Решение по Административно дело 364/2016г.

РЕШЕНИЕ

№ 252

Плевен, 13 Юни 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛЕВЕН, трети състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: ЕЛКА БРАТОЕВА

при секретар М.К. и с участието на прокурор Иван Шарков, изслуша докладваното от съдията БРАТОЕВА адм. дело № 364 по описа за 2016 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на § 49 от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Законa за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИД ЗИНЗС - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) във вр. с чл. 284 и сл. ЗИНЗС във вр. с чл. 203 от АПК.

Делото е образувано по искова молба на М.С.С. – л.с., изтърпяващ наказание в пета група на Затвора-Плевен, против Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” гр.София. В исковата молба се твърди, че в периода 13.01.2014 – 13.05.2014 г. е изтърпявал наказание в килия 211 на Затвора-Ловеч, като в този период в същата килия е бил настанен л.св. С. Б. Б.. Това настаняване е било против волята и на двамата, като твърди, че са били в конфликтни отношения и не са можели да съжителстват заедно предвид особеностите на характера и факта, че Б. страда от психични разстройства. Същият е многократно настаняван за лечение в психиатричното отделение на затворническата болница в Ловеч, за което са налице епикризи. В посочения период Б. ежедневно е изпадал в кризи, но не е бил хоспитализиран. Крещял е по цял ден, говорил си е сам, заплашвал е с убийства както С., така и служителите в затвора, които във връзка с тези случаи са изготвяли докладни записки. Администрацията обаче не е предприела никакви действия, за да бъде осигурено нормалното изтърпяване на наказанието, като на ищеца не е осигурено спокойствие, предвидено в чл.84, ал.2, т.2 от ЗИНЗС - непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие. Администрацията умишлено го е поставила в неблагоприятни условия, което му е причинило страдание, унижение, уронване на човешкото му достойнство. Съжителството против волята му с л.св. с психически разстройства е породило в него чувство на страх, незащитеност и малоценност. Сочи като нарушени чл.3 от ЕКПЧОС, чл.3 от ЗИНЗС, чл.40, ал.2 от ЗИНЗС, чл.31, ал.5 от Конституцията, §§60-64 от „Европейски правила за затворите“ и „Минимални стандарти за лишените от свобода лица-раздел настаняване“. Твърди, че нарушенията са резултат от действия – настаняване на Б. в същата килия, и бездействия - не е осигурено нормално изтърпяване на наложеното му наказание, съгласно нормативната уредба. Моли ГДИН да бъде осъдена да му изплати обезщетение в размер на 4000 лева, представляващо репарация по справедливост на понесените от него неимуществени вреди: неосигуряване на непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие, умишлено поставяне в неблагоприятни условия, настанявайки го с л.св. с психични разстройства, чувство на страх, незащитеност, малоценност, унижение и уронване на човешкото му достойнство. Моли за присъждане на лихва от датата на завеждане на ИМ до окончателното изплащане на сумата, както и лихва в размер на 130 лева от 13.01.2014 г. до предявяването на иска. В съдебно заседание ищецът поддържа исковата претенция по основание и размер и твърди, че фактическата обстановка, описана в ИМ е доказана по безспорен начин от писмените и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Администрацията на Затвора не е изпълнила задължението си по закон да му осигури едно нормално изтърпяване на наказанието и да му осигури 8 часа непрекъснат сън. От административния акт, с който С. Б. е преведен в Затвора - Ловеч става ясно, че лицето е преведено, тъй като е агресивен, неконтролируем, конфликтен и трудно понася външни дразнители и поради тази причина е преведен в Затвора Ловеч, а не за лечение. В Наредба № 2 в раздел V ясно е регламентирано, че такива лишени от свобода трябва да бъдат изолирани от останалите затворници и не споделя становището на Началника на Затвора, че трябва да се отнасят хуманно с психиатрично болни затворници и трябва да бъдат сред останалите лишени от свобода. Това противоречи на Наредба № 2, чл. 32 и чл. 30, ал. 1, съгласно които при съмнения за психично разстройство на лишен от свобода се настаняват в изолирано помещение, докато се предприемат съответните медицински мерки. Видно от материалите по делото и 14-те епикризи, С. Б. е лице с психични разстройства и от справката на д-р Ц. Д. става ясно, че на лицето в амбулаторна обстановка, т.е. в килията, не може да му се упражнява контрол да си пие лекарствата и затова ищецът е написал множество жалби, една от които е представена по делото. Тя стига да обоснове, че администрацията на Затвора Ловеч е отказала да опази психическото и физическото му здраве, като не му е осигурила това и следва да отговаря за действията или бездействията на нейните служители. На основание чл. 52 от ЗЗД претенцията от 4 000 лева е справедлива и моли да бъде уважена, като представя също така и списък на разходите, които моли да се вземат предвид при постановяване на решението, като прилага и фактура с фискални бонове. Оспорва претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение, тъй като по Наредбата за адвокатурата, възнаграждението се заплаща предварително. От тяхна страна не са представили доказателства и списък по чл. 80 от ГПК за направени разноски, с които да се е запознал. Не се е явявал никой и счита, че не са извършени разходи. Моли да се отхвърли такова искане.

Ответника по иска – ГДИН - София, чрез юрк. Г. Г. изразява становище, че искът е недопустим. По същество - моли да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Твърди, че настаняването по килии става въз основа на чл.27, ал.1 от ППЗИНЗС, като няма законова уредба, която да предвижда преместване по подадена молба. При наличието на такава желанието в нея се взема предвид само, ако не противоречи на законовите критерии за настаняване. Твърди, че в тежест на ищеца е да докаже елементите на фактическия състав по ЗОДОВ. Моли за присъждане на разноски в размер на 580 лева за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Прокурор Шарков от Окръжна прокуратура – Плевен изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска, поради липса на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ– незаконосъобразен акт, действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност и причинната връзка между постановения акт и настъпилите вреди. От доказателствата, събрани по делото е видно, че липсва тази причинно-следствена връзка и предлага на съда да остави без уважение исковата претенция.

Административен съд-Плевен, трети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът М.С.С., изтърпява наказание „доживотен затвора без замяна“, видно от справката на л.21. Режимът на изтърпяване на наказанието му е бил променян, като от 01.08.2011 г. същият е строг /справки на л.л.21, 65/. Видно от списъците на настанените лица в затвора Ловеч /л.л.28-35/, ищецът е бил настанен със С. Б. Б. в килия 211 на 13.01.2014 г. /л.30/, като първоначално в килията са били само двамата, а от 10.02.2014 г. при тях е настанен и И. М. Д. /л.33/. От 13.05.2014 г. ищецът вече не е в килия с Б. /л.28/. С. е подал на 11.02.2014 г. жалба до началника на затвора /л.99/, съгласно която са нарушени негови права и интереси, регламентирани в закон. Твърди, че от 13.01.2014 г. не е спал, тъй като е настанен с психично болно лице, освидетелствано, за което има достатъчно данни, че би следвало да е в болнична килия. Не е пушач, а двете лица, които са настанени с него, са пушачи. По повод жалбата е съставена докладна записка /л.л.97, 98/, съгласно която килията е предназначена и оборудвана за трима лишени от свобода. Спазени при настаняването са нормите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Отчетени са индивидуалните особености и възможности за съвместно съжителство на тримата. Признава се, че другите лица са пушачи, но с оглед на факта, че са социално слаби /не получават подкрепа от близки/ практически не пушат, като това обстоятелство е съобразено при настаняването им. По отношение на психиатричното състояние на Б. е проведена консултация със завеждащия психиатричното отделение на СБАЛЛС към затвора, като последният е отхвърлил мотивите на С. като несъстоятелни. По тази причина жалбата на С. е приета за неоснователна.

