О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 576

гр.Плевен, 1 Юни 2017 год.

 

Административен съд - гр.Плевен, VІІ-ми състав, в закрито съдебно заседание на първи юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:         

 

                                                                        Председател: Цветелина Кънева

                                                       

като разгледа докладваното от съдията Кънева адм. дело № 403/2016 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството по делото е образувано по жалба от В.Н.М. ***, чрез адв.М. от АК-Враца с пълномощно на л.9 от делото, против Решение №31/06.03.2017г. на Директора на ОУ „Христо Ботев” с.Глава, общ.Червен бряг, в частта, в която е отказан достъп за „финансово-счетоводните документи, от които да е видно, че по исканите пълномощни е извършено плащане на адвокатски хонорар”.

            В жалбата се сочи, че решението в обжалваната му част е неправилно, тъй като не са спазени изискванията за форма съобразно ЗДОИ. Твърди се, че изисканите финансово-счетоводни документи касаят обществени отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, тъй като дават възможност на гражданите да си съставят мнение за законосъобразното разходване на публични средства, насочени за правно обслужване на задължения субект. В заключение се моли за отмяна на решението в оспорената му част и връщане на преписката със задължаване на органа да предостави исканата информация. Претендира се присъждане на разноски.

            По делото е депозирано становище от ОУ”Христо Ботев”с.Глава, чрез директора В. П., в което се твърди, че жалбата е недопустима, тъй като съществуващата информация е предоставена на заявителя. Сочи се, че самото пълномощно има характер на финансово-счетоводен документ, удостоверяващ плащането когато възнаграждението е заплатено в брой. Твърди се, че документи, каквито се искат от М. не съществуват, поради което не е налице обективна възможност да му бъдат предоставени. В заключение се моли жалбата да бъде оставена без уважение и се претендира присъждане на разноски в размер на 500лв.

            В изпълнение на определение на съда, с писмо от 01.06.2017г. от ОУ „Христо Ботев” с.Глава се сочи, че от училището не са издавани отделни финансово-счетоводни документи, удостоверяващи плащане на адвокатски хонорар по предоставените на заявителя пълномощни. Твърди се, че единствените съществуващи и издадени документи са пълномощните на адв.Д. за процесуално представителство във връзка със заведените от М. дела по ЗДОИ.

            Като се запозна с материалите по делото и съобрази закона и становището на страните съдът намира, че жалбата е недопустима за разглеждане по същество поради следното:

            Видно от приложената по делото административна преписка, оспорващият е подал 12броя заявления за достъп до обществена информация до Директора на ОУ „Христо Ботев” с.Глава (от вх.№207/07.02.2017г. до вх.№218/07.02.2017г.), с които се иска да му бъдат предоставени пълномощните, конкретизирани с изх.№/дата, подписани между директора на училището и адвокат от Плевенска адвокатска колегия. Като документи е посочено, че се искат ксерокопие на пълномощни и ксерокопие на финансово-счетоводните документи, от които да е видно, че по пълномощните е извършено плащане на адвокатски хонорар.

            По заявленията е издадено Решение №31/06.03.2017г. от Директора на ОУ „Христо Ботев” с.Глава, с което е предоставен частичен достъп до исканата информация – 9броя пълномощни, като по заявленията с вх.№213, 214 и 215/07.02.2017г. е посочено, че достъп до исканата информация е предоставен през предходните шест месеца. Относно исканите „финансово-счетоводни документи, от които да е видно, че по тези пълномощни  е извършено плащане на адвокатски хонорар” лицето е уведомено с решението, че съществуващите финансово-счетоводни документи не са документи издавани от представляваната институция и не е налице задължение да бъдат предоставени.

             Редът и условията за предоставяне на достъп до обществена информация са подробно регламентирани в глава III на ЗДОИ. В чл.28 ал. 1 от ЗДОИ е установено изрично задължение на субектите по чл. 3 да разгледат подадените до тях заявление за достъп до търсената информация, като това задължение е скрепено със срок – не по-късно от 14 дни след датата на регистриране на заявлението. Съгласно ал.2 на чл. 28 от ЗДОИ в определения от закона срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя. Член 37 – чл. 39 от ЗДОИ императивно регламентират основанията за отказ, съдържанието на решението за отказ, както и редът за неговото съобщаване на заявителя, а съгласно  чл. 33 от ЗДОИ органът, ако не разполага с поисканата информация и няма данни за нейното местонахождение, уведомява за това заявителя.

            В контекста на горното от фактическа и правна страна съдът намира, че по подаденото заявление за достъп до обществена информация е налице разпореждане за предоставяне на заявителя на пълен обем информация, която се съхранява от органа, поради което искането на М. е било изцяло удовлетворено, като в конкретния случай оспорената част от решението не представлява изричен отказ за предоставяне на информация по ЗДОИ.

Налице е уведомление по чл.33 от ЗДОИ, че органът не разполага с исканата информация и няма законово задължение да предостави такава информация. В случая заявлението е за достъп до обществена информация. По дефиницията на чл.9 от ЗДОИ обществена е информацията, създавана и съхранявана от органите и техните администрации. В тази връзка, съгласно цитираната разпоредба на  чл.33 от ЗДОИ, когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, той уведомява за това заявителя. Тези норми сочат, че за да се осигури достъп до обществена информация е необходимо тя фактически да съществува, като е материализирана върху обичайните за целта носители - хартиен такъв, снимков или филмов материал и др. подобни и да е налична при сезирания административен орган. Достъп до искана обществена информация не може да бъде предоставен, ако задълженият субект обективно не разполага с нея. В конкретния случай не са налице доказателства, които да установяват, че исканата финансово-счетоводна информация е налична при органа. В тази хипотеза той не е задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ и уведомлението, че не разполага с информацията не носи белезите на административен акт и не подлежи на съдебен контрол. На съдебен контрол за законосъобразност в производството, развиващо се на основание чл.40 от ЗДОИ във вр. чл. 145 и сл. от АПК, подлежи решението за предоставяне на достъп до обществена информация, постановено на основание чл. 34 във вр. чл. 28, ал.2 от ЗДОИ, както и отказът за предоставяне на обществена информация, издаден на правно основание чл. 38 от ЗДОИ. Разпоредбата на чл. 37, ал.1 от ЗДОИ императивно регламентира основанията за отказ – всички те се отнасят за информация, която е налична, но която не може да бъде предоставена, тъй като попада във визираните в разпоредбата хипотези. В конкретния случай заявителят е уведомен, че административният орган не създава, нито съхранява, т.е. не разполага с исканата счетоводна информация. Ето защо решението в оспорената му част няма белезите на административен акт, с него не се засягат права и законни интереси, и не могат да произтекат неблагоприятни правни последици за адресата му, поради което и не подлежи на съдебен контрол. Доколкото са били налице предпоставките по  чл. 33 от ЗДОИ ответният орган няма задължение да се произнесе с мотивирано решение. С оглед на това подадената жалба е процесуално недопустима поради липса на годен предмет за обжалване и на основание чл.159 т.1 от АПК следва да бъде оставена без разглеждане.

За пълнота следва да се посочи, че съгласно т.1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013г. по тълк.дело №6/2012г. на ВКС, ОС на гражданска и търговска колегия,  съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. Т.е. посочването в пълномощното, че договореното възнаграждение е изплатено в брой е достатъчно доказателство за разходването на публичните средства от финансово-счетоводна страна.

Независимо от изхода на делото, искането на Директора на ОУ „Христо Ботев” с.Глава за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение, тъй като не е представен договор за правна защита и съдействие.

            Воден от горното, съдът

 

                                               ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.Н.М. ***, чрез адв.М. от АК-Враца с пълномощно на л.9 от делото, против Решение №31/06.03.2017г. на Директора на ОУ „Христо Ботев” с.Глава, общ.Червен бряг, в частта, в която е отказан достъп за „финансово-счетоводните документи, от които да е видно, че по исканите пълномощни е извършено плащане на адвокатски хонорар”.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №403 по описа за 2017 г. на Административен съд-Плевен.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Директора на ОУ „Христо Ботев” за присъждане на разноски в размер на 500лева.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд-Плевен, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се изпрати на В.М. и Директора на ОУ „Христо Ботев” с.Глава.           

                                                                                             

 

                                                                                                                                                                                                                                            СЪДИЯ: