Решение по Административно дело 383/2017г.

РЕШЕНИЕ

№ 366

гр. Плевен, 31 Юли 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр. Плевен – първоинстанционен тричленен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретар Ц. Д. и с участието на Нанка Рачева – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 383 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 185-196 от Административно-процесуалния кодекс във вр. с чл.21, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация.

Образувано е въз основа на протест от прокурор в Окръжна прокуратура-Плевен, против чл.1, ал.2, чл.36 и чл.37 от Наредба №18 за управление на общинските пътища в община Левски , приета с решение №180/29.09.2008 год. на Общински съвет-град Левски.

В протеста се сочи, че протестираните норми противоречат на чл.1, ал.2, чл.53 и чл.54 от Закона за пътищата и са незаконосъобразни. Моли се за тяхната отмяна.

В съдебно заседание протестиращият прокурор Иван Шарков се явява лично и поддържа протеста на заявените в него основания. Счита за недопустимо с подзаконов нормативен акт да бъдат уредени обществени отношения, които са уредени със закон. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Общински съвет Левски в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по протеста.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че протестът е основателен, поради противоречие на протестираните разпоредби с разпоредби от Закона за пътищата.

Административен съд, гр. Плевен, първоинстанционен тричленен състав, като се запозна със становищата на страните и въз основа на приобщените по делото доказателства и закона, намира за установено следното от фактическа страна:

С предложение №РД 00-00-1276/14.08.2008 год. Кметът на Община Левски е предложил на Общински съвет-Левски на основание чл. 21, ал.2 от ЗМСМА и чл.23 от Закона за пътищата да бъде приета Наредба за управление на общинските пътища в Община Левски. Съгласно последната разпоредба, правомощията на кметовете по управлението на общинските пътища се определят с наредба на общинския съвет. Направеното предложение за приемане на Наредба е било разгледано и обсъдено от Постоянната комисия по ТСУС и транспортно обслужване, която е взела решение да се направи предложение на ОС за приемане на Наредбата. В придружителното писмо, с което ОС е представил преписката по приемане на Наредбата в съда на л.71 от делото е посочено, че Общински съвет –Левски не разполага с доказателства за реда на разгласяване, публикуване и за провеждано обсъждане на приемане на Наредбата. На 19.09.2008 год. Председателят на ОС-Левски е изпратил покана с изх.№РД 00.00-1492 до общинските съветници, кмета на общината, заместник-кметовете на общината, кметовете на кметства и кметските наместници, че свиква заседание на ОС на 29.09.2008 год. от 13,30 часа в зала 304 на общината, като в поканата е описан дневния ред. По т.3 от дневния ред е предвидено приемане на Наредба за общинските пътища в Община Левски. Наредбата за общинските пътища е приета с Решение №180/29.09.2008 год. на Общински съвет-град Левски, взето по протокол №14 от същата дата, като „за“ същата са гласували 19 от присъстващите на заседанието 19 общински съветника, при общ брой на общинските съветници 21.

Текстовете на протестираните разпоредби от Наредбата гласят, както следва:

чл.1, ал.2 –Тази Наредба не се прилага за:

1.селскостопанските пътища, осигуряващи достъп до земеделски земи;

2.горските пътища;

3.частните пътища, неотворени за обществено ползване.

чл.36.(1) Наказват се с глоба от 300 до 2000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.7, 8 и 31 или които извършват или наредят да бъдат извършени следните дейности:

1.нанасяне на повреди или унищожаване на пътищата, пътните съоръжения и принадлежностите на пътя;

2.движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на общинската администрация;

3.разпиляване на вредни вещества, опасни за хората и околната среда;

4.извършване в обхвата на пътя на:

а)дейности, застрашаващи безопасността на движението или използването на пътищата извън тяхното предназначение;

б)дейности, предизвикващи прекъсване, отклоняване или спиране на движението;

5.извършване в обхвата на пътя и обслужващите зони без разрешение на общинската администрация на:

а)строителни и ремонтни работи по пътищата извън границите на урбанизираните територии и в населените места без регулационни планове;

б)прокарване на нови и ремонт на съществуващи телеграфни, телефонни, електропроводни, въжени и други линии, кабели, продуктопроводи, водопроводи, напоителни и други канали;

в)откриване на нови и ремонт на съществуващи крайпътни обекти за обслужване на пътници и превозни средства и изграждане на пътни връзки към тези обекти или към съседни имоти;

г)изграждане на рекламни съоръжения и поставяне на рекламни материали;

6.разкриване на кариери на разстояние, по-малко от 300 м от оста на пътя и на по-малко от 1000 м от мостовете, без разрешение на общинската администрация.

(2)При повторно нарушение по ал.1 глобата е от 500 до 3000 лв.

(3)При нарушение по ал.1, т.4 и 5 кмета уведомява писмено Районната дирекция за национален строителен контрол с искане за незабавно спиране на строителните работи при условия и по ред, определени в закон.

чл.37.(1)В случаите на нарушения по чл.35 и 36 на юридическите лица и на едноличните търговци се налага имуществена санкция от 1000 до 5000лв.

(2)При повторно нарушение по ал.1 имуществената санкция е от 2000 до 7000лв.

(3)Работодателят е отговорен солидарно с работника или служителя за причинените от тях щети.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспорването е съобщено по реда на чл. 181, ал.1 и ал.2 от АПК във вр. с чл. 188 от АПК, чрез публикуване на обявлението в бр.48/16.06.2017 г. на "Държавен вестник" –л.125 от делото и в сайта на Върховен административен съд, както и чрез поставяне на обявление в сградата на Административен съд-Плевен. По делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл. 189, ал.2 от АПК.

Наредбата за управление на общинските пътища в Община Левски е подзаконов нормативен акт, приемането на който е от компетентността на Общинския съвет като орган на местната власт и местното самоуправление. Предмет на оспорване в настоящето производство са разпоредбите на чл.1, ал.2, чл.36 и чл.37 от Наредбата. Като самостоятелни разпоредби от такъв акт тяхното оспорване пред съд е регламентирано в дял трети, глава Х, Раздел ІІІ, чл. 185-196 от АПК. Наредбата съдържа вторични правни норми, които създават общи задължителни правила за регулиране на обществени отношения в границите на съответната община. Съгласно чл. 186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. А съгласно ал.2 на същата разпоредба, прокурорът може да подаде протест срещу акта. Т.е. законодателят е предоставил правомощията по оспорване на административен акт чрез подаване на протест на прокурора, без разграничение за йерархическата му поставеност в системата на прокуратурата, с оглед общата компетентност на прокуратурата по чл. 127, т.5 от Конституцията на РБ и чл. 16, ал.1, т.1 от АПК. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 4/16.07.2009 г. на ВАС по т.д.№ 2/2009 г. Ето защо прокурорът при ОП-Плевен притежава процесуална легитимация за оспорване на норма от Наредбата за управление на общинските пътища в Община Левски.

Съобразно чл. 187, ал.1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. От изложеното следва извода, че производството е резултат от валидно и допустимо сезиране на съда.

Разгледан по същество, протестът е основателен.

Според чл. 168, ал.1 от АПК, приложим в настоящото производство по силата на препращащата разпоредба на чл. 196 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от протестиращия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на протестираните разпоредби на Наредбата на всички основания по чл. 146 от АПК. Доколкото оспорените разпоредби са приети през 2008 г., следва да се съобрази съответствието им със закона към момента на приемането им, а именно към 2008 г.

Наредбата е издадена от компетентен орган. Общинският съвет като орган на местно самоуправление на територията на Община Левски решава самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в неговата компетентност. По чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал.2 от ЗМСМА и в изпълнение на предоставените му правомощия, той е овластен да издава административни актове, сред които и нормативни административни актове под формата на наредби.

От протокола за проведеното заседание, на което е приета Наредбата, се установява наличие на изискващия се заседателен кворум съгласно чл.27, ал.2 ЗМСМА – присъстват повече от половината общински съветници, като приемането на наредбата е станало с гласовете на повече от половината от присъстващите съветници съгласно чл.27, ал.3 от ЗМСМА.

Съществено е нарушена процедурата по приемане на подзаконовия нормативен акт. Съобразно разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗНА в приложимата към датата на приемане на Наредбата (2008 год.) редакция ( ДВ, бр. 46 от 2007 г.), преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. В случая изобщо липсват доказателства по преписката предложението на кмета на общината да е публикувано на Интернет-страницата на същата. Предвид че такива доказателства липсват, съдът приема, че съответните процедури по приемането на наредбата не са били спазени. Изискванията на закона в тази насока са императивни и с тях се цели осъществяване на принципа на достъпност и публичност на административните актове, въведен с чл.12, ал.1 от АПК. С посоченото по-горе не са спазени и принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, регламентирани в чл.26, ал.1 от ЗНА, които са задължителни при изработването на проект за нормативен акт. След като посочените по-горе изисквания на закона не са били спазени, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което съставлява самостоятелно основание на отмяна на протестираните норми.

Проектът за Наредба е бил обсъден в постоянната комисия на ОбС по ТСУС и транспортно обслужване, която е дала положително становище по приемането проекта за нова Наредба.

По делото не са представени и доказателства за обнародване на приетата вече Наредба по някой от предвидените от закона начини, нито се твърди такова да е извършено. Според чл. 5, ал.5 от Конституцията на РБ всички нормативни актове се публикуват . Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. Това правило е конкретизирано в чл. 78, ал.3 АПК и чл.37, ал.3 от ЗНА - нормативните актове на общинските съвети се обнародват в печата или се разгласяват по друг начин на територията на общината. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.22, ал.2 от ЗМСМА -актовете на общинския съвет се разгласяват на населението на общината в срока по ал. 1 чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата на общината и по друг подходящ начин, определен в правилника по чл. 21, ал. 3. Оспорването, спирането, отмяната или потвърждаването на оспорените актове на общинския съвет се разгласява по същия ред. Актовете на общинския съвет се обнародват в "Държавен вестник", когато това е предвидено със закон. Публикуването или обнародването, който израз е употребен в чл. 37, ал.3 от ЗНА се употребяват в смисъл "давам гласност чрез печата, обявявам, довеждам нещо до всеобщо знание”. Следователно изразената в чл. 5, ал.5 от Конституцията и в чл. 37, ал.3 от ЗНА, отнасяща се до нормативните актове на общинските съвети воля на законодателя е да се довеждат до знанието на гражданите на територията на общината приетите от общинските съвети нормативни актове. Публикуването на акта е началният момент, от който този акт произвежда действие. Съгласно чл. 5, ал.5. изр. второ от Конституцията нормативните актове влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. Затова Наредбата, като нормативен административен акт, като необнародвана в печата или разгласена по друг начин на територията на общината няма правно действие. Тя е недовършен нормативен акт. Формата на нормативния административен акт е външно изразяване на съдържащото се в него волеизявление. Чрез обнародването на нормативния административния акт не се изразяват съдържащите се в него волеизявления, а те се довеждат до знанието на правните субекти. Обнародването е елемент от предписаната от конституцията и от закона за нормативните актове - чл. 37, ал.3 процедура по издаването на нормативни административни актове на общинските съвети и неизпълнението му е съществено нарушение на процесуалните правила, защото е пречка актът да произведе правно действие. Затова необнародването на нормативен административен акт на Общински съвет е порок по смисъла на чл. 146, т.3 от АПК - нарушени са съществено административно производствените правила по издаването му. Необнародваният нормативен административен акт не поражда целеното с неговото издаване правно действие. Но приложен необнародваният нормативен акт създава нежелана от правния ред привидност, че той има правно действие и валидно регулира обществените отношения. Затова в този случай допуснатото нарушение на административно производствените правила за издаването му - липсата на обнародване е особено съществено и такъв нормативен административен акт е незаконосъобразен. На това основание оспорените текстове от Наредбата следва да бъдат отменени.

Относно съответствието на оспорените тестове с приложимия материален закон:

Първата оспорена разпоредба е тази на чл.1, ал.2 –Тази Наредба не се прилага за:

1.селскостопанските пътища, осигуряващи достъп до земеделски земи;

2.горските пътища;

3.частните пътища, неотворени за обществено ползване.

В протеста се сочи, че нормата на чл.1, ал.2 от Наредбата противоречи на разпоредбата на чл.1,ал.2 от Закона пътищата, съгласно която (2) Този закон не се прилага за:

1. (доп. - ДВ, бр. 75 от 2009 г.) улиците в населените места и селищните образувания, с изключение на онези от тях, които едновременно са участъци от републикански или общински пътища;

2. селскостопанските пътища, осигуряващи достъп до земеделски земи;

3. горските пътища;

4. частните пътища, неотворени за обществено ползване.

Следователно, единствената разлика, която се констатира между двете разпоредби, е наличието в закона на още едно предложение –т.1, в която хипотеза законът се явява неприложим, а именно относно улиците в населените места и селищните образувания, с изключение на онези от тях, които едновременно са участъци от републикански или общински пътища. Точка едно е приета допълнително, след приемане на другите предложения на разпоредбата на чл.1, ал.2, с редакцията на Закона в ДВ, бр. 75 от 18.09. 2009 г., след направеното предложение от Кмета на общината за приемане на Наредба за управление на общинските пътища в община Левски, но все пак преди приемане от ОС-Левски на оспорената разпоредба - 29.09.2009 год. Липсата на точка със съдържание, идентично на това в т.1 от Закона, в приетата от ОС местна Наредба не опорочава същата и не я прави незаконосъобразна на това основание, по следните съображения: Съгласно чл.3 от Закона за нормативните актове, Законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията, обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения, като за уреждане на другите отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт. Според чл.7, ал.2 от ЗНА, Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Предвидено е с чл.15 от ЗНА, че нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. В случая наличието на уредба за неприложение на издадения закон относно определени видове пътища е важимо и при липса на уредба в подзаконовия нормативен акт, поради което и Законът, и Наредбата се явяват неприложими към този вид пътища, които са изключени от предметния обхват на Закона, макар това изрично да не е посочено в Наредбата. От друга страна ОС винаги може да допълни местната Наредба, като приеме разпоредба, идентична по съдържание с тази на чл.1, ал.2, т.1 от ЗП. Ето защо оспорената разпоредба не противоречи на чл.1, ал.2 от Закона за пътищата, тя не е материално незаконосъобразна, но предвид приемането й при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, следва да бъде отменена.

Втората оспорена разпоредба от Наредбата е тази на чл.36.(1) Наказват се с глоба от 300 до 2000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.7, 8 и 31 или които извършват или наредят да бъдат извършени следните дейности:

1.нанасяне на повреди или унищожаване на пътищата, пътните съоръжения и принадлежностите на пътя;

3.разпиляване на вредни вещества, опасни за хората и околната среда;

4.извършване в обхвата на пътя на:

б)дейности, предизвикващи прекъсване, отклоняване или спиране на движението;

5.извършване в обхвата на пътя и обслужващите зони без разрешение на общинската администрация на:

г)изграждане на рекламни съоръжения и поставяне на рекламни материали;

(2)При повторно нарушение по ал.1 глобата е от 500 до 3000 лв.

(3)При нарушение по ал.1, т.4 и 5 кмета уведомява писмено Районната дирекция за национален строителен контролс искане за незабавно спиране на строителните работи при условия и по ред, определени в закон.

Сочи се в протеста, че същата противоречи на чл.53 и чл.54 от Закона за пътищата, чието съдържание се цитира, без да се излагат конкретни съображения в какво се изразява противоречието.

Към датата на приемане на Наредбата за управление на общинските пътища в Община Левски-29.09.2009 год., текстът на разпоредбата на чл.36 е имал абсолютно идентично съдържание с това на чл.53 от Закона за пътищата , поради което при приемане на местната Наредба не са били допуснати закононарушения, свързани с приемане на разпоредби, противоречащи на нормативен акт от по-висока степен, в случая Закон за пътищата. С две последователни изменения обаче на разпоредбата на чл.53 от Закона -ДВ, бр. 39 от 2011 г. и бр. 55 от 2011 г., текстът на чл.53 е изменен както следва:

(1) Наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности:

1. нанасяне на повреди или унищожаване на пътищата, пътните съоръжения и принадлежностите на пътя;

2. движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя;

3. разпиляване на вредни вещества, опасни за хората и околната среда;

4. извършване в обхвата на пътя на:

а) дейности, застрашаващи безопасността на движението, или използване на пътищата извън тяхното предназначение;

б) дейности, предизвикващи прекъсване, отклоняване или спиране на движението;

5. извършване в обхвата на пътя и обслужващите зони без разрешение на администрацията, управляваща пътя, на:

а) (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) строителни и ремонтни работи по пътищата;

б) прокарване на нови и ремонт на съществуващи телеграфни, телефонни, електропроводни, въжени и други линии, кабели, продуктопроводи, водопроводи, напоителни и други канали;

в) (отм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.);

г) (отм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.);

6. разкриване на кариери на разстояние, по-малко от 300 м от оста на пътя и на по-малко от 1000 м от мостовете, без разрешение на администрацията, която управлява пътя.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., бр. 39 от 2011 г.) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е от 2000 до 7000 лв.

(3) При нарушение по ал. 1, т. 4 и 5 администрацията, управляваща пътя, уведомява писмено районната дирекция за национален строителен контрол с искане за незабавно спиране на строителните работи при условия и по ред, определени в закон.

Видно е, че с измененията са променени както размерите на предвидените административни наказания за извършени административни нарушения, така е променен и обхватът на отговорността, като предвидените наказания вече касаят само отделни текстове на нарушения от приложимите норми, а не целите норми, променен е и обхватът на действие на нормите по отношение на конкретно предвидени дейности по пътищата. По делото няма данни да е прието изменение на местната Наредба, което да се съобрази с посоченото по-горе изменение на Закона за пътищата, поради което нормата на чл.36 от Наредбата за управление на общинските пътища в Община Левски се явява в противоречие с измененията на нормата на чл.53 от Закона за пътищата, направени с ДВ, бр. 39 от 2011 г. и бр. 55 от 2011 г.

Третата оспорена разпоредба гласи:

чл.37.(1)В случаите на нарушения по чл.35 и 36 на юридическите лица и на едноличните търговци се налага имуществена санкция от 1000 до 5000лв.

(2)При повторно нарушение по ал.1 имуществената санкция е от 2000 до 7000лв.

(3)Работодателят е отговорен солидарно с работника или служителя за причинените от тях щети.

Към датата на приемане на Наредбата за управление на общинските пътища в Община Левски-29.09.2009 год., текстът на разпоредбата на чл.37 също както и предходно оспорената разпоредба, обсъдена вече от съда, е имал абсолютно идентично съдържание с това на чл.54 от Закона за пътищата , поради което при приемане на местната Наредба не са били допуснати закононарушения, свързани с приемане на разпоредби, противоречащи на нормативен акт от по-висока степен, в случая Закон за пътищата. С последващо изменение обаче на разпоредбата на чл.54 от Закона -ДВ, бр. 39 от 2011 г., текстът на чл.54 е изменен както следва:

(1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., бр. 39 от 2011 г.) При нарушения по чл. 52 на юридическите лица и на едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв., а при нарушения по чл. 53 - в размер от 3000 до 8000 лв.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., бр. 39 от 2011 г.) При повторно нарушение по чл. 52 имуществената санкция е в размер от 2000 до 7000 лв., а по чл. 53 - в размер от 4000 до 12 000 лв.

(3) Работодателят е отговорен солидарно с работника или служителя за причинените от тях щети.

Видно е, че с изменението са променени размерите на предвидените административни наказания за извършени административни нарушения и е диференцирана отговорността, т.е. определени са отделни по размери наказания в случаите на нарушения на чл.52 и чл.53 от Закона, съответстващи на нарушения на чл.35 и чл.36 от местната Наредба. По делото няма данни да е прието изменение на местната Наредба, което да се съобрази с посоченото по-горе изменение на Закона за пътищата, поради което и нормата на чл.37 от Наредбата за управление на общинските пътища в Община Левски се явява в противоречие с изменението на нормата на чл.54 от Закона за пътищата, направено с ДВ, бр. 39 от 2011 г.

С оглед на изложеното, протестираните разпоредби са приети в нарушение на административно производствените правила, а разпоредбите на чл.36 и чл.37- и в противоречие с материалния закон и следва да бъдат отменени.

С оглед изхода на делото и искането на протестиращия за присъждане на разноски в размер на 20 лева за внесена държавна такса за обнародване на съобщението за делото в ДВ и на основание чл.143, ал.1 вр. чл.196 от АПК Община Левски следва да заплати на Окръжна прокуратура – Плевен разноски в размер на 20 лева.

Воден от изложените мотиви и на основание чл.172, ал. 2, предл. второ АПК, Административен съд – Плевен, първоинстанционен тричленен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ чл.1, ал.2, чл.36 и чл.37 от Наредба №18 за управление на общинските пътища в община Левски , приета с решение №180/29.09.2008 год. на Общински съвет-град Левски.

ОСЪЖДА Община Левски да плати в полза на Окръжна прокуратура Плевен сумата от 20 /двадесет/ лева разноски по делото.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

След влизане в сила на съдебното решение същото да се изпрати на Общински съвет-Левски за обнародване по начина, по който е обнародвана наредбата, като се представят доказателствата пред Административен съд – Плевен за изпълнение на това задължение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.