по подадени декларации от Х. по чл.
14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с Вх. №
15080145/19.02.2003г. относно недвижим имот с партиден № 630130401004 в с.
Телиш, представляващ земя и сграда и с Вх. № 28313/23.03.1998г. относно
недвижим имот с партиден № 630130401002 в с. Радомирци, ул. ***,
представляващ земя и сграда.
В
декларацията от 1998 г. е посочен адрес с. Радомирци, ул. ***, а в декларацията
от 2003 г. адрес в гр. Габрово.
В АУЗД е посочен адрес за кореспонденция – с. Радомирци, ул. *** и адрес по чл. 8 от ДОПК – гр.
Габрово, ул. ***. АУЗД (л.101) е връчен с
писмо с обр. разписка на адреса в с. Радомирци на 12.03.2016г. ,като на същия адрес с писмо с обр. разписка на 09.05.2016г. е връчена и поканата
за доброволно изпълнение.
С жалба Рег. № 44-Х-51/16.05.2016г. Х. оспорва АУЗД № 7-1/24.02.2016г., като твърди, че е узнал за издадения акт едва при връчване на
поканата за доброволно изпълнение. Счита, че актът не е влязъл в сила, тъй
като не е бил връчен, нито на постоянния му адрес в с. Радомирци, нито на адреса за
кореспонденция в гр. Габрово. Оспорва дължимостта на установените с акта
задължения, прави възражение за погасени по давност лихви.
С Решение № 44-Х-51(1)/20.06.2016г. началник отдел АМДТ при Община Червен бряг се е
произнесъл по жалбата като приема, че жалбата е просрочена, тъй като е приел е, след извършена справка в ЕСГРАОН за постоянния и настоящ адрес на Х.,
че актът е бил редовно връчен с обр. разписка на 12.03.2016г. на постоянния
адрес на длъжника съгл. чл. 28 от ДОПК в с. Радомирци и срокът за
обжалване е изтекъл на 28.03.2016г., поради което актът е влязъл в сила и е
основание за предприемане действия по принудително изпълнение. Жалбата е
постъпила на 16.05.2016г., след изтичане срока за обжалване и е
недопустима, поради което не следва да се разглежда по същество. Въпреки, че е посочил, че не
следва да се разглежда по същество с решението е потвърден изцяло обжалвания
АУЗД. В решението се посочва, че може да се обжалва в 14-дневен срок пред АС
Плевен.
Срещу решението е подадена жалба от Х. е и
образувано адм. дело № 587 по описа за 2016 година на Административен съд
–Плевен.
С Определение № 11472/28.10.2016г. по адм.д. № 10731/2016г. ВАС е отменил
Определение № 752/25.07.2016г. на АС – Плевен, с което адм. дело № 587/2016 . по описа на АС
Плевен е било прекратено поради недопустимост. ВАС е приел,
че с оглед петитума на жалбата – да се отмени решението, както и
незаконосъобразността на АУЗД следва да се приеме, че предмет на оспорване е
АУЗД № 7-1/24.02.2016г. на инспектор в отдел АМДТ на Община Червен бряг.
Съдът по адм. дело № 587/2016 г. по описа на АС
Плевен е разгледал делото, назначил е съдебно-графологичната експертиза от която се установява, че подписът за получател на известие за доставяне на АУЗД
на 12.03.2016 г. не е положен от
Х. т.е. не му евръчен. Установено е, че подписът на получател в обр.
разписка за връчване на АУЗД (л.12) и подписът, положен в обр. разписка за
връчване на поканата за доброволно изпълнение ( л. 17) са положени от едно и също лице. От служебна
бележка от 15.12.2016г. (л.104), издадена от началник поща с. Радомирци се установява,
че и двете писма са връчени от М. Н. – пощальон в пощенска
станция 5997 – с. Радомирци и са получени от Р. Б., живуща на
посочения адрес, която е майка на Х., който не живее на адреса. Съдът е приел за безспорно
доказано, че АУЗД е бил редовно връчен на Х. с писмо с обр. разписка на 12.03.2016г.
, чрез неговата майка , живуща на декларирания от него адрес за кореспонденция, като по същия начин е
връчена и поканата за доброволно изпълнение, след получаването на която лицето е подало жалбата
си срещу АУЗД.
С решение № 40 от 07.02.2017 година съдът е
отхвърлил жалбата на Х. срещу АУЗД.
С решение № 6065/16.05.2017 година
по адм. дело № 3328/2017 г. ВАС –Осмо отделение е отменил решение № 40/07.02.2017 година по
адм. дело № 587 по описа за 2016 г. на Административен съд –Плевен и е върнал
делото за ново разглеждане.
Съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 147, ал. 3 от ДОПК.
Съгласно чл. 9б от Закона за местните данъци и такси установяването и
обжалването на актовете по установяване на местните данъци и такси се извършва
по реда на чл. 4 ал.1- 5 от същия закон, който от своя страна препраща към реда
по ДОПК. Съгласно чл. 4 ал.5 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията
на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс , а ръководителят на звеното за местни приходи в
съответната община - на териториален директор на Националната агенция за
приходите.
Съгласно чл. 144 от ДОПК редът за обжалване на ревизионни актове е приложим
и по отношение на другите актове, издавани по ДОПК от органите по приходите,
доколкото за тях не е предвиден друг ред. Касае се за установяване на
задължения по декларация с издаване на АУЗД по чл. 107 ал.3 от ДОПК. Съгласно
чл. 107 ал.4 ДОПК актът подлежи на обжалване пред Директора на ТД на НАП,
съответно на осн. чл. 4 ал.5 от ЗДМТ – пред ръководителя на звеното за местни
приходи в съответната община, който упражнява функциите на решаващ орган. За
обжалването му пред съд не е предвиден друг ред, поради което приложим е чл.
156 ал.1 от ДОПК.
В
дял Трети от ДОПК , глава ХVІІ„Общи разпоредби” в чл. 147 от ДОПК е
регламентирана процедурата, когато жалбата срещу акта в случая АУЗД се счита от
решаващия орган за недопустима, тъй като е подадена след срока за обжалване. В
тези случаи тя се оставя без разглеждане от компетентния да я разгледа орган с
решение като решението може да се
обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред административния съд по
местонахождението на решаващия орган и съдът се произнася с определение в
30-дневен срок. Органът с решение от 20.06.2016 година е приел, че жалбата е
подадена след срока за обжалване и въпреки , че е посочил, че не разглежда
спора по същество е потвърдил АУЗД и определил срок за оспорване – вместо 7 дни
– 14 дни, но съдът приема с оглед указания срок, че жалбата срещу решението е
подадена пред АС –Плевен в срок, с оглед указания от органа. При липса на
произнасяне на адм. орган по същество на спора в хипотезата на чл. 147, ал. 1
от ДОПК административният съд следва да разгледа жалбата в закрито заседание и
да се произнесе с определение като предмет на проверката е решението относно
изложеното за срочността на подаване на жалбата пред началник отдел АМДТ гр.
Чревен бряг, а не и по същество на спора. Определението на съда по чл. 147, ал.
3 от ДОПК съгласно практика на ВАС (Определение № 6471 от 23.05.2017 г. на ВАС
по адм. д. № 5656/2017 г., 5-членен с-в) е окончателно, тъй като съгласно § 2 от ДР
на ДОПК за неуредените въпроси се прилагат съответните разпоредби на АПК и ГПК, като съгласно чл. 88
АПК актът за прекратяване на производството по административно обжалване
може да се оспори пред съответния съд, който се произнася с определение,
неподлежащо на обжалване, а в хипотезата на чл. 147, ал.1 от ДОПК решението на
органа има характер на акт за прекратяване на производство.
Съдът намира, че в случая неправилно е прието от
органа, че жалбата на Х. срещу АУЗД е подадена след срока за обжалване и
предмет на настоящото производство е именно решението от 20.06.2016 година на
началник отдел АМДТ гр. Червен бряг, което е такова по см. на чл. 147, ал. 1 от
ДОПК.
АУЗД е съобщено с писмо с обратна разписка (л. 12
от делото) на приетия от органа според него адрес за кореспонденция. В декларацията от
1998 година, както бе посочено по-горе е посочен адрес в с. Радомирци, но в
декларацията от 2003 година е посочен адрес без улица и други белези, а само
гр. Габрово и съдът намира, че именно това е посочен като адрес за
кореспонденция и е следвало след извършване на проверка от органа в ЕСГРАОН да
приеме , с оглед обстоятелството, че е посочен след 1998 година, че именно на
този адрес лицето желае да получава кореспонденцията си. Съгласно чл. 29 от
ДОПК съобщенията се връчват на адреса за кореспонденция, като това не е адресът
в с. Радомирци, ул. ***, тъй като такъв е приет от органа, а не е отчетено
отразеното като адрес в декларацията от Х. ***. Съгласно ал. 6 вр. ал. 7 на чл. 29 от ДОПК съобщенията се връчват на лицето, негов
представител или пълномощник, член на орган на управление или на негов
служител, определен да получава книжа или съобщения, като освен на лицата по
ал. 6, съобщение на физическо лице, включително едноличен търговец, може да се
връчи и на пълнолетен член на домакинството му, както и на пълнолетно лице,
което има същия постоянен адрес, ако се съгласи да го приеме със задължението
да го предаде . В случая съдът намира, че неправилно е прието за адрес за
кореспонденция адрес в с. Радомирци, но и дори и този адрес да се приеме, че е
следва да е адрес за кореспонденция, то връчването на него не е извършено по
установения ред и не може да се приеме, че лицето е редовно уведомено. Установено
е от съдебно –графологичната експретиза, че майката на Х. е получила известието на 12.03.2016 година, но същото не
е оформено по надлежния ред. Съгласно чл. 30 от ДОПК връчването на съобщението
се удостоверява с подпис на получателя или на друго лице, чрез което става
връчването, като в разписката се отбелязват трите му имена, единният граждански
номер и в какво качество приема съобщението, като лицето, което връчва
съобщението, удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и
имената и длъжностното си качество. На известието за доставяне не са посочени
изискуемите данни и съдът, както посочи по –горе, приема, че не е налице
надлежно връчване на АУЗД от 24.02.2016 г. , а като е приел обратното адм.
орган е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и да бъде
върната преписката за произнасяне по същество по жалбата на Х.Й.Х.,***/16.05.2016
година.
Съдът следва да отбележи, че
и поканата за доброволно изпълнение, приложена на л. 17 по адм. дело № 587/2016
г., съдът приема, че не е връчена на адреса за кореспонденция, но дори и да
беше, то същата не е оформена по реда на ДОПК и не следва от датата, посочена в
нея да се изчислява срокът на жалбата, тъй като при ненадлежно уведомяване,
срокът за обжалване е в полза на лицето.
С изхода на делото, искането
на оспорващия в жалбата за присъждане на разноски и указания на ВАС –Осмо отделение по адм дело № 3328/2017 г. в мотивите на решение №
6065/16.05.2017 г. , че по искането за разноски следва да се произнесе
първоинстанционния съд, то съдът намира, че Община Червен бряг следва да
заплати на Х.Й.Х.,*** разноски в размер на 210 лева, както следва – 10 лева
внесена държавна такса и 200 лева депозит за изготвяне на съдебно-графологична
експретиза.
Предви
горепосоченото и на основание чл. 147, ал. 3 от ДОПК, Администартивен съд
–Плевен, пети състав
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя
решение № 44-К-51(1)/20.06.2016г. на началник отдел АМДТ при Община
Червен бряг.
Връща
административната преписка за произнасяне по същество по жалбата на Х.Й.Х.,***/16.05.2016
година.
Осъжда
Община Червен бряг да заплати на Х.Й.Х.,*** разноски в размер на 210 лева
Определението
да се съобщи на страните.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: