Р E Ш Е Н И Е

№ 314

гр.Плевен, 07.07.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател:Полина Богданова-Кучева

Членове: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

При секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 404 по описа за 2017 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 61 от 29.03.2017 г., постановено по НАХД № 35 по описа за 2017г., Районен съд - Кнежа е потвърдил Наказателно постановление № 2017-0041543/13.01.2017г. на Директора на РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към КЗП, с което на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на ЕТ „Хаджи Караджов – Р. К.”, със седалище и адрес на управление гр.Кнежа, представляван от Р. М. К., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение по чл. 68в във вр. с чл. 68д, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от ЕТ „Хаджи Караджов – Р. К.“, чрез адвокат О.Б. ***, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, постановен в противоречие на закона. Счита се, че при постановяване на решението районния съд не е анализирал поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, поради което е формирал вътрешно убеждение, различно от реалната фактическа обстановка. Счита се, че съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН органите по Комисията за защита на потребителите не е следвало да образуват административно-наказателно производство и да съставят АУАН, щом са били изтекли три месеца от откриване на нарушителя. Посочва се, че е безспорно установено, видно от обжалваното НП, че за констатираното нарушение са съставени два официални документа – протокол № К-0217289/15.02.2016г. и протокол № К-0213191/15.02.2016г., с които на 15.02.2016г. е констатирано, че е налице нарушение на законовите изисквания на чл. 68в от Закона за защита на конкуренцията и са установили безспорно, че нарушителят е ЕТ „Хаджи Караджов – Р. К.“. В тази връзка се посочва, че АУАН е издаден едва на 22.07.2016 г., т.е. пет месеца след установяване на нарушителя, като се цитират мотиви от ТП №1/27.02.2015г., постановено съвместно от ВКС и ВАС по отношение прилагането на чл.34 от ЗАНН. В този смисъл, според касатора издаденото НП е незаконосъобразно, тъй като към датата на започване на административно-наказателното производство е бил изтекъл давностния срок за образуването му. Не се приема за правилен изводът на районния съд, че момента, в който административнонаказващият орган е узнал кой е нарушителят е 16.06.2016 г., когато актосъставителят е уведомен за издадената Заповед № 578/14.06.2016г. на Председателя на КЗП, с която на търговеца е забранено да прилага нелоялна конкуренция. Счита се, че съдът е възприел неправилно тези факти, тъй като в случая е обратна зависимостта – Председателят на КЗП е издал заповедта за забрана ЕТ „Хаджи Караджов – Р. К.“ да извършва нелоялна конкуренция въз основа на техните констатации изложени в протоколи № К-0217289/15.02.2016 г. и № К-0213191/15.02.2016 г. Твърди се, че за първи път нарушителят е бил установен на 15.02.2016г. Сочи се, че безспорно в АУАН и НП е описано подробно, че всички действия са извършени на 15.02.2016г., като на тази дата са посетени самия обект на ЕТ „Хаджи Караджов – Р. К.“, изискани са всички документи касаещи обекта и безспорно е установено лицето осъществяващо дейността, поради което няма причина органите на КЗП да твърдят, че са установили нарушителя на друга дата. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд.

В съдебно заседание касаторът ЕТ „Хаджи Караджов – Р. К.“ не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – Комисия за защита на потребителите РД Русе не изпраща представител. По делото е депозирано писмено становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С Наказателно постановление №2917-0041543 от 13.01.2017г. на Директора на РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към КЗП на ЕТ „Хаджи Караджов-Р. К.” със седалище и адрес на управление гр.Кнежа, представлявано от управителя Р. К., на основание чл.210а от ЗЗП, е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева, за нарушение на чл.68в във вр. с чл.68д ал.1 предл.1 във вр. с чл.68г ал.4 от ЗЗП. Нарушението се изразява в това, че на 15.02.2016г. на интернет страницата на обекта и в семеен хотел „Филис” в гр.Кнежа търговецът прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика, като предоставя невярна информация относно вида на обекта и посочва, че е „хотел”, а всъщност притежава удостоверение за утвърдена категория за обект „семеен хотел”, като нарушава категоризацията, която е получил и която е отразена в удостоверението. По този начин търговецът въвежда в заблуждение потребителите относно вида на търговски обект и това би могло да повлияе при вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел, ако не беше използвана тази търговска практика В НП е отразено, че нарушителят е установен на 16.06.2016г., когато актосъставителят е уведомен за издадена Заповед №578/14.06.2016г. на Председателя на КЗП, заведена с вх.№Р-01-117/16.06.2016г., и с която на търговеца е забранено да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика.

С обжалваното решение районният съд е приел, че отразената в акта и НП фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. От правна страна съдът е счел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на наказателното постановление и до ограничаване правото на защита на търговеца. Приел е за безспорно установено, че ЕТ е извършил туристическа дейност „хотелиерство” в нарушение на чл.68в във вр. с чл.68д ал.1 предл.1 във вр. с чл.68г ал.4 от ЗЗП, като е изложил подробни мотиви в тази насока. Приел е, че нарушителят е установен на 16.06.2016г., когато актосъставителят е бил уведомен за заповедта на Председателя на КЗП, че описаната търговска практика е нелоялна заблуждаваща търговска практика. За неоснователно е прието възражението, че е налице изначална липса на нарушение, тъй като липсва разлика между видовете обекти-„хотел” и „семеен хотел”, като се е мотивирал с изискванията въведени в Наредбата за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията. В заключение е счел, че са спазени сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП по ЗАНН, както и че процесният случай не е маловажен. Воден от горните мотиви, районният съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление.

Настоящата касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, противно на изложеното в касационната жалба, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателната отговорност на търговеца. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне.

Единственото възражение в касационната жалба е по отношение неправилното прилагане на сроковете по чл.34 от ЗАНН, а именно, че АУАН е съставен извън тримесечния срок от откриване на нарушителя. Т.е. спорът е от кога започва да тече срокът по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Възражението е неоснователно. Правилно районният съд е приел, че нарушителят е установен на 16.06.2016г., когато актосъставителят е бил уведомен за заповедта на Председателя на КЗП, че описаната търговска практика е нелоялна заблуждаваща търговска практика, а не на 15.02.2016г. когато от органите на КЗП е извършена проверка в семеен хотел „Филиз”, както се твърди от касатора. В тази връзка следва да се посочи, че не е в правомощията на служител на КЗП да преценява дали използвана търговска практика е нелоялна. Нормата на чл.68л от ЗЗП сочи, че когато КЗП установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика. Тази комисия, като колективен орган, е компетентният орган по установяването на нелоялни търговски практики и по силата на закона е оправомощена като цяло и чрез председателя си да контролира и изключва същите. В случая с Решение по т.65 от Протокол № 10/12.05.2016 г. на КЗП е прието, че описаната търговска практика е нелоялна заблуждаваща търговска практика. Извлечение от този протокол е получено от РД - Русе на КЗП на 16.06.2016 г., видно от поставен върху Заповед №578/14.06.2016г. вх.№ Р-01-117/16.06.2016 г. Заповедта на председателя на КЗП, с която се забранява на дружеството да прилага описаната нелоялна заблуждаваща търговска практика е издадена на 14.06.2016 г. Т.е. възможно най-ранната дата, на която лицето, имащо качеството на актосъставител, е възприело всички съставомерни факти и обстоятелства за конкретното нарушение и нарушител, е 14.06.2016г., като именно решението на КЗП и съответно заповедта на председателя на КЗП са определящи за това дали да се образува административно-наказателно производство.

Откриването на нарушителя по смисъла на чл. 34 ЗАНН предполага предварително установяване на всички елементи от фактическия състав на административното нарушение, за което се твърди, че е извършено от точно определено лице, което ще бъде прието като нарушител със съставяне на АУАН. Нарушителят се счита за открит, когато в писмен документ, показания на свидетели или лично волеизявление на дееца се съдържат данни, които не пораждат съмнение за авторството на деянието. Тези данни следва да са станали достояние именно на компетентния да състави акта, а не на друг орган. При неустановеност на кой да е елемент от състава на нарушението не може да се говори за "откриване на нарушителя", доколкото не е установено категорично наличието на нарушение въобще, а от там и на негов извършител, независимо от наличните данни за извършване на определено деяние от страна на конкретно лице. В този смисъл в конкретния случай, за да се приеме, че е открит нарушителя, е необходимо да са установени всички фактически обстоятелства, формиращи състава на административно нарушение по чл. 210а ЗЗП. Съставът от своя страна включва деяние, с което е нарушена забраната по чл. 68в ЗЗП, а именно за използване на нелоялна търговска практика. Установяването обаче, дали една търговска практика е нелоялна или не е по смисъла на ЗЗП и точно в каква от предвидените в закона форми е, се извършва по специален ред и от орган, различен от актосъставителя, поради което това не може да стане в едно административно - наказателно производство. Без значение е обстоятелството, че актосъставителят е част от администрацията на органа, компетентен да установи използването на нелоялна търговска практика. Съгласно чл. 68л, ал. 1 ЗЗП нелоялната търговска практика се установява от КЗП като колективен орган. Установяването на нелоялна заблуждаваща търговска практика има преюдициален ефект по отношение административно - наказателната отговорност на лицата по чл. 210а от ЗЗП, доколкото съставът на нарушението по този текст във връзка с чл. 68в от ЗЗП изисква да е налице използвана нелоялна търговска практика в нарушение на забраната за това. При това положение едва след установяването по съответния надлежен ред от съответния компетентен орган, а именно с решение на КЗП, на наличието на нелоялна търговска практика може да се твърди извършване на административно нарушение от страна на лицето, използвало такава практика в разрез със законовата забрана. В този смисъл тримесечният срок от откриване на нарушителя по чл.34 ЗАНН в процесния случай започва да тече едва след осъществяване на процедурата по чл. 68л от ЗЗП - решение на КЗП, с което търговската практика е обявена за нелоялна заблуждаваща и заповед на председателя на КЗП.

В конкретния казус, АУАН е съставен на 22.07.2016 г., което е в рамките на срокът по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, считано от най-ранната възможна дата, на която актосъставителят би могъл да установи нарушителя- Заповед №578/14.06.2016г., съответно от датата на вх.№ при КЗП-РД-Русе, а именно 16.06.2016г.

Налице е и посочена дата на извършване на нарушението, а това е именно датата на проверката -15.02.2016г., от когато започва да тече и едногодишният срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН.

Като е достигнал до аналогични правни изводи районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 61 от 29.03.2017 г., постановено по НАХД № 35 по описа за 2017 г. на Районен съд - Кнежа.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.