Р E Ш Е Н И Е

№ 425

гр.Плевен, 3 Октомври 2017 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:                                                

            Председател: Полина Богданова-Кучева

                                                                       Членове: Цветелина Кънева

                                                                                       Снежина Иванова

При секретаря А. П. и с участието на прокурора И. Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 400 по описа за 2017 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.37в, ал.4 и ал.5 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.).

С Решение № 485 от 20.03.2017г., постановено по гр. дело № 7833 по описа за 2016г. на Районен съд – Плевен е отменена Заповед № РД-234/30.09.2016 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Плевен, с която е одобрено разпределението на масивите за ползване в землището на с.Божурица, община Долна Митрополия, област Плевен, съгласно подписано между собствениците и/или ползвателите споразумение за създадените масиви за ползване през стопанската 2016-2017г., и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания. Със същото решение е осъдена Областна дирекция „Земеделие“ – Плевен да заплати на Ж.Ц. *** направените деловодни разноски в размер на 100 /сто/ лева за адвокатско възнаграждение.

Срещу решението е подадена касационна жалба от ОД „Земеделие“ – Плевен, представлявана от директора Н. И. С., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен и немотивиран. Счита се, че същият е постановен при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, както и при несъобразяване с доказателства по делото. Счита се, че неправилно районният съд изразява становище, че волеизявлението на Ж.К., чрез пълномощника му Г. К., относно нежеланието му да участва в процедурата по създаване на масиви за ползване, както и желанието му да обработва декларираните имоти в реални граници, е следвало да се случи не по реда на чл. 70 от ППЗСПЗЗ, а по реда на чл. 69 от ППЗСПЗЗ. В тази връзка се сочи, че в първоначалното заявление № 18/27.07.2016 г. на Ж.К., подадено по реда на чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, същият е заявил единствено и само наети/арендувани, а не собствени имоти, с оглед на което отклонение от императивните разпоредби на чл. 69 и чл. 70 от ППЗСПЗЗ, при и повод упражняване на правата му като участник в тази административна процедура, не е възможно. Счита се още за абсолютно неправилно и противоречащо на съдебната практика, становището на районния съд, че срокът за оттегляне на заявлението по чл. 70 от ППЗСПЗЗ е до 31 юли и е абсолютно преклузивен. В тази връзка се сочи, че срокът 31 юли, заложен в чл. 70, ал. 2 от ППЗСПЗЗ е срок за иницииране на административното производство по чл. 37в от ЗСПЗЗ, т.е. правните субекти неподали подобно заявление остават извън кръга на лицата, участващи в сключването на доброволно споразумение, поради което срокът 31 юли наистина е преклузивен, доколкото той се отнася до подаване на първоначално заявление за включване в тази процедура, а не до оттегляне на заявлението за участие. Твърди се, че като орган, действащ в условията на обвързана компетентност, комисията по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ следва да приеме и отрази всяко едно волеизявление на участник в тази процедура, при и повод на упражняване на правата му относно заявените от него земеделски земи, по аргумент от противното, неприемането, респективно несъобразяването, с волята на участника в тази процедура, от страна на административния орган, е в директно нарушение на императивните разпоредби на чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ – „в споразумението не могат да се включват имоти, декларирани за обработване в реалните им граници“. Касаторът не споделя и изводите на районния съд за вътрешна противоречивост на заявление № 2035/20.09.2016 г. по реда на чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ от Г. К., като пълномощник на Ж.К., тъй като щом формата на заявление за участие се подава по реда на чл. 70 от ППЗСПЗЗ, по аналогия заявлението за неучастие следва да спазва същата форма. Посочва се, че заявление № 2035/20.09.2016 г. е изготвено по одобрен образец от Министъра на земеделието и храните и в него повече от ясно е изразена волята на Ж.К., че не желае да участва в масивите за ползване по чл. 37в от ЗСПЗЗ в землището на с. Божурица, общ. Долна Митрополия, с имоти по опис. Счита се, че с отказът на Ж.К. да участва в процедурата по чл. 37в от ЗСПЗЗ за създаване на масиви за обработване на земеделска земя през стопанската година, обективиран в заявление № 2035/20.09.2016г., отпада и законовата предпоставка от обявяване на служебно разпределение, съгласно разпоредбите на чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Посочва се, че между всички останали ползватели в землището на с. Божурица, има изрично принципно съгласие за сключване на доброволно споразумение, видно от входираното първо споразумение, като взимайки предвид тези факти, с Протокол от 20.09.2016 г. комисията, ръководеща споразумението в землището на с. Божурица, дава възможност на останалите ползватели да предоставят нов проект на доброволно споразумение в срок до 22.09.2016 г. Счита се, че Заповед № РД-234/30.09.2016 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Плевен е издадена по законоустановения ред, от надлежен орган, в изпълнение на законовите му правомощия, в съответствие с материално-правните разпоредби и с целта на закона, като и във връзка с подаденото заявление от Ж.К., същият не следва и не фигурира като адресат на оспорената заповед. Счита се още, че конституирането на Ж.К. като адресат на този административен акт би опорочило изричната му воля да не участва в процедурата по създаване на масиви за обработка на земеделска земя и би нарушила основаните принципи за доброволност и договорност, залегнали в глава пета „а“ – „Ползване на земеделски земи“ от ЗСПЗЗ. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд, като се претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание касаторът Областна дирекция „Земеделие“ – Плевен се представлява от юрк.Д., който поддържа депозираната касационна жалба. Сочи, че в Закона за собствеността и  ползването на земеделски земи са заложени няколко режима за ползване на земеделската земя – доброволно споразумение, служебно разпределение и обработване в реални граници. Подчертава, че тези режими са алтернативни, а не кумулативни. Сочи, че законът не е предвидил оттегляне на заявление за участие, но в такива случай се прилагат общите разпоредби на АПК – чл. 56, ал.1. В заключение моли да бъде отменено решението на районния съд. В представена писмена защита навежда доводите, аналогични на изложените в касационната жалба и в съдебно заседание.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба Ж.К., уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по делото.

Заинтересованите страни: „Агрисем“ ООД, гр.Плевен; „Агроком 2006“ ООД           гр.Плевен; „Агрокон“ ЕООД – с. Рибен; „Алекс М“ ЕООД с.Победа; „Ивана АИ“ ЕООД, с. Подем; „Подем-С“ ЕООД с. Подем; „Троя-Авто“ЕООД, гр. Варна; А.С.А.; Б.Г.В.; Д.А.Б.; Д.П.И.; И.  Г.И.; И.Ц.Т.; И.Н.Д.; К.М.О.; Н.Й.П.; П.А.К.; Х.И.Ц.; Х.М.О.; Ц.А.Г.; „Ранк България“ ЕООД гр. Варна; „Сортови семена – Вардим“ ЕАД, с. Вардим; П. Х.П.; П.Б.Н. – не се явява, не се представляват и не ангажират становища по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна,  поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е основателна.

По допустимостта на жалбата на К. е налице произнасяне на касационен състав на Административен съд Плевен, с което е прието, че същият е лице с правен интерес да оспорва процесната заповед, и с което определение районният съд е обвързан.

При разглеждането на делото районният съд е установил следното от фактическа страна:

Със Заповед № РД-140/29.07.2016 г. на директора на ОДЗ гр.Плевен е назначена комисия, която да ръководи сключването на споразумения между собственици и/или ползватели за стопанската 2016/2017 г. за съставяне на масиви за ползване на земеделски земи в землището на с.Божурица, общ.Долна Митрополия.

Със заявление №18/27.07.2016 г. до ОС "Земеделие" гр.Долна Митрополия Ж.К., чрез пълномощника Г. К. на основание пълномощно № 4041/19.07.2016 г., е изявил желание да участва в сключване на споразумение за обработване на земеделска земя за стопанската 2016/2017 г. в землището на с.Божурица, като в приложението към заявлението земеделските земи са изброени по номер на имот, площ, начин на трайно ползване, основание на ползване. Приложени са и съответните договори, въз основа на които ползва изброените земеделски земи.

В изготвеното Споразумение № 2/12.09.2016 г. К. е включен, но той не го е подписал.

От Протокол от 15.09.2016 г. на назначената със заповед № РД-140/29.07.2016 г. на директора на ОДЗ комисия е установено, че представеното споразумение не е подписано от К., тъй като той не е съгласен с разпределението. Взето е решение на комисията да се изготви проект за служебно разпределение, като К. бъде настанен съгласно разпоредбите на чл.37в ЗСПЗЗ, а за останалите ползватели, които обработват повече от 2/3 от масивите за ползване да се запазят масивите съгласно представеното доброволно споразумение. Срокът за обявяване на служебното разпределение е определен на 20.09.2016 г.

От Проект за разпределение на масивите за ползване за стопанската 2016/2017 г. за землището на с.Божурица е установено, че същият е съставен в едно с опис на разпределените масиви, но не е подписан. В него са разпределени на К. масиви, както и площ на имоти, ползвани на основание чл.37в, ал.3, т.2 ЗСПЗЗ.

От Заявление вх.№ 2035/20.09.2016г. е установено, че  К. чрез пълномощника Г. К. е заявил, че не желае да участва в масиви по чл.37в ЗСПЗЗ в землището на с.Божурица за описаните в заявлението имоти.

От Заявление вх.№ 2035/20.09.2016г.  е установено, че К. е подала заявление до комисията по чл.37 в, ал.1 ЗСПЗЗ, че във връзка с изготвения проект за служебно разпределение в землището на с.Божурица и разпределените й по този проект имоти заявява, че моли да обработва декларираните имоти за стопанската 2016/2017 година по документи на правно основание /реални граници/.

От Протокол от 20.09.2016г. на  назначената със заповед № РД-140/29.07.2016 г. на директора на ОДЗ комисия е установено, че във връзка с предстоящото обявяване на служебно разпределение и постъпилото заявление от К., комисията е решила да уважи направеното искане за ползване на земите от К. в реални граници, поради което е решила да бъдат изключени подробно посочените имоти от масивите за ползване. Взела е решение в тази връзка, да не обявява проекта за служебно разпределение, а да се даде срок на останалите ползватели да представят нов проект за доброволно споразумение до 22.09.2016 г.  

От доклад по чл.72в, ал.1 от ППЗСПЗЗ, вх.№6007-8/30.09.2016 г. е установено в хронологичен ред дейността на комисията по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ за създаване на масиви за ползване на земеделски земи за стопанската 2016/2017г. по споразумение между собственици и ползватели в землището на с.Божурица, общ.Долна Митрополия. Посочено е, че на 16.08.2016 г. е проведено първо заседание на комисията, на което са определени границите на масивите за ползване върху копие от КВС, след което е изготвена карта на масивите за ползване и регистър към нея, който съдържа данни за имотите, заявени за участие в споразумението, и за имотите по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ. Посочено е, че на 18.08.2016 г. е проведено второ заседание, а на 22.09.2016 г. е подаден проект на доброволно споразумение, което е подписано от всички собственици и ползватели, заявили желание за участие в споразумението. Посочено е, че изготвеното споразумение № 12/22.09.2016 г.,  е прието от комисията, която въз основа на него е изготвила проект на карта на масивите за ползване и регистър към нея, които били оповестени по реда на чл.74, ал.3 от ППЗСПЗЗ. В доклада се съдържа в табличен вид баланс на обработваемите земи в землището на с.Божурица за стопанската 2016/2017 г., баланс на белите петна по ползватели за 2016/2017 стопанска година /с посочена сума на площта и дължимо рентно плащане/ и регистър на белите петна по ползватели за 2016/2017 стопанска години /с посочен ползвател, ползвана площ, площ на имота, собственик на имота, номер на имота по КВС/. Доклада на комисията е подписан от председателя й и от всички членове. Към доклада е приложено споразумението с вх.№12/22.09.2016 г. и Регистъра по чл.74, ал.1 от ППЗСПЗЗ.

Със Заповед № РД-234/30.09.2016 г. Директорът на ОДЗ гр.Плевен е определил разпределение на масивите за ползване в землището на с.Божурица съгласно подписаното между собствениците и ползвателите споразумение № 12/22.09.2016г. за създаване на масиви за ползване за стопанската 2016/2017 година, окончателните регистри по чл.74, ал.1 от ППЗСПЗЗ и карта на ползването, които са неразделна част от заповедта; определено е и разпределението на земите по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ между ползвателите, съгласно таблица, включваща ползвателя, сумата на ползваната площ и дължимото рентно плащане.

Районният съд е кредитирал показанията на св.Г. К. в частта, в която те са в съответствие с останалите събрани по делото доказателства, въпреки че тя е заинтересована от изхода на делото като майка на жалбоподателя. От тях е установил, че св.К. е действала в процедурата по чл.37в ЗСПЗЗ в качеството на пълномощник на жалбоподателя К. и е подала и подписала от негово име всички документи във връзка с процедурата. Участвала е от негово име в проведени събрания по сключване на доброволно споразумение за разпределение на ползването на земеделските земи в землището на с.Божурица. Не е била съгласна с изготвеното споразумение поради неправилно според нея разпределение на т.нар. „бели петна“ и затова не го е подписала. След като не е подписала споразумението, твърди, че е заявила желание за участие в служебно разпределение и е била сигурна, че ще бъде извършено служебно разпределение. След това установила, че всички останали ползватели са участвали в споразумение, а само на К. са разпределени служебно площи за ползване. Районният съд не е кредитирал показанията на св. К. в частта, в която заявява, че е подала заявление с вх.№ 2035/20.09.2016г., като е мислела, че подава същото за участие в служебно разпределение. Приел е, че в тази им част показанията на св.К. са вътрешно противоречиви и в противоречие с останалите, събрани по делото доказателства. Тъй като К. твърди, че е запозната с процедурата и не участва за пръв път в нея, като за нея е било ясно, че при липса на споразумение, се извършва служебно разпределение, е направен извод, че на нея й е известно, че за извършване на служебно разпределение, не е нужно подаване на ново заявление за това. Съдът е приел, че показанията на св.К. са в противоречие и с изявлението в Заявление вх.№ 2035/20.09.2016 г., собственоръчно попълнено и подписано от нея. В него изрично е посочено, че във връзка с изготвен проект за служебно разпределение и разпределените имоти, заявява, че желае да ползва имотите в реални граници. Видно от текста на заявлението, К. е била запозната с изготвения проект за служебно разпределение, както и конкретно с разпределените на жалбоподателя площи за ползване, като именно поради това е направила изявление, че желае да ползва земите в реални граници.

Районният съд е дал вяра на показанията на св. Я. като преки, логични, незаинтересовани и в съответствие с останалите събрани по делото доказателства. От тях е установил, че св.Я. е директор на ОСЗ-Долна Митрополия и е била председател на комисията по чл.37в, ал.1 ЗСПЗЗ. Приел е, че св.К. от няколко години е пълномощник на К. и като такава е участвала и в предходни процедури по чл.37в ЗСПЗЗ. Установил е още, че К. е изразила несъгласие с обема на площите, които се полагат на жалбоподателя като разпределени „бели петна“ и това е била причината да не подпише споразумението. Установил е също, че пълномощникът на К. - св.К., след изготвяне на проекта за служебно разпределение, се е запознала с проекта, и е заявила, че желае да подаде заявление за обработка на имотите в реални граници.

Въз основа на тази фактическа обстановка районният съд е направил следните прави изводи:

Оспореният административният акт е издаден от компетентен орган – директора на ОДЗ Плевен в изпълнение на правомощията му по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ. Съгласно константната съдебна практика, относима към процесния случай, сроковете в чл.37в от ЗСПЗЗ не са преклузивни, а инструктивни, имащи за цел да стимулират администрацията към проява на активност в процедурата по чл.37в от ЗСПЗЗ. Заповедта е издадена при наличие на материална, териториална и персонална компетентност.

 При издаване на заповедта са спазени административно  производствените правила - К., като ползвател по смисъла на чл.37б от ЗСПЗЗ е заявил участие в споразумението по чл.37в от ЗСПЗЗ; Директорът на ОДЗ е назначил в срок комисия по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ, която организирала лицата, подали заявления и декларации по чл.69 и чл.70 от ППЗСПЗЗ, по сключване на споразумение относно ползването на земеделските земи. Предложен е проект за споразумение № 2/12.09.2016 г., който обаче е останал неподписан от К., поради което споразумение не е постигнато. След това е изготвен проект за служебно разпределение съгласно нормата на чл.37в, ал.3 ЗСПЗЗ. Преди одобрението на служебното разпределение, обаче К. чрез пълномощника си К. е подал заявление, с което е заявил желание да обработва заявените земеделски земи в землището на с.Божурица в реални граници. Заявленията са две - едно в съответния формуляр и едно саморъчно изписано от пълномощника на жалбоподателя К. и двете с № 2035/20.09.2016 г.  Подаденото заявление по образец /л.219-220 от делото/ е подадено от К. чрез пълномощника му К. и в него е посочено, че то е по чл.70, ал.1 ППЗСПЗЗ, вр.чл.37б, ал.3 ЗСПЗЗ, но в него е посочено, че заявителя не желае да участва в масиви за ползване за землището на с.Божурица за стопанската 2016/2017 г.  Посочил е, че съгласно чл.70, ал.1 ППЗСПЗЗ ползвателите на земеделски земи могат да подават в Общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите заявление за участие в споразумение за ползване по чл. 37в ЗСПЗЗ, но е приел, че подаденото заявление е вътрешно противоречиво – в него е посочено като основание подаване на заявлението за участие в процедурата по чл.37 в ЗСПЗЗ, а същевременно е посочено, че заявителят не желае да участва в масиви за ползване. Районният съд е счел, че ако заявителя е искал да подаде заявление за неучастие, то е следвало да бъде подадено съгласно чл.69 ППЗСПЗЗ и в срок до 31 юли. Посочил е, че съгласно чл.69 ППЗСПЗЗ собствениците на земеделски земи декларират в Общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите формата на стопанисване и начина на трайно ползване на всеки от имотите. В случай, че собствениците не желаят имотите им или някои от тях да се включват в масиви за ползване, те изрично посочват това обстоятелство в декларацията. Декларацията по ал. 1 се подава за една стопанска година по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните. Декларацията се подава в срок до 31 юли лично или чрез пълномощник и важи за следващата стопанска година. Такъв образец е одобрен от министъра и той не е подадения от жалбоподателя, освен това, заявлението е подадено извън законовия срок - на 20.09.2016 г. Приел е, че другото заявление /л.221 от делото/ е подадено лично от К. и в него не е посочено същото да е подадено от нея в качеството й на пълномощник на жалбоподателя, поради което заявлението не следва да бъде да се приема като такова подадено от К..

Районният съд е приел също, че законовите изисквания към доброволното споразумение се съдържат в чл. 37в ал.2 от ЗСПЗЗ, съгласно който споразумението се сключва по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните, и съдържа данни за комисията, участниците, разпределените им имоти или части от имоти, включително по ал. 3, и дължимото за тях рентно плащане, като неразделна част от споразумението е картата за разпределение на масивите за ползване. Споразумението и картата се подписват от участниците и се предоставят на председателя на комисията по ал. 1. В споразумението участват ползватели, които са изплатили задълженията си по ал. 7 и по чл. 34 за земите по ал. 3, т. 2 за предходните стопански години. Споразумението се сключва и актуализира всяка година до 30 август за следващата стопанска година по смисъла на § 2, т. 3 от допълнителните разпоредби на Закона за арендата в земеделието. В него не могат да се включват имоти, декларирани за обработване в реалните им граници. Споразумението влиза в сила, при условие че обхваща не по-малко от две трети от общата площ на масивите за ползване в съответното землище. Приел е също, че споразумението, подписано от участниците, съгласно правилото, цитирано по-горе, обхваща над 2/3 от масивите за ползване в землището на селото, т.е налице е изискването на чл. 37в, ал.2, изр. 5 от ЗСПЗЗ за влизането му в сила. Декларирането на обработването на земите в реални граници се извършва в декларацията и срока по чл. 69 от ППЗСПЗЗ. По отношение на ползваните от К. земи такова волеизявление не е направено, напротив, налице е депозирано в срок заявление за участие в споразумение. Законът не е уредил оттегляне на същото. Приел е също, че предвид обществените интереси, които защитава, произтичащи от уедреното земеползване, приоритет има успешното провеждане на процедурата по сключване на доброволно споразумение, обусловено от яснота към момента на стартирането й относно земите, които обхваща. С оглед на това е счел, че не е допустимо оттегляне на заявление за участие в споразумението след сроковете за подаването му и преминаване към обработване на земите в реални граници. В заключение е посочил, че подаденото на 20.09.2016 г. заявление от К. за обработка на земите в реални граници не е произвело резултат, тъй като не е подадено в законовия срок - до 31.07 на съответната година. В посочения срок е подадено заявление за участие в споразумението, но такова споразумение, с участието в него на К. не е постигнато.

Районният съд е посочил още, че относно служебното разпределение са приложими критериите на чл. 37в, ал.3. Разпределение на масивите при спазване на правилото за предоставяне на ползвател с най-голям дял от земята в масива, приложимо за всички ползватели, е възможно да стане при условие, че не се сключи доброволно споразумение при условията на чл. 37в, ал.З от ЗСПЗЗ. Разпоредбата изрично урежда предпоставките за приложението му: когато между ползвателите не се постигне споразумение при условията на ал. 1, както и за земите, които споразумението не обхваща. Съгласно чл. 37в, ал.3, пр.2, когато между ползвателите не се постигне споразумение при условията на ал. 1, както и за земите, които споразумението не обхваща, комисията съставя проект за разпределение на ползването на земите по масиви до 15 септември на съответната година по определен ред. В тази връзка е посочил, че в случая жалбоподателят е декларирал имотите, за които е сключил договори за наем в срока. Поради това е и бил включен в процедурата по изготвяне на споразумението. Приел е, че административният орган е следвало да се произнесе служебно, като определи масив за ползване от К.. Посочил е също, че съгласно  Решение № 3008/29.02.2012 г. по адм.д. 16022/2011, ІV отд. на ВАС е прието, че липсата на цялостно споразумение, съответно служебно разпределение може да доведе до незаконосъобразност на административен акт. Предвид изложеното районният съд е направил извод, че заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, като преписката бъде върната на органа за произнасяне по същество, като бъде отреден на жалбоподателя масив за ползване. Във връзка с претендирано заплащане на сторените деловодни разноски, районният съд е осъдил ОДЗ да заплати 100 лв. на К. за адвокатско възнаграждение.

Решението е неправилно.

Районният съд е установил правилно фактите по делото, но към правилно установените факти неправилно е приложил закона. В административното производство, уредено в глава пета „а“ на ЗСПЗЗ са заложени три режима на обработване и ползване на земеделски земи – доброволно споразумение, служебно разпределение и обработване в реални граници. Всеки земеделски стопанин има право да избере начина на обработване на своята земя, като може да реши да я обработва в реални граници, или да я обработва след съответно създаване на масиви за ползване, независимо дали последното се извършва въз основа на одобрено доброволно споразумение между собственици/ползватели на земеделски земи, или въз основа на служебно разпределение, като и в двата случая на създаване на масиви за ползване е налице административен акт – заповед на директора на ОДЗ, евентуално на министъра на земеделието и храните. Ползвателят К. първоначално е подал заявление, че ще участва в доброволно споразумение. Такова споразумение не е постигнато, тъй като К. не го е подписал. След това е подал заявление, че ще обработва земите си в реални граници. Настоящият състав на съда приема, че волята на К., изразена чрез неговия пълномощник К., е ясна и непротиворечива. Самото заявление за отказ от участие в образуването на масиви за ползване е приложено на л.л.219-221 от делото пред РС, както същият съд е посочил. То се състои от три отделни листа, като първият е първата страница на образеца по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ, във втория лист /втората страница на образеца/ изрично е посочено, че не желае да участва в образуването на масиви за ползване по чл.37в от ЗСПЗЗ, като са посочени номерата на деветте имота, които са били декларирани първоначално за участие в образуване на масиви /л.9 от делото пред РС/. В списъка единият от деветте имота е написан два пъти, но това не опорочава волята на К.. В написания ръкописно текст, приобщен на л.221, К. изрично сочи, че желае да обработва декларираните от нея имоти в реални граници. Същата е декларирала имоти само като пълномощник, видно от административната преписка, поради което неправилно районният съд е приел, че това деклариране не отразява волята на К.. Неправилно е сочил, че следва да се подаде декларация от К. по чл.69 от ППЗСПЗЗ, а не по чл.70 от ППЗСПЗЗ, каквато е подадена. Декларация по чл.69 от ППЗСПЗЗ подават само собствениците на земеделски земи, като същата се отнася до формата на стопанисване и начина на трайно ползване на всеки от имотите, а в случай че собствениците не желаят имотите им или някои от тях да се включват в масиви за ползване, те изрично посочват това обстоятелство в декларацията. Декларацията по чл.70 от ППЗСПЗЗ се подава от ползвателите на земеделски земи в общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, когато ползвателите искат да участват в споразумение за ползване по чл. 37в от ЗСПЗЗ. В заявлението се посочват имотите, ползвани на правно основание съгласно регистрираните в общинската служба по земеделие договори, и/или документи за собственост, с които ползвателят желае да участва в масиви за ползване по споразумение.

ЗСПЗЗ не съдържа забрана за оттегляне на първоначално подадената декларация, с която ползвател е направил искане да участва в създаването на масиви за ползване на земеделски земи. По тази причина е приложима общата разпоредба на чл.56, ал.1 от АПК. Съгласно същата, административният орган прекратява производството по искане на страната, по чиято инициатива то е започнало, освен ако в закон е предвидено друго. Това прекратяване е станало с протокол на комисията по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ, като същата комисия е приела, че следва да бъдат изключени от участието в образуване на масиви за ползване имотите, които с новото заявление са заявени от К. за обработване в реални граници. Комисията е приела, че е десезирана по отношение на участието на К. в образуването на масиви, и е изключила имотите от участие в сформирането на масиви. Не е необходимо ЗСПЗЗ изрично да позволява оттегляне на искането за участие в създаването на масиви – съгласно АПК следва да не го забранява. Липсва в ЗСПЗЗ и ограничение такова оттегляне да бъде направено в определен срок. Това може да стане във всеки момент до подписването от всички ползватели на доброволно споразумение или до издаването на заповед за създаване на масиви въз основа на служебно разпределение. Съгласно чл.56, ал.1 АПК е достатъчно в ЗСПЗЗ да не съдържа забрана в обратен смисъл. По тази причина следва да се приеме, че след като К. е десезирал органа, вече не следва да участва в административното производство по създаване на масиви. В това производство за създаване на масиви в землището на с.Божурица, обаче, ще продължат да участват останалите ползватели, доколкото те не са десезирали органа, а и техните земи, както е посочил районният съд, са повече от 2/3 от земите в землището. Затова правилно административното производство е продължило с останалите участници в него. Доколкото не е била издадена заповед за служебно разпределение, е следвало да се направи опит за ново доброволно споразумение, каквото е и постигнато между всички останали в производството пред органа участници. Същото споразумение е различно от предходното, неподписано от К. споразумение, което е останало само проект, тъй като в новото споразумение стопанисваните от К. имоти в реални граници не са включени в образуваните масиви. След като К. желае да обработва наетите от него имоти в реални граници, не може да участва в създаването на масиви и да ползва каквито и да е „бели петна“. Такива бели петна може да се разпределят и да се ползват /срещу съответно плащане/ само от участници в производството по създаване на масиви, които са подали своевременно искания и не са ги оттеглили.

С оглед на горното, решението на районния съд следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата на К. срещу заповедта на директора на ОДЗ.

Касаторът е поискал присъждане на разноски в размер на 500 лева за юрисконсултско възнаграждение. Следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция съгласно чл.24 на Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр.чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.143, ал.4 и чл.144 АПК. Доколкото делото е с фактическа и правна сложност, следва да се присъдят разноски в размер на 200 лева. За първата инстанция присъждане на разноски от ОДЗ не е поискано, поради което такива не могат да се присъдят. В частта му над 200 лева искането за разноски следва да се отхвърли като неоснователно, доколкото превишава максималния размер по чл.24 на Наредбата за заплащането на правната помощ.

По делото пред районния съд е направено искане за присъждане на разноски и от заинтересованата страна „Алекс М“ ЕООД, ЕИК 114636148 в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение, като упълномощеният адвокат е участвал в о.с.з. пред първата инстанция и е пледирал за отхвърляне на жалбата на К.. Представен е списък с разноските, като адвокатът е посочил, че е получил възнаграждението. С оглед изхода на делото искането за разноски от тази заинтересована страна е основателно и следва да се присъдят.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 485 от 20.03.2017 г., постановено по гр.дело № 7833/2016 г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.Ц. *** срещу Заповед №РД – 234/30.09.2016 год. на Директора на Областна дирекция “Земеделие” гр.Плевен.

ОСЪЖДА  Ж.Ц. ***, ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция “Земеделие” гр.Плевен сумата от 200 /двеста/ лева, представляващи разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ искането на Областна дирекция “Земеделие” гр.Плевен за присъждане на разноски в частта му над 200 лева до 500 лева.

ОСЪЖДА Ж.Ц. ***, ЕГН **********, да заплати на „Алекс М“ ЕООД, ЕИК 114636148 сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                            

  

                   2.