Р E Ш Е Н И Е

№ 327

гр.Плевен, 19.07.2017 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:                                                     Председател: Полина Богданова-Кучева

                                                                       Членове: Катя Арабаджиева                                                                                                   

                                                                                            Снежина Иванова

при секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 389 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 52 от 27.03.2017 г., постановено по анд № 432/2016 г., Районен съд – Червен бряг е потвърдил наказателно постановление № 236-16 от 21.11.2016 г. на Председателя на комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, с което на П.В.К. ***, с ЕГН **********, на основание чл.34 ал.1 от ЗПУКИ, във връзка с чл.43 ал.1 от ЗПУКИ, във връзка с чл.53 ал.1 и ал.2 от ЗАНН е наложена глоба в размер на 1000 лева за нарушение по чл.34 ал.1 от ЗПУКИ, във връзка с чл.15, във връзка с чл.12 т.3 от ЗПУКИ за това, че в качеството му на общински съветник и лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл.3 т.9 от ЗПУКИ не е подал декларация по чл.12, т.3 от ЗПУКИ в законоустановения срок по чл.15 от ЗПУКИ.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от П.В.К., който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че в мотивите на решението не са обсъдени обстоятелствата около събиране на процесния договор за правна помощ като доказателство в административното производство, като счита, че това доказателство е събрано по незаконен начин. Посочва, че не е обсъдено от РС  обстоятелството, че делото, което е образувано и в което същият договор е приложен, е прекратено поради неплащане на държавна такса от дружеството и че по делото не е проведено нито едно съдебно заседание, а договорът е за процесуално представителство на „Обществено хранене“ ЕООД. Твърди, че съдът не е обсъдил и  обстоятелството, че по договора не е извършено плащане от страна на ищцовото дружество, т.е. на него като адвокат не му е заплатено, както и че не е обсъдено обстоятелството, че макар и със закъснение, договорът е деклариран, което предполага ниска обществена опасност, ако изобщо се приеме, че е налице нарушение по ЗКУПИ. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се явява ине се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси – София, се представлява от юрисконсулт Димитров, който оспорва жалбата и моли съда да остави в сила оспореното решение. Излага подробни съображения за неоснователност на наведените в касационната жалба оплаквания.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че К. е адвокат от адвокатска колегия гр. Плевен. В същото време е и общински съветник в Общински съвет при Община Червен бряг, тоест лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т.9 от ЗПУКИ. Съдът констатирал, че „Обществено хранене“ ЕООД с ЕИК 824106105 е търговско дружество, чиито едноличен собственик на капитала е Община Червен бряг. Между общинското дружество и адвокат К. е сключен договор за правна защита и съдействие № 0006060 от 10.03.2016г. Съдът направил извод, че с оглед на това К. е следвало да декларира договора, тъй като „Обществено хранене“ ЕООД е лице, което извършва дейности в области, свързани с вземаните от лицето решения в кръга на правомощията му като общински съветник. Недекларирането на тези обстоятелства осъществява състава на нарушение по чл. 14, ал. 1 Т. 3 от ЗПУКИ. Според съда жалбоподателя е следвало в седмодневен срок от сключване на договора да подаде декларация по чл. 12, т. 3 от ЗПУКИ, което не е сторено. Съдът направил извод, че деянието е на формално извършване и с оглед бездействието на дееца в седмодневен срок от възникване на задължението се счита извършено, като  без правно значение са подбудите на дееца. Счел за правилни изводите на АНО за липса на предпоставките на закона за квалифициране на деянието като маловажен случай на административно нарушение. Констатирал, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати нарушения на императивни правни норми, водещи до наличие на отменителни основания. На тези изложени основания съдът потвърдил оспореното пред него НП.

Така  постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено на основание чл.348, ал.1 вр. ал.3, т.2, пр.1 от НПК.

С оспореното Решение, РС е потвърдил атакуваното  Наказателно постановление , като е приел за установена описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка, която е преповторил, приел е , че същата се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които само е изброил, приел е общо и бланкетно, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения и че деянието не е маловажно. В този смисъл основателни са оплакванията в касационната жалба, че съдът не се е произнесъл по нито едно наведено в жалбата против НП оплаквания, нито наведените такива от К. в хода на устните състезания пред РС, поради което изводите на съда не са конкретни , а бланкетни. Видно е от намиращата се в кориците на делото на РС  жалба против оспореното наказателно постановление и видно от протокола за проведеното пред РС съдебно заседание, че касаторът е направил множество оплаквания, релевирани отново и в касационната жалба по пунктове от едно до четири, а именно: дали договорът за правна защита и съдействие е събран по реда на приложимия процесуален закон;  дали и как се е отразило на съставомерността на деянието, че делото, по което е бил приложен този договор, е прекратено и по него не е било проведено нито едно съдебно заседание; дали е извършено плащане по този договор; дали и как се е отразило на отговорността на касатора, че същият е подал декларация, макар и след срока затова. Липсват изложени мотиви от съда досежно цитираните по-горе възражения . Съдът не е дал отговор, нито е изложил мотиви по нито едно от възведените с жалбата и в съдебно заседание оплаквания. Като краен резултат от обжалваното решение не става ясно защо съдът възприема тезата на наказващия орган, и дали възприема за основателни или не направените възражения и защо отхвърля тезата на жалбоподателя. Съдът не е направил дължимата проверка и не е изложил обосновани мотиви дали и защо не възприема релевираните оплаквания.  Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на тези процесуални изисквания за постановяването му. Липсата на формирани фактически и правни изводи по наведените от страните доводи  опорочава съдебното решение и обуславя извод за неговата неправилност. Съдът дължи произнасяне по доводите на страните, независимо от това дали са основани на нови доказателства или на такива, които са вече събрани в административнонаказателното производство, както и независимо от това дали съдът приема възраженията и доводите за основателни или не.

При тези обстоятелства постановеното решение се явява неправилно, като немотивирано и постановено при нарушение на процесуалните правила по чл. 339, ал.2 във  връзка с чл.84 от ЗАНН от категорията на съществените- липса на решаващи мотиви по наведените оплаквания, обосноваващи неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, който да даде обоснован отговор на всички поставени с първоначалната жалба и в хода на устните състезания пред РС  против НП оплаквания, с оглед разкриване на обективната истина, и след анализ на всички приобщени доказателства да прецени същите отразяват ли се на законосъобразността на атакуваното НП и по какъв начин.

 

 

 

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Решение № 52 от 27.03.2017 г., постановено по анд № 432/2016 г. на Районен съд – Червен бряг.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане и решаване от друг състав на същия съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

                                                                                         2.