С. Б. Б. е преведен от затвора – София в затвора Ловеч със заповед № Л-675/16.01.2013 г., като е посочено, че превеждането се извършва с оглед психическа несъвместимост и конфликти със служители и лишени от свобода /л.л.145-147/. Б. е с диагноза: Смесено личностово разстройство /емоционално нестабилна и дисоциална личност/. В периода 13.01.2014 г. - 13.05.2014 г. същият не е провеждал лечение в психиатрично отделение на СБАЛЛС. В периода 30.09.2004 г.- 13.05.2013 г. е настаняван общо 16 пъти в това отделение със същата диагноза, като заболяването не изисква провеждането на стационарно лечение извън случаите на коморбидност /т.нар. декомпенсирани състояния/, видно от медицинскатга справка на л.л.36,37. Приобщени са и епикризи за проведените хоспитализации /л.л.151-164/. В периода, посочен в ИМ, е провеждано амбулаторно лечение след консултация с психиатър. Поради неизпълнение на предписаната терапия /хванат неведнъж да продава медикамента/ въпреки че го пие пред медицинско лице, същия е спрян. Към момента /27.07.2016 г./ не приема медикаменти и не споделя оплаквания /медицинско становище на л.45/. Видно от докладна записка на л.38, на 04.03.2014 г. в 11.00 часа Б. е отправял заплахи за саморазправа към служител на затвора, държал се е грубо и арогантно, блъскал е по вратата на килията. От докладна записка от 05.03.2014 г. /л.40/ е видно, че през този ден в 08.30 часа между Б. и лишен от свобода от 216 килия – В. А. Х., е възникнал конфликт, като Б. е заявил по време на престоя на открито, че ще убие Х., понеже е доносник. След това е отказал престой на открито. В докладна записка от 10.03.2014 г. /л. 43/, се сочи, че Б. се е опитал да заблуди служител на затвора, че е изпил предписаната му таблетка Ривотрил 2 мг, което не е отговаряло на истината. На докладните записки са написани резолюции, съгласно които в първите два случая поведението се е нормализирало след приема на предписаното лечение, а в третия случай се сочи, че Б. е нормализирал поведението си и приема хапчетата.

По отношение на Б. са приобщени също: Експертно решение на ТЕЛК /л.175/, в което се сочи, че за асоциалното личностово разстройство, от което боледува, не следва процент ТНР /трайно намалена работоспособност/. Приобщени са препланиране на присъдата и текущ доклад /л.л.165-167/ за период, последващ периода в ИМ. Приобщена е и прокурорска преписка №2357/2009 г. на ОП-Ловеч /л.л.179-285/. Част от същата е съдебно психиатрична експертиза на Б. /л.л.242-253/, съгласно която е в състояние да разбира свойството и значението на наложената наказателна мярка, и не са налице основания за прилагането на принудителна медицинска мярка по смисъла на чл.89, буква „в“ на НК. Предложено е лечение за срок от 3 месеца в психиатрично отделение на СБАЛЛС – Ловеч, което е осъществено /т.10 от медицинската справка на л.36/.

Приобщена е жалба на ищеца до началника на затвора Ловеч от 04.03.2014 г. /л.42/, съгласно която на 04.03.2014 г. л.св. Х. от 216 килия най-вулгарно е псувал Б. и С., отправил е заплахи за саморазправа и убийство към тях. Твърди се, че служителят на затвора С. е оставил Х. да крещи и вика.

По делото са разпитани двама свидетели. Св. С.М.Л. изтърпява наказанието си в затвора Ловеч. В началото на 2014 г. л.св. С. /Б./ е бил преместен при ищеца. Първоначално и двамата не са искали да бъдат заедно. Били са 3 или 4 месеца заедно. С тях е имало още едни човек – И.. Твърди, че С. /Б./ е агресивен, болен е, пие хапчета. Способен е на всичко. Посегнал е с лост на св. и пак е излязло, че св. е виновен, защото се е защитил. Пуши цигари, а М. /ищеца/ не пуши. На разходката, на която се излиза всеки ден, М. се притеснява, страхува се С. да не го пребие. С. чука, вика, не може да се спи през нощта. С. се лекува с хапчета, но ги продава за тютюн и става по-зле.

Св. Й. М. С. е бил служител на затвора – Ловеч до август 2015 г. - инспектор социална и възпитателна дейност на затвора Ловеч. С разпореждане на ГДИН Б. е бил преведен в затвора Ловеч. Бил е в един период заедно с ищеца. Принципът на настаняване на л.св. е регламентиран в закона и се съобразява с него – съвместимост, еднакъв режим, присъди и т.н. Разместването не е самоцелно и еднолично, съгласува се с отговарящите за охранителната дейност и началника. Б. и С. са били настанени заедно с оглед тяхното поведение и състоянието на взаимоотношенията им в момента. Продължителният престой на двама човека в една килия води до нетърпимост. Докато са били заедно са се чувствали добре. С. е с особености в поведението, но е комуникативен, сговорен, адаптивен. Поддържали са контакти и след като вече не са били заедно. С. е бил на долния етаж и М. му е носил храна – когато са излизали на престой на открито, му е носил торба с храна. Св. не си спомня причините за разместването. С. е бил на лечение в психиатрична клиника, но е много човечен и първичен, води се. Проявява човешки отношения, и то не само към затворници. По мнение на психолози и психиатри, е следвало да бъде в среда за общуване, а не в изолация или болница. Същият е проблемен с оглед на факта, че много обича да говори – държал е св. в коридора по половин час да си говорят. Не обича да бъде обиждан, да бъде наричан „циганин“.

В писмо от началника на затвора Ловеч /л.л.142-144/ се сочи, че възможността за обособяване на изолирани помещения в затворите за лишени от свобода, страдащи от психически разстройства, не е използвана в практиката. Съответни медицински грижи следва да се полагат към всички осъдени. Съвременната философия за третирането на лицата с психически отклонения не приема тяхното изолиране от нормалната среда като полезно за укрепване на тяхното психическо здраве. Постоянното им наблюдение от психиатър и лекар в медицинския център на затвора, и навременното амбулаторно прилагане на медицински и психотератевтични средства в много по-голяма степен отговаря на изискванията за по-особени грижи. Когато амбулаторното лечение не е достатъчно, много по-целесъобразно е настаняването им в психиатрично отделение на болницата за активно лечение на лишените от свобода при затвора Ловеч.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Искът е процесуално допустим. Твърдят се неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на ответника във връзка с условията в местата за лишаване от свобода, където ищецът е търпял наказание лишаване от свобода през исковия период - 13.01.2014 г.- 13.05.2014 г. Съдът отбелязва, че е обвързан и с изразеното в определение № 12999/01.12.2016 г. по адм.д. № 12907/2016 по описа на ВАС становище, че не е налице недопустимост на иска, както твърди ответникът.

Разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, приложима по силата на § 49 от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Законa за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.), предвижда че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.

Според чл. 285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа (в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ищецът твърди, че са му причинени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за посочения по-горе исков период.

Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" със седалище София съгласно чл. 12, ал.2 ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и затворът в гр.Ловеч, са нейни териториални служби (чл. 12, ал.2 ЗИНЗС). За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице.

При това положение, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за този период има както процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявения иск.

Макар исковата молба да е предявена с оглед хипотезата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, то в случая не следва да се извършва преценка за осъществен фактически състав на сочената норма, предвид законово придаденото ретроактивно действие на разпоредбата на чл. 284 от ЗИНЗС.

Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС, оборима презумпция.

Т.е. отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал.1/, както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал.2/. Съдът приема, че тази разпоредба е приложима и в случай, когато лице, лишено от свобода, поради своето психично състояние не дава възможност за нормален и продължителен сън на другите лишени от свобода в същата килия. Когато такова лице е настанено с други лишени от свобода въпреки състоянието му, което пречи на съня на другите лишени от свобода, ще е налице неоснователно действие, а когото не бъде преместено въпреки направено искане – това ще представлява неоснователно бездействие на служители на ответника по смисъла на закона, както твърди ищецът.

В ИМ се твърдят незаконосъобразно действие и незаконосъобразно бездействие на администрацията. Действието се изразява в настаняване на л.св. С. Б. Б. заедно с ищеца в килия 211 на Затвора Ловеч, което е било против волята и на двамата, поради техните конфликтни отношения и психическото разстройство на Б.. Следва да се посочи, че така направените твърдения не се подкрепят, а се оборват от събраните по искане на ищеца и представени от ответника писмени доказателства, както и от събраните гласни такива. Липсват доказателства, от които да може да се направи извод, че двамата л.св. са били в конфликтни отношения преди настаняването им в килия 211. Св. С. сочи, че Б. и С. са били настанени заедно именно с оглед тяхното поведение и състоянието на взаимоотношенията им в момента. Във връзка с това съдът не кредитира показанията на св. Л. в обратната насока. Видно от последните, същият е в конфликт с л.св. Б., като между тях е имало спречкване. Освен това твърденията на Л., че са налице конфликтни отношения не са достатъчно конкретни – поради какво са тези конфликтни отношения, не е посочена конкретна причина за същите. По отношение на твърдените психични разстройства на Б., същият е бил многократно хоспитализиран, като е лекуван при тези приеми в болница. Следва да се посочи, че С. неправилно тълкува разпоредбите на раздел пети на глава втора от Наредба №2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода. Този раздел урежда случаите при съмнение за психично разстройство /чл.30, ал.1/, а не случаите, при които е доказано такова разстройство. В случая с Б. разстройството е доказано отдавна, същият е лекуван многократно в болнични заведения, а извън престоя му в тях, включително и по време на пребиваването му заедно с ищеца в една килия /през исковия период/ е приемал амбулаторно лекарства. Опитите му да не ги приема са били пресечени от служителите, като същият е приемал лекарствата пред тях. Едва в по-късен период лекарственото лечение е спряно, като видно от медицинската документация, това последващо спиране не е довело към онзи момент до влошаване на здравословното състояние на Б.. Фактът, че Б. многократно е настаняван за лечение в психиатричното отделение на затворническата болница в Ловеч, сам по себе си не доказва, че в посочения в ИМ период Б. ежедневно е изпадал в кризи. Такива твърдения няма в събраните по искане на ищеца писмени доказателства, изходящи от служители на ответника. Показанията на св.Л. също не го доказват. Същият твърди, че такива викове, от които не може да се спи през нощта, са налични понастоящем. От събраните докладни записки е видно, че в посочения в ИМ период са налице два епизода, когато Б. е буйствал и отправял заплахи. И двата случая обаче са през светлата част на денонощието, като агресията не е била насочена към ищеца. Не отговаря на истината твърдението в ИМ, че ищецът е заплашван с убийство от Б.. От показанията на св.С. е видно, че и след разделянето на Б. и С. същите са продължили да имат добри отношения, като С. е носел храна на Б.. Поради това съдът приема, че не е доказано твърдението, че на ищеца не е осигурено спокойствие, предвидено в чл.84, ал.2, т.2 от ЗИНЗС - непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие. С оглед на това не може да се приеме, че администрацията умишлено го е поставила в неблагоприятни условия, което му е причинило страдание, унижение, уронване на човешкото му достойнство. Липсват сочените в ИМ действие и бездействие в тази насока, като съдът счита, че е осигурено нормално изтърпяване на наложеното наказание на С..

С оглед на липсата на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС се явява неприложима презумпцията за настъпили вреди съгласно разпоредбата на чл.284, ал.5 ЗИНЗС. А и твърдението за настъпили неимуществени вреди не е доказано. Ищецът е в добро физическо и психическо състояние, видно от справките за здравословното му състояние по делото. Следователно престоят му в една килия със страдащия от психическо заболяване Б. през исковия период не е оказало отрицателно въздействие върху психиката и физическото му здраве. Затова неблагоприятното въздействие при съвместното настаняване на ищеца с това лице не надхвърля неизбежните страдания, свързани с изтърпяване на наказанието, на което е осъден.

В обобщение на изложеното съдът приема, че не е налице нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, претърпени неимуществени вреди и пряка причинно-следствена връзка между двата елемента от фактическия състав на отговорността на затворническата администрация за вреди. Затова искът за обезщетение в размер на 4000 лева, се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Неоснователна се явява и акцесорната претенция за присъждане на лихви върху тази сума.

При този изход на делото на осн. чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.143, ал.4 и чл.144 АПК в полза на ответника, който е защитаван от юрисконсулт, изготвил отговора на исковата молба и представил доказателства по делото, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер - 100 лева, съобразно защитавания материален интерес съгласно чл.25 ал.1 на Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл.37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска на М.С.С., изтърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна” в Затвора - Плевен против Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” - София за заплащане на обезщетение в размер на 4000 (четири хиляди) лева за понесени неимуществени вреди за периода 13.01.2014 – 13.05.2014 г., произтичащи от действия и бездействия на затворническата администрация, изразяващи се в настаняването му със С. Б. Б. в килия 211 на Затвора-Ловеч.

ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на мораторна лихва върху сумата в размер на 130 лева от 13.01.2014 г. до завеждането на исковата молба, както и за заплащане на законната лихва, считано от датата на завеждане на ИМ до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА М.С.С. да заплати на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура - Плевен.

С Ъ Д И Я: