Р Е Ш Е Н И Е

№ 337

гр. Плевен, 20.07.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, втори касационен състав, на седми юли две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

И. ШАРКОВ

При Секретар: АНЕТА ПЕТРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 397/2017г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на И.Д.И. срещу Решение № 244 от 21.03.2017 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 3036/2016 г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил като законосъобразен електронен фиш Серия К № 1258603, издаден от ОДМВР - Плевен, с който на И.Д.И. ***, на осн. чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 2 т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, затова че на 11.08.2015 г. в 12:07 ч. на път Е83 км. 89,2 Околовръстен път Плевен, като водач на МПС ЕДУАРД ПЛ 2720 с рег. № ХХХХ се е движил със 98 км/ч. като е превишил с 28 км/ч максимално допустимата скорост от 70 км/ч.

Касаторът, чрез адв. Р.М. от Адвокатска колегия – гр. Ловеч обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т. 2 от НПК. Твърди, че И. не притежава МПС/ППС с описания в електронния фиш регистрационен номер и никога не е имал такова, нито е бил ползвател на такова. В подкрепа на това свое твърдение излага доводи, че посоченото МПС/ППС е с регистрационен номер към КАТ – Плевен, а постоянния адрес на И.И. *** и се води на отчет към КАТ – Ловеч. Счита, че не е обсъдено представеното от тяхна страна писмено становище, в което е направено искане за изискване на справка от КАТ – Ловеч за регистрирани на името на И.Д.И. МПС, както и от КАТ – Плевен кой е собственик на описаното в електронния фиш МПС/ППС, които справки са щели да установят, че собственик на товарното ремарке е И. П. И.. Сочи, че ел. фиш е издаден в нарушение на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно в него да бъде посочен регистрационния номер на моторното превозно средство, защото ЕДУАРД ПЛ 2720 с рег. № ХХХХ не е МПС. Посочва, че в хода на съдебното дирене, не са събрани и представени доказателства, от които да става ясно по какъв начин И.Д.И. е свързан с МПС ЕДУАРД ПЛ 2720 с рег. № ХХХХ. Не е уважено от първоинстанционния съд и искането на И. за разпит като свидетел, на посочения в отказа на Директора на ОД на МВР – Плевен като собственик И. П. И.. Счита за нелогичен аргумента на РС Плевен, за липса на декларация, че И.Д. не е извършил нарушението, тъй като в набора от документи не му е предоставена такава декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, но с оглед разпоредбата на така цитирания член, той трябва да посочи нарушителя, а същия е бил в пълна невъзможност да направи това, защото не е имал нищо общо с това ППС към така описания ден и час, а и въобще и няма как да посочи нарушител и няма как той да му е известен. Прави твърдение, че не е описана фактическата обстановка, като по този начин му е ограничено правото на защита, тъй като в ел. фиш е отразено само, че е осъществено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, но в него са налице множество хипотези и не може да се установи, коя от всичките е нарушена. Счита, решението за бланково, несъобразено с фактическата обстановка и неподкрепено от доказателства. Моли за отмяна на решението, по същество – за отмяна на НП, алтернативно – да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Ответникът по касация – ОД на МВР - Плевен не изразява становище по съществото на спора.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че съобразно събраните доказателства решението е правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно и допустимо, но неправилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да потвърди ЕФ като законосъобразен съдът е приел за безспорно доказано, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е санкциониран, както и че не са налице процесуални нарушения при издаването на ел.фиш, а при определяне на наказанието наказващият орган е съобразил правилно основанието за налагането му и е наложил единственото предвидено в закона наказание за това нарушение.

Съдът е изискал справка от ОД на МВР – Ловеч, според която в автоматизираната система няма данни за ППС, собственост на жалбоподателя. Налична е и справка за регистрацията на посоченото в ЕФ ремарке.

Съдът не е обсъдил възраженията на жалбоподателя при преценка на всички доказателства в тяхната съвкупност, поради което и изведените фактически и бланкетни правни изводи са неправилни.

Според съдържанието на ЕФ И. е санкциониран за извършено нарушение по чл. 21 ал.1 от ЗДвП, затова че е управлявал МПС Едуард Пл2720 с рег. № ХХХХ на околовръстен път – Плевен с 98 км/ч при разрешена скорост 70 км/ч. Видно от материалите по преписката посоченото МПС представлява ремарке за лек автомобил, собственост на И. П. И.. На собственика е бил издаден ЕФ, но той възразил като представил декларация, че на процесната дата е предоставил за ползване ремаркето на друго лице – И.Д.И. като посочил неговия адрес, като приложил и снимка от свидетелството за управление на И.. Поради това бил издаден ЕФ на И., който също подал възражение, че не притежава гореописаното ППС и не е бил негов ползвател към посочената дата. Възражението е счетено за неоснователно от наказващия орган на основание представената от собственика на ППС декларация.

Но видно от приложения снимков материал за доказване на нарушението, регистрационния номер на ППС, заснет от стационарната камера не се чете, защото видимостта на камерата е закрита от клоните на дърво, вижда се само част от него „_ _ 0_31Е_“ и от снимката е видно, че се отнася за ремарке на товарен автомобил. А посоченото в ЕФ ППС Едуардс Пл2720 с ХХХХ със собственик – И. П. И. представлява ремарке за лек автомобил. Съгласно чл. 21 ал.1 от ЗДвП разрешената скорост за леки автомобили извън населено място е 90 км/ч, а за товарни – 70 км/ч. В чл. 182 ал.2 от ЗДвП е предвидена санкция глоба за превишение на разрешената скорост извън населено място съобразно превишението – с 10 км/ч – глоба 20 лв., от 11 до 20 км/ч – глоба 50 лв. и от 21 до 30 км/ч – глоба 100 лв. и т.н.

В случая от снимковия материал, заснет със стационарната камера не може да се установи номера на ППС – ремарке, с което е извършено нарушението, но е видно, че се касае за товарно ремарке, а жалбоподателят е санкциониран за нарушение с предоставено му от собственика ремарке за лек автомобил. В същото време му е наложено наказание за нарушение с товарно ремарке, каквото е видно от снимката. По дефиницията на §6 т.17 от ДР на ЗДвП „ремаркето“ представлява пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство, ремаркето също подлежи на регистрация.

ППС - ремарке, не може да се индивидуализира от снимката, съответно не може да се установи неговия собственик, респективно ползвател, който е управлявал МПС, което го е теглило на посочената дата. Видът на ППС – товарно ремарке или ремарке за лек автомобил е от съществено значение за определяне на разрешената скорост извън населено място за МПС, а оттам и превишението, според което се определя и размерът на наказанието.

Поради това настоящия касационен състав счита, че соченото нарушение не е установено от техническото средство по предвидения в ЗДвП ред и от материалите по делото не се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят И. е извършил нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП с посоченото ППС – ремарке за лек автомобил с рег. № ХХХХ.

Като не е обсъдил и съобразил правилно фактите по делото и закона, Районен съд – Плевен е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а по същество – да се отмени електронния фиш като незаконосъобразен.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 и чл. 222 ал.1 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 244 от 21.03.2017 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 3036/2016 г. по описа на съда и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ електронен фиш Серия К № 1258603, издаден от ОДМВР - Плевен, с който на И.Д.И. ***, на осн. чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 2 т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.