РЕШЕНИЕ
№ 345
Плевен, 20.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен,
пети състав, в публично съдебно заседание на шести юли две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева
изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова адм. дело № 374 по описа за
2017 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 171, т.2, буква „и“ /изм./
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по
жалба на К.Н.Ф., ЕГН ********** ***, срещу заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ № 17-0241-000049 по чл.171, т.2, буква „и“ от ЗДвП от
09.04.2017 г. на Началник група към ОДМВР-Плевен, РУ /Районно управление на МВР/
Белене.
Със същата е
наложена санкция по чл.171, т.2, буква „и“ /изм./ от ЗДвП, а именно временно
спиране от движение на собственото на жалбоподателя моторно превозно средство –
Фолксваген „Пасат“ с рег. № ХХХХ, за срок – до един месец. В жалбата се твърди, че тази санкция е наложена за
нарушение, което не е извършил, а именно такова по чл.102 от ЗДвП. Твърди, че е
дал ключовете на автомобила на сина си К. К. Ф., тъй като е
правоспособен водач. Същият е положил успешно изпит за управление на МПС пред
КАТ на 22.03.2017 г., като моли служебно да се провери този факт, както и дали
притежава свидетелство за управление на МПС. Въпреки направените от двамата
възражения за случилото се на 08.04.2017 г. са им били съставени актове. Срещу
последните са подали в 3-дневен срок възражения, с описание на станалата
ситуация. Посочва, че лично не е видял синът му да управлява МПС, но му е
предоставил ключове, тъй като е правоспособен водач, тъй като поради успешно
положения от него изпит го счита за такъв, поради което счита, че не е извършил
нарушение по чл.102 от ЗДвП, и неправилно му е наложена санкция, която го
лишава от правото да ползва автомобила си.
Посочва, че автомобилът е ½ идеална част негова собственост и на съпругата
му Р. Ф. – ½ ид. част, доколкото е придобит по време на брак. Твърди,
че заповедта не е му е връчена по законовия ред и именно поради това е отказал
да я приеме. Същата му е връчена на 10.04.2017 г. в 21.20 часа в жилище, в
което е бил само на гости, а не на адреса, но който живее и е регистриран. Поради
късния час, а също и поради факта, че е употребил алкохол, е отказал приемането
на заповедта. Моли да се отмени заповедта като незаконосъобразна.
В съдебно заседание оспорващият - К.Н.Ф.,*** , редовно призован, се
явява лично. Поддържа жалбата и моли да се отмени заповедта. Моли за присъждане
на направените разноски за държавна такса. Представя писмено становище
/л.л.42,43/, в което допълнително твърди, че неправилно не е посочено дали по
т.1 или т.2 от чл.102 от ЗДвП е извършеното от него нарушение.
Ответникът – Началник
група към ОДМВР-Плевен, РУ Белене редовно призован, не изпраща представител.
Административен съд - Плевен, пети състав, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната
цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, предмет на това
производство, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, доколкото заповедта
е връчена при условията на отказ на 10.04.2017 г. /л.22/, а жалбата е подадена
на 20.04.2017 г., видно от поставения вх.№ на органа /л.2/, от надлежна страна
и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
На 08.04.2017 г. е съставен АУАН на К. К. Ф. затова,
че на същия ден около 02.00 часа в гр.Белене, ул.“Люлин“ №1 управлява автомобил
Фолксваген „Пасат“ с табели с рег. № ХХХХХ,
като извършва следните нарушения: 1. Управлява МПС без да е правоспособен
водач; 2. Не е представил МПС на ГТП за 2017 г.; 3. Не представя свидетелство
за регистрация на МПС /л.12/. Обстоятелствата около извършването на проверката
и установяването на нарушенията са подробно описани в събрани по делото
докладни записки на полицейските служители, които са я извършили.
На 09.04.2017 г. е съставен АУАН на жалбоподателя К.Н.Ф. /л.23/. Съгласно същия, като
собственик на автомобил Фолксваген „Пасат“ с табели с рег. № ХХХХ е предоставил
на 08.04.2017 г. управлението на МПС на лицето К. К. Ф., който е
неправоспособен водач, с което виновно е нарушил чл.102, т.1 от ЗДвП. Иззети са
контролният талон и свидетелството за регистрация на МПС. Направено е възражение
в самия АУАН, че написаното по-горе не е вярно. В подадено допълнително
възражение на 10.04.2017 г. /л.л.8,9/ се сочи, че предоставил ключовете на сина
си К. К. Ф., който е правоспособен водач, доколкото успешно е положил изпит
пред КАТ и е подал документи за издаване на СУМПС. Твърди, че не синът му е
управлявал автомобила.
По делото е приобщено писмо от
ОДМВР-Плевен /л.10/, съгласно което на К. К. Ф. е издадено СУМПС №283242014 на
11.04.2017 г., което му е връчено на 18.04.2017 г., и към 08.04.2017 г. не е
притежавал СУМПС, бил е неправоспособен. От приложената справка на л.11 е
видно, че К. Ф. е издържал изпит на 22.03.2017 г., на 04.04.2017 г. е подал
документи за издаване на СУМПС, а на 11.04.2017 г. е издадено СУМПС.
К. Ф. е написал
собственоръчно сведение на 08.04.2017 г. /л.18/, съгласно което е управлявал
автомобила на датата и часа, посочени в издадения му АУАН.
По делото е приобщена
заповед № 316з-3575/14.12.2015 г. на директора на ОДМВР-Плевен /л.32/, съгласно
която се определят да прилагат с мотивирани заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171,
т.1, т.2, т.4, т.5, буква „а“ и т.6 от ЗДвП длъжностни лица в ОДМВР-Плевен,
включително началник група в РУ на МВР при ОД на МВР-Плевен.
В издадената заповед /л.22/ е посочено, че се издава
срещу К.Н.Ф., ЕГН **********,***, като
е взето предвид, че на 08.04.2017 г. в гр.Белене, като собственик на лек автомобил
Фолксваген „Пасат“ с табели с рег. № ХХХХ е предоставил управлението на МПС на
лицето К. К. Ф., ЕГН **********, който е неправоспособен водач и като собственик
на МПС е предоставил управлението на МПС на лице, което не притежава съответното
свидетелство за управление, с което виновно е нарушил чл.102 от ЗДвП. Наложена
му е санкция по чл.171, т.2, буква „и“ от ЗДвП – временно спиране от движение
на МПС за срок до 1 месец. Посочено е, че е отнето свидетелството за регистрация
на МПС.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2,
2а,
4, т.
5, буква "а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Видно от приобщената по делото заповед
№ 316з-3575/14.12.2015 г. на директора на ОДМВР-Плевен, издалият заповедта
началник група е компетентен да издава заповеди за ПАМ по чл.171, т.2 от ЗДвП и
заповедта е издадена от компетентен орган.
Съдът намира, че заповедта е издадена в установената
форма, при спазване на административно-производствените правила. Същата е
издадена след съставяне на двата АУАН, като в същите са изложени фактите относно
установеното управление на МПС от страна на сина на оспорващия и факта, че
самият оспорващ е предоставил управлението на притежаваното от него МПС на своя син, който не е притежавал
СУМПС. Следва да се посочи, че фактите не са и спорни между страните, доколкото
тези обстоятелства се признават и от К.Ф. в жалбата и пред съда. Спорът е
правен, доколкото следва да се съобрази - ако лице е успешно издържало изпит за
водач на моторно превозно средство, без да му е издадено свидетелство за управление
на МПС, дали това го прави правоспособен водач.
Съгласно лазпоредбата на чл.171, т.2, буква „и“ към
датата на издаване на заповедта за осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки: 2. временно спиране от движение на
пътно превозно средство: и) на
собственик, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно
средство на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление
и/или е употребило алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда,
наркотични вещества или техни аналози - за срок до един месец. Видно от посоченото
в заповедта, в случая е налице хипотезата на собственик, който предоставя
управлението на моторно превозно средство на лице, което не притежава
съответното свидетелство за управление. СУМПС е издадено на К. Ф. на 11.04.2017
г., след датата, на която същият е управлявал МПС, а именно на 08.04.2017 г.
По-късното издаване на СУМПС може да доведе само до извод, че към 08.04.2017 г.
оспорващият е допуснал или предоставил управлението на МПС на лице, което към
онзи момент не е притежавало СУМПС. В АУАН, издаден на К.Ф., е посочена разпоредбата
на чл.102, т.1 от ЗДвП, съгласно която на водача, собственика или упълномощения
ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя
моторното превозно средство: 1. на водач, който е под въздействие на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози, или на неправоспособен водач. До
издаване на СУМПС едно лице е неправоспособен водач, доколкото при издаване на
СУМПС се съобразява не само успешното полагане на изпит, но и другите изисквания
на ЗДвП. Успешно положеният изпит е необходим, но не е достатъчен за издаването
на СУМПС. Разпоредбата на чл.151, ал.2 от ЗДвП, сочи че: „Свидетелство за
управление на моторни превозни средства се издава от органите на Министерството
на вътрешните работи на лице, завършило първи гимназиален етап на средно
образование, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за
съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно
средство и за оказване на първа долекарска помощ и е успешно издържало изпит за
водач на моторно превозно средство“ т.е. за да стане едно лице правоспособен
водач, следва да бъдат изпълнени и другите изисквания на ЗДвП, и то става такъв
водач когато бъде издадено СУМПС. Следователно към 08.04.2017 г., когато е
управлявал МПС, К. Ф. не е бил правоспособен водач, и като е допуснал или
предоставил управлението на МПС на същия, К.Ф. е нарушил разпоредбата на
чл.171, т.2, буква „и“ в действащата към онзи момент редакция.
Съдът съобразява, че разпоредбата на чл.171, т.2,
буква “и“ е изменена със ЗИД, обнародван в ДВ, бр. 54/2017 г., като е отпаднала
възможността да се издава заповед за ПАМ поради допускане или предоставяне
управлението на МПС на лице, което не притежава съответното свидетелство за
управление. Тази разпоредба обаче е била в сила към датата на постановяване на
процесната заповед, и съгласно чл.142, ал.1 АПК съдът е длъжен да съобрази
съответствието на заповедта с материалния закон към момента на издаването и. Поради
това заповедта е съобразена с материалния закон. Следва да се съобрази също, че
срокът на временното спиране от движение е изтекъл още при действието на
старата редакция на разпоредбата.
По отношение на останалите твърдения на оспорващия съдът
съобразява следното:
Твърдението, че автомобилът
е собственост освен на оспорващия и на съпругата му, не е доказано. Не са
представени доказателства, че същият е в брак, че МПС е придобито по време на
брака, че регистрацията на МПС е извършена на името и на двамата.
Доводите на Ф., че заповедта
не е му е връчена по законовия ред и
това прави същата незаконосъобразна, е неоснователно. Същата следва да се връчи
на адресата си или на друго лице, което поеме задължението да му я предаде,
като не е задължително да бъде връчена на адреса, на който адресата живее и е
регистриран, ако му се връчва лично, като нито мястото, нито часът на връчване
имат значение по отношение законосъобразността на същата, тъй като надлежното
връчване има значение само по отношение на срока за оспорване, който в случая е
спазен.
В заповедта не е необходимо
да се посочва дали по т.1 или т.2 от чл.102 от ЗДвП е извършеното нарушение. За
това нарушение е съставен АУАН и при евентуално издаване на наказателно
постановление привлеченото към отговорност лице ще има възможност да защити правата
си, като го оспори и претендира неговата отмяна. В АУАН, издаден на К.Ф., изрично
е посочена като нарушена т.1 на чл.102 от ЗДвП. В процесната заповед правилно е
цитирана само нормата на чл.171, т.2, буква „и“ в приложимата, действаща към
момента на издаване на заповедта редакция, и само същата разпоредба следва да
бъде съобразена. Разпоредбата в приложимата хипотеза е и словесно
възпроизведена, поради което липсва каквото и да е процесуално нарушение.
Предвид горепосоченото заповедта е издадена от
компетентен орган, в предписаната от закона форма, при съобразяване с
административно производствените правила и материалния закон и е законосъобразна,
а жалбата срещу нея като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. пето от АПК, Административен съд – град Плевен, пети
състав,
РЕШИ:
Отхвърля жалбата
на К.Н.Ф., ЕГН **********,***
срещу заповед за ППАМ № 17-0241-000049/.09.04.2017 г на началник група към ОД
на МВР Плевен, РУ Белене.
Решението да се съобщи на страните.
Решението може да се оспорва
пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщението, че
решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: