Р E Ш Е Н И Е
№ 270
гр.Плевен, 23 Юни 2017год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, седми състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател:
Цветелина Кънева
При секретаря В. М., като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело № 369
по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл.172 ал.5 във връзка с чл.171, т.2а от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Производството по делото е образувано по жалба от В.Г.К.
*** против Заповед за прилагане на ПАМ №17-0938-000852 от 09.04.2017г. на
Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Плевен, с която на оспорващия
е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а от
ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна,
тъй като ППС е имуществена общност и поради дългия период на прекратяване на регистрацията е
невъзможно да бъде използван от другите членове на семейството. Иска се
намаляване на срока към минимума от шест месеца.
С писмо вх.№1586/04.05.2017г. е изпратена
административната преписка, образувана по издаване на оспорената заповед за
прилагане на ПАМ, като се счита жалбата за неоснователна.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призована се
явява лично и моли жалбата да бъде уважена, а срокът за прекратяване на
регистрацията да бъде намален към минимума.
За ответника по делото не се явява представител.
Административен
съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Оспорената заповед е връчена на 20.04.2017г. на Г. И.
Ц.-майка на оспорващия, като е отразено, че същата ще бъде предадена (л.10), а
жалбата е подадена на ръка при административния орган на 27.04.2017г. (л.2).
Т.е. подадена е в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно
чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП., от активно легитимирана
страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита
срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, но не по
изложените в нея съображения.
С АУАН фабричен №846093 от 09.04.2017г. (л.4),
съставен от Д. Б. Д.-младши автоконтрольор при СПП-КАТ при ОД на МВР-Плевен, на
В.Г.К. е вменено нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП за това, че на 09.04.2017г.,
около 21.03часа, в гр.Плевен, жк.”Дружба” до бл.225 (магазин „Триумф”) движейки
се в посока бл.224, управлява личния си лек автомобил „Сеат Толедо” с рег.№ЕН ***
АК след употреба на алкохол, като от направената качествена проба с техническо
средство Дрегер 7510 с фабр.№ARDM 0258 се установява, че в издишания въздух се
съдържа 1,66% промила. На водача е издаден талон за медицинско изследване. В
АУАН е посочено още, че на основание чл.171 т.2а от ЗДвП се прекратява
регистрацията на МПС с рег.№ЕН *** АК, както и че са иззети два броя
регистрационни табели, контролен талон и СРМПС.
Във връзка с горното, на 09.04.2017г. от Началник
сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Плевен, на основание чл.171 т.2а от ЗДвП е
издадена Заповед за прилагане на принудителни административни мерки
№17-0938-000852, с която е разпоредено прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от една година, като е отразено, че са отнети СРМПС №007906421 и
2бр.рег.табели ЕН *** АК. В заповедта е посочено, че фактическото основание за
издаването й е съставен АУАН фабр.№ 846093 от 09.04.2017г.
Именно тази заповед е предмет на настоящето
производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Правното основание, на което е издадена процесната
заповед е чл.171 т.2а от ЗДвП, съгласно която за срок от шест месеца до една
година се прекратява регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да
притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с
концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни
аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози. А съгласно чл.172 ал.4 от ЗДвП, в случаите на чл.171 т.2а
свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със
съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето,
управлявало моторното превозно средство, както и се изземват и табелите с
регистрационен номер.
При проверка материалната компетентност на издателя на
оспорената заповед за прилагане на ПАМ, настоящият състав на административния
съд намира, че процесната заповед е издадена от некомпетентен орган с оглед изискванията
на чл.172, ал.1 от ЗДвП. Съгласно последната норма, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1,
2,
2а,
4, т.
5, буква "а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
По делото с писмо вх.№1586/04.05.2017г., с което е
изпратена административната преписка, е представена Заповед
рег.№316з-3575/14.12.2015г. на Директора на ОД на МВР-Плевен. С последната
определени длъжностни лица (между които е и Началник сектор „Пътна полиция” при
ОД на МВР-Плевен) са оправомощени да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.4, т.5 б.”а” и т.6 от
ЗДвП (л.11). Същата тази заповед е посочена и в оспорения административен акт.
Тъй като нормата на чл.171 т.2а от ЗДвП е в сила от 21.01.2017г. (обн. ДВ
бр.101 от 2016г), т.е. приета след издаване на представената заповед за
компетентност, с определение №449/09.05.2017г. съдът е изискал от Началника на
сектор „ПП” при ОД на МВР-Плевен да представи по делото заповед, с която е
оправомощен да налага ПАМ по чл.171 т.2а от ЗДвП. На 12.05.2017г. по делото
отново е представена Заповед рег.№316з-3575/14.12.2015г. на Директора на ОД на
МВР-Плевен. От последното съдът приема, че към датата на издаване на оспорената
заповед-09.04.2017г. не е налице оправомощаване на Началника на сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР-Плевен да издава заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по чл.171 т.2а от ЗДвП.
Предвид изложено се налага извод, че Заповед за
прилагане на ПАМ №17-0938-000852 от 09.04.2017г. е издадена от Началника на
сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Плевен при липса на компетентност и същата
съобразно правомощията на съда по чл.172 ал.2 пр.първо от АПК следва да бъде
обявена за нищожна, като не е необходимо съдът да прави проверка по другите основания
за законосъобразност на акта по чл.146 от АПК.
За пълнота и в подкрепа на горния извод следва да се
посочи, че на настоящия състав е служебно известно (от други разпределени дела
с предмет заповед за прилагане на ПАМ по чл.171 т.2а от ЗДвП), че на
19.05.2017г. от Директора на ОД на МВР-Плевен е издадена Заповед
№316з-1612/19.05.2017г, с която Началникът на сектор „ПП” при ОД на МВР-Плевен
е оправомощен да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 т.2а от ЗДвП.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и ал.2,
пр.първо от АПК, Административен съд-Плевен, VІI
състав
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед за прилагане на ПАМ
№17-0938-000852 от 09.04.2017г. на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД
на МВР-Плевен, с която на В.Г.К. *** е наложена принудителна административна
мярка по чл.171 т.2а от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1
година.
Решението може да се оспорва с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-срок
от съобщаването на страните.
Преписи от решението да се изпратят
на страните.
СЪДИЯ: