Р Е Ш Е Н И Е

№ 497 / 01.11.2017г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На четвърти октомври 2017г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия ЕЛКА БРАТОЕВА

Съдебен секретар: М. К.

С участието на Прокурор И. Шарков от Окръжна прокуратура – Плевен.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Административно дело № 365 / 2016г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по искова молба на Х.А.Х., изтърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна” в Затвора – Ловеч срещу ГДИН – София, заведен с правно основание чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за неимуществени вреди (яд, нерви, безпокойство, стрес, плач, липса на желание за живот, унижение на човешкото достойнство, чувство на отритнатост, незащитеност и страх) за периода 15.03.2013г. – 06.08.2015г., когато ищецът е бил настаняван в 307 и 309 помещение на Затвора - Плевен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.03.2013г. до окончателното изплащане и произтичащи от незаконни действия и бездействия на ответника, конкретизирани в т.1 - незачитане на личния живот на ищеца с 24 часово видеонаблюдение на помещенията, които обитава ищеца дори и при малка и голяма нужда, неосигуряване на прозорец за проветрение, липса на отоплителен уред, осветително тяло и шкаф в нарушение на чл. 32 ал.1 и ал.2 от КРБ, чл.8 от ЕКПЧ и чл. 20 ал.2 и чл. 21 ал.1 от ППЗИНЗС.

Ответникът – ГДИН, чрез юрисконсулт Г. в депозирания писмен отговор е изразил становище за неоснователност на иска като се позовава на справка Рег. № 5187/01.11.2016г. на Затвора – Плевен относно условията, при които е бил настанен ищеца. Аргументира се, че монтирането на камери е извършено на осн. чл. 44 от ЗИНЗС, чл. 23 и ч 24 от ППЗИНЗС, които допускат монтирането на средства за видеонаблюдение в местата за лишаване от свобода. Освен това съгласно чл. 197 от ЗИНЗС ш чл. 213 и чл. 214 от ППЗИНЗС, изтърпяващите доживотен затвор се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана. Камерите са технически средства, предвидени в закона, чрез които се осъществява засилен контрол и охрана, с цел предотвратяване на престъпления и нарушения. Посочва, че поставянето на ищеца при наличните условия на спалното помещение, в което е пребивавал през процесния период , нито е имало за цел, нито реално е довело до потискане, унижаване или неблагоприятно засягане на неговата личност, те не надхвърлят един минимален предел, над който може да се определи, че те са нечовешки или несъвместими с неговото достойнство. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение за неоснователност и недоказаност на иска.

Като съобрази становищата на страните, относимите доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В хода на съдебното производство е изменен ЗИНЗС (ДВ – бр. 13/2017г., в сила от 17.02.2017г.), който въвежда нова глава седма „Отговорност за дейност на специализираните органи по изпълнение на наказанията“, в която се съдържат специални процесуални правила (чл.284-286 ЗИНЗС). С изричната разпоредба на §49 от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС на новите процесуални норми е придадено обратно действие и те се прилагат и по отношение на подадените до влизането в сила на този закон искове за вреди, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от задържане в лоши условия.

Съгласно чл. 284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3. Искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284 ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Според чл. 205 от АПК, приложим на осн. препратката от чл. 285 ал.1 вр. чл. 284 ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Исковата претенция срещу ГДИН – София произтича от незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация на Затвора - Плевен за периода от 15.03.2013г. – 06.08.2015г.

Съгласно чл. 12 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ДВ – бр. 25/2009г., в сила от 01.06.2009г.) Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е юридическо лице към Министерство на правосъдието със седалище София и упражнява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите са териториални звена на ГДИН.

Затова исковата претенция за посочения период е предявена срещу надлежния ответник.

Исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от предявяването й и на основание чл. 204 ал.4 от АПК е ДОПУСТИМА за разглеждане.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕНА И НЕДОКАЗАНА.

Видно от приложените справки от Затвора Плевен ищецът Х.А.Х. е осъден на „доживотен затвор без право на замяна” при условията на „специален режим”.

За исковия период 15.03.2013г. – 06.08.2015г. е изтърпявал наказанието си в Затвора – Плевен в помещение 307, намиращо се на трети етаж в корпуса на затвора в обособената Зона за повишена сигурност.

Видно от приложените справки и заповеди през част от исковия период ищецът е бил настаняван и в 309 спално помещение в същата зона на осн. чл. 60 ал.2 от ЗИНЗС със Заповед № 100/23.02.2015г. и Заповед № 233а/22.05.2015г. в отделно помещение с оглед на неговата безопасност. Лишените от свобода от 307-мо помещение са били настанявани временно и в 309-то помещение на ЗПС и през части от денонощието, когато са се извършвали дезинсекция или освежителни ремонтни дейности. Ищецът е наказван на осн. чл. 101 т.7 от ЗИНЗС за срок от 14 денонощия със Заповед № 681/27.11.2013г., което е било изтърпяно от 21.12.2013г. до 04.01.2014г., както и със Заповед № 313/29.06.2015г., което е било изтърпяно на 4 пъти от 29.06.2015г. до 18.07.2015г. в обособена килия, която се намира в Зоната за повишена сигурност, но не в 309-то помещение.

На осн. чл. 60 ал.2 от ЗИНЗС (изм.) със заповед на началника на затвора в затворническите общежития от закрит тип могат да се обособяват отделения за настаняване на лишени от свобода с висока степен на обществена опасност, страдащи от алкохолизъм или наркомания, лица с психически разстройства или уязвими лица с оглед на тяхната безопасност. Въпреки дадените изрични указания на осн. чл. 284 ал.3 от ЗИНЗС до Затвора – Плевен и до Затвора – Ловеч, по делото не са представени доказателства за продължителността на периода, през който ищеца е бил настаняван в 309-то помещение в ЗПС на Затвора – Плевен с приложените заповеди на осн. чл. 60 ал.2 от ЗИНЗС (отм.). Ищецът в с.з. на 17.05.2017г. твърди, че е настаняван в 309-то спално помещение през периода 09.05.2014г. – 22.05.2014г. поради ремонтни дейности, през 2013г. също поради ремонтни дейности близо 10 дена, през м. август 2012г. също около 10 дена, поради някаква дейност като претърсване на забранени вещи.

От показанията на разпитаните свидетели Х.Т.А., И.А.Р. и М.Р.М. се установява, че и тримата през процесния период са пребивавали в 307-мо спално помещение, където е пребивавал и ищеца, в отделни килии, помещенията са били ремонтирани след 2013г. – сменена е дограмата и е поставена теракота, правени са освежителни ремонти. Местени са и в 309-то помещение по време на ремонтни дейности за около месец. Според посочените свидетели 307-мо помещение е разделено на отделни клетки с плътни прегради с общ коридор, към коридора с решетка, която е постоянно заключена. В коридора по дължината на цялата стена се намират прозорците, а под тях са монтирани радиатори, в самите клетки няма прозорци и радиатори. Във всяка клетка има сервизно помещение, което се вижда през решетката. Поставена е и тоалетна чиния, която се намира в дъното на клетката, зад леглото, отделна преградна стена не е изградена между леглото и тоалетната чиния. Но според показанията на свидетелите „вишката на леглото“, което е на по-високо ниво, самата табла, която е от ламарина закрива видимостта към нея, може да се види само частично главата на ползващото тоалетната лице. В коридора са монтирани видеокамери, които наблюдават помещенията, по една камера за наблюдението на две помещения и една общо за целия коридор, в самите клетки няма монтирани камери. В 309-то помещение не е правен ремонт, няма шкаф и осветително тяло в самите клетки, има луминисцентно осветление в коридора, разположението на прозорците и радиаторите, разположението на санитарния възел, тоалетната чиния и леглото е същото като в 307-мо.

От представената справка от Затвора – Плевен и приложените към нея справки за разходите по извършени ремонтни дейности е видно, че ежегодно се извършват ремонтни дейности по подобряване на битовите условия – освежаване на боята, отремонтиране на текущи дефекти, профилактика и поддръжка на наличните съоръжения и др., през 2015г. е извършена подмяна на дограмата с ПВЦ. Посочва се също, че от 2008г., когато е била обособена зоната с повишена сигурност в 307-мо помещение е изградена преградна стена, която отделя леглото и тоалетната чиния в 307-мо помещение и тя не създава възможност за наблюдение и видимост от неизползващи лица. Помещението за исковия период е било оборудвано с легло, шкафче и масичка за храна, лишените от свобода са настанени по един в помещение. Между коридора и спалното помещение е налична преградна решетка, налична е и преграда между спалното помещение и санитарния възел, която е от ламарина. В общите помещения (коридор) са монтирани камери през 2006г. с цел осигуряване безопасността на лишените от свобода като се съблюдават всички указания за ненарушаване на техните права, както и че обсега на наблюдение не засяга санитарния възел, към него няма видимост.

От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза и уточненията на в.л. в съдебно заседание се установява разположението и оборудването на 307-мо и 309-то помещение, местоположението на камерите за видеонаблюдение и обсега на наблюдението. Доколкото от свидетелските показания, справки и приложени писмени доказателства се установява, че камерите са монтирани през 2006г., Зоната с повишена сигурност е обособена през 2008г., когато са обособени и отделните клетки и прегради, впоследствие са правени само освежителни ремонти, сменена е дограма през 2015г. и положен теракот в помещенията, положението не е съществено променено към момента на огледа. Поради това чрез заключението може да се установи какво е било разположението и оборудването на 307-мо и 309-то помещение, разположението и видимостта на видеокамерите през процесния период.

Заключението подкрепя показанията на свидетелите Х.Т.А., И.А.Р. и М.Р.М.. Според в.л. и двете спални помещения са разделени на отделни клетки посредством стени от леки екстродирани панели с дебелина 6 см. и монтирана от двете страни неръждаема ламарина с височина 2м от пода с общ коридор. Обособените клетки са отделени от коридора с метална заключваща се врата от пода до тавана, която представлява решетка.

В 307-мо помещение във всяка отделна клетка има монтирана ламаринена маса и метален стол, шкафче, легло, осветително тяло – плафониера по средата на тавана, без ел.ключ, осветлението е с централно включване и изключване, под - теракота, стени – боядисани, чисти. Задната стена на всяка клетка е облицована с фаянсови плочки, монтирана е мивка и тоалетна чиния с казанче. Тоалетната чиния се намира в дъното на клетката, зад леглото. Над задната страна на леглото откъм монтираната фаянсова тоалетна чиния е заварена ламарина – стандартен размер с височина над леглото 60 см, височината на леглото е 70 см. или общо височината на преградата е около 130 см, която предпазва от чуждо наблюдение ползващия тоалетната. Няма изградена цяла преградна стена от тавана до пода между леглото и тоалетната чиния.

В клетките на 309-то помещение няма осветление, няма ел.контакт, няма шкафче, има метална маса и метален стол, двойно легло, мивка, тоалетна чиния и фаянсови плочи по цялата задна стена, под бетонова настилка, протъркан балатум, необходим е ремонт.

В клетките и на двете помещения 307 и 309 няма самостоятелен прозорец, няма отоплително тяло. В общата част - коридор пред помещенията са разположени прозорците по цялата дължина на коридора, а под тях радиатори и луминисцетно осветление – 3-4 лампи. Камерите за видеонаблюдение са разположени по тавана в коридора и са насочени към единичните клетки като всяка камера обхваща две клетки, вижда се помещението. В отделните клетки няма монтирани видеокамери. От общите части – коридор през решетките има видимост към цялата клетка, към санитарния възел, но няма видимост към тоалетната чиния, защото пречи преградата на задната част на леглото. Според преценката на в.л., ако човек е седнал не може да се вижда при тази височина, ако е прав се вижда частично, а изображението на камерите е неясно.

Показанията на свидетеля Ж.Г.Г. подкрепят установената чрез разпита на останалите свидетели и заключението на в.л. фактическа обстановка относно разположението и оборудването на помещение 309. Споделя, че ищецът се е чувствал притеснен, че постоянно го наблюдават, било е студено, осветлението е недостатъчно, изкуствено е, но най-много е бил притеснен от постоянното видеонаблюдение, чувствал се унижен, че е наблюдаван като някое животно, като някакъв изрод.

Св. М.Г.Х. също подчертава, че ищецът е споделял притеснението си, че е под постоянно наблюдение, бил нервен, напрегнат и тревожен, че няма място, където да се уедини, когато ходи до тоалетна, че го е срам, че трябва да живее при такива условия под постоянните погледи на камерите и другите лишени от свобода, разрушена е вярата му в законността, защото ГДИН продължава да нарушава правата му, виждал го е да плаче. Оплаквал се, че не влиза светлина през прозорците.

Съгласно чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Административна е всяка дейност, свързана с упражняване на властнически правомощия от органите на изпълнителната власт. Дейността на затворническата администрация по изпълнение на наказанията е административна дейност, защото е свързана с упражняването на държавна принуда по отношение на осъдените лица.

Според специалната разпоредба на чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС (Нов – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г.), приложим към настоящото производство на осн. § 49 от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3.

В чл.3 ал.1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, провертяване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необосновата употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона е неизчерпателно, а примерно.

Ищецът се позовава на обстоятелството, че е поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в липса на отопление, осветление, провертряване, както и постоянно 24-часово видеонаблюдение, уронващо човешкото му достойнство и пораждащи чувство на страх и незащитеност, които са причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация на Затвора – Плевен в нарушение на чл. 20 ал.2 и чл. 21 ал.1 от ППЗИНЗС.

Съгласно чл. 284 ал.2 ЗИНЗС в случаите по чл. 3 ал.2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които е изтърпявало наказанието лишаване от свобода, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното, като доказателствената тежест, изведена от ал.3 е на специализираните органи по изпълнение на наказанията, които трябва да предоставят исканата служебно от съда информация от значение за правилното установяване на фактите по делото.

Х.А.Х. е осъден на наказание „доживотен затвор без право на замяна” и е изтърпявал наказанието си при „специален режим” в Затвора Плевен в обособената Зона с повишена сигурност на трети етаж в корпуса на затвора като преимуществено през целия исков период е пребивавал в 307-мо помещение. За малка част от периода е настаняван и в 309-то помещение, според неговите твърдения общо около месец, който период съдът приема за установен, предвид показанията на разпитаните свидетели и липсата на посочени конкретни периоди от затворническата администрация, въпреки дадените изрични указания.

Съгласно чл. 71 ал.2 ЗИНЗС лишените от свобода на специален режим се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана. Разпоредбата се отнася и за осъдените на доживотен затвор без право на замяна на специален режим.

Приложими са чл. 213 и чл. 214 ППЗИНЗС и по отношение на осъдените на доживотен затвор без замяна, според които те се настаняват в отделни затвори в обособени зони с повишена сигурност, държат се в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана.

Съгласно чл. 20 ал.2 ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради, в случая приложими са изискванията за общежития. Според ал.3 на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Съгласно чл. 21 ал.1 Спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела.

В случая 307-мо спално помещение е разделено на отделни клетки и във всяка от тях е обособен санитарен възел. Във всяка клетка е настанен самостоятелно един лишен от свобода, оборудвана е с маса, стол, шкафче, легло, осветително тяло. Всяка клетка е отделена от останалата част на помещението към общия коридор, чрез метална постоянно заключена врата-решетка. През решетката в спалните помещения прониква както естествена светлина от разположените в коридора прозорци, така и се осъществява естественото проветрение на помещенията, допълнителна изкуствена светлина от разположените по тавана на коридора луминисцентни осветителни тела, осъществява се и отопление, чрез разположените в коридора под прозорците радиатори.

Санитарния възел е разположен в самата клетка, не е отделен с преградна стена от останалата част на помещението. Тоалетната чиния е монтирана в дъното на клетката до стената, на по-ниско ниво от леглото, така че таблата на леглото, според показанията „вишката“ и допълнително монтирана ламарина с обща височина около 1,30м. създава частична преграда, която не позволява пряка видимост през решетката към лицето, ползващо тоалетната и засягащо неговото уединение. По същата причина частичната преграда не позволява и видеонаблюдение на ползващото лице, чрез монтираните в общия коридор пред клетката камери.

В помещение 309 ищецът е пребивавал за кратък период от около месец, поради което липсата на шкаф и липсата на осветително тяло в клетката, при наличието в общия коридор на луминисцентно осветление пред клетката, прозорци и отоплителни тела, което позволява през решетката както достъп на изкуствена светлина, така и приток на естествена светлина, свеж въздух и топлина от радиаторите, не е оказало въздействие върху неговото човешко достойнство. По отношение на видеонаблюдението изводите за 307 важат изцяло и за 309-то спално помещение.

Постоянното видеонаблюдение произтича от разпоредбата на чл. 71 ал.2 от ЗИНЗС и чл. 213 и чл. 214 ППЗИНЗС, според които в обособените зони за повишена сигурност се осигурява постоянен надзор и охрана, в които се настаняват осъдените на доживотен затвор без право на замяна при специален режим. Чл.44 от ЗИНЗС, чл. 23 и чл. 24 от ППЗИНЗС допуска местата за лишаване от свобода да бъдат оборудвани с технически средства за охрана и контрол за предотвратяване на бягства, престъпления и други нарушения, включително и аудио-визуални системи и средства за контрол на поведението, за което осъдените се уведомяват в приемно отделение при постъпването в затвора. Използването на такива средства е в зависимост от категорията на настанените лишени от свобода. В помещенията за изолирано настаняване се вземат мерки за допълнителни мерки и те се оборудват със средства за повишена сигурност за предотвратяване на самоувреждания и посегателства върху други лишени от свобода или служители.

Поради това съдът счита, че не са налице твърдяните от ищеца незаконосъобразни действия и бездействия от страна на затворническата администрация.

Поставянето му под постоянно видеонаблюдение в зоната с повишена сигурност на затвора произтича от наказанието, на което е осъден и режима на изтърпяването му. Наличието на частична преграда пред тоалетната чиния не позволява обективно при това видеонаблюдение да бъде поставен в унизяващо човешкото му достойнство положение. Режимът не предполага предварително съгласие на осъденото лице да бъде поставено под постоянен надзор и охрана, включително и чрез технически средства за видеонаблюдение.

Не са доказани обстоятелствата по чл. 3 вр. чл. 284 от ЗИНЗС вр. §49 от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС, въз основа на които да се приеме, че са налице незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация по отношение на ищеца, които са уронили човешкото му достойнство или породили страх и незащитеност като пряка последица.

Всички страдания, които е преживял, затова че е постоянно наблюдаван, са негово субективно усещане и са неизбежна последица от изтърпяване на наказанието и произтичат от режима на изтърпяването му. Те не надхвърлят необходимото за изпълнение целите на наказанието въздействие върху личността.

Не се доказва и неблагоприятно въздействие върху физическото и психическото състояние на ищеца като пряка последица. Няма диагностицирани сериозни или хронични заболявания.

Ето защо съдът счита, че не е налице твърдяното незаконосъобразно действие или бездействие на затворническата администрация, не са доказани претърпени от ищеца неимуществени вреди, както и липсва пряка причинно-следствена връзка между двете.

Твърдяните от ищеца физически и психически страдания не надхвърлят пределите на неизбежното страдание, свързано с ограниченията, които следва да търпи при изпълнение на наказанието, на което е осъден.

При изложената фактическа обстановка съдът намира, че не са налице предпоставките от фактическия състав на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ и чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС за ангажиране отговорността на ответника – незаконно действие и бездействие на затворническата администрация, претърпени неимуществени вреди и причинно-следствена връзка между тях.

Поради това предявеният иск с правно основание чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ и чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС се явява неоснователен и недоказан по основание и размер и следва да се отхвърли. Неоснователна се явява и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху сумата.

При този изход на делото на осн. чл. 286 ал.2 от ЗИНЗС вр. чл. 78 ал.8 ГПК в полза на ответника – ГДИН – София, представляван от юрисконсулт Г., следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер – 100 лв.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Х.А.Х., изтърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна” в Затвора – Ловеч срещу ГДИН – София с правно основание чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ и чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за неимуществени вреди (яд, нерви, безпокойство, стрес, плач, липса на желание за живот, унижение на човешкото достойнство, чувство на отритнатост, незащитеност и страх) за периода 15.03.2013г. – 06.08.2015г., когато ищецът е бил настаняван в 307 и 309 помещение на Затвора - Плевен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.03.2013г. до окончателното изплащане и произтичащи от незаконни действия и бездействия на ответника, конкретизирани в т.1 - незачитане на личния живот на ищеца с 24 часово видеонаблюдение на помещенията, които обитава ищеца дори и при малка и голяма нужда, неосигуряване на прозорец за проветрение, липса на отоплителен уред, осветително тяло и шкаф в нарушение на чл. 32 ал.1 и ал.2 от КРБ, чл.8 от ЕКПЧ и чл. 20 ал.2 и чл. 21 ал.1 от ППЗИНЗС.

ОСЪЖДА Х.А.Х., изтърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна” в Затвора – Ловеч да заплати на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура - Плевен.

С Ъ Д И Я :