Р Е Ш Е Н И Е
№ 308
гр.Плевен, 10 Юли 2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на пети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря В. М., като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №373 по описа за 2017г. на
Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.124
ал.1 във вр. с чл.107 ал.1 т.5 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Производството по делото е образувано по жалба от И.П.
***, чрез адв.П.В. от САК, срещу Заповед №152/28.03.2017г. на Изпълнителния директор
на ДФ”Земеделие”-София, с която на основание чл.107 ал.1 т.5 и чл.108 от Закона
за държавния служител е прекратено служебното правоотношение на оспорващия за
длъжността „старши експерт” с ранг ІІІ младши в отдел „Пчеларство, мляко и
интервенция” в дирекция „Селскостопански пазарни механизми” при Държавен фонд
„Земеделие”, считано от 29.03.2017г.
В жалбата са наведени доводи, че прекратяването на
служебното правоотношение на посоченото в заповедта основание е
незаконосъобразно, поради съществено нарушение на
административнопроизовдствените правила, противоречие с материалния закон и с
целта на закона. Твърди се, че от заповедта не става ясно на какво точно
изискване не отговаря П. и каква е причината да се измени изискването за
образователна степен за длъжността му. Твърди се, че в константната съдебна
практика относно законосъобразността на прекратяване на служебно правоотношение
на основание чл.107 ал.1 т.5 от ЗДСл е прието, че за да е осъществен
фактическият състав на тази норма следва да са налице три предпоставки – да е
създадена нова фактическа обстановка; същата да води до невъзможност за
изпълнение на задълженията по конкретната длъжност и причините за това да са
непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята
им, или обективната невъзможност да е породена от причини, за настъпването на
които нито една от страните по правоотношението не съдейства в една или друга
степен. Т.е. разпоредбата изисква промяна в обстоятелствата, която възниква
въпреки и независимо от волята на всяка от страните по правоотношението и която
води до невъзможност за изпълнение на задълженията на конкретната длъжност.
Според оспорващия, в конкретния случая не е налице нито една от сочените
предпоставки. Сочи се, че според Класификатора на длъжностите в администрацията
за длъжността на П. се изисква образователна степен „бакалавър”, която
предполага наличие на висше образование. В тази връзка се твърди, че П. има
придобита образователна степен „магистър”, специалност „Маркетинг” и
професионална квалификация Магистър по икономика. В заключение се моли за
отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане на разноски.
От Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие”-София не е депозиран писмен отговор по жалбата.
В съдебно заседание по съществото на делото оспорващият
не се явява и не се представлява. По делото са представени писмени бележки от
адв.В. с надлежно пълномощно, който поддържа депозираната жалба на сочените в
нея основания. Счита, че не са налице предпоставките за прекратяване на
служебното правоотношение на това основание. Счита, че доколкото е извършено
изменение на изискванията за заемане на длъжността, установени в длъжностната
характеристика, а именно изискване за професионална област правни науки, то всички
други функции и задължения за длъжността не са променени, така че да могат да
се изпълняват само от служител с такова образование. Моли за отмяна на
заповедта и претендира присъждане на разноски, съобразно представен в съдебно
заседание на 21.06.2017г. списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се
представлява. По делото са представени писмени бележки от юрисконсулт Р. с
надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна. Счита, че заповедта
е издадена при съобразяване на всички законови изисквания. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд-Плевен,
седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорената заповед
във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
Оспорената Заповед №152/28.03.2017г. е връчена лично
на оспорващия П. срещу подпис на 28.03.2017г., видно от отбелязването върху самата
заповед (л.8 от делото на АССГ). Съгласно чл.124 ал.1 от ЗДСл, споровете относно възникването, съдържанието
и прекратяването на служебните правоотношения, както и относно налагането на
дисциплинарна отговорност са подсъдни на административните съдилища или
Върховния административен съд по реда на АПК в зависимост от органа, издал
съответния акт. По делото няма данни заповедта да е обжалвана по административен
ред и с оглед разпоредбата на чл.148 от АПК, съдът намира, че при липса на
задължителност за такова обжалване, в конкретната хипотеза срокът за обжалване
е 14-дневен от деня на съобщаването (чл.149 ал.1 от АПК). Жалбата на И.П. е
подадена до АССГ на 04.04.2017г., който с определение от 24.04.2017г. е
прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на
Административен съд-Плевен. След проверка на настоящ и постоянен адрес на
оспорващия в НБД „Население”, настоящият състав на Административен съд-Плевен
намира, че е налице хипотезата на чл.133 ал.1 от АПК и делото му е местно
подсъдно.
