РЕШЕНИЕ

№ 428

Плевен, 04.10.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретар Д. Д. изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова адм. дело № 362 по описа за 2017 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 62, ал.1, т.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Административното дело е образувано по жалба на Й.Х.М., 4-та група, килия 212 , Затвора Плевен срещу заповед № Л-1905/07.04.2017 година на началник отдел „СДВРП” при ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София, с която се отхвърля молбата за преместване от Затвора град Плевен в Затвора град Варна.

В жалбата посочва, че отказът за преместване е незаконосъобразен, тъй като адресът му е в град Шуман и следва да изтърпява наказанието в Затвора Варна, тъй като близките му са възпрепятствани да го посещават. Намира, че здравословното му състояние също е основание за преместването му, има чисто досие и опитът да бъде обвинен в употреба на наркотици през 2016 година и заплахата за живота му, налагат преместването му. Моли за отмяна на отказа.

На л. 48 по делото е представен писмено отговор по жалбата от пълномощника на ответника, в който се посочва, че жалбата е неоснователна, тъй като не е налице основание за преместване на лицето и отказът е законосъобразен, няма приложени доказателства за промяна на адреса на територията на област Варна.

В съдебно заседание оспорващият - Й.Х.М., 4-та група, килия 212 , Затвора Плевен редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата и моли да се отмени заповедта.

Ответникът – началник отдел „СДВРП” при ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София, редовно призован, не изпраща представител.

Административен съд - Плевен, пети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед № Л-6599/03.12.2015 г. на директора на ГДИН оспорващият е преместен от Затвора Ловеч в затвора Плевен.

С вх. № М-316/23.03.2017 г. М. прави искане до директора на ГДИН гр. София да бъде преместен да изтърпява наказанието си в Затвора Варна, тъй като не употребява наркотици, а на 16.03.2017 година е извършен според него спрямо него опит за убийство и иска да съхрани живота си , тъй като му остават само 6 месеца от присъдата.

По искането му е постановена процесната заповед № Л-1905 от 07.04.2017 година, с която се отхвърля молбата за преместване, тъй като не са налице основанията за това. Посочва се, че на 16.03.2017 година при тестване за употреба на наркотични вещества резултатът на лицето е положителен и в багажа му са открити наркотични вещества, като не са представени и доказателства относно смяна на постоянния адрес на близките му на територията на област Варна, което да мотивира преместването му.

По делото е приложена справка от 18.07.2017 г. за проведени свиждания на М., от която се установява, че в периода 14.12.2015 г – 26.04.2017 година същият не е посещаван в Затвора Плевен.

Приложена е и заповед №Л-919/1 от 08.03.2017 г на гл. директора та ГДИН София относно разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития и съгласно т. 4.4. В затвора град Варна се настаняват лишени от свобода от област Варна .

По делото е приобщена заповед № Л-1301/27.03.2017 г. на главния директор на ГДИН /л.З7/, съгласно която на началник отдел "Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите" комисар Ш. /подписал процесната заповед/ въз основа на чл. 62, ал.4 от ЗИНЗС се възлага да премества лишени от свобода от един затвор в друг в случаите на чл. 62, ал.1, т.1-3 и т.5 от ЗИНЗС, както и да прави отказ за преместването.

Административен съд - Плевен, пети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен орган по см. на чл. 62, ал. 4 от ЗИНЗС - началник отдел "Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите", тъй като на същия са делегирани такива правомощия със заповед от 27.03.2017 година.

Съдът намира, че актът е издаден при спазване на административно производствените правила, мотивиран е и съответства на материалния закон.

Съгласно чл. 62, ал.1 ЗИНЗС преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в изрично посочени хипотези, а именно: 1. при включване на обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа - при изявено желание от лишения от свобода, 2. при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание, 3. по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти, 4. по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода- пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличие на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода и 5. при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал.3 ЗИНЗС, в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода.

С оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че в случая не са налице материално-правните предпоставки по чл. 62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС за преместването на оспорващия в друг затвор, по негово желание към датата на подаване на молбата и към датата на произнасяне на органа. В молбата пред органа са посочени причини от здравословен характер - диабет, хипертония и сърдечна аритмия, но не са приложени никакви доказателства, а относно твърдението, че е направен опит за убийство на 16.03.2017 година , то също не е подкрепено с доказателства. В случая лицето не е доказало твърденията си и няма основание за преместването му в хипотезата на чл. 62, т. 3 от ЗИНЗС, тъй като не са ангажирани доказателства относно постоянния адрес на близките му, а и такова искане не е направено от него в молбата, а в преписката има приложена молба от януари 2017 година , в която посочва, че близките му са в Кралство Белгия. Не е доказан и доводът, че спрямо него е извършен опит за убийство, тъй като от приложените доказателства се установява, че същият е дал положителна проба за наркотични вещества и такива са открити в личните му вещи.

Предвид горепосоченото съдът намира, че доколкото в случая не се доказа наличието на нито едно от нормативно установените условия за преместване в друг затвор по заявено искане от лишения от свобода, законосъобразно компетентния административен орган е оставил без уважение молбата на М. и заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при съобразяване с административно производствените правила и материалния закон и е законосъобразна, а жалбата срещу нея като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. пето от АПК, Административен съд – град Плевен, пети състав,

РЕШИ:

Отхвърля жалбата на Й.Х.М., 4-та група, килия 212, Затвора Плевен срещу заповед № Л-1905/07.04.2017 година на началник отдел „СДВРП” при ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София, с която се отхвърля молбата за преместване от Затвора град Плевен в Затвора град Варна.

Решението да се съобщи на страните.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: