Р E Ш Е Н И Е

№ 277

гр.Плевен, 26 Юни 2017 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на девети юни  две хиляди и седемнадесета година, в състав:                                                  

            Председател:Полина Богданова-Кучева

                                                                 Членове: Цветелина Кънева

                                                                                   Снежина Иванова

При секретаря А. П. и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 361 по описа за 2017 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

            С Решение № 31 от 27.03.2017 г., постановено по НАХД № 31 по описа за 2017г., Районен съд Левски е потвърдил Наказателно постановление № 2016-037148/27.04.2016г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД “Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите,  с което на “Абсолют сервиз” ЕООД с.Малчика, за нарушение на чл. 24, ал.1 от Закона за защита на потребителите и на основание чл.200 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 300 /триста/ лева.

            Срещу решението е подадена касационна жалба от „Абсолют сервиз” ЕООД, чрез представляващия Е.Г., в която са наведени доводи, че съдебният акт е постановен при нарушение на материалния закон и доказателствата по делото. Твърди се, че на адреса посочен в акта и НП са находящи два търговски обекта, а именно магазин за резервни части стопанисван от „Абсолют сервиз” и сервиз стопанисван от ЕТ „Е. Г.”. В тази връзка се твърди, че по делото не са представени убедителни доказателства, че в магазина за резервни части са се извършвали ремонтни услуги. Счита се, че наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.52 ал.4 от ЗАНН да извърши разследване на спорните обстоятелства. Твърди се, че самите проверяващи не са видели да се извършват ремонтни дейности, а от констативния протокол не е възможно да се направи извод, че е имало условия действително в проверения обект за извършване на такива-наличие на съответно оборудване, работни маси, инструменти и др. Касаторът твърди, че с изложеното му е нарушено и правото на защита. В заключение се моли за отмяна на решението и отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът „Абсолют сервиз” ЕООД не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – Комисия за защита на потребителите РД Русе, редовно призован, не се представлява. По делото са представени писмени бележки, в които са изложени подробни доводи за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено, че АУАН е съставен на търговеца за това, че на 13.11.2015г. при извършена проверка от контролните органи на КЗП в обект магазин за резервни части, находящ се в гр.Левски, пл.”Трети март” №1, стопанисван от „Абсолют сервиз” ЕООД е установено, че в обекта се извършват следните ремонтни услуги:ремонт на резачки, ремонт на карбуратор на резачка, почистване на карбуратор, основен ремонт на лагери, ремонт на семерини, ремонт на бутало на резачка, смяна на водещо колело, точене на вериги на резачка и за ремонтните услуги няма съставен ценоразпис. Като нарушена норма е посочен чл.24 ал.1 от ЗЗП. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление. По отношение на свидетелските показания, съдът е посочил кои показания кредитира с довери и кои не, като е мотивирал своите изводи. При така установено от фактическа страна районният съд е приел, че правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на търговеца и правилно е наложено минималното по закон наказание, като е обосновал извод защо нарушението не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно от районния съд, противно на изложеното в касационната жалба, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателната отговорност на дружеството. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне.  Не е налице и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от страна на съда. Неговото решение съдържа подробно описани факти въз основа на доказателствата по делото, правилно възприета въз основа на тях фактическа обстановка и правни изводи, които съответстват на доказателственият материал.

Възражения наведени в касационната жалба са неоснователни. До голяма степен те преповтарят възраженията наведени пред районния съд при първоначалното разглеждане на делото. На същите е даден отговор още с решението на касационната инстанция при инстанционнния контрол на първото решение на РС-Левски. Нито при първоначалното разглеждане на делото, нито след връщането му за ново разглеждане касаторът е успял да обори доказателствената сила на съставения по време на проверката в обект-магазин за резервни части констативен протокол. Той е официален свидетелстващ документ, съставен от длъжностни лица в това им качество и се ползва с материална доказателствена сила за отразените и стоящи извън него факти с правно значение. Всички писмени доказателства, подкрепени от свидетелските показания на актосъставителя и свидетелите по акта, сочат на извод, че твърденията на представляващия дружеството, че в магазина за резервни части не се извършват ремонтни дейности представлява негова защитна теза. Нито в един момент – при съставяне на констативния протокол, при съставяне на акта и при подаване на жалбата срещу НП в районния съд, не са наведени възражения в тази насока. За първи път това се извършва едва във второто по ред съдебно заседание когато са представени два броя нотариални акта, които обаче са доказателства единствено че Е.Г. е собственик на два търговски обекта, разположени в един поземлен имот в гр.Левски, но не и за това каква конкретно дейност се извършва в двата обекта, стопанисвани от ЕТ и ЕООД. Не е нарушено и правото на защита на търговеца, тъй като му е дадена възможност да направи възражение по вмененото му нарушение както при съставяне на АУАН, така и в 3-дневен срок след това.

Правилна е и преценката на районния съд, че нарушението по чл.24 ал.1 от ЗАНН не е маловажно. Същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи, а следва да се има предвид и характера на обществените отношения, които се защитават чрез въвеждане на това задължение към търговците. Като е достигнал до аналогичен правен извод районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 31 от 27.03.2017 г., постановено по НАХД № 31 по описа за 2017г. на Районен съд Левски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                            

  

                   2.