Решение по Административно дело 384/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№313

гр.Плевен, 17.07.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, тричленен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

При секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №384 по описа за 2017год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.185-196 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Производството по делото е образувано по протест на Йорданка Антонова-Прокурор при Окръжна прокуратура Плевен срещу чл.4 ал.1 т.4 и т.5; чл.18б ал.2; чл.21 и чл.38б ал.2 т.6 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Долна Митрополия, приета с Решение №859/20.02.2003г. на Общински съвет-Долна Митрополия, изменени и допълнени разпоредбите с Решение №806/29.01.2015г. и Решение №656/28.02.2007г. на Общински съвет Долна Митрополия.

В протеста се сочи, че в т.4 и т.5 на чл.4 ал.1 от протестираната Наредба са добавени два нови принципа извън тези, които са регламентирани в чл.8 ал.1 от ЗМДТ, с което се излиза извън рамките определени от нормативния акт от по-висока степен. Счита се, че поради това тези два принципа са материално незаконосъобразни. На следващо място се сочи, че разпоредбата на чл.18б ал.2 от Наредбата, с която се предвижда, че декларации по ал.1 не могат да подават собственици и ползватели с учредено право на ползване, за някои от които имотът е деклариран като основно жилище, противоречи на чл.71 т.1 от ЗМДТ. Твърди се, че органът на местно самоуправление не е компетентен да определи условията, при които не се дължи такса. Сочи се, че такъв орган е органът на законодателната власт, въвел изричната разпоредба на ЗМДТ. На следващо място се сочи, че съгласно нормата на чл.21 от Наредбата, длъжностните лица по чл.20 отнемат издаденото разрешение за ползване на място, когато то не се използва по предназначение, когато не се използва от лицето, на което е предоставено, при неспазване на посочените в него място и площ, при неплащане на местна такса в продължение на един месец или когато обществените нужди налагат това. Твърди се, че тази разпоредба противоречи на чл.80 от ЗМДТ, където изрично са изброени от законодателя условията, при които следва да се отнема издаденото разрешение, като няма условие за отнемане когато лицето не е платило месечната такса в продължение на един месец. Счита се, че по този начин органът на местно самоуправление в противоречие с законовата норма е разширил кръга на условията, при които следва да се отнема издадено разрешение. На последно място се сочи, че с т.6 от чл.38б ал.2 от Наредбата, с която е прието, че се освобождават от такса собствениците на ловни кучета, се въвежда условие, което не е предвидено в Закона за ветеринарномедицинската дейност, поради което е налице материална незаконосъобразност. В заключение се моли протестираните норми да бъдат отменени.

От ответника по делото-Общински съвет-Долна Митрополия не е депозиран писмен отговор по протеста.

В съдебно заседание се явява лично протестиращият прокурор Йорданка Антонова, която поддържа искането за отмяна на заявените основания в подадения протест. Счита, че протестираните норми противоречат на разпоредби на ЗМДТ и Закона за ветеринарномедицинската дейност. Моли за тяхната отмяна. Претендира присъждане на направените по делото разноски в размер на 20лева за публикуване в ДВ.

За ответника в открито съдебно заседание се явява адв.Д. надлежно упълномощена, която счита протеста за неоснователен. Алтернативно заявява, ако се уважи протеста да се има предвид, че въведените основания за отнемане на разрешение за ползване са в полза на гражданите на общината.

Участващият на основание чл.192 от АПК в делото прокурор дава заключение за основателност на искането за отмяна на протестираните норми, като сочи, че същите са в противоречие с разпоредбата на ЗМДТ и ЗВМД. Предлага на съда да уважи искането на прокуратурата за присъждане на направените разноски.

Оспорването е съобщено по реда на чл.181 ал.1 и ал.2 от АПК във вр. с чл.188 от АПК, чрез публикуване на обявлението в бр.44/2017г. на „Държавен вестник” и в сайта на Върховен административен съд, както и чрез поставяне на обявление в сградата на Административен съд-Плевен. По делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл.189, ал.2 от АПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С предложение вх.№27/13.02.2003г. Кметът на Община Долна Митрополия е предложил на Общински съвет Долна Митрополия на основание чл.21 ал.1 т.7 от ЗМСМА и чл.9 от ЗМДТ да бъде приета Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Долна Митрополия.

На 13.02.2003г. е проведено заседание на ПК „Образование, култура, вероизповедание” при Общински съвет Долна Митрополия, на което е обсъден въпроса с таксите за ЦДГ и ОДЗ през 2003г., като в тази връзка е посочена Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Долна Митрополия, но не е правено обсъждане на нейни разпоредби.

На 17.02.2003г. е проведено отново заседание на ПК „Образование, култура, вероизповедание” при Общински съвет Долна Митрополия, на което съгласно протокол №1/17.02.2003г. е обсъдено предложение за приемане Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Долна Митрополия, но във връзка с таксите за ЦДГ и ОДЗ, като отново не са коментирани разпоредби от наредбата.

На 18.02.2003г. е проведено заседание на ПК по бюджет и финанси при Общински съвет-Долна Митрополия, на което е разгледано предложението за приемане на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Долна Митрополия.

С Решение №859 по Протокол №56/20.02.2003г., след проведено обсъждане на проекта на наредбата, на основание чл.21 ал.1 от ЗМСМА и чл.9 от ЗМДТ, Общински съвет-Долна Митрополия е приел Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Долна Митрополия. На проведеното заседание от общо 20 общински съветници са присъствали 18 общински съветници, като „за” приемането на Наредбата са гласували 18, „против” – 0 и „въздържали се” – 0 общински съветници.

С Решение №135 по Протокол №10/24.08.2004г. Общински съвет Долна Митрополия е приел изменение и допълнение на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Долна Митрополия, като се създават нови чл.18а и чл.18б, касаещи таксата за сметосъбиране и сметоизвозване.

С предложение вх.№66/20.02.2007г., във връзка с измененията на ЗМДТ, Кметът на Община Долна Митрополия е предложил на Общински съвет Долна Митрополия да приеме промяна и допълнение в Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Долна Митрополия, като една от промените е създаването на нов раздел „Раздел ІХ” чл.38б ал.1 – За притежаване на куче собственикът заплаща годишна такса в Община Долна Митрополия, ако на територията на общината е постоянният му адрес/седалище, в размер на 10лева; ал.2 – Освобождават се от такса собствениците на: т.1.кучета на инвалиди; т.2 служебни кучета в организации на бюджетна издръжка; т.3. кучета, използвани за опитни цели; т.4.кучета, използвани от БЧК; т.5. кастрирани кучета; т.6. ловни кучета.

На 26.02.2007г. са проведени заседания на ПК „Образование, култура и вероизповедание”; ПК „Социална политика, здравеопазване, младежта и спорта”; ПК „Евроинтеграция, регионална и инвестиционна политика” ; ПК „Бюджет и финанси” при Общински съвет Долна Митрополия, на които е обсъден въпроса с предложението за промяна и допълнение на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Долна Митрополия.

На 27.02.2007г. са проведени заседания на ПК „Общинска собственост, стопанска политика и устройство на територията” и ПК „Земеделие и опазване на околната среда”, на които е обсъден въпроса с предложението за промяна и допълнение на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Долна Митрополия.

С Решение №656 по Протокол №41/28.02.2007г., след проведено обсъждане, на основание чл.21 ал.1 от ЗМСМА и чл.9 от ЗМДТ, Общински съвет-Долна Митрополия е приел промяната и допълнението на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Долна Митрополия. На проведеното заседание от общо 20 общински съветници са присъствали 19 общински съветници, като „за” приемането на промяната и допълнението на Наредбата са гласували поименно 19, „против” – няма и „въздържали се” – няма.

Във връзка с публикуването на новоприетата наредба, както и нейното допълнение на интернет страницата на Общината за разгласяване на населението по делото не са представени доказателства. В писмо вх.№1899/30.05.2017г. (л.164) на ответника е посочено, че кореспонденцията свързана с публикуване и разглеждане на приемането на Наредбата от 2003г. е унищожена с Акт за унищожаване на неценни документи с изтекъл срок на съхранение от 07.07.2010г. (л.204-205). От съдържанието на приложения по делото Акт съдът не констатира да е вписано унищожаване на документи, свързани с обсъждане, приемане и публикуване на каквито и да е наредби на Общински съвет – Долна Митрополия, в т.ч. на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Долна Митрополия. По делото е приложено и писмо от 02.03.2007г. (л.251) на Председателя на ОбС-Долна Митрополия, от което е видно, че приетите решения от №656 до №670 на ОбС като обява са изпратени за поставяне на подходящо място пред сградата на кметството. Писмото, обаче, няма адресат, поради което съдът не може да приеме, че е представено доказателство за публикуване на приетото изменение и допълнение на Наредбата. В тази връзка съдът приема, че адресат на писмото не е Кметът на Община Долна Митрополия, тъй като на л.252 от делото е представено друго писмо, от което се установява, че на кмета на общината са изпратени решения от №656 до №670 на ОбС.

С предложение вх.№7/13.01.2015г., във връзка с привеждане на Наредбата в съответствие с измененията и допълненията на ЗМДТ, Кметът на Община Долна Митрополия е предложил на Общински съвет Долна Митрополия да приеме изменение и допълнение в Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Долна Митрополия, като едно от измененията е в чл.18б ал.1 като думите „до 15 декември” се заменят с „до 31 декември”, в ал.2 на тази норма няма изменения и допълнения. След обсъждане на ПК при Общински съвет Долна Митрополия, с Решение №806 по Протокол №74/29.01.2015г. Общински съвет Долна Митрополия е приел изменението и допълнението на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Долна Митрополия, вкл. изменението на чл.18б ал.1 от наредбата.

Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Долна Митрополия след нейното приемане е променяна и изменяна многократно, като приетото по-горе от фактическа страна касае само протестираните разпоредби.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Долна Митрополия е подзаконов нормативен акт, приемането на който е от компетентността на Общинския съвет като орган на местната власт и местното самоуправление. Предмет на оспорване в настоящето производство е чл.4 ал.1 т.4 и т.5, чл.18б ал.2; чл.21 и чл.38б ал.2 т.6 от Наредбата. С разпоредбата на чл.4 ал.1 т.4 и т.5 е предвидено, че размерът на местните такси и цени на услуги се определя при спазване на следните принципи: ефективно разпределение на общински ресурси чрез определяне на такси и цени на услуги (т.4) и насърчаване на частния сектор в предоставянето на регламентираните в Наредбата услуги (т.5). С нормата на чл.18б ал.1 от Наредбата (изм. с Решение №806/29.01.2015г.) е прието, че не се събира такса за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за имоти на граждани, юридически лица и еднолични търговци, които няма да се ползват през цялата година и собствениците, респ. ползвателите с учредено вещно право на ползване са подали декларации за това обстоятелство в Община Долна Митрополия до 31декември на предходната година. С протестираната част на ал.2 на чл.18б е прието, че декларации по ал.1 не могат да подават собственици или ползватели с учредено право на ползване, за някои от които имотът е деклариран като основно жилище. С чл.21 от Наредбата е регламентирано, че длъжностните лица по чл.20 отнемат издаденото разрешение за ползване на място, когато то не се използва по предназначение, когато не се използва от лицето, на което е предоставено, при неспазване на посочените в него място и площ, при неплащане на месечната такса в продължение на един месец или когато обществените нужди налагат това. С чл.38б (нова, приета с Решение №656/28.02.2007г) ал.2 т.6 е прието, че се освобождават от такса собствениците на ловни кучета.

Като самостоятелни разпоредби от подзаконов нормативен акт тяхното оспорване пред съд е регламентирано в дял трети, глава Х, Раздел ІІІ, чл.185-194 от АПК. Те съдържат вторични правни норми, които създават общи задължителни правила за регулиране на обществени отношения в границите на съответната община. Съгласно чл.186 ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. А съгласно ал.2 на същата разпоредба, прокурорът може да подаде протест срещу акта. Т.е. законодателят е предоставил правомощията по оспорване на административен акт чрез подаване на протест на прокурора, без разграничение за йерархическата му поставеност в системата на прокуратурата, с оглед общата компетентност на прокуратурата по чл.127 т.5 от Конституцията на РБ и чл.16 ал.1 т.1 от АПК. В този смисъл е и Тълкувателно решение №4/16.07.2009г. на ВАС по т.д.№2/2009г. Ето защо прокурорът при ОП-Плевен притежава процесуална легитимация за оспорване на норми от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Долна Митрополия

Съобразно чл.187 ал.1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. От изложеното следва извода, че производството е резултат от валидно и допустимо сезиране на съда.

Разгледан по същество протестът е основателен.

Според чл.168, ал.1 от АПК, приложим в настоящото производство по силата на препращащата разпоредба на чл.196 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от протестиращия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на протестираните норми на всички основания по чл. 146 от АПК.

Редът за издаване на нормативни административни актове е регламентиран в чл.75-80 от АПК, а за неуредените въпроси се прилага субсидиарно Закона за нормативните актове по аргумент от чл.80 от АПК.

Общинският съвет като орган на местно самоуправление на територията на Община Долна Митрополия, решава самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в неговата компетентност. По силата на чл.76, ал.3 от АПК вр. чл.8 от ЗНА и чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 т.7 от ЗМСМА и в изпълнение на предоставените му правомощия, той е овластен да издава административни актове, сред които и нормативни административни актове под формата на Наредби. ЗМДТ изрично сочи, че Общинския съвет приема Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, като видовете такси, които могат да бъдат събирани са изрично и лимитативно изброени в закона съгласно чл.6 ал.1 от ЗМДТ, а принципите относно определянето размерите им са уредени в нормите на чл.7 и чл.8 от ЗМДТ. Наредбата е издадена на основание чл.9 от ЗМДТ и е приета на заседание на 20.02.2003г. с мнозинство повече от половината от общия брой общински съветници, което е в съответствие с изискванията на чл.27 ал.4 във вр. с чл.21 ал.1 т.7 от ЗМСМА, а допълнението с „Раздел ІХ” чл.38б е прието на заседание на 28.02.2007г. отново с мнозинство повече от половината от общия броя общински съветници. Спазена е и изискуемата от закона специална форма-в решението, с което е приета, както и в това, с което е прието изменението и допълнението, е посочен видът на акта, органът, който го е приел и е отразен главният му предмет. Посочено е и правното основание за приемане, а именно чл.21 ал.1 т.7 от ЗМСМА и чл.9 от ЗМДТ.

Както е посочено и по-горе, процедурата по издаване на действащите в страна нормативни актове е уредена в Закона за нормативните актове. В чл.8 от ЗНА се дава право на всеки Общински съвет да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредените от тях обществени отношения с местно значение. Независимо от обстоятелството, че действието на тези актове се ограничава само върху територията на съответната община, при съставянето и приемането им следва да се спазват изискванията, заложени в ЗНА. Доколкото оспорените разпоредби са приети през 2003г. и 2007г., следва да се съобрази съответствието им със закона към този момент – 20.02.2003г. и 28.02.2007г.

Към датата на приемане на наредбата (20.02.2003г.) в ЗНА не е имало задължение за разгласяване на проекта на нормативния акт в интернет страницата на съответната институция.

Съдът намира, обаче, че съществено е нарушена процедурата по приемане на допълнението на подзаконовия нормативен акт с Решение №656 по Протокол №41/28.02.2007г. В разпоредбата на чл. 2а от ЗНА (отм. от 01.01.2008г., но действащ по време на приемането на допълнението наредбата), аналогична на сега действащата разпоредба на чл. 26, ал. 3 от ЗНА, се изисква оповестяване на проекта за нормативен акт на заинтересованите лица, предвид характера му на административен акт с действие по отношение на неограничен кръг от хора. Изискването за оповестяване в месечен срок преди провеждане на заседанието по приемането на нормативния акт не е спазен. Не са представени никакви доказателства за спазването на това задължение. Доколкото предложението на кмета на общината за приемане на допълнението на Наредбата е направено на 20.02.2007г., а решението на Общински съвет Долна Митрополия, с което е прието допълнението, е от 28.02.2007г. – само 8 дни по-късно, явно едномесечният срок не е спазен. По тези причини съдът приема, че допълнението на Наредбата касаещо „Раздел ІХ” чл.38б въобще не е била подложена на обществено обсъждане в определения от закона срок, в нарушение на законовите изисквания. Това обуславя отмяната й като приета в нарушение на административно производствените правила. В този смисъл е и съдебната практика – например Решение № 3327 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8635/2013 г.

               Следва да се посочи също, че твърденията за унищожаване на кореспонденция, свързана с публикуване и разглеждане на приемането на Наредбата, както и на нейното изменение и допълнение, с оглед на факта, че същата наредба подлежи на оспорване без ограничение във времето - до нейната отмяна, не са извинителни, поради което нейният автор – общинският съвет, следва да приобщи към преписката и да съхранява през цялото време на действие на Наредбата доказателствата за публикуването на проекта за изменение и допълнение за обществено обсъждане, за обсъждането и приемането, както и за разгласяването й след приемането, респ. изменението и допълнението й. Именно въз основа на тези доказателства съдът следва да постанови своето решение. Предвид че такива доказателства липсват, съдът  приема, че съответните процедури по приемането, респ. изменението и допълнението на наредбата не са били спазени. Изискванията на закона в тази насока са императивни и с тях се цели осъществяване на принципа на достъпност и публичност на административните актове, въведен с чл.12 ал.1 от АПК. С посоченото по-горе не са спазени и принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, регламентирани в чл.26 ал.1 от ЗНА, които са задължителни при изработването на проект за нормативен акт. След като посочените по-горе изисквания на закона не са били спазени е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което съставлява самостоятелно основание на отмяна на протестираните норми.

               По делото не са представени и доказателства за обнародване на приетата вече Наредба, както и за приемането на нейното изменение и допълнение. Съгласно чл.37 ал.2 от ЗНА (в редакцията към момента на приемане на наредбата през 2003 и на нейното изменение и допълнение през 2007г), нормативните актове на народните съвети се обнародват в печата или се разгласяват по друг начин в района на съвета. Такова е и изискването на чл.22 ал.2 от ЗМСМА, която разпоредба е била действаща към момента на приемане на изменението и допълнението на Наредбата, а именно актовете на общинския съвет се разгласяват на населението на общината в срока по ал.1 чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата на общината и по друг подходящ начин, определен в правилника по чл.21 ал.3, като оспорването, спирането, отмяната или потвърждаването на оспорените актове на общинския съвет се разгласяват по същия начин, а актовете му се обнародват в „Държавен вестник”, когато това е предвидено със закон. Именно публикуването на акта е началният момент, от който този акт произвежда действие.Съгласно чл.5 ал.5 от Конституцията на Република България, всички нормативни актове се публикуват, като влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. Затова Наредбата, като нормативен административен акт, като необнародвана в печата или разгласена по друг начин на територията на общината няма правно действие. Тя е недовършен нормативен акт. Чрез обнародването на нормативния административен акт съдържащите се в него волеизявления се довеждат до знанието на правните субекти. Обнародването е елемент от процедурата по издаването на нормативните административни актове на общинските съвети и неизпълнението му е нарушение на процесуалните правила, защото е пречка актът да произведе правно действие. Но приложен необнародван нормативен акт създава нежелана от правния ред привидност, че той има правно действие и валидно регулира обществените отношения. Затова допуснатото нарушение-липса на обнародване в този случай е особено съществено и такъв нормативен акт е незаконосъобразен. Това също е основание протестираните норми да бъдат отменени.

По отношение приложението на материалния закон съдът съобрази следното:

Първата от протестираните разпоредби е тази на чл.4 ал.1 т.4 и т.5 от Наредбата. С чл.4 на Наредбата са регламентирани принципите, при спазването на които се определя размерът на местните такси и цени на услуги. С т.4 и т.5 са приети принципите на ефективно разпределение на общински ресурси чрез определяне на такси и цени на услуги и насърчаване на частния сектор в предоставянето на регламентираните в Наредбата услуги. Както се посочи и по-горе, ЗМДТ изрично сочи, че Общинския съвет приема Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, като видовете такси, които могат да бъдат събирани са изрично и лимитативно изброени в закона съгласно чл.6 ал.1 от ЗМДТ, а принципите относно определянето размерите им са уредени в нормите на чл.7 и чл.8 от ЗМДТ. Съгласно чл.8 от ЗМДТ, Общинският съвет определя размера на таксите при спазване на следните принципи:

1. възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата;

2. създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество;

3. постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси. Съдът намира, че принципите, които следва да съблюдават общинските съвети при определяне размера на местните такси са посочени изчерпателно именно в чл.8 ал.1 от ЗМДТ, поради което не могат да се въвеждат нови, несъществуващи в нормативния акт от по-висока степен. Т.е. в процесния случай с т.4 и т.5 на местната наредба недопустимо е разширен кръга от принципи, които законът определя да бъдат спазени при определянето на размера на местните такси и цени на услуги в общината. Съгласно чл.76 ал.3 от АПК, общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение. Разпоредбата на чл.75 ал.2 от АПК предвижда, че нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен. Тези норми са идентични с тези на чл.2, чл.3, ал.1, чл.7, ал.2 и чл.8 от ЗНА, като прогласяват забраната да се уреждат с наредба обществени отношения, уредени вече с нормативен акт от по-висока степен. Следователно както ЗМДТ, така и ЗНА и ЗМСМА не допускат с подзаконов нормативен акт на общински съвет да се дописват и други принципи, определящи размера на местните такси и цени на услуги, освен изрично посочените в закона. Нормата следва да се прилага само съобразно изричното и съдържание и без да се тълкува разширително. Ето защо протестираните текстове на чл.4 ал.1 т.4 и т.5 от Наредбата са материално незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.

Втората от протестираните разпоредби е тази на чл.18б ал.2 на Наредбата, според която декларации по ал.1 не могат да подават собственици или ползватели с учредено право на ползване, за някои от които имотът е деклариран като основно жилище. С ал.1 на чл.18б е прието, че не се събира такса за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за имоти на граждани, юридически лица и еднолични търговци, които няма да се ползват през цялата година и собствениците, респ. ползвателите с учредено вещно право на ползване са подали декларации за това обстоятелство в Община Долна Митрополия до 31декември на предходната година. Т.е. с тази разпоредба от Наредбата се регламентират условията, при които задължените лица могат да бъдат освободени от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване. Условията за освобождаване от заплащане на процесната ТБО са изрично регламентирани в чл.71 т.1 от ЗМДТ и допълнително с чл.8 ал.6 от с.з. С чл.71 т.1 от ЗМДТ е определено, че не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота. С чл.8 ал.6 от ЗМДТ е прието, че Общинският съвет може да освобождава отделни категории лица изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси по ред, определен с наредбата по чл. 9. Т.е. принципното положение, според законовата норма е, че таксата за битови отпадъци се дължи, когато услугата се ползва. Законът не прави разлика относно вида на жилищните имоти, с оглед тяхното ползване-основно или друго жилище. Достатъчно е за съответния имот да бъде подадена декларация по образец, че няма да се ползва през цялата година, за да възникне материалноправната предпоставка за освобождаване от ТБО на лицето по чл.64 във вр. с чл.11 от ЗМДТ. Наредбата, приета от Общински съвет Долна Митрополия, в чл.18б ал.2 предл.второ, обаче, прави такава разлика именно относно вида на жилищния имот-основно или друго жилище, като ограничава собствениците или ползвателите на такива имоти да подават декларации по ал.1. Ето защо тя се явява в противоречие с материалния закон и неговата цел и следва да бъде отменена. В допълнение следва да се посочи, че особеното в правната уредба на местните такси е, че законодателят изисква основанието за събиране на таксата да е посочено в закон, в случая ЗМДТ, а конкретният им размер-в общинска тарифа, част от местната наредба по чл.9 от ЗМДТ. В този смисъл е недопустимо определянето на материалноправните основания за дължимост, респ. недължимост на местни такси, извън изрично регламентираните със закона (ЗМДТ). С въвеждането на протестираната разпоредба реално е въведено ограничение на правата на гражданите, които притежават повече от едно жилище и/или реално не ползват основното си жилище по смисъла на §1 т.2 от ДР на ЗМДТ.

Третата от протестираните разпоредби е на чл.21 от Наредбата, съгласно която длъжностните лица по чл.20 отнемат издаденото разрешение за ползване на място, когато то не се използва по предназначение, когато не се използва от лицето, на което е предоставено, при неспазване на посочените в него място и площ, при неплащане на месечната такса в продължение на един месец или когато обществените нужди налагат това. Според чл.80 от ЗМДТ, общинският орган, издал разрешението за ползване на място, може да го отнема, когато мястото не се използва по предназначение, когато не се използва от лицето, на което е предоставено, или когато обществени нужди налагат това. При съпоставката на двете норми се установява, че с местната наредба са въведени две допълнителни условия за отнемате на вече издадено разрешение, а именно при неспазване на посочените в него място и площ и при неплащане на месечната такса в продължение на един месец. Представителят на прокуратурата излага доводи само за едно от допълнително въведените условия, а именно при неплащане на месечната такса в продължение на един месец, като сочи, че последното е в противоречие със законовата правна норма. Съдът намира, че в чл. 80 от ЗМДТ са изброени изчерпателно условията, при които е предвидено отнемане на вече издаденото разрешение за ползване на място, но в хипотезите на този текст не е уредена възможност за отнемане поради неплащане на дължимата месечна такса. Санкционни норми, каквито по същество са тези, уреждащи отнемане на разрешение за търговия на открито, могат да бъдат въведени само със закон и не може да се допълват в подзаконов нормативен акт. Последният следва да съответства на нормативните актове от по-висока степен и при противоречие между тях се прилага от съда по-високия по степен акт, в случая ЗМДТ - чл. 15 ал.3 от ЗНА. В допълнение следва да се посочи, че общественият интерес, към който насочва пълномощникът на ответника, и който се свързва с попълване на общинския бюджет с приходи от местни дейности, не би могъл да бъде защитен чрез отнемане на издаденото разрешение, тъй като самото отнемане на разрешението не би могло да доведе до събирането на въпросните такси. Редът и начините за събиране на общински вземания са уредени в ЗМДТ и ДОПК. Съгласно чл.4 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. По аргумент от чл. 9б от ЗМДТ по същия ред се извършва администрирането и на местните такси. Незаплащането на такси представлява неизпълнение на задължение, по отношение на което е уредена възможност за принудително събиране на неплатените такси. Ето защо протестираната норма в частта на допълнително въведените две условия противоречи на материалния закон. В случая, обаче, следва да бъде отменена разпоредбата в нейната цялост поради констатираната от съда незаконосъобразност, свързана с нарушаване на административнопроизводствените правила посочени по-горе.

Последната протестирана разпоредба от наредбата е тази на чл.38б ал.2 т.6, съгласно която се освобождават от такса собствениците на ловни кучета.Съгласно чл.116 ал.1 от ЗМДТ, за притежаване на куче собственикът заплаща годишна такса в общината, на чиято територия е постоянният му адрес/седалище, като ал.2 определя, че се освобождават от такса собствениците на кучета по чл.175 ал.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност Според тази норма, в редакцията й към момента на приемане на изменението и допълнението на местната наредба – 28.02.2007г., т.6 е била със съдържание, че се освобождават от такса собствениците на ловни кучета. С ДВ бр.14 от 2016г., в сила от 19.02.2016г., т.6 на чл.175 ал.2 е изменена и има съдържание, че се освобождават от такса собствениците на кучета, които придружават или охраняват селскостопански животни, които се отглеждат в регистриран животновъден обект. Следователно, след влизане в сила на изменението на чл.175 ал.2 т.6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, собствениците на ловни кучета вече не са измежду освободени от заплащането на такса. Поради това, макар към момента на приемането на изменението и допълнението на местната наредба през 2007г. текстът на чл.38б ал.2 т.6 от същата да е бил в съответствие с разпоредбите на чл.116 ал.2 от ЗМДТ и чл. 175 ал.2 т.6 от ЗВМД, от 19.02.2016г. насам тя е в противоречие с последната и като такава, следва да бъде отменена.

Предвид изложеното, протестираните разпоредби са приети в нарушение на административно-производствените правила и при несъобразяване с материалния закон, поради което следва да бъдат отменени.

При този изход на делото и предвид направеното искане за присъждане на разноски от протестиращия прокурор, на основание чл.143 ал.1 във вр. с чл.196 от АПК следва в полза на Окръжна прокуратура Плевен да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 20лева, представляващи внесена държавна такса за обнародване на съобщението за делото в ДВ.

Воден от горното и на основание чл.193, ал.1, пр.второ от АПК, Административен съд-Плевен, тричленен състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ чл.4 ал.1 т.4 и т.5; чл.18б ал.2 предл.второ; чл.21 и чл.38б ал.2 т.6 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Долна Митрополия, приета с Решение №859/20.02.2003г. на Общински съвет-Долна Митрополия, изменени и допълнени разпоредбите с Решение №806/29.01.2015г. и Решение №656/28.02.2007г. на Общински съвет Долна Митрополия.

ОСЪЖДА Община Долна Митрополия да заплати в полза на Окръжна прокуратура Плевен сумата от 20 (двадесет) лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се оспорва пред Върховен административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от същото да се изпрати на страните.

Решението да се разгласи по реда на чл.194 от АПК при неподаване на касационна жалба или протест или ако те са отхвърлени, като от Общински съвет-Долна Митрополия се представят доказателства пред Административен съд-Плевен за изпълнение на това задължение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.