Р E Ш Е Н И Е

№ 325

гр.Плевен, 19.07.2017 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:                                                       Председател: Полина Богданова-Кучева

                                                                       Членове:  Катя Арабаджиева

                                                                                             Снежина Иванова

при секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 356 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 283 от 31.03.2017 г., постановено по нахд № 334/2017 г., Районен съд – Плевен е отменил наказателно постановление № 54 от 19.12.2016 г. на Началник РСПБЗН – Плевен, с което на К.Б.В. ***, ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН, чл.232 ал.1 т.1 и чл.239 ал.1 т.3 от ЗУТ е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева за нарушение на чл.169 ал.1 т.2 от ЗУТ /обн.ДВ бр.1 от 2 януари 2001 г., изм.и доп.ДВ бр.51 от 5 юли 2016 г./, във връзка с т.2.2.8 от Приложение № 3 към чл.4 ал.1 от Наредба № Із-1971 от 29.10.2009 г. за това, че на 31.10.2016 г. като проектант по част „Пожарна безопасност“ на обект - „Предприятие за производство на растителни масла в ПИ с идентификатор 87597.403.101 по КК и КР – с.Ясен, общ.Плевен, обл.Плевен“, не е предвидил за подобект : сграда на „Цех Рафинерия № 7“, блок – схема на активните мерки за защита (със самостоятелно задействане или управление от ПИС), начина на привеждането им в действие и осигурените блокировки за съвместната работа на системите, съгласно т.2.2.8 от Приложение № 3 към чл.4 ал.1 от Наредба № Із-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар /обн.ДВ бр.1 от 2 януари 2001 г., изм.и доп.ДВ бр.51 от 5 юли 2016 г./.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Плевен, представлявана от началника гл.инспектор П. И. Г., който твърди, че мотивите в същото не са ясно и конкретно изложени и е неразбираем анализа, направен в изложението на РС – Плевен, че актосъставителят е лишил В. от възможността да оспори пред АНО описаните в АУАН констатации и да представи доказателства, които ги опровергават. Счита, че в делото са налице достатъчно доказателства, видно от които В. е получил екземпляр от АУАН, което означава, че е запознат със съдържанието на акта и не е лишен от възможността да оспори пред АНО описаните констатации и да представи доказателства, които ги опровергават, в законоустановения срок. Счита за неправилен извода на РС – Плевен, че  в акта и в НП липсва конкретна дата и мястото, на което е извършено административното нарушение. Сочи, че датата 31.10.2016 г., която е посочена като дата на извършване на нарушението е датата, след която проектът е представен в РСПБЗН за съгласуване в част Пожарна безопасност, както и че в акта и в НП е посочено пълното описание на нарушението и обстоятелствата, свързани с него. Твърди, че при съставянето на акта и издаването на НП не са нарушени процесуалните правила и че издаденото НП е законосъобразно. Поддържа доводите за неправилност на решението вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свеждащи се до това, че съдът е извел необосновани изводи и е допуснал съществени нарушения при оценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност и е подходил едностранно при установяване на фактите по делото. В заключение моли съда да го преразгледа и да даде законосъобразно решение по случая.

            Съгласно дадени от съда указания, жалбата е приподписана от пълномощник на представляващия Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, който прави изрично волеизявление, че поддържа касационната жалба по изложените в нея доводи.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – К.Б.В. се явява лично и с адв.Д. от АК-Плевен, който оспорва подадената касационна жалба. Излага подробни съображения по съществото на спора за неоснователност на жалбата и моли съда да остави в сила оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че е съставен акт за установяване на административно нарушение № 54/19.12.2016 г.  затова, че на 31.10.2016 г. като проектант по част „Пожарна безопасност“ на обект: „Предприятие за производство на растителни масла в ПИ с идентификатор 87597.403.101 по КК и КР – с. Ясен, общ. Плевен, обл. Плевен, не е предвидил за подобект: сграда на „Цех Рафинерия № 7“, блок – схема на активните мерки за защита /със самостоятелно задействане или управление то ПИС/ начина на привеждането им в действие и осигурените блокировки за съвместната работа на системите, съгласно т.2.2.8 от Приложение № 3 към чл. 4, ал. 1 от Наредба № Із-1971/29.10.2009 г. за строително – технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар /обн., ДВ, бр. 96 от 04.12.2009 г. в сила от 05.06.2010 г./.  ПРС приел, че изложената   в акта фактическа обстановка   се подкрепя напълно от показанията на актосъставителя  Х. Д., който в хода на съдебното следствие преповтарил написаното в АУАН и НП. Съдът кредитирал напълно показанията, дадени в хода на съдебното следствие както на актосъставителя, така и на свидетелите като логични и непротиворечиви и напълно съвпадащи с изнесеното в АУАН и НП.

  Решаващият съд счел, че при издаването на НП са допуснати нарушения на материалния закон, довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, по следните съображения: Актът е съставен в отсъствие на жалбоподателя, без да е налице законно основание за това. Същият не е получил покана от административно наказващия орган или негов служител да се яви за съставянето на акт за извършено от него административно нарушение. Според ПРС нормата на чл.40, ал. 2 от ЗАНН  допуска съставяне на акта за установяване на административното нарушение в отсъствие на нарушителя, когато е известен само ако не може да бъде намерен или след покана не се яви, за да се състави акта. С оглед на това, като е съставил в негово отсъствие акта, актосъставителят го е лишил от възможността да оспори пред административно- наказващия орган описаните в него констатации и да представи доказателства, които ги опровергават. Лишаването му от установеното в закона право на възражение срещу съставения акт за установяване на административно нарушение, което не е било отстранено от административно-наказващия орган представлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване на правото на защита.

На следващо място съдът приел, че както в акта за установяване на административното нарушение, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление е налице допуснато нарушение на процесуалните правила по чл. 42, т. З, 4 и 5 и респективно чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН. И в акта, и в наказателното постановление липсва конкретната дата и мястото, на което е извършено административното нарушение от жалбоподателя. Не е ясно посочената в акта дата „31.10.2016 год.” по какъв начин установява, че е денят, в който същият е  извършил административно нарушение. И в акта, и в наказателното постановление липсва пълно описание на нарушението и обстоятелствата, свързани с него. Актосъставителят и административно наказващият-орган са описали единствено, че нарушението е по чл. 169, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, във вр. т. 2.2.8 от Приложение № 3 към чл. 4 ал.1 от Наредба № 1з-1971 от 29.10.2009 год. за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Съдът изложил мотиви, че нормата на чл.169, ал. 1, т. 2 от ЗУТ е обща по своя характер, доколкото предписва задължения за съобразяването на проектирането и изпълнението на строежите със строително-техническите правила и норми, осигуряващи безопасност при пожар. По тази причина и доколкото административното нарушение е във връзка  с тези правила, съдът приел, че е  следвало конкретно в обстоятелствената част на акта и наказателното постановление да се посочи на кои конкретни строително-технически правила и норми, свързани с пожарната безопасност е извършеното нарушение. Съдът  направил извод, че  допуснатото нарушение е съществено по своя характер, защото нарушава правото на защита на жалбоподателя, отнасящо се до ограничаване на възможността да разбере в какво точно е обвинен, а също и да представя доказателства опровергаващи това обвинение.

На следващо място  съдът се позовал на разпоредбата на чл. 239, ал. 2  от ЗУТ, според която „ Едногодишният срок по Закона за административните нарушения и наказания за образуване на административнонаказателно производство за нарушения по този закон, актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството започва да тече от деня на издаване на разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа, а когато не се изисква разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация - от деня на извършване на нарушението ”. Във връзка с посочената по-горе разпоредба съдът направил извод, че до издаването на разрешение за ползване или на удостоверение за въвеждането в експлоатация на строежа, когато такива разрешения се изискват по закон, несъобразяването при проектирането на този строеж със строително-техническите правила и норми за пожарна безопасност не представлява нарушение по смисъла на чл. 169, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Като аргумент за това посочил  разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 год. за реда за осъществяване на Държавен противопожарен контрол, според която разпоредба органите, осъществяващи държавен противопожарен контрол при съответствие с изискванията на правилата и нормите за пожарна безопасност издават становища за съответствие на инвестиционните проекти с правилата и нормите за пожарна безопасност, а когато не е налице такова съответствие съобразно чл. 38, ал. 3, т. 1 от същата наредба издават отказ, в който се описват констатираните несъответствия на инвестиционните проекти с нормативните изисквания за пожарна безопасност. В конкретният случай РСПБЗН - Плевен е издала отказ за издаване на становище за съответствие на конкретния инвестиционен проект, рег. №2229/31.10.2016 год., след което в последствие въз основа на дадените предписания за несъответствие инвестиционният проект е преработен и след повторното му внасяне за становище пред РСПБЗН - Плевен е издадено становище за съответствие по чл. 38, ал. 1 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 год. за реда за осъществяване на Държавен противопожарен контрол. В този случай, при съобразяване на разпоредбата на чл. 239, ал. 2 от ЗУТ съдът направил извод, че  административно-наказващият орган е следвало да прекрати административно-наказателното производство поради липсата на извършено административно нарушение.

На следващо място съдът изложил мотиви, че дори и да е налице деяние, което да носи белезите на административно нарушение, то би следвало да се квалифицира като приготовление към извършването на административно нарушение, тъй като част „Пожарна безопасност” на обект „Предприятие за производство на растителни масла в ПИ с идентификатор № 87597.403.101 по КК и КР на с.Ясен, Община Плевен е част от инвестиционен проект за строеж на обект „Предприятие за производство на растителни масла в ПИ с идентификатор № 87597.403.101 по КК и КР на с.Ясен, Община Плевен за който строеж се изисква издаването на удостоверение за въвеждането му в експлоатация. В този случай, тъй като съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗАНН приготовлението към административно нарушение не се наказва административно наказващият орган е бил длъжен да прекрати административно-наказателната производство на това основание.

На последно място съдът счел, че жалбоподателят не е извършил визираното в АУАН и НП нарушение, тъй като в конкретния случай въобще не може да се приеме за допуснато такова несъответствие с изискванията за пожарна безопасност към строеж посочени в т. 2.2.8 на Приложение № 3 към чл. 4, ал. 1 от Наредба № 1з- 1971 от 29.10.2009 год. за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. При положение, че сградата не се изгражда ВСОДТ, не е налице изискване за активни мерки, които да бъдат управлявани. В тази връзка в инвестиционния проект в част „Пожарна безопасност” не е предвидена такава блок - схема.

По изложените съображения съдът отменил оспореното НП.

Според настоящата инстанция, касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 вр. чл.215, т.1 от АПК- Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, която е участвала в съдебното производство пред ПРС и по отношение на която постановеното решение се явява неблагоприятно, поради което е допустима за разглеждане по същество.

Упражнявайки правомощията си по чл.218, ал.2 от АПК, касационната инстанция намира процесуалните действия на районния  съд по конституиране на страна в процеса за незаконосъобразни.

ПРС е конституирал като ответник по жалбата (виж списък на гърба на л.37, призовка на л.39, протокол за с.з. на л.49) и е постановил съдебния си акт по отношение на тази участвала в производството страна.

Съгласно нормата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалите обезщетение, включително и тези по чл. 55, ал. 2, и учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление, както и допуснатите от съда свидетели.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.1, т.3 от ЗУТ, наказателните постановления се издават  от министъра на вътрешните работи или от определени от него длъжностни лица - за нарушения на правилата и нормите по пожарна безопасност и на изискванията на чл. 106, т. 5, чл. 107, т. 6 и чл. 112, ал. 2, т. 12. В случая процесното наказателно постановление е издадено от Началник на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението” град Плевен, като по делото на РС-Плевен няма данни за оправомощителната заповед на Министъра на вътрешните работи за издаване на НП, но последното е въпрос  във връзка със законосъобразността на самото НП и по него следва да се произнесе РС при новото разглеждане на делото. По същественото за произнасянето на настоящата инстанция е, че като издадено от Началник на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението” град Плевен , учреждението, чийто орган е издал наказателното постановление  и което е следвало да бъде надлежна ответна страна в производството пред ПРС, е Районната служба „Пожарна безопасност и защита на населението” град Плевен. Именно последната се явява учреждението по смисъла на чл.61, ал.1 от ЗАНН и  то  следва да бъде надлежен ответник по подадената жалба, а не горестоящата Главна дирекция „ПБЗН”, която е била конституирана и е участвала в производството пред ПРС.

По изложените съображения, обжалваното решение се явява недопустимо, постановено с участието на ненадлежна страна и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, следва да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При  новото разглеждане на делото пред ПРС, като надлежна ответна страна в производството следва да бъде конституирана  Районната служба „Пожарна безопасност и защита на населението” град Плевен, като  всички надлежни процесуални действия следва да се извършат повторно след нейното надлежно конституиране и редовно призоваване , с оглед гарантиране в пълен обем на правото на защита на ответното учреждение.

При новото разглеждане на делото следва да се съберат и надлежни доказателства относно компетентността на издалия НП орган с оглед разпоредбата на чл.239, ал.1, т.3 от ЗУТ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал.3  от АПК, съдът                                                

                                    

                                                           Р  Е  Ш  И :

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 283 от 31.03.2017 г., постановено по нахд № 334/2017 г.  на  Районен съд – Плевен.

 ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

            Решението не подлежи на обжалване.

            Преписи от решението да се изпратят на страните.

           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

           

                                  

         ЧЛЕНОВЕ:1.                         

                   

                           

      2.