О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 732

гр.Плевен, 6 Юли 2017 год.

Административен съд - гр.Плевен, VІІ-ми състав, в закрито съдебно заседание на шести юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: Цветелина Кънева

като разгледа докладваното от съдията Кънева административно дело № 366/2017 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба от С.Т. *** против мълчалив отказ на административния ръководител на Окръжен съд-Плевен по заявление от 07.02.2017г. по ЗДОИ, препратено от Министерство на правосъдието на ръководителя на ОС-Плевен с изх.№95-0028-20.03.2017г.

В жалбата се твърди, че мълчалив отказ по ЗДОИ е нетърпимо от правото явление. Твърди се, че ако въпросите не са били в компетентността на органа е следвало да му укажат това и да го препратят на компетентния орган. Иска се отмяна на мълчаливия отказ, налагане на глоба на административния орган и се претендира 200лева хонорар като защитник на обществото. Към жалбата е приложено заявление по ЗДОИ с дата 07.02.2017г. до Министерство на правосъдието.

При проверка редовността на жалба съдът е указал на оспорващия да подпише подадената жалба, да представи документ за внесена държавна такса в размер на 10лева, както и да представи доказателства, че заявлението от 07.02.2017г. , адресирано до МП, е препратено до ОС-Плевен по компетентност. Лицето е предупредено за последствията от неизпълнение на дадените указания.

Препис от жалбата е изпратена на ръководителя на ОС-Плевен за представяне на становище по допустимостта й, както и за представяне на доказателства за получаване на заявление от 07.02.2017г. по ЗДОИ, подадено от С.Т. до МП, в регистратурата на ОС-Плевен, като се посочи дали е налице отговор по него.

С писмо от 17.05.2017г. от ОС-Плевен е посочено, че с писмо изх.№95-00-28/20.03.2017г. на МП са получили заявление от 06.03.2017г., а не от 07.02.2017г.. Посочено е още, че по полученото заявление от 06.03.2017г. е даден отговор с писмо от 27.03.2017г. Към писмото е приложено заявлението от 06.03.2017г. препратено от МП.

На 22.05.2017г. от С.Т. е направено уточнение, в което се сочи, че не е искал да води делото. Във връзка с това му е указано да посочи дали заявеното представлява оттегляне на жалбата и дали иска прекратяване на делото. След справка в счетоводството на съда е установено, че на 19.05.2017г. по делото е внесена държавна такса в размер на 10лева.

На 26.05.2017г., в изпълнение на определение на съда, на административния ръководител на ОС-Плевен е изпратена жалбата и приложенията към нея, като отново му е указано да посочи дали заявление от 07.02.2017г. по ЗДОИ, подадено от С.Т. до МП, е получавано в регистратурата на ОС-Плевен, като се посочи дали е налице и отговор по него, ако е получавано.

На 26.05.2017г. по делото е постъпило заявление от Т., в което се сочи, че иска делото да продължи, като потвърждава изпратени по имейл по делото писма. На 07.06.2017г. отново е постъпило уточнение от лицето, че иска делото да продължи.

С писмо от 02.06.2017г. от ОС-Плевен е посочено, че в съда няма постъпило заявление от 07.02.2017г. по ЗДОИ, подадено от С.Т..

В изпълнение на определение на съда, с писмо от 12.06.2017г. от ОС-Плевен е посочено, че в съда няма постъпило заявление по ЗДОИ от 07.02.2017г. подадено от Т. до МП и препратено от там по компетентност. Сочи се, че е получено друго заявление по ЗДОИ от 06.03.2017г., на което е отговорено на 27.03.2017г.

Във връзка с гореизложеното като факти, в изпълнение на определение на съда, от Министерство на правосъдието е изискано да посочат дали при тях е подадено заявление от 07.02.2017г. по ЗДОИ от С.Т. и дали същото е изпращано по компетентност на Председателя на ОС-Плевен, като представят доказателства за това.

С писмо от 06.07.2017г. от Министерство на правосъдието е посочено, че по заявлението по ЗДОИ от 07.02.2017 год., регистрирано с рег.№95-00-16/08.02.2017 год. е постановено писмо рег.№95-00-16/16.02.2017 год., изпратено до заявителя Т. на електронната му поща на 16.02.2017 год., с което той е уведомен, че МП няма функционална компетентност да се произнесе по заявлението, а такава има ВСС, а същевременно заявлението му е адресирано и до ВСС. Посочено е още, че на 06.03.2017 год. е получена жалба от Т., адресирана до АССГ срещу мълчалив отказ по заявление по ЗДОИ от 07.02.2017 год., регистрирана с №95-00-16/06.03.2017 год, като по жалбата в АССГ е образувано адм.дело. Твърди се, че с писмо от 15.03.2017г. Т. е изразил съжаление за подадената жалба, като е посочил, че не е отворил полученото от МП писмо-уведомление за изпращане по компетентност на заявлението и желае да оттегли подадената жалба. Посочва се, че на 06.03.2017г. по ел.поща в МП е постъпило друго заявление, което с писмо от 20.03.2017г. е изпратено по компетентност на председателя на РС-Плевен и председателя на ОС-Плевен. Към писмото на МП са представени документи касаещи заявленията на Т. от 07.02.2017г. и от 06.03.2017г.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, намира жалбата за недопустима поради следното:

За да е налице мълчалив отказ следва компетентният административен орган да е задължен по силата на законовата регламентация да се произнесе в предвидения срок. При липса на произнасяне е налице мълчалив отказ. Съгласно правилото на чл.58 ал.1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Мълчаливият отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК. Същият подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, като следва да се има предвид, че не всяко бездействие на администрацията е мълчалив отказ по смисъла на чл.58 ал.1 от АПК. Мълчалив отказ е налице само тогава, когато искането до административния орган се отнася до издаване на индивидуален административен акт или отказ на административния орган да извърши или да се въздържи да извърши определено действие, т.е. когато органът има задължение да се произнесе по направеното искане, както и задължение да уведоми жалбоподателя за взетото решение, т.е. да предостави исканата информация. Задължението и правомощието на административния орган по направеното искане трябва да е нормативно предвидено, т.е. искането за издаване на претендираният административен акт следва да е допустимо, тъй като тогава се засягат признати права и интереси на заинтересованата от издаването му страна. От анализа на горното се установява, че фактическият състав на чл.58 ал.1 от АПК включва следните кумулативни предпоставки – органът да е сезиран със заявление, да е изтекъл предвидения в закона срок за произнасяне по него и неиздаването на акт в този срок.

От представените по делото доказателства се установява, че от С.Т. е изготвено заявление с дата 07.02.2017г. по ЗДОИ адресирано до ВСС и Министерство на правосъдието с настояване за отговор по следните въпроси: „1.Копирате всички досегашни документи, по години от 10.11.1989г. на службата по трудова медицина, обслужваща работодателя ВСС, относно типовата оценка на риска на професиите: 1.1 Член на ИВСС и административен ръководител на ИВСС; 1.2.Член на ВСС и АР на ВСС; 1.3.Районен прокурор (РП), ОП, АП, ВКП, ГП на РБ и АР на същите; 1.4. Районен НК съдия (РС), ОС, АпС, ВКС и АР на същите; 1.5. Административен съдия (АС), ВАС и АР на същите; 2. Колко магистрати (съдии, прокурори и следователи) в страната са без актуализиран медицински преглед-по изброени групи; 3.Имало ли е през посочения период искания за различни процедури за анализ, кога, от кого е инициирана и защо е/не е била одобрявана?; 4. Как практически се провежда началния и периодичния медицински преглед на служителя и по коя законова норма?” Това заявление е регистрирано с вх.№95-00-16/08.02.2017г. при МП.

Това заявление, обаче, не е препращано по компетентност на Председателя на ОС-Плевен с писмо изх.№95-00-28/20.03.2017г., както твърди оспорващия, а с последното писмо е изпратено заявление от 06.03.2017г., с което от Т. е поискан отговор на следните въпроси: „Имало ли е от 10.11.1989г. досега: 1. Искания (дори устни) за създаване на нормална зала за четене на дела в РС и ОС Плевен? Ако са писмени-копирайте ми ги; 2. Кога, от кого и към кого са отправяни?;3.Кой, кога и какво е отговорил? „

От изложеното по-горе от фактическа и правна страна следва безспорния извод, че Административният ръководител на ОС-Плевен не е бил сезиран със заявлението от 07.02.2017г. по ЗДОИ подадено от С.Т. до МП, поради което за него не е възникнало и задължение да отговаря. Т.е. не е формиран мълчалив отказ, който да подлежи на обжалване и да бъде предмет на съдебен контрол, което прави жалбата недопустима за разглеждане.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.Т. *** против мълчалив отказ на административния ръководител на Окръжен съд-Плевен по заявление от 07.02.2017г. по ЗДОИ, препратено от Министерство на правосъдието на ръководителя на ОС-Плевен с изх.№95-0028-20.03.2017г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №366 по описа за 2017 г. на Административен съд-Плевен.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд-Плевен, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се изпрати на страните.

СЪДИЯ: