РЕШЕНИЕ

№ 285

град Плевен, 4 Юли 2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на шести юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЕЛКА БРАТОЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Анета Петрова и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 358/2017 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Община-Плевен чрез гл. юрисконсулт П.П., срещу решение № 234/16.03.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 2768/2016 г. по описа на Районен съд гр. Плевен, с доводи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че административно-наказващият орган няма право да подменя квалификацията на деянието, дадена от проверяващите в АУАН, както и че не е уместно и редно съдът да обобщава, че вписването на т. 1 от чл. 3 в АУАН и НП е грешно и да дава указания-относно разпоредбата, която е следвало да се впише. Твърди се, че няма разминаване, нито цифрово, нито в словесното описание на АУАН и НП. Сочи се, че фактическата обстановка и квалификацията на деянието са дословно пренесени от АУАН в НП, при което е налице пълно смислено и цифрово единство и волята на актосъставителя, респективно АНО, не се нуждаят от изясняване. Изразява се несъгласие с това, че „правото на защита на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е санкциониран и да организира защитата си“ е нарушено. Счита се, че е недопустимо административно-наказващият орган да въвежда в наказателното постановление данни нефигуриращи в АУАН. Посочва се, че пред административно-наказващия орган доказателство за нарушението са личните възприятия на полицейските служители, на които като длъжностни лица ангажирани с контрол за спазване на законността, същият се доверява напълно. Твърди се, че административно-наказващият орган събира доказателства, и извършва допълнително разследване на спорни обстоятелства, само когато е необходимо. Посочва се, че в АУАН в него няма вписани възражения, не е постъпвало и писмено такова, т.е. липсват каквито и да е предпоставки, водещи до заключение за спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване. Излагат се доводи относно възприетия от съда като порок, повод за отмяна на наказателното постановление-ангажиране на административно-наказателната отговорност именно на Н.Н.. Твърди се, че управителят на заведението е субектът, отговорен за дейността на обекта, в която влизат и действията на обслужващия персонал, като в този смисъл Н. замествайки реалния управител, като не е осъществил необходимия контрол върху силата на звука, е отговорен за допуснатото нарушаване на тишината в часовете определени за следобедна почивка. Счита се, че са доказани всички необходими предпоставки на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, както и че са съобразени всички изисквания на административно-наказателната процедура за съставяне и връчване на АУАН. Посочва се, че оспореното наказателно постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, нарушението и и извършителят са доказани по категоричен и несъмнен начин. Моли се съдът да отмени решение № 234/16.03.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 2768/2016 г. по описа на Районен съд гр. Плевен.

В съдебно заседание касаторът – Община-Плевен, се представлява от юрисконсулт П.П., която заявява, че поддържа депозираната касационна жалба срещу решение № 234 от 16.03.2017 г на Районен съд Плевен, постановено по нахд № 2768/2016 г. Посочва, че в нея подробно е изложила несъгласието си с решението на първоинстанционния съд. Изразява становище, че не може да се приеме тълкуването на чл.3 т.1 от Наредба № 1 на Общински съвет Плевен за обществения ред и опазване на общински и други имоти за общо ползване на територията на общината и начина, по който е приложено от съда. Това тълкуване счита за неправилно и то не съответства на смисъла на Наредбата. Сочи, че не е съгласна с даденото от съда тълкуване, тъй като пускането на силна музика според тях представлява шум и покрива посочените нарушения, изписани в АУАН. Счита, че при съставянето на акта и на наказателното постановление не са допуснати никакви процесуални нарушения. Навежда доводи, че съдът си е позволил да прави указания и да обобщава, едва ли не в съдебния акт, да дава указание на административнонаказващият орган какво е следвало да приложи. Смята, че това е категорично неправилно намесване във функциите му. Твърди, че подобно действие е неприемливо и административно-наказващият орган не може да променя квалификацията на нарушението, дадена от проверяващите в АУАН. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд Плевен и да потвърди НП, предвид нарушението на Наредба № 1.

В съдебно заседание ответникът – Н.В.Н.,***, не се явява, не се представлява. Представени са писмени бележки, в които се посочва, че решението на съда е правилно.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена, както и че мотивите подробно са изложени в същата.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменено наказателно постановление № 1380 от 15.09.2016 г. на зам. Кмет на Община-Плевен, с което на Н.В.Н.,***, за това, че на 17.07.2016 г. около 15.32 часа в гр. Плевен, ж.к. „Сторгозия“ в ресторант „ Воденицата“, горепосоченото лице като управител нарушава дневната тишина като пуска силно музика като предизвиква безпокойство по-голямо от нормалното-нарушение на чл. 3, т. 1 от Наредба № 1 на ОбС-Плевен, на основание чл. 53 от ЗАНН, във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 на ОбС-Плевен за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на територията на Община-Плевен е наложено административно наказание-глоба в размер на 500/петстотин/ лева.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, но постановено в несъответствие със закона. Първоинстанционния съд е приел, че НП е съставено при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като неправилно е посочена нормата, която е нарушена – чл. 3, т. 1 от Наредба № 1 на Общински съвет Плевен за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на територията на Община Плевен, съгласно която е забранено вдигането на шум и извършване на производствена дейност и ремонтни работи, които нарушават тишината в часовете 14.00 до 16.00 часа и от 22.00 дож 7.00 часа в почивни и празнични дни и причиняват безпокойство на обитателите в жилищни сгради. Счита, че тази норма не включва забрана за пускане на музика, тъй като такава забрана е изрично посочена в чл. 3, т. 3 от Наредбата и е следвало именно тази норма да бъде посочена като нарушена. Излагат се доводи, че лицето е санкционирано в качеството му на управител, а с оглед доказателствата същият и „сервитьор” в заведението. Тези изводи на съда не се споделят от касационната инстанция и в случая правилно е посочена нарушената правна норма – чл. 3, т. 1 от Наредба № 1 на ОбС Плевен, тъй като именно в същата, в приложимата редакция към извършване на нарушението се забранява вдигането на шум в определени часове през деня, което причинява неудобство на гражданите в жилищните сгради. В АУАН и НП са описани точно обстоятелствата по извършване на нарушението и т. 3 на чл. 3 от Наредбата е неприложима, тъй като регламентира отделна хипотеза на вдигане на шум чрез пускане на музика, но само след 22.00 часа, а по т. 1 се ангажира отговорността на лица, които вдигат шум и през деня в посочените в Наредбата часове. Липсва легална дефиниция на понятието „вдигане на шум”, но силното пускане на музика в дневните часове представлява нарушение – вдигане на шум, което следва да бъде санкционирано. Неправилно съдът е приел, че наказаното лице е посочено като „управител” , а същият има друга трудова функция и това прави НП незаконосъобразно. В АУАН и в НП лицето е посочено като „служител” и това, каква трудова функция изпълнява, не се отразява на съставомерността на нарушението, тъй като нормата не предвижда специално качество на субекта на нарушението , а и при проверката на полицейските органи именно Н. е посочен като лице, което отговаря за реда в заведението.

Предвид горепосоченото и с оглед правилно установените от първоинстанционния съд факти, но неправилно приложен материален закон, съдът намира, че решението следва да бъде отменено, като бъде потвърдено наказателното постановление.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 234/16.03.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 2768/2016 г. на Районен съд - гр. Плевен, като вместо него постановява:

Потвърждава наказателно постановление № 1380 от 15.09.2016 г. на зам. кмет на Община-Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.