Предвид
изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна,
при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване
административен акт, в законоустановения срок за обжалване, и е процесуално
допустима, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
От доказателствата по
делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и се установява от
доказателствата по делото, че към момента на издаване на процесната заповед
оспорващият П. е заемал длъжността „Старши експерт” в отдел „Пчеларство, мляко и интервенция” в
Дирекция „Селскостопански пазарни механизми” при Държавен фонд
„Земеделие”-София, с ранг ІІІ младши. Същият работи в Държавен фонд „Земеделие” от 2013г. (л.100 от делото
на АССГ), като първоначално е бил назначен от Изпълнителният директор на ДФЗ на
основание чл.15 от ЗДСл (служебно правоотношение по заместване) на длъжност
старши експерт в друга дирекция, отдел и сектор, и впоследствие е бил
преназначаван, като от 28.04.2015г. е в отдел „Пчеларство, мляко и интервенция”
в Дирекция „Селскостопански пазарни механизми”, а съгласно Заповед
№859/03.12.2015г. на Изпълнителния директор на ДФЗ е преназначен за
неопределено време на длъжността „Старши експерт” в отдел „Пчеларство, мляко и интервенция” в
Дирекция „Селскостопански пазарни механизми”, считано от 04.12.2015г. (л.52 от
делото на АССГ).
Изискванията за заемане на длъжността „Старши експерт”
в ДФЗ, съгласно длъжностна характеристика (л.49-51 от делото на АССГ), връчена
на П. за запознаване на 04.12.2015г., са образователна степен –висше (бакалавър);
професионална област-икономика, математика, право, агрономство, администрация и
управление, зооинженерство, инженерство, финанси; професионален опит -2години;
допълнителна квалификация/обучение – компютърна грамотност, езикови умения.
Видно е от доказателствата по делото (л.41-47 от
делото на АССГ), че годишната оценка за периода 01.01.2016г. до 31.12.2016г. на
изпълнението на длъжността от П. е „Изпълнението напълно отговаря на
изискванията”, като в мотивите е посочено, че служителят е изпълнил всички
цели, заложени в индивидуалния работен план, на нивото на изискванията и
критериите, определени в него, както и че е показал по всички компетентности
знания, умения и поведение, отговарящи на посочените в Наредбата за условията и
реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация. Като
бъдещ потенциал е записано, че служителят показва голям потенциал при
анализиране на работата си, като предлага ефективни начини за повишаване на
продуктивността и качеството й, който следва да се използва и награждава в
бъдеще. Годишната оценка е от 11.01.2017г.
Със Заповед №№152/28.03.2017г. на Изпълнителния
директор на ДФ”Земеделие”-София, на основание чл.107 ал.1 т.5 и чл.108 от
Закона за държавния служител, е прекратено служебното правоотношение на И.П. за
длъжността „старши експерт” с ранг ІІІ младши в отдел „Пчеларство, мляко и
интервенция” в дирекция „Селскостопански пазарни механизми” при Държавен фонд
„Земеделие”, считано от 29.03.2017г. (л.25 от делото на АССГ). Като мотиви за
прекратяване на служебното правоотношение органа по назначаване е посочил, че
съгласно утвърдена длъжностна характеристика за длъжността „старши експерт” в
отдел „Пчеларство, мляко и интервенция” в дирекция „Селскостопански пазарни
механизми” е въведено изискване за образователна степен, която П. не притежава.
Посочено е още, че в резултат на това възниква обективна невъзможност лицето да
изпълнява служебните си задължения на длъжността „старши експерт” в отдел „Пчеларство,
мляко и интервенция” в дирекция „Селскостопански пазарни механизми”, тъй като
престава да отговаря на изискванията за заемане на длъжността, регламентирани в
длъжностната характеристика за длъжността „старши експерт” в отдел „Пчеларство,
мляко и интервенция” в дирекция „Селскостопански пазарни механизми”.
Именно тази заповед е предмет на настоящето
производство.
От фактическа страна по делото е установено още,
че длъжностната характеристика, на която
се позовава органът по назначаване в процесната заповед (л. 37-40) е утвърдена
на 29.03.2017г. и копие от нея не е връчвано на П. (л.35). Изискванията за
заемане на длъжността „Старши експерт” в ДФЗ, съгласно тази длъжностна
характеристика са образователна степен –висше магистър; професионална област-правни
науки; професионален опит -2години; допълнителна квалификация/обучение –
компютърна грамотност, езикови умения.
Установено е също, че П. притежава диплома за висше
образование с образователно-квалификационна степен „магистър” по специалността Маркетинг
с професионална квалификация Магистър по икономика от СА” Димитър Ценов”
гр.Свищов.
Така установената
фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Оспорената заповед за прекратяване
на служебното правоотношение на оспорващия представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК.
Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение
на П. е издадена от компетентен орган съобразно чл.108 във вр. с чл.107 ал.1 от
ЗДСл, а именно от органа по назначаване, който е Изпълнителният директор на
ДФЗ-София.
Заповедта е издадена в писмена форма, но при липса на фактически
основания, което от своя страна води и до противоречие с материалния закон и
несъответствие с целта на закона. Съображенията за това са следните:
Настоящият състав намира, че оспореният акт е издаден
при липса на фактически основания, което е в нарушение на изискването на чл.108
ал.1 от ЗДСл. Посочената като право основание по ЗДСл разпоредба има бланкетен
характер и от нея не могат да се изведат фактическите основания за прекратяване
на служебното правоотношение. Това налага органът по назначаването да мотивира
заповедта си за едностранно прекратяване на служебното правоотношение, т.е. да
посочи фактическите обстоятелства, които обективират обективната невъзможност
на държавния служител да изпълнява служебните си правоотношения. Именно такова
е изискването на разпоредбата на чл.108 ал.1 изр. второ от ЗДСл. В конкретния
случай е посочено единствено, че в утвърдена длъжностна характеристика е въведено
изискване за образователна степен, която П. не притежава, но не е
конкретизирано какво е изискването, както и не е посочено в какво се изразява
промяната в предходната за длъжността длъжностна характеристика с оглед
съпоставянето й с новоутвърдената такава. Липсата на посочените обстоятелства
затруднява съдебният контрол доколкото е невъзможно да се провери дали
представените по делото доказателства обосновават посоченото в акта правно
основание и волята на административния орган, както и наличието на
материално-правната предпоставка за издаване на акта. В тази връзка следва да
се отбележи, че е недопустимо посочването на релевантните факти и обстоятелства
от органа по назначаване едва в представена по делото писмена защита. В
последната се твърди, че П. не притежава необходимата образователна степен,
като притежаваното от него образование като вид-специалност маркетинг не
съответства на изискванията за образование за заемане на конкретната длъжност. По
този въпрос е необходимо да се посочи, че в заповедта е отразено, че е въведена
промяна в изискването за образователна степен, което означава висше-магистър,
висше бакалавър, средно и т.н., а в писмените бележки се говори за
професионалната област, а именно, че притежаваната от П. специалност Маркетинг
не отговаря на изискванията за заемане на длъжността. Професионалната област като понятие е
по-широко и обхваща и понятието професионална квалификация/специалност. Т.е. областта
съдържа в себе си различни специалности, които се придобиват в резултат на
изучаване на определени дисциплини. П. има завършено висше образование с
придобита образователна степен „магистър”
по специалността Маркетинг, която се отнася към професионална област Икономика.
Последното е в подкрепа на гореизложеното, че липсата на мотиви в акта не
позволява ефективен съдебен контрол за законосъобразност на процесната заповед.
На следващо място съдът счита, че всяко изменение в
длъжностната характеристика е резултат на нововъзникнали обстоятелства, които
са наложили тези изменения, а тези обстоятелства са преценка на
административния орган и попадат в обхвата на съдебния контрол, тъй като чрез
тях се засягат законно придобити права до приемане на съответните изменения.
Липсата на мотиви в процесната заповед в това отношение поставя съда в
невъзможност да прецени дали и доколко са настъпили промени в обстоятелствата
довели до изменение изискванията за
заемане на длъжността. Тази проверка е в правомощията на съда и не е и не може
да бъде единствено във волята на органа по назначаване, тъй като обхваща
законосъобразността, а не целесъобразността на въпроса. В тази връзка следва да
се посочи, че датата на одобряване на длъжностната характеристика – 29.03.2017г,
е и датата на прекратяване на служебното
правоотношение на П. – 29.03.2017г, и е един ден по-късно от датата на която е
издадена процесната заповед. Също така не без значение е и обстоятелството, че
в утвърдената нова длъжностна характеристика не са налице съществени промени
във функциите и задълженията на длъжността, които да обосновават извод, че те
могат да се изпълняват само от служител с такова образование.
Извън гореизложеното, за да е налице основание на
органа по назначаване да прекрати едностранно служебното правоотношение на
посоченото основание, а именно обективна невъзможност държавният служител да
изпълнява служебните си задължения извън хипотезите на трайна
неработоспособност по смисъла на чл.103 ал.1 т.3 от ЗДСл, следва обективната
невъзможност да е възникнала въпреки и извън волята на двете страни по това
правоотношение. Т.е. нито една от страните да не е изразила изрична воля или да
не е съдействала за настъпването им по какъвто и да било начин. Изменението на която и да е част от
длъжностната характеристика е във волята и преценката на органа по назначаване
и не може да бъде обективен фактор, който да обоснове обективна невъзможност за
изпълнение на служебните задължения. Ето защо основанията за прекратяване на
служебното правоотношение по реда на чл.107 ал.1 т.5 от ЗДСл не са осъществени
и правото на органа да прекрати служебното правоотношение с П. е упражнено в
нарушение на закона.
Предвид изложеното
по-горе, съдът намира оспорената заповед за незаконосъобразна, поради което същата
следва да бъде отменена.
При този изход на делото и направено своевременно
искане от пълномощника на оспорващия за присъждане на разноски, следва в полза
на И.П. да бъдат заплатени направените по делото разноски в размер на 1000лева.,
представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие и списъка по чл.80 от
ГПК. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, доколкото при преценката за прекомерност следва да
се отчете и че прекратяването на служебното правоотношение засяга в най-силна
степен правата и интересите на държавния служител, поради което заплатеното
възнаграждение в размер на 1000 лв. съдът намира, че не е прекомерно.
Водим от изложените
мотиви и на основание чл.172 ал.1 и ал.2 пр. второ от АПК, Административен
съд-Плевен, VІІ-ми състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №152/28.03.2017г. на Изпълнителния
директор на ДФ”Земеделие”-София, с която на основание чл.107 ал.1 т.5 и чл.108
от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение на И.П.П.
за длъжността „старши експерт” с ранг ІІІ младши в отдел „Пчеларство, мляко и
интервенция” в дирекция „Селскостопански пазарни механизми” при Държавен фонд „Земеделие”.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие”-София да заплати на И.П.
***, ЕГН:**********, направените по делото разноски в размер на 1000 (хиляда)
лева.
Решението може да се
оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Преписи от решението
да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: