Решение по Административно дело 401/2017г.

РЕШЕНИЕ

№ 343

град Плевен, 20.07.2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на седми юли две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЕЛКА БРАТОЕВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Анета Петрова и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 401/2017 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от К.Б.В. *** чрез адв. Д.Д. от ПАК, срещу решение № 326/20.04.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 332/2017 г. по описа на Районен съд гр. Плевен, с доводи, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, поради допуснато нарушение на закона и процесуалните правила. Посочва, че съдът при преценката на събраните по делото доказателства, не е отчел спазена ли е процедурата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, тъй като видно от приложените доказателства – покана рег. № 2230/31.10.2016 г. и известие за доставяне от „Стар Пост“, че не е открит на адреса, което обуславя извода, че не е получел отправената му покана. Твърди, че съставянето на АУАН при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН без да са изпълнени предпоставките, уредени в тази разпоредба, ограничава правото му на защита и представлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно – издадено в хода на административно-наказателното производство. Излага доводи, че изводът на съда за датата на извършване на нарушението е неправилен, тъй като доказателствата по делото установяват друго, а именно, че проекта е внесен за съгласуване на 19.10.2016 г. Тази дата е датата, на която е възможно да се установи нарушението и не по-късно, а посочената дата в АУАН и НП 31.10.2016 г. е датата, на която е издаден отказа за несъответствие на проекта със строителните правила и норми на пожарна безопасност, като по същество датата, на която е извършено нарушението или същото е било открито е от значение за установяване на процедурата по спазване на сроковете в чл. 239, ал. 2 от ЗУТ. Посочва, че от доказателствата по делото, включително изслушаната съдебно - строителна техническа експертиза е установено, че строежа, за който е представен инвестиционният проект е от категорията, за които се изисква издаване на „разрешение за ползване“ или „удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа“ и такива на този етап не са издавани, поради което правилният извод на Районния съд е за несъставомерност на деянието. Като неправилен и незаконосъобразен се сочи и изводът на съда, че по отношение изчисляването обема на обваловката, спрямо единичната вместимост на най-големия резервоар – за група надземни резервоари е задължение на проектанта по част „Пожарна безопасност“ на инвестиционния проект, предвид приетото от съда и неоспорено от страните заключение на съдебно – техническата експертиза. Излага доводи, че позоваването на приложеното по делото писмено становище от председателя на САБ дружество Плевен, се явява незаконосъобразно, тъй като същото не може да представлява доказателство по делото. Счита, че по своя характер това становище представлява мнение или схващане по въпроса, за който съда не разполага с компетентност, тъй като е от областта на науката или техниката. Посочва, че в този смисъл НПК, който се прилага субсидиарно по отношение на процедурата по разглеждането на съдебните производства по дела от административно-наказателен характер е определил, че този въпрос може да бъде изяснен само от лица с образование в съответната област и представили своето мнение или становище под формата на съдебно заключение. Навежда доводи, че в този смисъл, председателя на САБ дружество Плевен не е вещо лице, на което неговото писмено становище следва да се изключи изрично от доказателствения материал по делото. Сочи, че писменото становище не може да се приеме и като свидетелстване относно факти и обстоятелства, които са били известни на председателя на САБ дружество Плевен във връзка с предмета на делото, до колкото не е налице спазване на принципа за устност и непосредственост. Моли съдът да приеме жалбата за основателна и да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно решението на Районен съд гр. Плевен и да отмени наказателно постановление № 56/19.12.2016 г. на началника на РСПБЗН – Плевен.

В съдебно заседание касаторът – К.Б.В. ***, редовно призован, се явява лично и се представлява от адвокат Д.Д. ***, който поддържа подадената касационна жалба срещу решение на Районен съд Плевен, постановено по нахд № 332/2017 г. Счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и моля същото да бъде отменено. Твърди, че в случая неправилно и в нарушение на процесуалните правила на първо място районният съд е приел, че процедурата по съставяне на НП е законосъобразна, макар доказателствата по делото да говорят друго при съставянето на АУАН. Посочва, че актът е бил съставен без да са налице основанията за това, както и че е съставен в отсъствието на нарушителя. Сочи, че от доказателствата по делото е видно, че не е изпълнена процедурата по уведомяване на нарушителя за това, че ще се съставя АУАН и по този начин той е бил лишен от възможността да организира своята защита. Нарушени са правилата, предвидени в чл.40 ал.2 от ЗАНН, поради което е налице съществено процесуално нарушение за отмяна на НП и АУАН, за което е била ангажирана административнонаказателна отговорност. Навежда доводи, че Районният съд не се е съобразил с друга норма, която установява, че за нарушение в ЗУТ – чл.239 ал.2, според който едногодишният срок за образуване на административно-наказателно производство започва да тече от деня на издаване на разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа, а когато не се изисква такова – от деня на извършване на нарушението. Посочва, че в случая се касае за строеж І-ва категория според ЗУТ, като за него се изисква разрешение за строеж и при завършването му се изисква удостоверение за експлоатация. Твърди, че в случая се касае за една административна процедура, а именно, за съгласуване на инвестиционните проекти преди издаването на разрешението за строеж или от този, който упражнява контрола за спазването на строителните и технически правила – Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“. Сочи, че се предвижда издаването на административен акт, който касае съгласуване на този проект, т.е. същият съответства на правилата за пожарна безопасност или несъответства, и в двата случая заинтересованите лица могат да атакуват издадения акт. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл.239 ал.2 от ЗУТ във връзка с чл.234 от ЗАНН, поради което образуваното административно-наказателно производство е следвало да бъде отменено, а районният съд е следвало да отмени същото поради това обстоятелство. Доколкото съдът се е произнесъл по същество счита първо – административното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност не е възможно да бъде извършена, доколкото касае инвестиционен проект, а частта пожарна безопасност е част от този проект, като тя не завършва този проект, нито е водеща. Относно становището от страна на съда, че неговият доверител е бил длъжен да изчисли обваловката на това съоръжение и да извърши своите предвиждания за безопасност считам, че е неправилно, доколкото това е задължение на проектанта на предприятието за преработка на масло в раздел „Архитектура и конструктивна част“. Излага доводи, че това обстоятелство е било уточнено и от назначената съдебно-техническа експертиза, с която районният съд не се е съобразил. Вследствие тези съображения, моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд Плевен и вместо него да постанови решение, с което да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно. Навежда доводи, че в случая от нормата на чл.169 от ЗУТ административно-наказващият орган е мултиплицирал пет нарушения на различни правила, които са взаимно свързани помежду си. Счита, че разбиването на едно нарушение на пет нарушения, които не са извършени от доверителя му, е превишаване на правилата, с които е натоварен контролният орган. Моли съдът ма присъди разноски в размер на адвокатския хонорар.

В съдебно заседание ответникът – РАЙОННА СЛУЖБА ПБЗН – ПЛЕВЕН, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства счита, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е изменено наказателно постановление № 56/19.12.2016 г. на началника на РСПБЗН - Плевен, с което на К.Б.В. ***, за това, че на 31.10.2016 г., като проектант по част „Пожарна безопасност“ на обект: „Предприятие за производство на растителни масла в ПИ с идентификатор 87597.403.101 по КК и КР с. Ясен, общ. Плевен, обл. Плевен, не е изчислил за подобект „Разширение на съществуващ склад за сурово олио – масло от кориандър № 8“, обема на обваловката спрямо единичната вместимост на най-големият резервоар – за група надземни резервоари, съгласно чл. 525, ал. 2, т. 3 от Наредба № Із – 1971/29.10.2009 г. за строително – технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар – нарушение на чл. 169, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 525, ал. 2, т. 3 от Наредба № Із – 1971/29.10.2009 г. наложеното наказание в размер на 3000 лева е намалено на 100 лева.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, но постановено при неправилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че не са налице нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН. На л. 12 по н.а.х.д.№ 332/2017г. по описа на РС-Плевен е приложен Акт № 56 за установяване на административно нарушение, който е съставен при отсъствие на В. на 30.11.2016 година, като в същия е отбелязано, че е изпратена покана № 2230/31.10.2016 г. Тази покана е на л. 6 по делото и на същата е отбелязано”писмото непотърсено”. Касационната инстанция намира, че АУАН е издаден при съществено процесуално нарушение, което прави издаденото НП незаконосъобразно. В случая АУАН е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН –в отсъствие на нарушителя, но без да са налице предпоставките затова. На В. е изпратена покана за съставяне на АУАН л.6 по н.а.х.д. № 332/2017 г на РС-Плевен, но същата не е получена от лицето , а е отбелязано, че не е потърсена. Обстоятелството, че пратката не е връчена и не е потърсена от В., не означава, че същият е надлежно поканен за съставяне на АУАН и фактът, че не е намерен на адреса, не следва да се възприема от органа, че същият е редовно уведомен. Това нарушение е съществено и опорочава и издаденото НП и следва решението да бъде отменено като бъде отменено и НП.

С оглед изхода на делото и искането на пълномощника на касатора за присъждане на разноски, съдът намира, че следва да бъде оставено без уважение, тъй като съгласно ТР №2/2009 г. на ОСС на І и ІІ колегия на ВАС, административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 326/20.04.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 332/2017 г. на Районен съд - гр. Плевен, като вместо него постановява:

Отменя наказателно постановление № 56/19.12.2016 г. на началника на РСПБЗН – Плевен.

Оставя без уважение искането на К.Б.В. *** за присъждане на разноски.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.