Р E Ш Е Н И Е

№ 326

гр.Плевен, 19.07.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Катя Арабаджиева

Снежина Иванова

при секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 378 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 263 от 24.03.2017 г., постановено по анд № 3154/2016 г., Районен съд – Плевен е отменил наказателно постановление № 1664 от 05.12.2016 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Ловеч, с което на И.П.И. ***, с ЕГН **********, регистриран в публичния регистър на ИЕАГ – София с Удостоверение за частна лесовъдска практика № 1794 от 20.09.2011 г., на основание чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите, е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл.12б ал.1 т.4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии за това, че за периода от 04.04.2016 г. до 07.04.2016 г. в землището на с.Николаево, община Плевен, отдел 238, подотдел „б“, имот с кад.№ 135067, като лице по чл.108 ал.2 от Закона за горите, на което е издадено позволително за сеч № 0296948 от 29.03.2016 г., не е изпълнил задълженията си да следи за наличието на документи за достъп до имота, вследствие на което в имота са извършвани горскостопански дейности, без разрешителни за достъп по чл.148, ал.2, т.4 от Закона за горите, издадени от кмета на с.Николаево, община Плевен.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Регионална дирекция по горите - Ловеч, представлявана от директора инж. П. П. Б., чрез ст.юрисконсулт В. Г., който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че в АУАН и НП са конкретизирани законовите разпоредби, които са нарушени и в този смисъл не е накърнено правото на защита на жалбоподателя. Счита за незаконосъобразни изводите на районния съд, че на посочената дата на извършване на нарушението не става ясно какво товарно или пътно превозно средство се е движило в посочената горска територия, т.к. в случая деянието, извършено от нарушителя, е на просто извършване, а съгласно нормативната уредба, изрично посочена в АУАН и НП, негово задължение е да следи за наличието на документи за достъп до имота, каквито, видно от приложените към процесната преписка документи не са налице. Счита за несъществено твърдяната липса на конкретизация относно обстоятелството какви горскостопански дейности са извършени, т.к. с АУАН и НП на жалбоподателя е потърсена отговорност за неизпълнението на законовото му задължение да следи за наличие на документи за достъп до процесния имот, каквито липсват и е без правно значение конкретизацията на горскостопанската дейност, т.к. липсват каквито и да било разрешителни за достъп, издадени от кмета на с.Николаево. Касаторът не оспорва, че действително не е имало извършена теренна проверка при констатирането на нарушението, но счита, че такава е напълно излишна, т.к. на жалбоподателя не е потърсена отговорност за извършване на нарушения на терен, а за липсата на издадени от кмета на с.Николаево разрешителни за достъп, каквото е нормативно установеното изискване. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление, алтернативно – да върне делото за ново разглеждане от районния съд.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – И.П.И. не се явява и не се представлява и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №1664/01.08.2016г. от горски инспектор при РДГ - ЛОВЕЧ, в присъствието на свидетеля З. и на нарушителя И.. Съставен е за това, че за времето 04.04.2016г. – 07.04.2016г. в землището на с.Николаево, общ.Плевен, отдел 238, подотдел „б“, имот с кад.№135067, като лице по чл.108 ал.2 ЗГ, на което е издадено позволително за сеч №0296948/29.03.2016г. не е изпълнил задълженията си да следи за наличието на документи за достъп до имота, вследствие на което в имота са извършвани горскостопански дейности, без разрешителни за достъп по чл.148, ал.2, т.4 ЗГ, издадени от кмета на с.Николаево, общ.Плевен – нарушение по чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите във вр. с чл.12б ал.1 т.4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Нарушителят не е направил възражения при съставяне на акта; не е представил такива и по реда и в срока на чл.44 ал.1 ЗАНН. Административнонаказващият орган изцяло е приел фактическата обстановка, отразена в АУАН. На тази основа е издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите, на И. е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 /триста/ лева, за извършено нарушение на чл.12б ал.1 т.4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

Съдът е направил извод, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица, което се потвърждава от приобщените по делото писмени материали /л.10, л.32 от делото/, но в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както следва:

На първо място съдът приел, че нито от съдържанието на съставения АУАН, нито от това на издаденото НП, стават ясни обстоятелствата на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Отговорността му е ангажирана за това, че в качеството си на лице по чл.108 ал.2 ЗГ, на което е издадено позволително за сеч №0296948/29.03.2016г., И. не е изпълнил задълженията си да следи за наличието на документи за достъп до имота в отдел 238, подотдел „б“, с кад.№135067 и в резултат на това в същия имот са извършвани горскостопански дейности, без разрешителни за достъп по смисъла на чл.148 ал.2 т.4 ЗГ. Съдът направил извод, че липсва каквато и да било яснота: кой и какви по вид горскостопански дейности е извършил като резултат от твърдяното проявено бездействие от страна на жалбоподателя, за които горскостопански дейности се твърди, че са извършени за период 04.04. – 07.04.2016г. При положение, че извършването на такива дейности се твърди, то същите са част от предмета на доказване и в този смисъл, наличието на достатъчно данни за тях, е абсолютно наложително. Обратното - липсата на достатъчна конкретизация в очертаната насока, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила – чл.42 т.4, чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, тъй като не са изпълнени императивните изисквания за излагане на описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено. Това според ПРС нарушава правото на защита на жалбоподателя, тъй като не му дава възможност да научи въз основа на кои фактически положения е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

На второ място съдът констатирал, че извън позоваване на актовата преписка, в издаденото НП липсва посочване на доказателствата, които потвърждават твърдяното административно нарушение. В случая обаче това приел за недостатъчно поради обсъдената от съда неяснота в обстоятелствената част както на съставения АУАН, така и на издаденото НП. В този смисъл, липсата на посочване кои са доказателствата, въз основа на които се приема извършване на административно нарушение по чл.12б ал.1 т.4 от НАРЕДБА № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, според ПРС само по себе си ограничава възможността на жалбоподателя да организира защитата си.

На трето място съдът направил извод, че от използваните езикови средства при описание на административното нарушение /посочване на период от време, за който се твърди извършване на „горскостопански дейности“/ се налага представата, че е налице повече от един случай, при който лицето по чл.108 ал.2 ЗГ не е изпълнило задълженията си по чл.12б ал.1 т.4 от НАРЕДБА № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. При това положение обаче, актосъставителят, а впоследствие – наказващият орган, не само е следвало да изяснят поотделно всеки от тези случаи, но и в съответствие с разпоредбата на чл.18 ЗАНН – да бъде наложено за всяко от отделните нарушения и отделно наказание. Съдът счел, че в нарушение на тази законова разпоредба, е извършено своеобразно „групиране“ на наказанията, подобно на уреденото в чл.23 НК, която разпоредба обаче няма приложение в административнонаказателното производство. Това нарушение на процесуалните правила приел също за съществено, тъй като разпоредбата на чл.18 ЗАНН е императивна и не предвижда изключения от нейното прилагане.

На последно място, анализирайки показанията на разпитаните свидетели, които приел за лаконични и неубедителни, направил извод за неправилност на оспореното НП Съдът констатирал, че и двамата свидетели посочват, че за случая са били сигнализирани с Констативен протокол от страна на ТП на ДГС – Плевен, докато видно от Писмо изх.№ I-7-432/17.01.2016г. на РДГ – Ловеч /л.30 от делото/, констативни протоколи за извършени проверки, предхождащи съставянето на АУАН, не са налице. При тези особености на доказателствената съвкупност, съдът приел за недоказано вмененото нарушение На тези основания отмени оспореното пред него НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Отговорността на И. е ангажирана затова, че за периода от 04.04.2016 г. до 07.04.2016 г. в землището на с.Николаево, община Плевен, отдел 238, подотдел „б“, имот с кад.№ 135067, като лице по чл.108 ал.2 от Закона за горите, на което е издадено позволително за сеч № 0296948 от 29.03.2016 г., не е изпълнил задълженията си да следи за наличието на документи за достъп до имота, вследствие на което в имота са извършвани горскостопански дейности, без разрешителни за достъп по чл.148, ал.2, т.4 от Закона за горите, издадени от кмета на с.Николаево, община Плевен. Деянието е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на 257, ал.1, пр.второ, т.1, пр.първо от ЗГ във връзка с чл.12б, ал.1, т.4 от Наредба №1/2012 год. за контрола и опазване на горските територии. Съгласно последната цитирана разпоредба, лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за наличието на документи за достъп до съответната горска територия. От описанието на нарушението в АУАН и в НП става ясно, че осъществяването на нерегламентиран достъп до имота-без наличие на съответни документи, е установено на база на констатация за извършени в имота горскостопански дейности без разрешителни, защото именно по този начин е описано деянието и в двата санкционни акта – „вследствие на което в имота са извършвани горскостопански дейности, без разрешителни за достъп по чл.148, ал.2, т.4 от Закона за горите, издадени от кмета на с.Николаево, община Плевен“. Чрез констатация за такива дейности се доказва нарушението, елементите на неговия фактически състав, иначе не би могло да се установи, че деецът не е следил за наличието на документи за достъп. Ето защо , за да се счете за доказано и съставомерно по посочения текст, деянието следва да бъде описано подробно в тях-чрез посочване, че е констатирано извършването на горскостопански дейности в имота, кога , от какъв характер са тези дейности и какви вреди са причинили,респ. чрез препращане към друг предхождащ издаването на АУАН документ-например констативен протокол. Тогава може да се счете, че е налице описание на обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение и то по начин, че за дееца да стане ясно какво точно нарушение, в случая бездействие е допуснал, което е запретено от закона. Като не са описали деянието с всички негови типични признаци, които в съвкупност да очертаят картината на запретен от закона състав на административна простъпка , актосъставителят и АНО са допуснали нарушение на закона, което съставлява самостоятелно отменително основание, отчетено от решаващия състав на съда. Ето защо решението на ПРС като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 263 от 24.03.2017 г., постановено по анд № 3154/2016 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.