РЕШЕНИЕ
№ 319
гр. Плевен, 19.07.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно
заседание на седми юли две
хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА
БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛКА БРАТОЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при
секретар Анета Петрова
и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна
прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело
№ 393 по описа на съда за
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на М.Н.М. *** чрез
адвокат П.Д. от Адвокатска колегия – Шумен, срещу решение № 34/28.03.2017 г. на
Районен съд /РС/ – гр. Левски, постановено по н.а.х.д № 18/2017 г., с което е потвърдено
Наказателно постановление /НП/ № 16-0938-003465/03.10.2016 г. на Началник
РУП към Областна дирекция на министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ -
Плевен, с което на М.Н.М. е наложено на основание на основание чл. 638, ал.3 от
Кодекса за застраховането /КЗ/ наказание
глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева .
С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде
отменено като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила,
материалния закон и необоснованост /чл. 209, т.3 от АПК. Касаторът счита, че първоинстанционният
съд не е обсъдил направени възражения в първоначалната жалба и неправилно е
заключил че оспореното НП е законосъобразно. Иска отмяна на съдебното решение и
отмяна на НП.
Касаторът е бил
редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, не се представлява. Процесуалния представител на касатора е
депозирал писмена молба, в която излага становище по съществото на спора, като
поддържа касационната жалба на посочениет в нея основания.
Ответникът – ОД на МВР - Плевен, редовно призован, не изпраща
представител и не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в
сила.
Административен
съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
Касаторът е
санкциониран, за това че на 25.08.2016 г. около 10:30 ч в община Белене на път
втори клас № ІІ-52-км 65 в посока от с. Деков към гр. Свищов управлява товарен
автомобил / индивидуализиран/ собственост на „ Авирая“ ЕООД без да има сключен
и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Нарушение по чл. 638, ал.3 от КЗ.
Решаващият
съд е потвърдил НП, като е намерил, че в производството по установяване на
административното нарушение и издаването на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, правилно е установена фактическата обстановка и точно е
издирен и приложен материалния закон.
Решението е
правилно. Същото съответства на събраните по делото доказателства и закона.
Съдът е установил
точно и пълно фактическата обстановка, посочена в НП, като е изложил
задълбочени мотиви по всички доказателства, включително двете групи свидетели и
е стигнал до правилния извод, че всички свидетелски показания, както и
писмените такива доказват по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил
нарушението – управлявал товарен автомобил, без сключена и действаща
застраховка „гражданска отговорност“. Посочил е, че автомобила не е собственост
на жалбоподателя, поради което правилно санкциониращия органа е квалифицирал
деянието, като нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ. Нормата сочи: „Лице, което не
е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с
глоба от 400 лв.“ И е заключил, че законосъобразно е ангажирана административно
наказателната отговорност на лицето.
Неоснователно е
възражението на касатора, че решаващият съд не се е произнесъл по всички
възражения направени от жалбоподателя с първоначалната жалба.
Съдът е изложил
подробни мотиви относно, извършената процедура по установяване на
административното нарушение и съставяне на акт за това. Правилно и съответно на
закона е заключението на решаващия съд, че не са налице съществени процесуални
нарушения при установяване на нарушението и съставяне на акта за това. ЗАНН не
въвежда задължение за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ непосредствено след установяване на нарушението. ЗАНН е въвел
срокове в чл. 34, ал.1, в който това да стане. Правилен е в тази връзка е
изводът на съда, че щом АУАН е съставен в сроковете по чл. 34, ал.1 от ЗАНН и
отговаря на другите изисквания за съдържание, то той е законосъобразен и годен
за основа за започване на административно наказателно производство. Наличието
на анулиран АУАН съставен в деня на нарушението, не опорочава процедурата.
Допустимо е санкциониращия орган след като е установил, че има техническа
грешка в АУАН, но в него има достатъчно данни за извършеното нарушение и
личността на нарушителя да разпореди да бъде издаден нов АУАН и след като
сроковете на чл. 34, ал.1 са спазени, то втория АУАН може да се основа за
издавена на НП.
Действително съдът
не се е произнесъл относно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Но в първоначалната
жалбата липсват твърдения и доказателства относно това, защо жалбоподателят
счита, че извършеното от него деяние следва да се квалифицира като маловажен
случай. С оглед липсата на такива твърдения, съдът не имало какво да обсъжда,
доколкото след като е издадено НП явно санкциониращият орган е направил
преценка, че случаят не е маловажен. Тази преценка е правилна с оглед характера
на обществените отношения, който се уреждат с КЗ и в частност относно вида на
застраховката „Гражданска отговорност“. Липсата на такава застраховка за
товарен автомобил всъщност разкрива по-голяма степен на обществена опасност,
отколкото липсата на същата застраховка при лек автомобил, предвид обекта на
застраховане и възможните последици при настъпване на застрахователно събитие.
С оглед изложеното
съдът намира, че решаващият съд не е допуснал съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в липса на мотиви на решението.
Относно спазването
на материалния закон, настоящият състав напълно споделя изводите на
първостепенния съд и не следва да ги преповтаря.
За пълнота съдът
отбелязва, че съгласно чл. 63, ал.1, изр. Последно от ЗАНН – „Решението /районния съд/ подлежи на касационно обжалване
пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.“
Предвид тази разпоредба касационните основания за оспорване на съдебните
решения на районния съд относно законосъобразността на НП са тези по чл. 348 от
НПК, а не тези по чл. 209 от АПК, на които нетечно се е позовал процесуалния
представител на касатора.
Предвид липсата на
други касационни основания освен – съществени процесуални нарушения, в
касационната жалба, съдът намира с оглед изложеното по-горе, че оспореното
съдебно решение е правилно и законосъобразно, същото е валидно, допустимо и
съобразено в материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложените
мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори
касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 34/28.03.2017
г., постановено по н.а.х.д. № 18 по описа на Районен съд на гр. Левски за 2017
г.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.